№ 1976
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100105176 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищцата Г. П. П. и ответникът П. П. П.
В исковата молба ищцата твърди, че от началото на 2021 г. бащата на страните по
делото П. П. бил с влошено здравословно състояние като му била поставена диагноза
Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и Хиперплазия на простатата.
С оглед увреденото си общо състояние и по повод диагностициран карцином на стомаха на
20.09.2021 г. П. П. П. постъпил за лечение в УМБАЛ „Софиямед“, в клиника по хирургия
като бил изписан на 04.10.2021 г. Неколкократно бил приеман за лечение в различни
болнични заведения.
Ищцата релевира, че през цялото време единствено тя е полагала основни грижи за бащата, а
ответникът е идвал периодично да вижда баща си, включително и в болничните заведения, и
е бил наясно с неговото тежко здравословно състояние, както и с това, че е бил болен от рак
на стомаха и че прогнозите за живота на баща му не са били оптимистични, като лекарите са
му давали до 2 месеца живот. Бащата също е знаел, че страда от нелечимо заболяване и в
тази връзка е поискал да упълномощи и двете си деца, за да могат да изтеглят паричните му
средства, налични по неговите банкови сметки. Провел е разговори с ищцата и е поискал тя
да намери адвокат, който да подготви пълномощното. Ищцата е изпълнила заръката на баща
си, като е наела адвокат, който е изготвил пълномощно, с което бащата упълномощава и
двете си деца. Брат й — ответникът, е изявил желание предварително да се запознае с
пълномощното и адвокатът е изпратил на негов имейл проекта на пълномощното. Ищцата
знаела, че адвокатът е подготвил и следвало да се заверят две пълномощни: едното било за
разпореждане с банковите сметки на баща й, с което той упълномощава двете си деца да
1
действат заедно и едновременно при разпореждане с паричните му средства, и друго, с което
упълномощава само ищцата да го представлява пред всички административни, данъчни,
държавни и общински органи, пощенски служби, пред НОИ, НАП, ЧЕЗ, Софийска вода и
др. Адвокатът им е препоръчал да наемат нотариус А. И., която да дойде в дома на бащата и
там да завери пълномощните. В деня на нотариалното заверяване на пълномощните ищцата
била служебно възпрепятствана да присъства на заверяването, тъй като била на работа, но тя
така и не била уведомена от брат си за датата на заверката. По този начин двете
пълномощни били заверени от нотариус А. И. в дома на бащата в нейно отсъствие, но в
присъствието на брат й П. П..
На 20.01.2022г. бащата П. П. П. е упълномощил двете си деца - страни по настоящото дело с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг. № 418 от 20.01.2022 г., извършена от
нотариус А. И., чрез което двамата са били упълномощени заедно да представляват баща им
пред всички банки и застрахователни дружества в Република България, вкл. и с правото да
се разпореждат със средствата по всички притежавани от бащата банкови сметки, да теглят
суми в брой, да нареждат преводи от сметките му без ограничения, включително към свои
банкови сметки, както и да закриват банкови сметки на името на упълномощителя и т.н. с
цел да получат по равно неговите парични средства.
В ИМ се посочва, че на 20.01.2022г. бащата П. П. П. е упълномощил ищцата с пълномощно с
нотариална заверка на подписа с peг. № 420 от 20.01.2022г., извършена от нотариус А. И. да
го представлява пред административни, данъчни, държавни и общински органи, пощенски
служби и други.
След заверяването на пълномощните ищцата получила и прибрала на съхранение
двете описани пълномощни. Към датата на заверката бащата е бил лежащо болен в дома си,
приемал е лекарства за намаляване на болките, трудно е говорил, не е бил ориентиран за
време и място. Заболяването му е прогресирало. Няколко пъти ищцата е викала спешна
помощ в дома на баща си заради запушен катетьр.
Предвид тежкото си здравословно състояние, на 28.03.2022 г. П. П. П. постъпил за
лечение в болница „Токуда“, отделение по клинична хематология, като бил изписан на
30.03.2022 г. На 06.07.2022 г. бащата на страните П. П. починал. След смъртта си той
оставил за свои законни наследници двете си деца - страни по делото с квоти от по 1/2 ид.ч.
от цялото си имущество. П. П. бил изключително справедлив човек - и в работата си, и в
живота, и в тази връзка той никога не делял децата си, като пред всички свои близки и
познати открито казвал, че всичко, което притежава приживе, ще се раздели поравно между
двете му деца. Същото смятал и казвал и за парите, които имал в банковите си сметки.
Ищцата твърди, че приживе бащата споделил, че в банковите му сметки се намирали около
100000 лв., получени от продажба на негови имоти, които пари той искал приживе (затова
той дал пълномощно и на двете си деца да го представляват само заедно) или след смъртта
си да бъдат поделени по равно между децата му.
Ищцата решила да повдигне въпроса за парите в банковите сметки на баща си на 40-те дни
от смъртта му. Когато питала брат си дали има възможност да отиде с нея в банката, за да
2
изтеглят парите, той й отвърнал, че сега не било времето за това, а по-късно той си намирал
други оправдания, че бил възпрепятстван и така всеки път си търсел поводи, за да не отиде
заедно със сестра си в банката. След време Г. П. се усъмнила и на 14.11.2022 г. сама отишла
като наследник на баща си в Централна кооперативна банка и поискала справка за сметките
и наличностите в тях на името на бащата П. П. П.. Оттам й предоставили два броя писмени
разпечатки, от които било видно, че на една и съща дата - 27.01.2022 г. в диапазона от 17:00
ч. до 17:30 ч. и по двете банкови сметки на бащата П. П. П. са извършени преводи с
получател П. П. П.. За посочените банкови преводи от банката са посочили, че е използвано
друго пълномощно, заверено също на 20.01.2022г. под № 419 от нотариус А. И., но в което
фигурирало като упълномощено лице само името на П. П. П. като пълномощник на П. П. П..
Липсвало името на Г. П.. Б. служител показал цитираното пълномощно, с което брат й се бил
обогатил за сметка на сестра си, преди баща му да почине. В това пълномощно
разпоредителните действия, които упълномощителят давал, били едни и същи като
предходното пълномощно с № 418, само че упълномощените лица се различавали —
пълномощник по това пълномощно бил единствено нейният брат П. П. П.. Противно на
волята на бащата П. П. паричните средства по неговите сметки да се ползват от двете му
деца по равно, ответникът П. П. се е разпоредил с паричните средства сам и то изцяло в своя
полза, а не както е повелил бащата и каквато е била действителната му воля чрез
предоставяне на пълномощно на двете си деца, които да действат само заедно и да получат
парите по равно. Ищцата твърди, че тази воля на бащата е била непроменена до неговата
смърт и той е починал със съзнанието, че неговите средства се намират в банковите му
сметки и ще се ползват от децата му поравно след неговата смърт. В тази връзка на
27.01.2022 г. от ЦКБ неправомерно са наредени банкови преводи, чрез които реално са
изтеглени/преведени от банковите сметки на бащата следните суми:
- сумата 15665,04 лв, преведена от банковата сметка на бащата в ЦКБ - BG**************
по банкова сметка на П. П. П. в банка ДСК BG******* с основание прехвърляне на
средства;
- сумата 70869,19 лв., преведена от банковата сметка на бащата в ЦКБ - BG******* по
банкова сметка на П. П. П. в банка ДСК BG******* с основание прехвърляне на средства.
В ИМ се сочи, че след извършване на преводите двете посочени сметки на бащата са
занулени и закрити от ответника. По-късно ищцата е направила справка и за третата сметка
на баща й в банка ДСК и оттам са й предоставили само устна информация, че още на
21.01.2022 г. (на следващия ден след заверката на пълномощните) сметката била закрита, тъй
като били изтеглени/прехвърлени с нареден превод наличните в нея около 15 000 лв. За
банковите операции в банка ДСК отново било използвано пълномощното, съставено и
заверено на 20.01.2022 г. под № 419 от нотариус А. И., но в което фигурира единствено
името на П. П. П. като пълномощник на П. П. П., а липсвало името на другия пълномощник
Г. П. П..
С оглед посочените действия ищцата изтъква, че неправомерно били
изтеглени/преведени от П. П. П. в негова лична сметка и в негова полза всички парични
3
средства на бащата П. П. П. по трите му банкови сметки в ЦКБ и банка ДСК, общо в размер
на 101 534,23 лв. С оглед смъртта на баща си на 06.07.2022 г. и това, че ищцата Г. П. П. е
негов наследник с квота 1/2 ид.ч. от наследството на баща си и че тази парична сума следва
да влезе в наследствената маса, то ищцата счита, че има правен интерес от възстановяване в
нейния патримониум на 1/2 ид.ч. от посочената обща сума или сума в размер на 50 767,12
лв. В тази връзка ищцата Г. П. П. е изпратила покана за връщане на парични средства до
ответника П. П. П. чрез ЧСИ В.Д.М. с peг. 860 с район на действие Софийски градски съд,
връчена му лично на 18.02.2023 г. С поканата е отправила изрично искане в срок от 1 месец,
считано от датата на получаване на поканата, сумата от 50 767,12 лв. да й бъде върната
(преведена) по нейна банкова сметка. В посочения срок по банковата сметка на ищцата не са
постъпили плащания на търсената сума.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответната страна, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни,
като в тази връзка са изложени следните възражения: действително от началото на 2021г. П.
П. е бил диагностициран със здравословни проблеми и е бил обект на различни медицински
прегледи, включително хоспитализации; през месец януари 2022г., когато е подписано и
заверено процесното пълномощно, както и в месеците преди и след това до смъртта си през
месец юли 2022г. той е бил напълно адекватен, като менталното му и психическо състояние
е било нормално, с добри когнитивни способности, бил е напълно контактен, ориентиран за
време, място и собствена личност, могъл е да разбира и ръководи действията си; към
20.01.2022г. здравословното състояние на П. П. фактически, а така и съобразно наличните
медицински документи, не е предполагало скорошен (в рамките на следващия месец)
летален край; оспорено е твърдението на ищцата, че основни грижи за бащата е полагала
именно тя, а ответникът П. П. само идвал периодично да вижда баща си; релевира, че през
целия период, в който бащата П. П. е боледувал, за него основно се е грижил синът му П. П.,
както с лично присъствие и лични усилия, логистична подкрепа и ежедневно обслужване,
така и финансово, като основно той е поемал разходите по издръжката и болничните грижи
на баща си, включително разходи за болничен престой, за операции и медикаменти,
изследвания и специализирани грижи (хосписи), включително за спешна медицинска помощ
(вкл. за тази по приложените към исковата молба фишове); заявява, че ищцата е посещавала
баща си спорадично; сочи, че такива били отношенията между тримата - бащата и двете му
деца - и в годините преди възникване на здравословните проблеми на бащата П. П.;
релевира, че начинът, по който ищцата организирала семейните си и професионални
ангажименти през последните години, създал обосновани притеснения у баща й П. П. да й
довери разходването на спестяванията му; към края на 2021г. Г. П. започнала настоятелно да
изявява в семейната й среда нужда от финансови средства и е пожелала такива да й бъдат
предоставени от баща й, тъй като е знаела, че той има спестявания; нуждата от финансова
подкрепа ищцата аргументирала периодично с различни обстоятелства, но бащата П. П. не
бил склонен да й ги предостави. С оглед на начина, по който тя е боравила с достъпните й
парични средства последните години, баща й е имал сериозни опасения, че ако тя се домогне
до банковите му спестявания, средствата ще бъдат неразумно изхарчени. В това отношение
4
П. П. е имал вяра на ответника и изрично е пожелал именно той да ги получи и разходва; за
да може ищцата да успокои претенциите си да получи незабавно средствата, бащата П. П. се
е съгласил тя да организира подписването на нотариално заверени пълномощни, като обаче
със сина си П. П. се е разбрал действителният контрол и усмотрение върху разходването на
средствата по банковите му сметки да остане у него; за целта било изготвено процесното
пълномощно, нотариално заверено с рег.№ 419/20.01.2022г. на нотариус А. И., с което П. П.
П., упълномощава ответника; средствата били използвани и за покриване на разходите по
издръжката, лечението и погребението на бащата П. П.; процесното пълномощно е
подписано и заверено надлежно, като отразява действителната воля на праводателя П. П.;
адвокатът, подготвил пълномощните, както и нотариусът, който да извърши заверките, са
били избрани и организирани от ищцата, като тя ги е свързала с ответника П. П.; ищцата не
е пожелала да се яви при разписването на документите на 20.01.2022г., въпреки че е знаела
за часа и мястото на събитието; заявява, че не е вярно твърдението на ищцата, че ответникът
е „пъхнал“ процесното пълномощно, с което е бил упълномощен да се разпорежда със
средствата по банковите сметки на баща си самостоятелно, за подпис на баща си, а баща му
не е разбрал за това; присъстващият нотариус А. И. е прочела пълномощните на П. П. и
изрично го е питала дали той е запознат със съдържанието им и дали знае какво точно
подписва и кого упълномощава; оспорва твърдението на ищцата, че П. П. „само кимнал,
защото в този момент не е могъл смислено да разговаря“ - напротив, П. П. ясно отговорил
на нотариуса, че сам е прочел всички пълномощни, запознат е със съдържанието им и знае
кого и как упълномощава; изтъква, че в деня на нотариалната заверка, 20.01.2022г., бащата
П. П. е подписал общо три пълномощни като с третото пълномощно, нотариално заверено с
рег.№ 420/20.01.2022г. на нотариус А. И., вписана в нк с рег.№424, с район на действие СРС,
бащата упълномощава само ищцата да има право самостоятелно да го представлява пред
административните органи и институции в България, включително пред ЧЕЗ, Софийска
вода, НАП и НОИ и с това пълномощно ищцата месеци наред е получавала пенсията на
баща си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните обстоятелства: че П.
П. П. е баща на страните по делото. От началото на 2021 г. бащата на страните по делото П.
П. е бил диагностициран рак на стомаха и е бил обект на различни медицински прегледи,
включително хоспитализации. В деня на нотариалната заверка, 20.01.2022г., бащата П. П. е
подписал общо три броя пълномощни като с първото е упълномощил двете си деца - страни
по настоящото дело, с пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг. № 418 от
20.01.2022 г., извършена от нотариус А. И., заедно да представляват баща им пред всички
банки и застрахователни дружества в Република България, вкл. и с правото да се
разпореждат със средствата по всички притежавани от бащата банкови сметки, да теглят
суми в брой, да нареждат преводи от сметките му без ограничения, включително към свои
банкови сметки, както и да закриват банкови сметки на името на упълномощителя и т.н. с
5
цел да получат по равно неговите парични средства, а с второто пълномощно е
упълномощил ищцата да го представлява пред административни, данъчни, държавни и
общински органи, пощенски служби и други. На 27.01.2022 г. от ЦКБ от страна на ответника
са наредени банкови преводи, чрез които реално са изтеглени/преведени от банковите сметки
на бащата П. П. П. следните суми:
- сумата 15665,04 лв, преведена от банковата сметка на бащата в ЦКБ - BG**************
по банкова сметка на П. П. П. в банка ДСК BG******* с основание прехвърляне на
средства;
- сумата 70869,19 лв., преведена от банковата сметка на бащата в ЦКБ - BG******* по
банкова сметка на П. П. П. в банка ДСК BG******* с основание прехвърляне на средства.
След извършване на преводите двете посочени сметки на бащата са занулени и закрити от
ответника; на 21.01.2022г. банковата сметка на бащата П. П. П. в банка ДСК била закрита от
ответника, тъй като били изтеглени/прехвърлени с нареден превод наличните в нея около 15
000 лв. от страна на ответника. Описаните банкови операции са извършени от ответника въз
основа на процесното пълномощно. П. П. П. е починал на 06.07.2022 г.
От приетото заключение към СМЕ, изградено въз основа на цялата представена
документация по делото от болничните заведения и личния лекар на П. П. П., се установява,
че за периода от 2021 г. и 2022 година при П. П. П. са регистрирани данни за следните
заболявания:
На сърдечносъдовата система: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност
от 2021 година. За заболяването няма данни за дебют, предписвано и прилагано лечение,
като същевременно при проведени прегледи и изследвания от месец юни 2021 г. до
настъпване на смъртта на 06.07.2022 г. не са регистрирани повишени стойности на кръвното
налягане, а единствено хипотонични /с ниски стойности на артериалното кръвно налягане/
състояния;
На кръвотворна система: мегалобластна анемия /вид анемия причинени от
ниски нива на витамин B12 или фолат в тялото/ Анемията означава, че броят на червени
кръвни клетки (RBC) или количеството на хемоглобина в кръвта е по-ниско от нормалното.
Червените кръвни клетки, които пренасят кислород в кръвта ви, се нуждаят от витамин B12
и фолат, за да се развиват нормално и да произвеждат хемоглобин. Клетките използват
витамин В12 и фолат, за да произведат нов генетичен материал (ДНК), който се съхранява в
част от клетката. Според запис отразен в мед. документация, заболяване е регистрирано още
през 2006 г. като за него липсва проследяваща мед. документация до 2021 г., когато на фона
най-вероятно на кръвозагуба от окултни кръвоизливи в гастроинтестиналния тракт, с нови
лабораторни изследвания и клинично са установени данни за анемия. Заболяването е
прогресирало във времето, като по повод него е прилагано терапия с витамин В12,
желязосъдържащи препарати, както и с кръвопреливания и преливания на кръвни продукти.
На урогениталната система: доброкачествена хиперплазия на простата с данни за
регистрация на заболяването от 30.06.21 г. Провеждано е лечение с лекарственото вещество
6
тамсулозин - намалява напрежението в мускулите на простатата и уретрата (пикочния канал)
- Фокусин. По повод заболяването от началото на 2022 г. е поставен постоянен уретрален
катетър, който е сменян поради запушване през месец май 2022 г.
На стомашно-чревния тракт: хроничен гастрит и синдром на раздразненото черво. Тези
заболявания са регистрирани за първи път м. юни 2021 г.. През месец септември 2021 г. е
установено злокачествено заболяване на стомаха - като от хистологично изследване на
биопсичен материал е доказан умерено диференциран, G2 интестинален тип по Лаурен
аденокарцином на стомаха. Към дата на проведена операция 27.09.21 г. са установени
сигурни данни за това, че заболяването е авансирало и неоперабилно поради прораствания
по съседство със задстомашната жлеза и далечни метастази в голямо було на коремницата.
Приложено е само палиативно хирургично лечение с извършване на антеколична гастро-
ентероанастомоза по предна стена на два етажа и последва ентеро-ентеро анастомоза.
Видимата метастаза на оментума /голямо було на коремницата/ е отстранена с частичната му
резекция. След операцията до настъпване на смъртта за заболяването са налични данни за
провеждано само симптоматично лечение с гастропротектори, обезболяващи, инфузионни
разтвори и общоукрепваща терапия.
През 2021 г. е доказано и заболяване от Холелитиаза /камъни в жлъчен мехур/, не
налагащо хирургично и медикаментозно лечение..
На П. П. П. през 2022 г. е поставена и диагноза Подагра.
Водещото /най-тежко/ заболяване при П. е раковото заболяване на стомаха. То е
обуславяло постоянно общо увредено състояние и независимо от лечението е довело до
изявени малнутритивен синдром, консумативен синдром с общо измършавяване, болков и
интоксикационен синдроми. Поради кървене от стомашно-чревния тракт заболяването е
предизвиквало и задълбочаване на анемичен синдром. В хода на прогресивно развитие на
това заболяване се е стигнало до тежък двигателен дефицит с невъзможно самостоятелно
придвижване и залежаване с развитие на декубитални промени. При П. на база на това
заболяване и напредващия анемичен синдром са регистрирани и синкопи /състояние в
краткотрайна до 20 сек. загуба на съзнание в резултат от намалено оросяване на мозъка.
Най-често поради ниско кръвно налягане и намален приток на кръв към мозъка, която да
достави необходимото количество кислород/.
Към датата на нотариалното заверяване на трите пълномощни на 20.01.2022г. по
делото няма медицински документ, даващ информация за здравословното състояние на П.
П. П.. С оглед отразеното в мед. документи за вида и характера на заболяванията и най-вече
на тежкото, авансирало онкологичното заболяване, може категорично да се направи извод,
че при него е било налице и към този момент сравнително тежко увредено общо състояние с
изявени астено-адинамичен, интоксикационен, болков и консуматавен синдроми както и
налична анемия и постоянна хипотония. Най-близко до 20.01.22 г. регистрирано отразяване
на състоянието му с медицински преглед преди е от болничен престой в УМБАЛ „Св.
Екатерина” 29.11. до 01.12.21г., когато той е постъпил заради синкоп. Това бързо-преходно
разстройство на мозъчното кръвообращение следва да се отдаде на декомпенсиране на
7
основното раково заболяване и съпътсваща анемия довели до нарушено кръвооросяване на
главен мозък. Към тази дата - 29.11.21 г. той е имал оплаквания от главозамайване,
причерняване пред очите. Обективно е бил в увредено общо състояние, но адекватен,
ориентиран за време, място и собствена личност, контактен. Регистрирани са много ниски
стойности на артериално кръвно налягане- 70/40 мм/жив. и ускорена сърдечна дейност - фр.
104уд/мин. След проведеното болнично лечение с водно-солеви р-ри, витамини и
желязосъдържащи препарати и преливания на кръв и кръвни продукти е постигната умерена
хидратация и стабилизиране на състоянието му, без излекуване към момента на изписване
01.12.21 г.
Другата най-близка дата но след 20.01.22 г. е регистриран преглед от фиш за спешна
медицинска помощ № 25450/09.02.22г. на ЦСП-София. П. е посетен по повод: Запушен
катетър. Обективно е констатиран следния неврологичен статус: в съзнание; без отпадни
симптоми; зеници - нормални, отваря очите спонтанно, ориентиран, подчинява се.
Поставена е диагноза: Уринна задръжка. Уроинфекция. Поставен е нов постоянен катетър.
По делото няма сигурни данни за това дали на П. му е било известно за установеното
му злокачествено заболяване, как и дали той е разбирал вида и характера му, осъзнавайки
неизбежността на прогресията му. По тази причина наличните данни не позволяват да се
прецени дали със сигурност към 20.01.22 г. е могъл да предположи скорошно - в близките
месец-два настъпване на леталния край. Неминуемо обаче при положение, че е бил в
съзнание, той не може да не е отчитал настъпилите обективно драстични промени в
състоянието си и прогресивно влошаващо му се състояние. При това положение в
зависимост от индивидуалната си сензитивност и ментални и аналитични способности
несъмнено в една или друга степен не може да не си е си е давал сметка за случващото се с
него, вкл. и при отчетена прогресия на симптомите за възможен фатален край.
Вещото лице е посочило, че злокачествените заболявания биват различни видове,
според вида на тъканта, от която произлизат. Карциномът на стомаха е злокачествен тумор с
епителен произход. Аденокарциномът на стомаха /какъвто е доказан при П./, е вид рак,
който започва от клетките, които покриват вътрешната повърхност на стомаха. Това е най-
честата форма на рак на стомаха около 90% до 95% от всички ракови заболявания на
стомаха. Прогноза за аденокарцином на стомаха варира в широки граници в зависимост от
хистологичната степен, стадия по време на диагностицирането и разпространението на
раковите клетки в лимфни възли. Инвазивният аденокарцином на стомаха се разделя на три
степени - добре диференциран, умерено диференциран и слабо диференциран. Степента се
основава на процента на туморните клетки, образуващи кръгли структури, наречени жлези.
Тумор, който не създава никакви жлези, се нарича недиференциран. В случая е
диагностициран умерено диференциран тумор. Степента е важна за прогноза и лечение, тъй
като слабо диференцираните и недиференцираните тумори са склонни да се държат по-
агресивно. Тези тумори са по-склонни да се разпространят в лимфни възли и други части на
тялото. При Умерено диференциран тумор: 50 до 95% от тумора се състои от жлези. Този
вид тумор се приема, като степен 2. Процесът, при който раковите клетки се разпространяват
8
от първоначалното място на тумора в околните тъкани или органи, е инвазия.
Идентифицирането на дълбочината на инвазия дава възможност относително да се
прогнозира агресивността на рака. Туморите, които проникват по-дълбоко в стената на
стомаха, са по-склонни да метастазират в други части на тялото, включително лимфни
възли, черен дроб или бели дробове. Освен това дълбочината на инвазията помага при
установяване на патологичния стадий на тумора (pT), което е от решаващо значение за
вземане на решение за най-подходящата стратегия за лечение. В случай на аденокарцином
от лигавица на стомаха (най-вътрешната обвивка), инвазията означава, че раковите клетки са
се преместили в други слоеве на стомаха или дори в органи извън стомаха /както е в
конкретния случай/, което е установено при операцията видимо, без микроскоп.
В случая като инвазия се касае за доказано последна фаза - T4b, тъй като раковите
клетки са се разпространили в органи близо до стомаха - панкреас, което прави тумора
неоперабилен.
За прогноза се използва и имунохистохимия (IHC) е най-често използваният тест за
откриване на HER2 протеин на ракови клетки. Друг метод се нарича флуоресцентна in situ
хибридизация (FISH).
Разпространение на раковите клетки е от съществено значение за прогнозата. Те
обикновено първо мигрират към лимфните възли близо до тумора, в последствие към по
отдалечените лимфни възли и към отдалечени органи, т.е. в конкретния случай при налични
данни за далечни расейки следва да се прием, че е имало и напреднал краен стадий с
метастази както в лимфни възли, така и в органи.
Лечението и прогнозата се определя от вида и стадия на заболяването. Ефективно
лечение при този вид рак на стомаха е възможно само в ранни стадии на тумора. Например
при т.нар. carcinoma in situ - тумор, който не преминава базалната мембрана на стомашната
лигавица съвременната терапия дава 5-годишната преживяемост при 100%.
При първично иноперабилен тумор, може да се приложи пред оперативно химио- или
лъчетерапия с последваща операция (за да се намалят размерите на тумора). При по-
напреднали случаи, както е случаят се прилагат само палиативни терапевтични мерки.
Вещото лице е посочило, че заболяването при П., към момента на установяването му,
месец септември 2021 г. е било в много напреднал, краен стадии, разпространено с
прорастване към задстомашна жлеза и далечни разсейки метастази - в оментума, което не е
позволявало операция, насочена за отстраняване на тумора. Точно поради това е
проведеното само палиативно лечение, целящо възстановяване на чревен пасаж за
преминаване на храна и течности и няма данни да са стартирани и прилагани и палиативни
мерки с химиотерапия с противотуморни медикаменти (цитостатици и др.).
Не е възможно с прецизност да се прогнозира точно каква би била
продължителността на живота му с това заболяване особено в съчетание с останалите
болестни промени в тази крайна фаза Въз основа на гореизложеното може, обаче да се
приеме, че установяването на заболяването и поставянето на диагноза при П. е закъсняло,
9
когато не е можело да му се проведе ефикасно лечение и на практика той е бил обречен
заболяването му да прогресира до фаталния му край рамките на няколко месеца.
Пациентите, които имат напреднало заболяване както в конкретния случай,
средностатистически живеят около 6 месеца. В този период е възможно само
симптоматично лечение и се препоръчва да се помисли за вид палиативна грижа,
предназначена да осигури възможно по-добро качество на живот до края. Препоръчва се
пациентите и техните семейства да разговарят с болничния екип относно хосписни
възможности, които могат да се провеждат в домашни условия, в хоспис или в болница.
В медицинската документация по делото липсват данни за състоянието на П. точно
към момента на настъпване на смъртта 06.07.2022 г. Последните медицински документи за
състоянието му са от преглед от БМП на 06.05.22г. когато се е наложила смяна на запушен
уретрален катетър. Няма и данни за провеждане на оглед и аутопсия върху трупа след
смъртта, което не позволява да се прецизира и непосредствена причина за смърт. При
наличните данни за авансирало раково заболяване, обаче следва със сигурност да се приеме,
че основна начална причина за смъртта е именно ракът на стомаха, като при естественото си
развитие заболяването, бавно с месеци е прогресирало и е довело до настъпване на
усложнения които не е било възможно да се компенсират от организма и прилаганото
лечение и това е обусловило настъпване на непреодолима многоорганна недостатъчност. Не
може да се твърди, че е настъпила внезапна, неочаквана смърт тъй като от раковото
заболяване при П. със сигурност е настъпвало постепенно, с месеци, прогресия до
настъпване на декомпенсация и летален изход, което говори за агонална смърт.
При положение, че П. е бил с известна диагноза за раково заболяване към 20.01.22 г. и
видно от мед. документи при него е налице постепенно прогресивно влошаване на
здравословно състояние. При тези данни, е логично от хора, които са го наблюдавали,
грижейки се или бидейки близки до него, в периода от доказване на заболяването му месец
септември 2021 г. до настъпване на смъртта на 06.07.2022 г. да се предположи, че от
прогресиращото му заболяване ще настъпи скорошен фатален край. Не е възможно точно да
се прецени, особено от немедицински лица дали фаталния край ще настъпил за един, три или
повече месеца.
От показанията на св. нотариус И. се установява, че същата не си спомня конкретния
случай, но нотариалното удостоверяване е нейно, извършено на адрес, което предполага, че
упълномощителят е бил трудно подвижен. Свидителката сочи, че нотариусите нямат
задължение да четат на глас пълномощните, тъй като това не е нотариален акт.
Упълномощителят сам ги чете, а нотариусът го пита знае ли за какво е документът, съгласен
ли е и след това се подписва. Едновременно може да се заверят колкото пълномощни иска.
Обикновено някой се обаждал от името на възрастния човек, обяснявал какво пълномощно
иска. Свидетелката пита дали е дееспособен човекът, може ли да контактува и чак след това
отива на адрес. Дали човекът е дееспособен се убеждава единствено в разговор. Ако
отговаря адекватно и не е дезориентиран, се извършва исканото удостоверяване.
Свидетелката сочи, че по време на заверката се е уверила, че той е адекватен и разбира за
10
какво е отишла там.
От показанията на св. М. се установява, че работи в ЦСМС София. Познава ищцата. По
време на пандемията го е търсила, за смяна на запушен катетър на баща й. Свидетелят
отишъл с екип, той е само шофьор. Два пъти ходили за тази процедура - приблизително
началото и средата на 2021 г. Вторият път бащата бил неориентиран, не знаел ден, месец,
година. Бил в легнало положение.
От показанията на св. К. се установява, че е бил колега и приятел на П. П. от 1987 г. П. имал
оплаква и свидетелят му намерил лекар, при когото П. да отиде на преглед и лекарят след
прегледа го насочил да постъпи в клиниката, след което направили операция и установили
злокачествено образувание на стомаха. П. останал в болницата и повече не се видели със
свидетеля говорили по телефон няколко пъти. П. усещал, че нещата се усложняват, не
можел. Преди това казал на свидетеля, че е продал къщата си в Трудовец и мисли да раздели
по равно парите между двете си деца. П. ходел при дъщеря си да й помага с ремонти в къщи,
синът му бил по-ангажиран в служебните задължения, пътувал често. Отношенията им били
спокойни. Не е имал пристрастие към някое от децата си, обичал ги и двете.
При съвкупния анализ на доказателствения материал следва да се посочи, че
нотариално заверено пълномощно с peг. № 418/20.01.2022 г., упълномощава и двете деца да
се разпореждат с наличностите по банковите сметки на упълномощителя, като правата по
пълномощното се упражняват само заедно от пълномощниците; нотариално заверено
пълномощно с peг. № 419/20.01.2022 г. упълномощава само ответника П. П. да се разпорежда
с наличностите по банковите сметки на упълномощителя, както и да го представлява пред
доставчици на битови услуги и държавни институции, включително НАП и НОИ, а
нотариално заверено пълномощно с peг. № 420/20.01.2022 г. упълномощава само Г. П. да
представлява баща си пред доставчици на битови услуги и държавни институции,
включително НАП и НОИ. При външно сравнение на пълномощните с рег. №№418 и 419 е
видимо, че те имат сходен външен изглед така, че ако лицето, което ги подписва, не ги
прочете внимателно, може лесно да приеме, че подписва документи с еднакво съдържание.
Следва да се посочи, че в случая не се касае за завещателно разпореждане, а за
упълномощителни сделки, поради което последващо пълномощно не отменя предходното,
ако не е изразена такава воля. По отношение на състоянието на упълномощителя съдът
намира, че същият е бил в състояние на разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи в достатъчна степен, за да изрази валидна воля да упълномощи децата си във
връзка с разпореждането с наличностите по банковите му сметки и представителството пред
доставчици и държавни органи. От събраните свидетелските показания на св. К. се
установява, че П. е имал нормални отношения и с двете си деца и е искал по равно да
подели между тях паричните средства, с които е разполагал. Не се събраха доказателства,
които да установят твърденията на ответника, че бащата е искал само синът да разполага с
достъп до паричните средства, тъй като дъщерята е харчила неразумно, нито че само синът е
гледал баща си и е плащал за медицинското му обслужване. Не се установява прехвърлените
от ответника П. П. парични средства от сметките на бащата към собствената му сметка да са
11
използвани за лечението и грижите, необходими за болния. При нотариалната заверка,
нотариусът, съгласно собствените й показания, не е прочел всяко от пълномощните, така че
не може да се направи извод, че П. е имал уговорка със сина си, която да обясни
необходимостта от съставяне на пълномощно с peг. № 419/20.01.2022 г. При съпоставка на
съдържанието на трите пълномощни е видно, че първото и третото уреждат действията,
които децата да предприемат във връзка с необходимото разпореждане със средствата на
болния баща заедно, както и за представителството му пред трети лица, но процесното
второ пълномощно дава права само на едно от децата. Същевременно упълномощителят е
бил терминално болен от рак, не е могъл да се обслужва сам, лежал е, изпитвал е болки и то
в продължителен период, но е бил адекватен, ориентиран относно случващото се около него,
от което следва единствено възможният извод, че е съзнавал общия смисъл
упълномощаването, но не е бил в състояние фактически лично да изчете всяко от трите
пълномощни така, че да установи разликата в съдържанието на пълномощните с peг. № 418
и № 419/20.01.2022 г.
От гореизложеното следва, че упълномощителят не е бил принуден насилствено и
против съзнателно формирата си волята да подпише пълномощното с peг. № 419/20.01.2022
г.
Следва да се посочи, че въвеждането в заблуждение на болния баща относно начина, по
който е искал да упълномощи децата си, в резултат на което само едно от децата се
облагодетелства за сметка на другото, противоречи на добрите нрави, но самата
упълномощителна сделка по начина, по който формално е извършена, не противоречи на
добрите нрави.
Въпреки че формално П. П. П. е подписал пълномощното с peг. № 419/20.01.2022 г. и това
формално подписване е удостоверено от нотариус, от събраните доказателства относно
намеренията на П. да раздели парите си между двете деца и физическото му състояние към
датата на упълномощаваноте, не може да се направи извод, че в съзнанието на П. е протекъл
вътрешният процес на формиране на мотиви и воля, въз основа на които да вземе съзнателно
решение да упълномощи единствено сина си с правата по пълномощното с peг. №
419/20.01.2022 г.
Предвид изложеното, изводът е, че П. е бил заблуден относно съдържанието на
пълномощното с peг. № 419/20.01.2022г. и е го е подписал поради заблуждение, а не поради
формирана воля за постигане на последиците на тази сделка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Относно предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 44 ЗЗД за
прогласяване нищожността на пълномощно, нотариално заверено с peг. № 419/20.01.2022 г.
поради липсата на волеизявление и съгласие на упълномощителя П. П. П.:
В решение № 309 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1890/2010 г. IV г. о. ВКС е прието, че за
извършване на упълномощителната сделка, обуславяща квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
липсата на воля при едностранните сделки и липсата на съгласие при договорите, трябва да
12
е съзнателна /съзнавана/, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. В
същия смисъл са и решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. IV г. о. ВКС; решение
№ 949/07.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. В т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк.
дело № 5/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е приел, че липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например –
изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен
пример и др. подобни/. Това определение за нищожността на посоченото основание е дадено
във връзка с въпроса относно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник
без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е
сключен договорът. Липсата на волеизявление следва да е направено, но при „съзнавано
несъгласие” – без намерение за обвързване, тоест лицето знае, разбира какво върши, има
ясна представа за постъпките и състоянието си, а в случая, както беше посочено, това не се
установява по делото. По отношение на процесното пълномощно е налице формално
изразена воля, но тя не е в желания от упълномощителя смисъл, следователно не е налице
съзнавано несъгласие, поради което главният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 44 ЗЗД за
прогласяване нищожността на пълномощно, нотариално заверено с peг. № 419/20.01.2022 г.
поради нарушаване на добрите нрави.
Както е посочено в ТР № 1 ОТ 15.06.2010 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2009 Г., ОСТК НА ВКС,
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Следва
да се посочи, че упълномощаването на едно от децата да извършва разпоредителни действия
с парични средства на родител по принцип не противоречи на добрите нрави, тъй като са
налице множество житейски хипотези, при които това е необходимо и оправдано,
включително и при болен родител, за да може да се заплащат ежедневните му разходи, а
също и разходите за лечение и лекарства, когато едно от децата е поело тези грижи /в който
смисъл са и недоказазите възражения на ответника/. Затова самата упълномощителна сделка
не противоречи на добрите нрави. Противоречи на добрите нрави поведението на ответника,
което се извежда от събрания доказателствен материал, а именно – прехвърлянето на всички
пари от сметките на бащата в собствената на ответника сметка чрез пълномощно, което е
подписано от бащата без да съзнава съдържанието му. Поведението на упълномощения
обаче не обуславя квалифицирането на порока на упълномощителната сделка като
противоречаща на добрите нрави, тъй като това поведение не е елемент от самата сделка.
Предвид изложеното, съдът намира, че първият евентуален иск също е неоснователен.
Относно евентуалния иск с правно основание чл. 29, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаемост
на пълномощно peг. № 419/20.01.2022 г. на нотариус А. И., вписана в НК с peг. № 424 като
подписано при измама.
13
Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то
мотивирано към сключване на определена сделка. Измамата води до унищожаемост на
сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на
неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у
волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да
предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на
опороченото волеизявление. В следствие на това погрешната представа не се отнася
единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й
/така в Решение № 368 от 3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 243/2012 г., III г. о., ГК/.
Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до
установяване на определени осъществени юридически факти, а именно - формирана невярна
представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката, следва да
направи волеизявление за сключването й. Това заблуждение може да се отнася до всички
елементи на сделката - т. е. до нейното съдържание-съществени елементи или модалитети, а
може да е насочено към мотивиране за сключване на сделката. Авторът на измамата следва
да съзнава както действията си и тяхната насоченост, така и правните последици от тези
действия, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение т. е. да
е сключена в резултат на измамата. Като основен критерий за наличие на предпоставките по
чл. 29 ЗЗД се определя това, че измамата като основание за унищожаемост на сделките,
следва така да е опорочила волята на лицето, че ако последното би действало съзнавайки
действителното положение, никога не би сключило такава сделка.
В случая ответникът е съзнавал действията си и техните последици, а именно, че ако
представи на баща си пълномощно, в което само ответникът е упълномощен, заедно с
пълномощните, упълномощаващи и ищцата и то пред нотариуса, ще се сдобие с възможност
да разполага с всички средства на бащата, независимо от сестра си. Това съзнание се
извлича от предшестващите действия на ответника /безспорното обстоятелство, че е поискал
от адвоката да му изпрати пълномощното на електронна поща предварително/, от действията
му по време на упълномощаването /представянето на процесното пълномощно заедно с
другите две/ и от последващите му действия /прехвърлянето на всички парични средства по
собствената му банкова сметка и закриването на сметките на упълномощителя/.
Същевременно не се установяват факти, от които да се изведе, че бащата е искал да
упълномощи само сина си и липсва житейска логика едновременно да се извършват
упълномощителни сделки, като с първата се упълномощават две лица да извършват
действия заедно, а с втората – се упълномощава само едното от лицата. Ето защо е
осъществен фактическият състав на измамата, при която упълномощителят е въведен в
заблуждение относно съдържанието и последиците от пълномощто с рег. № 419.
Предвид изложеното, вторият евентуален иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50767.12 лева, получена неправомерно от
ответника, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023г. /датата на депозиране на
14
исковата молба/ да плащането.
За разлика от нищожните сделки, които не пораждат никакви правни последици от момента
на сключването им, унищожаемите сделки пораждат правните последици, предвидени в тях.
Законът дава възможност на заинтересувания да поиска съдебна намеса, като предяви иск за
унищожаване на сделката поради наличието на порок. Докато не се постанови унищожаване
на сделката с уважаването на конститутивния иск по чл. 29 ЗЗД, с което се променя
съществуващото правоотношение, е налице проявление на предвидените в нея правни
последици. След унищожаването на упълномощителната сделка, въз основа на която
ответникът еднолично е получил сумите по банковите сметки на П. П., следва да се отчете
обстоятелството, че П. П. е починал и на основание чл.5, ал.1 ЗН двете му деца наследяват
по равно неговото имущество. Ответникът не е изпълнил доказателствената тежест да
докаже наличие на основание за задържане на изтеглената искова сума, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца. С разписки е доказано плащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева. Направено е възражение за прекомерност.
Съдът отчита фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия, обемът събрани доказателства, както и размерът на адвокатското възнаграждение
по НМРАВ, който, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ е 4711,37 лева, и намира, че
претендираното възнаграждение не е прекомерно. На ищеца следва да се присъдят и 80 лв. –
държавна такса, 60 лв. – депозити за свидетели, 45 лв. – за съдебни удостоверения и 600 лв.
– депозит за вещо лице, или общо разноски в размер на 3985 лева.
Съдът констатира, че не е събрана такса в полза на Софийски градски съд по иска по чл.55,
ал.1 ЗЗД, като предвид изхода на спора, същата следва да се събере от ответника.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, срещу П. П.
П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, главен иск с правно основание по чл. 26,
ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно, нотариално
заверено с peг. № 419/20.01.2022 г. на нотариус А. И., вписана в НК с peг. № 424, поради
липсата на волеизявление на упълномощителя П. П. П..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, срещу П. П.
П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, евентуален иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3, вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно, нотариално
заверено с peг. № 419/20.01.2022 г. на нотариус А. И., вписана в НК с peг. № 424, поради
15
нарушаване на добрите нрави.
УНИЩОЖАВА по предявения от Г. П. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******,
срещу П. П. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, евентуален иск с правно
основание чл. 29, вр. чл. 44 ЗЗД пълномощно с peг. № 419/20.01.2022 г. на нотариус А. И.,
вписана в НК с peг. № 424, поради измама.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 78 ГПК П. П. П. с ЕГН **********, гр.
София, ж.к. *******, да плати на Г. П. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******,
сумите 50767,12 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023г. /датата на
депозиране на исковата молба/ да плащането, както и сумата 3985 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, да плати на Софийски
градски съд сумата 2030,68 лева – държавна такса за иска по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16