Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 202
гр.
Оряхово, 01.12.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Г.Ц., като разгледа гр.д. № 678/2012
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 341 ГПК за съдебна делба във фазата по допускането й.
Предявен е конститутивен
иск за делба с правно основание по чл. 69, ал. 1 ЗН вр.
чл. 341 и следв. ГПК от Ц.Л.Ц. с ЕГН ********** *** срещу М.И.Б. с ЕГН ********** ***, И.И.К. с ЕГН ********** ***, Б.П.Б. с ЕГН ********** ***, К.П.Б.
с ЕГН ********** ***, И.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, М.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, Е.П.К. с ЕГН ********** ***, Р.И.К. с ЕГН ********** ***, Ц.И.К. с ЕГН ********** ***, Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, И.Г.С. (Коцова) с ЕГН ********** ***, Т.И.П. (К.) с ЕГН ********** ***, В.И.П. (К.) с ЕГН ********** ***, И.Д.И. с ЕГН ********** ***, Т.Д.Я. с ЕГН ********** ***, Е.С.В. с ЕГН ********** ***.
Твърди
се, че съделителите са наследници по закон на И.К.
Тодоров – б.ж. на с. Липница, починал на 24.11.1962 г.
Предмет
на делбата са възстановените с решение № 03 от 03.06.1996 г. на Общинската
служба по земеделие – гр. Оряхово и протокол № 18 от 01.11.1992 г. по преписка №
30018 от 04.01.1992 г. земеделски имоти в землището на с. Липница, както следва:
1.
Нива от 4, 239 дка, четвърта категория, местност „Попова падина“, имот № 006014
по плана за земеразделяне;
2.
Нива от 14, 622 дка, четвърта категория, местност „Попова падина“, имот №
007009 по плана за земеразделяне;
3.
Нива от 10, 792 дка, шеста категория, местност „Попова падина“, имот № 017008
по плана за земеразделяне;
4.
Нива от 16, 004 дка, четвърта категория, местност „Парцелите“, имот № 023003 по
плана за земеразделяне.
Иска
се допускането до делба на наследствените имоти между съделителите
съобразно предложени квоти, отговарящи на правата им в съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили
отговори на исковата молба от съделителите И.Д.И., Т.Д.Я.,
М.К.П., Т.И.П. (К.), В.И.П. (К.) и И.Г.С..
Единствено съделителят
И.Д.И. се противопоставя на допускането до делба на процесните
имоти. Твърди, че нива в местността „Влашко ливаде“ с
обща площ от 20 дка, влизаща в посочените в исковата молба имоти, не е съсобствена между страните, защото по силата на нотариален
акт № 52 от 02.10.1992 г., том III, по нот.
дело № 904/1992 г., Д.И.К. – син на общия наследодател, е прехвърлил този имот
на своите внуци - двамата сина на наследника И.Д.И., срещу задължение за
издръжка и гледане.
В проведеното открито съдебно заседание явилите
се страни с изключение на И.Д.И. считат иска за основателен и доказан. Искат от
съда да допусне делбата на процеснните непокрити
земеделски имоти при правата по закон на наследниците на общия наследодател И.К.
Тодоров. Ответникът И.Д.И. счита делото за неизяснено от фактическа страна и не
иска съдът да се произнася с решение.
След
съобразяване на становището на страните и събраните доказателства съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна.
За основателността на предявения иск за
делба в тежест на страните е да докажат осъществяването на фактическия състав
на въведеното в исковата молба основание за възникване на съсобствеността между
тях – в случая възстановяване на процесните
земеделски имоти на съделителите в качеството им на
наследници по закон на И.К. Тодоров, както и размера на наследствените им
права, произтичащ от близостта на родствената им връзка с общия наследодател. Предвид
въведеното възражение с отговора на исковата молба от страна на ответника И.Д.И.,
в тежест на последния е да докаже, че по силата на нотариален акт № 52 от 02.10.1992 г., том III, по нот.
дело № 904/1992 г., земеделски имот с обща площ от 20 дка, влизащ в процените ниви, е изключен от съсобствеността между
страните и представлява индивидуална собственост на неговите синови, респ.
внуци на Д.И.К., който от своя страна е син на общия наследодател И. Тодоров.
По делото се установи, че имотите, чиято
делба се иска, са възстановени на наследниците на И.К. Тодоров по силата на конститутивното решение № 03 от 03.06.1996 г. на Общинската служба по земеделие –
гр. Оряхово и протокол № 18 от 01.11.1992 г. по преписка № 30018 от 04.01.1992
г. Това решение не е било обжалвано в предвидения в ЗСПЗЗ срок, включително от
ответника И.Д.И.. Никой от съделителите
не твърди към 1992 г. да са им възстановявани други принадлежащи на общия им
наследодател имоти, респ. да са ги поделяли между тях. Следователно, неоснователно
е направеното от ответника И.И. възражение, че част
от посочените в исковата молба ниви не следва да се включват в делбената маса, тъй като по силата на нотариален акт № 52 от 02.10.1992 г., том III, по нот.
дело № 904/1992 г., били индивидуална собственост на неучастващите в делбата
лица – синовете на съделителя И.И..
В тази насока е достатъчно да се посочи, че процесните
имоти са възстановени едва през 1996 г. с решението от 03.06.1996 г. за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на основание чл.
27 ППЗСПЗЗ в нови реални граници с плана за земеразделяне в с. Липница, което представлява
стабилен индивидуален административен акт поради необжалването му от
заинтересованите лица. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение №
1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК едва с решението на
поземлената комисия възниква индивидуализацията на обекта на собствеността и
затова то има конститутивно действие. Въз основа
именно на това решение са издадени приетите като писмени доказателства скици на
имотите. Изложеното е достатъчно за настоящият съдебен състав да приеме, че към
1992 г., когато е сключен договорът за прехвърляне на земеделска земя (при липса
на каквато и да е индивидуализация на обекта) срещу задължение за издръжка и
гледане, процесните ниви не са били възстановени на
наследниците на И.К. Тодоров и не биха могли да бъдат предмет на каквато и да е
сделка.
На следващо място, страните по делото са
съсобственици на процедните четири земеделски имота по
силата на наследствено правоприемство от техния общ
наследодател И.К. Тодоров. Между тях не съществува спор за идентичността на
лицата, чиито имена се различават от посочените в удостоверението за
наследници, поради което съдът е счел за безпредметно събирането на други доказателства
в тази насока освен справките от националната база данни „Население“, приложени
към делото. За установяване степента на родството между всеки от съделителите с общия им наследодател съдът е обсъждал и
двете приети по делото като писмени доказателства удостоверения за наследници –
на л. 4 и на л. 58 от делото, тъй като се оказа, че съдържат допълваща се
информация. Освен това, при издаването на актуалното удостоверение за
наследници (на л. 58-60 от делото) е допусната грешка посредством посочването
на лицето Ирена И. Христова с ЕГН ********** като наследник на Монка И. Коцова.
От служебно изисканата справка за пълни данни за лицето (на л. 130 от делото)
се установи, че майка на Ирена Христова е Севда Тодорова П., а за бащата няма
данни. При това положение единственият жив наследник на Монка Коцова е съделителят Е.С.В..
Видно от удостоверение за наследници от
03.01.2014 г. И.К. Тодоров е починал на 24.11.1962 г. Моментът на откриване на
наследството, както и кръгът на наследниците на възстановените на основание
земеделска реституция имоти, се определя според закона, действащ към момента на
смъртта на общия наследодател – ЗН в
редакцията му към 24.11.1962 г.
От тази отправна точка настоящият
съдебен състав констатира, че след смъртта си И.К. Тодоров е оставил пет живи
деца – синове и дъщери, като дъщеря му Монка И. Коцова е починала през 1940 г.,
т.е. преди общия наследодател. Всяко от децата на наследодателя, респ. по право
на заместване техните низходящи без ограничение на степените, следва да получат
равен дял от наследените реституирани земеделски имоти – по 1/7 идеална част.
От коляното на починалия през 1981 г.
Косто Иванчов К. са съделителите
М.И.Б., И.И.К.,
Б.П.Б. и К.П.Б. , които имат равни права в съсобствеността – по 3/84 идеални
части от наследствените имоти след привеждането на всички дялове под най-малък
общ знаменател.
От коляното на починалия през 1985 г. Ц.И.К.
са съделителите И.Ц.Ц., М.Ц.Ц., Е.П.К., Р.И.К. и Ц.И.К..
И.Ц.Ц. и М.Ц.Ц., които са
деца на внука на общия наследодател Ц. Цеков К. имат равни права в
съсобствеността – по 1/2 от 1/14 (половината от дела на Ц.И.К.), т. е.
делът на всеки от тях възлиза на 3/84 идеални части от наследствените имоти след привеждането
на всички дялове под най-малък общ знаменател. Другата ½ от дела на Ц.И.К.
се разделя отново по равно между съпругата и децата на внука на наследодателя -
Иван Цеков Коцев. Тези трима съделители също имат
равни права в съсобствеността – по 1/3 от 1/14 или по 2/84 идеални части от наследствените имоти след привеждането
на всички дялове под най-малък общ знаменател.
От коляното на починалия през 2001 г.
Георги И.К. са съделителите Д.Г.И. и И.Г.С. (Коцова), които имат равни права от дела на
Георги К., а именно по ½ от 1/7 или по 6/84 идеални части от наследствените имоти след привеждането
на всички дялове под най-малък общ знаменател.
От коляното на починалата през 2001 г. М.И.К.
са съделителите Т.И.П.
(К.) и В.И.П. (К.), които също има всяка по 6/84 идеални части от наследствените имоти след привеждането
на всички дялове под най-малък общ знаменател.
От коляното на починалата през 2002 г.
Илинка И. Личкова е ищецът Ц.Л.Ц., на който се пада целият дял на Илинка Личкова, а именно 12/84 идеални части от наследствените имоти след привеждането
на всички дялове под най-малък общ знаменател.
От коляното на починалия през 1992 г. Д.И.К.
са съделителите И.Д.И.
и Т.Д.Я., всеки от които притежава по 6/84 идеални части от наследствените
имоти след
привеждането на всички дялове под
най-малък общ знаменател.
От коляното на починалата през 1940 г.
Монка И. Коцова е съделителят Е.С.В. , който следва да получи целият дял, припадащ се на
това коляно, а именно 12/84 идеални части от наследствените имоти след привеждането на всички дялове под най-малък общ знаменател.
Предвид
изложеното предявеният иска за допускане до делба на реституираните по силата
на решение № 03 от 03.06.1996 г. на Общинската служба по земеделие – гр.
Оряхово и протокол № 18 от 01.11.1992 г. по преписка № 30018 от 04.01.1992 г.
земеделски имоти на страните по делото е напълно основателен и следва да се
уважи.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА съдебна делба между Ц.Л.Ц. с ЕГН ********** ***, М.И.Б.
с ЕГН ********** ***, И.И.К. с ЕГН ********** ***, Б.П.Б. с ЕГН ********** ***, К.П.Б.
с ЕГН ********** ***, И.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, М.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, Е.П.К. с ЕГН ********** ***, Р.И.К. с ЕГН ********** ***, Ц.И.К. с ЕГН ********** ***, Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, И.Г.С. (Коцова) с ЕГН ********** ***, Т.И.П. (К.) с ЕГН ********** ***, В.И.П. (К.) с ЕГН ********** ***, И.Д.И. с ЕГН ********** ***, Т.Д.Я. с ЕГН ********** ***, Е.С.В. с ЕГН ********** ***.
на
възстановените им по силата на решение № 03 от 03.06.1996 г. на Общинската
служба по земеделие – гр. Оряхово и протокол № 18 от 01.11.1992 г. по преписка №
30018 от 04.01.1992 г. съсобствени земеделски имоти,
както следва:
1.
Нива от 4, 239 дка, четвърта категория, местност „Попова падина“, имот № 006014
по плана за земеразделяне, при граници (съседи) според представената скица:
006012 Лозе на Йордан Христов Йорданов, 006011 Нива на Цеко И. Цеков, 006013
Нива на Василка П.И.,*** и 000080 Полски път на Община Мизия;
2.
Нива от 14, 622 дка, четвърта категория, местност „Попова падина“, имот №
007009 по плана за земеразделяне, при граници (съседи) според
представената скица: 000047 Изк. водна площ на Община
Мизия, 000080 Полски път на Община Мизия, 007007 Нива на Дилян Красимиров
Кунчев, 000074 ЖП линия на Държавата, 007010 Нива на Георги И.К.,*** Изк. водна площ на Община Мизия;
3.
Нива от 10, 792 дка, шеста категория, местност „Попова падина“, имот № 017008
по плана за земеразделяне, при граници (съседи) според представената скица:
017009 Лозе на Георги Христов Г.,***007 Дере, овраг, яма на Община Мизия,
000800 Полски път на Община Мизия, 017017 Нива на Георги И.К., 017011 Лозе на
наследниците на Христо Кинов Диновски,
017010 Лозе на Д. ГеоргиевЙончев, 000100 Полски път
на Община Мизия;
4.
Нива от 16, 004 дка, четвърта категория, местност „Парцелите“, имот № 023003 по
плана за земеразделяне, при
граници (съседи) според представената скица: 023004 Нива на Дилян Красимиров
Кунчев, 023052 Нива на наследниците на Иван Г. Пирашки,
023053 Нива на Държавен поземлен фонд, 023054 Нива на Пенка И. Диманова, 023002
Нива на Лиляна Първанова Тодорова, 000179 Полски път на Община Мизия.
при следните права в съсобствеността:
за всеки от съделителите
М.И.Б., И.И.К.,
Б.П.Б. и К.П.Б. – по 3/84 идеални части;
за
всеки от съделителите И.Ц.Ц.
и М.Ц.Ц. – по 3/84 идеални части;
за всеки от съделителите
Е.П.К., Р.И.К. и Ц.И.К.
– по 2/84 идеални части;
за всеки от съделителите
Д.Г.И. и И.Г.С. (Коцова) – по 6/84
идеални части;
за
всеки от съделителите Т.И.П. (К.) и В.И.П. (К.) – по 6/84
идеални части;
за
съделителя Ц.Л.Ц. - 12/84 идеални части;
за
всеки от съделителите И.Д.И. и Т.Д.Я. – по 6/84
идеални части и
за
съделителя Е.С.В. - 12/84 идеални части.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: