Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 14 ноември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 17.10.2019 г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М. Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 2256 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова
молба, подадена от М.В.К. с
ЕГН ********** *** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
сграда „Люлин 6“, ет. 2.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в полза на ищцата е
изтекла погасителна давност за вземанията, тъй като след издаване на
изпълнителния лист за повече от петгодишен период срещу нея не били предприети
никакви изпълнителни действия, което довело и до прекратяване на изпълнителното
дело по перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се също,
че с договор за прехвърляне на вземания първоначалният кредитор „Профи Кредит
България“ ЕООД е прехвърлил на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си
от ищцата, като се оспорва действителността на цесията и обстоятелството, че ищцата
е надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, оспорва се законосъобразността
на производството по арбитражно дело № 835/2012 г. и валидността на
постановеното по това производство арбитражно решение, както и действителността
на договора за кредит.
Като излага подробни съображения
за недължимост на сумата 11 518,97 лв.,
формирана както следва: сумата 4 910,07 лв.-главница по договор за
револвиращ заем № ********** от 10.12.2010 г., сумата 378,01 лв.-законна лихва
за забава за периода от 09.08.2018 г. до 17.05.2019 г., сумата 4 943,10
лв.-неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), присъдена с
изпълнителен лист от 02.07.2013 г., издаден по търг. дело № 3668/2013 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18
състав, както и сумата 150,00 лв.-разноски по изпълнителното дело и сумата
1 137,79 лв.-такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, които суми са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц.с рег. № 899 в КЧСИ, ищцата отправя искане до съда
да бъде признато за установено по отношение на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищцата не му дължи същите суми като погасени по давност, както и да
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор
ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД застъпва становище за
неоснователеност на предявените искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че
договорът за кредит е изцяло действителен и е породил целените от страните
правни последици, че арбитражното производство е проведено при спазване на
относимите към същото нормативни изисквания, че прехвърлянето на процесното
вземане с договор за цесия и уведомяването на ищцата-длъжник са надлежно извършени,
както и че не е изтекла погасителна давност за вземането, тъй като същата
многократно е била прекъсвана по надлежния ред.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от присъединеното търг.
дело № 3668/2013 г. на Софийски градски съд, в производството по 405, ал. 3 от
ГПК, във вр. с чл. 51, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж
(ЗМТА), образувано по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответницата М.К.
и въз основа на арбитражно решение № 835/31.08.2012 г. на арбитър Б.Г., с
разпореждане от 02.07.2013 г. съдът е разпоредил издаването на процесния изпълнителен
лист и такъв е издаден на същата дата.
Видно от мотивите на арбитражно решение № 835/31.08.2012 г. на арбитър Б.Г.,
сумите по арбитражното решение са претендирани и присъдени въз основа на
договор за револвиращ заем № ********** от 10.12.2010 г. и общите условия на
кредитора, представляващи неразделна част от договора.
По делото е приложен препис от изпълнително
дело № 1681/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова с рег. № 848 в КЧСИ,
което е образувано по молба на взискателя от 12.09.2013 г. въз основа на изпълнителен
лист от 02.07.2013 г., издаден по търг. дело № 3668/2013 г. на Софийски градски
съд в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответницата М.К. за сумата
6 987,83 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата 529,51 лв.-юрисконсултско възнаграждение, сумата
80,00 лв.-разноски по арбитражното производство и сумата 50,00 лв.-разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист.
Съдебният изпълнител е извършил
редица изпълнителни действия.
По изпълнителното дело са
приложени две покани за доброволно изпълнение – изх. № 16178/11.10.2013 г. и
изх. № 4151/27.02.2015 г., като и за двете липсват данни да са редовно връчени
на длъжника.
Изпратено е запорно съобщение на
трето задължено лице-работодател „Житара“ ООД, без доказателства същото да е
получено от адресата. На л. 128 от делото е приложено известие за доставяне на
изпратено от съдебния изпълнител съобщение с обозначение „писмо“, без данни за
съдържанието на писмото, поради което не може да се приеме, че въпросното писмо
е именно запорно съобщение с изх. № 16180/11.10.2013 г. на съдебния изпълнител.
Дори това обстоятелство да беше доказано обаче, от направеното от пощенския
оператор отбелязване е видно, че пратката е върната в цялост на подателя като непотърсена.
Същите съображения важат за повторно изпратеното запорно съобщение до „Житара“
ООД с изх. № 4150/27.02.2015 г. и приложеното на л. 133 от делото известие за
доставяне.
Изпратени са 14 бр. запорни съобщения до различни лицензирани
в Република България банки, като от получените отговори се установява, че длъжникът
М.К. или не е клиент на съответната банка, или има разкрити банкови сметки, по
които няма парична наличност за погасяване на вземанията.
С протокол от 26.09.2018 г.
съдебният изпълнител е конституирал ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
като взискател поради придобиване от същия на процесните вземания с договор за
продажба на вземания от 08.08.2018 г.
Видно от приложените на л. 64-76
от делото договор за продажба на вземания от 08.08.2018 г., приложение № 1А към
него и известие за доставяне, процесните вземания са прехвърлени от „Профи
Кредит България“ ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, а изпратеното от
новия кредитор, който е упълномощен с изрично пълномощно от стария кредитор,
съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е върнато в цялост с отбелязване, че не е
потърсено и връчено на получателя М.К..
С постановление от 16.10.2018 г.
ЧСИ Росица Апостолова е прекратила производството по горепосоченото изпълнително
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е приела, че последното
извършено изпълнително действие е на 27.02.2015 г. (изпращане на запорно
съобщение на третото задължено лице „Житара“ ООД) и е вдигнала наложените по
делото запори. Изпълнителният лист е върнат на взискателя на 26.11.2018, видно
от протокол от същата дата.
Видно от представения препис от изпълнително
дело № 792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц.с рег. № 899 в КЧСИ, същото е образувано
по молба от 15.05.2019 г. на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
срещу ответницата М.К. въз основа на същия изпълнителен лист, който е послужил
като основание за образуване на изпълнително дело № 1681/2013 г. по описа на
ЧСИ Росица Апостолова и след прекратяването на същото е върнат на взискателя.
По повторно образуваното
изпълнително дело също са извършвани процесуални действия.
Разпоредено е връчване на
запорно съобщение на трето задължено лице „Тренквалдер“ ЕООД гр. София и покана
за доброволно изпълнение до длъжника. Установява се от писмо на л. 186 от
делото и разписка на л. 185, че е налице редовно връчване на запорното
съобщение на 31.05.2019 г., както и редовно връчване на поканата за доброволно
изпълнение на 25.05.2019 г.
С постановление от 12.06.2019 г.
съдебният изпълнител е спрял производството по делото въз основа на издадена по
настоящото гражданско дело обезпечителна заповед от 12.06.2019 г.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
По довода на ищцата, че
арбитражното решение е постановено по неарбитруем спор и следователно е нищожно.
От доказателствата по делото е видно, че договорът за потребителски
кредит е сключен на 10.12.2010 г., като в този смисъл възникналото
правоотношение между страните и клаузата в чл. 13, ал. 1 от общите условия,
уреждаща постигнатото между тях съгласие за отнасяне на споровете пред конкретно
посочени арбитражни съдилища предхожда по време влизането в сила на
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ГПК.
В същата процесуалноправна разпоредба се съдържа забраната за постигане на
съгласие за разрешаване от арбитражен съд на спорове между страните по
договори, по които едната от тях има качеството на потребител. Безспорно е
качеството на ищцата на потребител, с оглед възникналото между страните
правоотношение и предоставените по него стоки и услуги и съобразно законовото
определение по § 13 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
съгласно което „потребител“ е всяко физическо лице, придобило стоки и услуги не
с цел ползването им за развиване на своя търговска или професионална дейност.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че към момента на
действие на договора между страните, включително и относно предвидената в
договора арбитражна клауза, не е била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ГПК,
изменена със ЗИД на ГПК, обнародвана в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. Неприложима е
и установената хипотеза в § 6, ал. 2 ПЗР на
ЗИД ГПК, съгласно която започналите преди влизане на закона в сила
арбитражни производства по неарбитруеми спорове, какъвто е спорът с участието
на потребител, следва да бъдат прекратени.
Алтернативна възможност за защита е предвидена в чл. 47, ал. 2 от
ЗМТА, като съгласно нея постановените решения по непрекратените производства
на арбитражния съд (при наличието на предпоставките на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД
ГПК), са нищожни. В настоящия случай не са налице предпоставките и
на тази хипотеза относно недействителността на решението, тъй като същото е
било поставено преди влизане в сила на ЗИД на ГПК. Към момента на
постановяването му е била действаща нормативно уредената възможност за страните
да сключат арбитражна клауза във връзка с уреждане на възникналите спорове помежду
им, поради което кредиторът е заявил исковата си претенция пред надлежнен
арбитражен съд.
По доводите за липса на редовно уведомяване на ищцата за
образуваното арбитражно производство, липса на редовно призоваване за арбитражното
заседание и липсата на редовно връчване на арбитражното решение.
Съдът приема тези доводи за неоснователни. Съгласно
даденото разяснение с решение № 9 от 24.10.2002 г. по конституционно дело №
15/2002 г. на Конституционния съд, защитата в рамките на арбитражния процес се
осъществява на два стадия, като първият се изчерпва с приключване на
производството пред арбитражния съд, а вторият – с изчерпване възможността за
защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА,
при подадено искане за отмяна на арбитражното решение, като вторият стадий е
факултативен. В случай, че процесът се намира в своя втори стадий при
постановено арбитражно решение и това се явява заварено производство,
компетентният да разгледа искането за отмяна Върховен касационен съд следва да
констатира този порок на решението, като бъде прогласена неговата нищожност, в
случай, че са налице предпоставките за това. В настоящия случай не се твърди, а
и не се и установява към момента да е налице висящност на арбитражния процес по
спора между страните в някоя от двете му фази, при което положение би била
приложима разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПЗР
на ЗИД ГПК и чл. 47, ал. 2 от ЗМТА,
съответно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗМТА.
По доводите за наличие в договора за кредит на нищожни
клаузи, които противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП, липса на ясна методика за начисляване на годишен лихвен процент
и годишен процент на разходите и начисляване на същите с цел неоснователно
обогатяване.
Тази група доводи не се обхваща от приложното поле на чл.
47 от ЗМТА и по същество доводите представляват правоизключващи и
правопогасяващи възражения, които са обхванати от силата на пресъдено нещо на
постановеното арбитражно решение, поради което не са новонастъпили
обстоятелства, не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство
по чл. 439 от ГПК и не могат да обусловят извод за недължимост на процесните
суми.
По оспорването на редовността на връчването на ищцата на
уведомлението за извършената цесия на вземанията.
За да породи действие договорът за цесия и по отношение на
длъжника, разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължава предишния кредитор да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. По делото е представено само писменото потвърждаване на
прехвърлянето, но не и че ищцата-длъжник е била уведомена от „Профи Кредит
България” ЕООД за цесията. От представените от ответника доказателства се
установява, че „Профи Кредит България” ЕООД е упълномощило цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми
от негово име длъжниците по цедираните вземания. От страна на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД обаче не са представени доказателства, че ищцата е била
уведомена. Намиращата се на л. 76 от делото обратната разписка, въпреки че
съдържа описание на пратката и то съвпада с уведомлението за цесия, е върната в
цялост като непотърсена от адресата. Извършеният опит за връчване е в рамките
на висящ изпълнителен процес и се подчинява на правилата за връчване по ГПК. Съдът
приема също, че дори да беше получила лично уведомлението, ищцата не следва да
се счита за уведомена, тъй като не би могла да знае за извършеното
упълномощаване. В решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на Върховния
касационен съд, І т.о. е прието, че следва да бъде съобразен като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК, уведомлението, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, което
съставлява надлежно съобщаване на цесията и поражда действия за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В случая този факт не се е осъществил, тъй като
към отговора на исковата молба няма приложено уведомление, изхождащо от
цедента. Съдът приема също, че посредством упълномощаването от страна на цедента
на цесионера се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а това е некоректно спрямо
длъжника, тъй като неговото очакване е да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне от предишния кредитор, а в случая „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД се явява цесионер и същевременно пълномощник на цедента.
Следователно ищцата не е
уведомена по надлежния ред за извършеното прехвърляне на вземане, поради което
то не е произвело действие спрямо нея по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Ответникът не може да се счита за кредитор и съответно да предприема
принудителни изпълнителни действия срещу ищцата.
По твърдението на ищцата за
недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От
страна на кредитора са наведени твърдения, че длъжникът е изплатила по договора
за кредит първите седем погасителни вноски и това обстоятелство се установява
от представените с исковата молба вносни бележки, поради което съдът приема,
длъжникът е изпаднала в забава на 10.08.2011 г.
Процесните вземания са установени
със съдебно арбитражно решение и следователно на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността за тях е петгодишна.
Съдът намира иска за допустим и основателен предвид
постановеното в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, чието становище е задължително за съда и със същото е
прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността са разграничени от тези, с които
същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са: насочване
на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В настоящият случай след запознаване с изпълнително дело № 1681/2013
г. на ЧСИ Росица Апостолова, съдът приема, че по него съдебният изпълнител е
извършила действия, прекъсващи давността, а именно наложила е 14 бр. запори на банкови
сметки в различни банки. Липсата на достатъчна наличност по банковите сметки не
влияе на валидността на наложените запори, които са породили действие от
получаването на запорното съобщение от съответната банка. Видно от писмо на л.
111 от делото, последен по време е запорът в „Централна кооперативна банка“ АД,
като на 17.10.2013 г. същата банка е признала за основателно вземането, върху
което е наложен запора и е блокирала откритата в същата банка сметка на
ответницата.
По
горепосоченото изпълнително дело са извършвани действия, с които не се прекъсва
давността – изпращане на запорно съобщение до работодател и покана за
доброволно изпълнение, както и извършването на справки по установяване на
имуществото на длъжника. Съдът приема, че действията по проучване на имущественото
състояние на длъжника не съставляват действия по принудителното събиране на
вземането, които да са прекъснали петгодишната давност. Получаването на покана
за доброволно изпълнение също не прекъсва погасителната давност. По отношение
на изпратените запорно съобщение до работодател и покана за доброволно
изпълнение съдът изтъква, че се установява от направеното
от пощенския оператор отбелязване, че пратките са върнати в цялост на подателя
като непотърсени, т.е. по делото липсват доказателства за достигане на пратките
до техните адресати и следователно за редовно връчване, както и липсват
доказателства пощенският оператор да е извършвал опити за връчване именно на запорно съобщение до
работодател и покана за доброволно изпълнение, предвид непосочването на съдържанието
на съответните пратки, изпратени чрез пощенски оператор. Съгласно чл. 507, ал. 3 от ГПК запорът поражда действието си от датата
на връчване на запорното съобщение на третото задължено лице, поради което
невръченото на „Житара“ ООД запорно съобщение не би могло да се приеме за
валидно изпълнително действие, което прекъсва давността. Подадената от „Профи Кредит България“ ЕООД
молба за снабдяване с изпълнителен лист и издаването на самия изпълнителен лист
не
са прекъсвали давността и не
представляват основание за прекъсване на давността в нито една от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД.
От гореизложеното следва, че давността
за процесните вземания е прекъсната за първи път с подаването на искова молба
до арбитражния съд и постановяването на
арбитражно решение № 835/31.08.2012 г. на арбитър Б.Г. и за втори път с
налагането на най-късния запор върху банкови сметки, което видно от писмо на л. 111 от делото се е случило на 17.10.2013
г. От прекъсването на погасителната давност на 17.10.2013 г. е започнала да
тече нова петгодишна такава, съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД и същата е изтекла
на 17.10.2018 г., без през този период взискателят да е искал извършването на
изпълнителни действия и без такива да са извършвани от съдебния изпълнител. В
рамките на този период е изтекъл и двегодишният период по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, въз основа на който съдебният изпълнител е прекратил производството по
делото с постановление от 27.02.2015 г. По изпълнително дело № 1681/2013 г. не
са извършвани погашения от длъжника, предприетите изпълнителни действия не са
довели до постъпване на суми по сметка на съдебния изпълнител и съответно не е
извършвано разпределение на постъпили суми.
Изпълнително дело № 792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц.е образувано на датата на
подаване на молба за това от взискателя – 15.05.2019 г. и към момента на
образуване на същото не е съществувало вземане, което да се реализира по
принудителен ред.
Неоснователни са възраженията на ответника в смисъл, че последиците
от всички изпълнителни действия, извършени до постановяване на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. следва да бъдат преценявани съгласно
разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., тъй като
тълкувателните актове на Върховния (касационен) съд нямат обратно действие във
времето. На първо място, подаването на молба за образуване на изпълнително
производство не прекъсва давността за вземанията не поради разясненията, дадени
с тълкувателните актове на Върховния (касационен) съд, а поради
обстоятелството, че е напълно различна уредбата на изпълнителното производство
в ГПК, приет 1952 г. (отменен) и действащия ГПК, приет на 01.03.2008 г. На
следващо място, дори да се приеме, че при действието на ППВС № 3/1980 г. връчването на покана за
доброволно изпълнение прекъсва давността, както бе посочено по-горе, по двете
изпълнителни дела липсва редовно връчване на покана за доброволно изпълнение до
25.05.2019 г., към която дата процесните вземания вече са били погасени по
давност.
От страна на ищцата е предявен настоящия иск и следователно
същата не се е отказала от действието на погасителната давност.
С оглед на гореизложените
съображения предявените искове се явяват основателни.
Предвид изхода на делото и
направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва
да се присъдят направените разноски за внесена държавна такса по настоящото
дело в размер на 506,28 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че М.В.К. с ЕГН ********** *** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2 сумата 11 518,97 лв., формирана както следва: сумата 4 910,07 лв.-главница по договор за револвиращ заем № ********** от 10.12.2010 г., сумата 378,01 лв.-законна лихва за забава за периода от 09.08.2018 г. до 17.05.2019 г., сумата 4 943,10 лв.-неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), за които е издаден изпълнителен лист от 02.07.2013 г., по търг. дело № 3668/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, както и сумата 150,00 лв.-разноски по изпълнителното дело и сумата 1 137,79 лв.-такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц.с рег. № 899 в КЧСИ, тъй като вземанията са погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2 да заплати на М.В.К. с ЕГН **********
*** сумата 506,28
лева, представляваща деловодни
разноски за внесена държавна такса по гр. дело № 2256/2019 г. на Врачански
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: