№ 3505
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. С.
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100509192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20095526 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. № 14105/2019 г., по
описа на СРС, 28 състав, частично е уважен предявения от С. Н. Т. срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв. представляващи
неимуществени вреди – болки и страдания от прекъсване на електрозахранването на
05.01.2019 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 500,00 лв. до
пълния предявен размер от 1000 лв. Отхвърлен е и иска за сумата от 882,00 лв.,
представляващи стойността на заплатения ремонт на повредена на 05.01.2019 г. при токов
удар климатична система.
Със същото решение (изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с Определение №
20129085 от 01.06.2021 г. в частта за разноските) С. Н. Т. е осъден да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 19,93 лв., представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, а ответното
дружество е осъдено да заплати на С. Н. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 587,46
лв., представляваща съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен иск за сумата от
882,00 лв., представляващи стойността на заплатения ремонт на повредена на 05.01.2019 г.
при токов удар климатична система, е подадена въззивна жалба от ищеца, в която са
наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че
първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, тъй като
1
безспорно е установено, че е настъпило прекъсване на електрозахранването и
пренапрежение при превключване на тока, следствие на което ищеца е претърпял
имуществена вреда – претърпяна загуба, изразяваща се в заплатена сума за ремонт на
климатичната система. Счита, че електроразпределителната мрежа не е била поддържана в
техническа и технологична годност за безопасно снабдяване на потребителите с ел. енергия.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и уважи предявения иск,
както и да присъди направените съдебни разноски.
Въззиваемият „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, в законоустановения двуседмичен срок не е подал
отговор на въззивната жалба.
Срещу решението, в частта, с която частично е уважен предявения от ищеца
осъдителен иск за сумата от 500,00 лв., представляващи неимуществени вреди – болки и
страдания от прекъсване на електрозахранването на 05.01.2019 г. е постъпила въззивна
жалба от „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Л. Т., с надлежно учредена
представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение, поддържайки че между страните е налице облигационна връзка с
ищеца посредством Общите условия на договорите за използване на
електроразпределитените мрежи, приети на основание чл. 98б от Закона за енергетиката и
одобрени от Държавнаа комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Ето защо
дружеството принципно носило договорна, а не деликтна отговорност спрямо ищеца. При
условията на евентуалност на оплакванията поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на
изводите. Сочи, че съгласно Общите условия в случай, че потребителите останат без
електрическа енергия по вина на електроразпределителното предприятие повече от 24 часа
след получаването на уведомление от потребителя, електроразпределителното предприятие
заплаща на потребителя обезщтение в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период
от 12 часа без осигурена електрическа енергия, поради което присъденото обезщетение е
произволно определено, прекомерно и недължимо на основание Общите условия на
дружеството. Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски.
В законоустановения двуседмичен срок С. Т., чрез пълномощника си – адв. Цв. И., е
подал отговор на въззивна жалба, с който оспорва жалбата по подробно изложените
съображения, поддържайки че така постановеното решение в обжалваната му част е
законосъобразно, правилно и обосновано.
Подадена е и частна жалба от ищеца срещу Определение № 20129085 от 01.06.2021
г., с което е изменено постановеното решение в частта за разноските, с оплаквания за
неправилност , поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че
адвокатското възнаграждение за неговата защита пред първоинстанционния съд не е
надвишавало посоченият в Наредбата за минималните размери на адвокатските
вънаграждения. Моли съда за отмяна на процесното определение, с което е оставено без
уважение искането на ищеца за измение на решението в частта на присъдените му разноски.
Подадена е и частна жалба от ищеца срещу Определение от 17.02.2020 г.,
постановено в о. с. з., с което С. Т. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, на основание чл.
78, ал. 2 ГПК, съдебни разноски общо в размер на 270 лв., представляваща сбора от
заплатеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. и възнаграждение за
вещо лице в размер на 120,00 лв. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати
2
нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че на проведеното на 17.02.2020
г.о. с. з. е извършено замяна на страна по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК, като се оттеглят
исковете срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и се насочват срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, и че с поведението си
ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което непроизнасянето на съда за
присъждане на разноски за ищцовата страна е процесуално нарушение, доколкото такива са
претендирани с исковата молба и по делото има доказателства за извършването им. Изтъква,
че в случая ответникът няма право на разноски при прекратяване на делото, тъй като съдът е
десезиран поради факти и обстоятелства от значение за правния спор станали известни на
ищеца едва в хода на процеса. При процесното десезиране на съда с оттегляне или отказ на
исковата претенция ищецът има право на разноски, ако ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото. Моли съда да отмени процесното Определние като
неправилно и незаконосъобразно и да му бъдат присъдени деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Подаден е отговор на частната жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез пълномощника си –
юриск. К. П., с надлежно учредена представителна власт по делото, с който оспорва жалбата
по подробно изложените съображения, поддържайки че същата е недопустима и
неоснователна. Счита, че не е спазен процесуалния ред за измение по реда на чл. 248 ГПК.
Счита, че присъждането на разноски е направено при правилно приоложение на чл. 78, ал. 4
ГПК.
Решението в частта, с която предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 52 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 500,00 лв. до пълния предявен размер
от 1000,00 лв. не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което са
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела, но е недопустимо, тъй като не е постановено в
съответствие с основанието на искането за съдебна защита.
Със исковата молба ищецът е твърдял наличието на сключен договор за доставка на
електрическа енергия в качеството му собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. ******* с ИТН *******, № 300037313990 и 300047414089, по
който ответното дружество не е изпълнило задължението за непрекъсната доставка на
електрическа енергия, поддържайки че на 05.01.2019 г. около 9:00 часа електрозахранването
до собствения му недвижим имот е било прекъснато, като въпреки многократни сигнали до
доставчика същото е възстановено едва в 18,00 часа. Посочил е, че цялото семейство на
ищеца е вкъщи, в това число и малотнета му дъщеря, а навън температурите са били около -
8 градуса по целзий, като следствие на прекъснатото електрозахранване е изгоряла
отоплителната климатична система, като са му причинени и неимуществени вреди.
Изложеното налага извод, че предявените искове са на договорно основание и с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 52 1 ЗЗД.
В този смисъл е и приетото в решение № 71 от 12.03.2014 г. по гр.д.№ 880/2012 г. на
ВКС, ІV г.о., съгласно което въпросът за правната квалификация на иск, предявен от
потребител срещу енергийно предприятие за вреди, произтичащи от доставка на
некачествена електроенергия е разрешен в Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 29.01.2013
3
г. по т. д.№ 4/2012 г. ОСГТК на ВКС, съгласно което отговорността на обществения
снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно, в нарушение на предвидените
предпоставки в общите условия към договора е прекъснал електроснабдяването на
потребителя, е договорна. Между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор, като без значение
е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал.
2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдените вземания съобразно
твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации за
фактите.
В обжалвано решение обаче, съдът не се е произнесъл по релевантните за спора
факти, наведени в исковата молба, а е разгледал осъдителните искове, по произтичащ не от
твърденията на ищеца за неизпълнение на договорно задължения, а на плоскостта на
непозволеното увреждане. Т.е. СРС се е произнесъл по съвсем различни правопораждащи
факти, при неправилна правна квалификация и неправилни указания до страните относно
подлежащите на доказване в процеса факти, каквато СРС е дал на страните още в
изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад по делото, обективиран в определение от
25.09.2019 г.
Изложеното води до извод, че първоинстанционният съд е разгледал непредявени
искове, с което е дал защита на право, което не е било претендирано от ищеца. Ето защо
обжалваното решение следва да се обезсили в обжалваната част на основание чл. 270, ал. 3,
изр. 3-то от ГПК и да се върне на друг състав на СРС за разглеждане и произнасяне по
действително предявените искове за договорна отговорност на ответното дружество.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна изнастанция следва да се отмени и
обжалваното определение Определние № 20129085 от 01.06.2021 г.
По отношение на подадената частна жалба от ищеца срещу Определение от о. с. з.
проведено на 17.02.2020 г., настощият съдебен състав приема, че същата инкорпорира
искане за изменение на процесното определение в частта за разноските по смисъла на чл.
248 ГПК, по което функционално компетентен да се произнесе е СРС. Ето защо след
връщане на делото СРС следва да се произнесе по искането по реда на чл. 248 ГПК,
съдържащо се в частната жалба срещу Определение от о. с. з. проведено на 17.02.2020 г.
С оглед на цената на иска въззивното решение по процесното гражданско дело не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20095526 от 14.04.2021 г., постановено по гр. д. №
14105/2019 г., по описа на СРС, 28 състав, в обжалваната част, с която е уважен
предявеният от С. Н. Т. срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 49, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД е осъден да заплати на С. Н. Т.
сумата от 500,00 лв. представляващи неимуществени вреди – болки и страдания от
прекъсване на електрозахранването на 05.01.2019 г., в частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на сумата от 882,00 лв., представляващи стойността на заплатения ремонт на
4
повредена на 05.01.2019 г. при токов удар климатична система, както и в частта, с която С.
Н. Т. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата
от 19,93 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а ответното дружество е осъдено да заплати на С. Н. Т., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 587,46 лв., представляваща съдебни разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд на стадий – изготвяне на доклад по делото, съобразно дадените в мотивите указания.
ОТМЕНЯ Определение № 20129085 от 01.06.2021 г., постановено по реда на чл. 248
ГПК.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО СРС следва да се произнесе по молбата на С. Н. Т.
за изменение на постановено в о.с.з. Определение от 17.02.2020 г. в частта за разноските,
каквото искане е инкорпорирано в подадената на 21.02.2020 г. ЧЖ срещу определението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5