Р Е Ш Е Н И Е
№ 103 04.12.2018
година гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Омуртаг
на тринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар: ДИЯНКА кОНСТАНТИНОВА
прокурор
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 409 по описа за 2017 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно съединяване два иска –1/ иск с правно
основание чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД във вр. с л. 44 ЗЗД и 2/ иск с правно
основание чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД.
Ищецът Е.Н.П.
***, действащ чрез пълномощника си адв. Н.С. от ТАК, твърди в исковата си молба, че през 2011 г. с
нотариален акт закупил описания в ИМ земеделски недвижим имот от наследниците
на П.Р.А. и от момента на покупката до момента на предявяване на исковете
владеел този имот като собственик. След получаване на съдебни книжа за заведено
срещу него ГД № ***/2016 г. на ОмРС по предявен от
втория ответник иск по чл. 108 ЗС ищецът разбрал, че приживе А. продал на ответника
М. същия имот по нотариален ред през 2005 г. От съдържанието на съставения
нотариален акт следвало, че при продажбата продавачът А. бил представляван от
пълномощник – първия ответник Л., по силата на пълномощно с рег. № ***/11.08.2005
г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г.. Ищецът описва
въз основа на документи и разговори с наследниците на А., че здравословното
състояние на последния не му е позволявало да полага подписи в документи и да
се явява пред нотариус. Ето защо ищецът твърди, че подписът, положен в
посоченото пълномощно, е подправен, като някой друг се е подписал вместо А., което
превръщало упълномощителната сделка в нищожна поради
липса на съгласие, а това водело автоматично и до нищожност на същото основание
и на сключения договор за продажба на имота. В случай, че се приеме, че А. лично
се е подписал в пълномощното, то според ищеца предвид влошеното му здравословно
състояние същият не е съзнавал точно и ясно своите действия и последиците от тях,
не е можел да ръководи действията си по разумни подбуди, поради което
упълномощаването се явява нищожно поради липса на изразена валидна воля, което
влече нищожност и на последвалата разпоредителна сделка с имота, която не е
потвърдена съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Ето защо ищецът моли съда да прогласи
нищожността на упълномощителната сделка, обективирана с пълномощно с рег. № 6367/11.08.2005 г. по
регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г.. Същият моли да се
прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *** том *** рег. № *** дело № ***/2005 г.
на Нотариус № 327 с район на действие ОмРС. В съдебно
заседание исковете се поддържат като ищцовата страна
претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът Л.Л.Л. ***, оспорва исковете като неоснователни като твърди, че е бил
надлежно упълномощен от А. за сделката с имота, като дори получил от него и
декларациите, необходими за разпоредителна сделка. Оспорва ищцовите
твърдения за това, че А. не бил подписал пълномощното и че не можел да формира
правно валидна воля поради прекарани заболявания. Изтъква, че през 2002 г., 2005
г. и 2008 г. А. сам е участвал при сключването на договори и е упълномощавал и
други лица да го представляват в сделки. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на деловодни разноски съобразно представен от процесуалния му
пълномощник списък.
Ответникът П.Л.М. ***, оспорва исковете като неоснователни като твърди, че е придобил имота през 2005
г. от собственика А. чрез пълномощника му Л., като от тогава стопанисвал имота
като свой. Твърди, че А. продал чрез същия пълномощник и други свои имоти в
същото село. Заявява, че проблемът се породил през 2016 г., когато между него и
ищеца/негов съсед/ възникнал спор за границите на имота. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на деловодни разноски съобразно представения
списък.
Съдът като прецени становищата на
страните приема за установено следното:
Правният интерес на ищеца от завеждане на предявените искове
произтича от факта на сключена между него и лицата Х.П.Р., Б.Х.А., Р.П.А. и М.П.А.
сделка, обективирана в нотариален акт № *** том*** рег.
№ *** д. № *** от 2011 г. на Нотариус № 327 с район на действие ОмРС, по силата на която посочените лица продават на ищеца съсобствения им останал в наследство от П.Р.А. недвижим
имот – пасище, мера с площ *** дка, *** категория в местността ***,
представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ.
А.. От представените по делото писмени доказателства следва, че с пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. №
***/11.08.2005 г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г.П.Р.
А. – наследодател на горепосочените продавачи, приживе е упълномощил ответника Л.
да продава на когото намери за добре и на цена, каквато прецени, вкл. и да
договаря сам със себе си, два имота, един от които е именно имот № *** –
предмет на горепосочената сделка. Въз основа на дадените му с цитираното
пълномощно права ответникът Л. в качеството си на пълномощник на П.Р.А. е
продал на другия ответник П.М. посочения имот № *** по плана за земеразделяне
на землището на с. ***, общ. А. с площ *** дка, *** категория в местността ***,
но в този акт вместо като пасище, мера имотът е описан като нива. Продажбата е
изповядана на 23.08.2005 г.
Във връзка с изтъкнатите в
исковата молба доводи съдът събра редица писмени и гласни доказателства. По
първия довод за нищожност на едностранната упълномощителна
сделка, материализирана в пълномощно с нотариална заверка рег. № ***/11.08.2005
г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г., поради
липса на съгласие, изразяващо се в липса на положен подпис лично от посоченото
като упълномощител лице, съдът допусна съдебна графологическа експертиза. Заключението на последната се
базира на изследване на сравнително четливо според експерта копие на
пълномощното и на сравнението му с образци на подписа, съхранявани в служба „БДС“
на ОДМВР – Г., положени от П. А. на 02.12.2005 г. в
подадено заявление за издаване на документ за самоличност, и около месец след
това при получаване на издадения документ. На база направеното сравнително
изследване вещото лице е дало категорично заключение, че подписът на упълномощител в пълномощно с нотариална заверка рег. № ***/11.08.2005
г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г. е положен от
П.Р.А. като наличието на някои визуални разлики се дължало на вариантността на подписа на положилото го лице и не са от
съществено значение за крайното заключение. Експертното заключение е
категорично и обосновано, същото се приема от страните, поради което и съдът го
приема. При разпита му в с. з. експертът обяснява, че личащото от изследвания
подпис затруднено движение, силен натиск, бавен темп на движение говорят за
наличие на някакви аномалии – здравословни или възрастови, или за неудобно
положение на подписващия, без вещото лице да се ангажира с посочване на
конкретната причина.
Във връзка с втория довод на ищеца,
въз основа на който той иска обявяване нищожност на двете сделки поради липса
на изразена валидна воля, респ. съгласие, а именно твърдяната от него
невъзможност на А. към момента на подписване на пълномощното да съзнава напълно
ясно и точно действията и техните последици, както и да ръководи действията си,
по делото са допуснати и извършени две съдебни психиатрични експертизи –
първоначална и повторна. Заключенията и на двете експертизи, които съдът приема
като компетентно изготвени, са категорични и напълно съвпадащи по основния
въпрос, че към момента на подписване на процесното
пълномощно А. не е могъл да съзнава точно, напълно и ясно своите действия и
последиците от тях, както и евентуално с трудност или невъзможност да изписва
букви, цифри и думи, не е могъл да ръководи постъпките си и да защитава
собствените си интереси. И двете вещи лица са обсъдили наличната по делото
медицинска документация, а второто вещо лице д-р Б. е съобразила и документи, съхранявани
в ТЕЛК – Г., като въз основа на същите са стигнали до заключението, че към 2005
г. А. е страдал от съдова деменция – тежка степен; Сензо-моторна афазия и това му състояние е нарушило
психичната му годност като го е направило недееспособен. Според вещото лице д-р
Б. през 2005 г. А. е имал вече видими признаци, които биха се забелязали, както
в походка, така и вероятно при вербален разговор. По делото са разпитани
доведени от страните свидетели. Свидетелката Р. А./дъщеря на П. А. /въз основа
на преките си и ежедневни в последните месеци от живота на баща й наблюдения
описва неговото състояние. Тя посочва, че първият инсулт баща й получил през 2002
г. като парезата обхванала дясната му страна, лежал в
болница, раздвижил ръката, но десният крак го провлачвал
при ходене. Според нея през пролетта на 2005 г. той получил следващ инсулт и
състоянието му съвсем се влошило, влачел си краката при ходене, ползвал бастун,
падал в банята, не можел да реагира на отправени към него думи. Свидетелката описва
баща си като емоционален и доверчив човек, чийто наивитет
се засилил след инсултите. В това си състояние той лесно ставал обект на
недобросъвестни хора като разказания от свидетелката случай с румънци, които го
излъгали да им даде на заем пари да си отремонтират
автомобила, при което А. им дал сумата от 2000 лева. Свидетелката сочи, че
именно с оглед предпазване от подобни ситуации предложила да поставят баща й
под запрещение, но близките му не предприели нищо по въпроса. Свидетелят Х.Р./син
на П. А. /уточнява, че баща му получил първия инсулт през м. август 2001 г., в
резултат на което не можел да държи чаша с поразената ръка. Същият посочва, че
вторият инсулт баща му получил през м. октомври 2004 г. и след него умственото
му състояние било сравнително добре, тъй като докато общувал в един момент
мисловният процес прекъсвал, разбирал нещата с малки изключения и вземал вече
решения само заедно със съпругата си. Според свидетеля дори през 2007 г. баща
му можел да се подписва на пълномощни, но ръката му треперела. Същият си спомня,
че баща му е подписал пълномощно на ответника Л., с когото именно той запознал
баща си и между двамата отношенията били приятелски. Свидетелят Н. К. си спомня,
че се запознал с П. А. около 2005 г. в град А., в едно кафене, където А. стоял
сам, без придружител, говорел нормално и се движел без помощни средства, сам си
взимал чашата и си пиел кафето спокойно, като дори не се наблюдавало влачене на
крака. Свидетелят сочи, че дори се уговорил с А. да го посети в дома му в Г., където
и отишъл след няколко дни. Според него А. го посрещнал на улицата, завел го в
апартамента си и дори сам направил кафе, след което слязъл по стълбите и
изпратил свидетеля като вървял нормално без да се подпира. Именно свид. К. свързал по телефона А. и ответника Л. и двамата се
разбрали да подготвят документи за продажба на гори и ниви в с. ***. При
преценка на достоверността на свидетелските показания относно съдържащите се в
тях данни за здравословното състояние на П. А. съдът намира за достоверни
показанията на свид. А., която е била най-добре
запозната с положението на баща си и чиито показания кореспондират напълно с
дадените експертни заключения. Няма основания за изключване и на показанията на
Х.Р., дадените данни от който също отговарят в голяма степен на данните в
приетите медицински документи и експертните заключения. Изолирани остават
показанията на свид. К., тъй като описаното от него
физическо и мисловно състояние на П. А. през 2005 г. не съответства и дори е в
дълбоко противоречие с останалия събран и кредитиран доказателствен
материал.
Въз основа на обсъдените
доказателства съдът прави следните правни изводи:
От заключението на извършената по
настоящото дело съдебна графологическа експертиза
категорично се установи неоснователността на първия изтъкнат от ищеца довод за
нищожност на процесната упълномощителна
сделка – физическото полагане на подписа на упълномощителя
и неговото авторство. Кредитирайки заключението, което кореспондира с
показанията на свид. Р. относно това, че баща му е
подписал пълномощно на ответника Л., съдът приема, че подписът за упълномощител в пълномощно с нотариална заверка рег. № 6367/11.08.2005
г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г. е положен
именно от П.Р.А.. Ето защо по тази линия не е налице визираното от ищеца
основание за нищожност на пълномощното и сключената въз основа на него продажба,
а именно: липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 предл.
ІІ от ЗЗД
Основният спор предвид
направените по делото възражения и доказателствени
искания е дали пълномощно рег. № ***/11.08.2005 г. по регистрите на Нотариус рег.
№ 93 с район на действие РС – Г. е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД –
поради липса на съгласие, породено от обективната невъзможност да се формира
такова с оглед посоченото болестно състояние на упълномощителя,
лишаващо го от възможността да разбира и ръководи действията си. Процесното пълномощното е едностранна правна сделка и
съобразно чл. 44 ЗЗД спрямо него намират приложение правилата относно договорите.
За да е налице основанието за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 предл. ІІ от ЗЗД – липса на съгласие, следва да се установи
съзнателна липса на воля от дееспособно лице или извършване на сделка от
лице, поставено от съда под запрещение, или извършване на сделка от малолетно
лице. При дееспособното лице съзнаваното несъгласие е налице, когато съгласието
е дадено на шега или като пример, както и при установено опорочаване на
направеното от него волеизявление в резултат на упражнено физическо насилие и
натиск. От събраните по делото доказателства не се установява А. да е бил
поставен под запрещение към момента на подписване на процесното
пъномощно. В тази връзка са дадени изрични указания
на ищеца, но от депозираните доказателства – показанията на свид.
А., става ясно, че е имало само идея за предприемане на такава процедура, но до
започването й не се стигнало поради бездействие на близките. Няма данни и за
оказано насилие върху А.. От събраните и кредитирани по делото доказателства –
свидетелски показания, документи и експертни заключения, следва, че болестното
състояние на А. не му е позволявало да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Тази установена неспособност на
практика изключва съзнателната липса на воля, която се има предвид при
основанието за нищожност – липса на съгласие. След като не е бил поставен под
запрещение А. се явява дееспособен по своето правно положение, въпреки че в
действителност не е можел да разбира и ръководи действията си. Ето защо в
случая е налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, която има за своя последица
унищожаване на сделката, каквото искане ищецът не е направил. В т. см. са
Решение № 148 от 10.03.1997 г. на ВКС по гр. д. № 1192/1996 г., I г. о., Решение
№ 1344 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2001 г., IV г. о., Решение № 488
от 7.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 11/2003 г., I г. о., Решение № 259 от
22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 799/2008 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 2 съдилищата са длъжни да разгледат
и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права. Принципът на диспозитивното начало,
регламентиран от чл. 6, ал. 2 гласи, че предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Излизането
извън рамките на служебното начало и навлизането в обхвата на диспозитивното начало води до произнасяне от съда „свръх петитум“. В исковата молба ищцовата
страна ясно иска обявяване нищожност на двете сделки като същата се е съгласила
и с обявения доклад по делото, с който са квалифицирани двата иска като такива
по чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД. Въпреки това съдът
държи да посочи, че от събраните по делото доказателства следва извода за липса
на предпоставките за предявяване на иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД предвид
изискването на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, според който унищожението на такъв договор/по
ал. 1/ не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е
било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. Както се посочи не са налице данни да е искано
поставяне под запрещение на А. приживе на същия, а от приложеното процесно пълномощно, което представлява попълнена бланка, не
се извличат сведения, визиращи недееспособност на упълномощителя.
Предвид изложените фактически и
правни съображения съдът счита, че предявеният иск по чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД във вр. с л. 44 ЗЗД
за обявяване нищожност поради липса на съгласие на упълномощителната
сделка, обективирана с пълномощно с рег. № ***/11.08.2005
г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Поради същите съображения и с оглед факта, че
последвалата продажба е осъществена въз основа на цитираното пълномощно, което
е валидно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и иска по чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на
съгласие на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в НА № *** том *** рег. № *** дело № ***/2005 г. на Нотариус № 327 с район на
действие ОмРС.
С оглед претенцията на ответната страна за заплащане на
направените от същата разноски по делото, както и предвид отхвърлянето на
предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 3 от ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях деловодни разноски. В този
смисъл съдът провери дали посочените в списъка по чл. 80 от
на ответната страна разноски са реално сторени. При тази проверка съдът установи,
че всеки от двамата ответници е заплатил в брой
възнаграждение в размер на 300 лева на упълномощения от него адвокат по делото.
Останалите разноски са правени общо от двамата ответници
и това са сумите от 200 лева за повторна съдебна психиатрична експертиза, 100
лева за съдебна графологическа експертиза и
изплатената сума от 40 лева за явяване на призования свидетел Х.Р.. Ето защо
ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от двамата ответници
сумите в размер на по 470 лева, включващи платено възнаграждение за един адвокат,
част от депозити за две експертизи и за явяване на призован свидетел. Останалите
посочени в списъка по чл. 80 разноски съдът не
приема за реално извършени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Н.П. *** с ЕГН – ********** против
Л.Л.Л. *** с ЕГН – ********** и П.Л.М. *** с ЕГН – **********,
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. ІІ ЗЗД
във вр. с л. 44 ЗЗД за обявяване нищожност поради
липса на съгласие на упълномощителната сделка, обективирана с пълномощно с рег. № ***/11.08.2005 г. по
регистрите на Нотариус рег. № 93 с район на действие РС – Г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Н.П. *** с ЕГН – ********** против Л.Л.Л. *** с ЕГН
– ********** и П.Л.М. *** с ЕГН – **********, иск с правно основание чл. 26, ал.
2 предл. ІІ ЗЗД за обявяване нищожност поради липса
на съгласие на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *** том *** рег. № *** дело №
***/2005 г. на Нотариус № 327 с район на действие ОмРС,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от Е.Н.П. *** с ЕГН – **********,
да заплати на Л.Л.Л. *** с ЕГН – ********** сумата от
470/четиристотин и седемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от Е.Н.П. *** с ЕГН – **********,
да заплати на П.Л.М. *** с ЕГН – ********** сумата от 470/четиристотин и
седемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Т. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА