Р Е
Ш Е Н
И Е
№
813
гр. Пловдив, 24.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 409/2019г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № К-0047722 от 16.10.2018г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище Пловдив, с което на „РАДО 64“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Победа“ № 46, ет.6, ап.17, представлява от
у. Д.М.Р., ЕГН **********, на основание чл. 222 от Закон за защита на потребителите(ЗЗП) е наложено наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 550 (петстотин и петдесет) лева за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Жалбоподателят, в жалбата и в
съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Г.Т., прави искане за
отмяна на атакуваното наказателно постановление (НП) с
доводи за неговата неправилност.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – адв. В. К. излага доводи за правилно и
законосъобразно НП и пледира същото да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 20.07.2018 г. с начален час
13:39 ч. от служители на РД Пловдив-КЗП, сред които и св.В.И.Г., на длъжност
„******“, била извършена проверка във фризьорски салон, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“Иван Радославов“ № 1, стопанисван от „Радо 64“ ЕООД. В хода на
проверката било констатирано, че фризьорският салон е в работен режим, с
оформени две работни места за фризьорски услуги и едно – за маникюр и педикюр.
Клиентите били обслужвани от една фризьорка и една маникюристка, които
предоставяли фризьорски услуги - дамско, детско и мъжко подстригване, измиване,
изсушаване, боядисване, обезцветяване, кичури с фолио и с шапка, къдрене,
плитки, букли, булчинска, вечерна, пробна прическа, както и изработване на
маникюр – обикновен, цялостно изграждане, маникюр с гел лак, педикюр.
Установено било, че във фризьорския салон, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, търговецът не поддържал регистър на предявените пред него и пред
упълномощените от него лица рекламации на потребителите, с което е нарушил
разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Резултатите от проверката били
обобщени в Констативен протокол № К-2642132/20.07.2018 г.
На 09.08.2018 г. търговецът бил
призован да се яви в сградата на Комисията по защита на потребителите – гр.
Пловдив, където на същата дата се явил управителя на дружеството Д.Р., който
представил Регистър на рекламациите, с посочено в него, че е започнат на 23.07.2018
г. На същата дата св.Г. съставила Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № К-0047722 срещу „Радо 64“ ЕООД за нарушение на чл.127, ал.2
от ЗЗП.
На
основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл.222 от ЗЗП на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 550 лв. за
нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и
от гласните такива – свидетелските показания на актосъставителя В.Г..
Свидетелката поддържа описаното в съставения от нея акт. В показанията си
излага обстановка, идентична с така отразената в АУАН и НП, като сочи, че към
момента на проверката бил поискан регистър за предявени рекламации. Работещите
във фризьорския салон фризьорка, която била съпруга на управителя на
дружеството и маникюристката не знаели за такова изискване и признали, че не поддържат регистър за
рекламации. Свидетелката пояснява че към датата на документалното приключване
на проверката (09.08.2018 г.) се явил управителя на жалбоподателя, който
представил такъв регистър на хартиен носител, в който било записано, че се
поддържа от 23.07.2018 г., което се явявало след датата на проверката. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични, последователни, произтичащи от достоверен източник и съответстващи на
събрания по делото писмен доказателствен материал.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата
се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че не е
осъществен съставът на нарушението по чл. 127, ал.2 от ЗЗП, поради което и
наказателното постановление подлежи на отмяна в тази част.
Действително, съгласно чл. 127,
ал.2 от ЗЗП лицата по ал.1 /търговец или упълномощено от него лице/ са длъжни
да поддържат регистър на предявените рекламации. Легално определение за
търговец по смисъла на ЗЗП е дадено в §13, т.2 от ДР на закона и това е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки,
предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Видно от разпоредбата на чл.
75, ал.2, т.1 от ЗЗП, обаче, когато е необходимо, производителят на стоки или
лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като
поддържане регистър на рекламации на потребителите. Вижда се, че понятието
"търговец", дадено в легалната дефиниция на закона е с широко
съдържание и включва и лицата, които предоставят услуги. Според чл. 69, ал.3 от
ЗЗП, лице, предоставящо услуга, е "всяко лице, което в рамките на своята
професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане".
Безспорно като "предоставяне на услуги" по смисъла на ЗЗП следва да
се окачестви и дейността на дружеството-жалбоподател във фризьорския салон по
предоставяне на фризьорски услуги, маникюр и педикюр, както е прието и в
наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 127, ал.2
от ЗЗП вменява принципно задължение за търговците да водят регистър на
предявените рекламации. В тази разпоредба понятието търговец е употребено със
значението му по § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, но следва да се приеме, че това
законово задължение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП важи само за онези търговци, за
които не е предвидено нещо различно. При това положение и съдът намира, че
конкретно за търговците, явяващи се лица, предоставящи услуги, какъвто е и
жалбоподателят, е предвиден различен облекчен режим. Основание за този извод
дава цитираната разпоредба на чл. 75, ал.2 от ЗЗП. Според чл. 75, ал.3 от ЗЗП
пък, контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на
лицето, предоставящо услуга да предприеме мерките по чл. 75, ал.2, тоест да
води и регистър за рекламациите. Видно е, че чрез цитираните разпоредби на
лицата, предоставящи услуги, е дадена възможност да преценят дали е налице
необходимост от въвеждане на такъв регистър и само ако е налице разпореждане от
контролен орган, вече е налице задължение за въвеждането му. Сиреч, за лицата,
предоставящи услуги, не съществува абсолютното задължение да водят регистър на
предявените рекламации по силата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Логическото тълкуване на
разпоредбите на ЗЗП обуславя изложените по-горе изводи и оттук и крайният
такъв, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на търговец, но като лице, предоставящо
услуги, не може да отговаря на основание чл. 222 от ЗЗП за нарушение на чл.
127, ал.2 от същия закон. Само в хипотезата на чл. 75, ал.3 от ЗЗП, при която
контролните органи разпоредят на съответните производители или лица, предлагащи
услуги, да поддържа регистър за рекламациите на потребителите и това
разпореждане не бъде изпълнено, от обективна страна ще се осъществи състава на
административно нарушение, но не по посочения текст от наказващия орган (чл.
127, ал.2, във връзка с чл. 222 ЗЗП), а по чл. 215 от ЗЗП (в този см. е Решение № 2314/05.12.2016г. и
Решение № 139/22.01.2018г. на Административен съд Пловдив ).
Ето защо съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-0047722 от 16.10.2018г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със
седалище Пловдив, с което на „РАДО 64“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Победа“ № 46, ет.6, ап.17, представлява от
у. Д.М.Р., ЕГН **********, на основание чл. 222 от Закон за защита на
потребителите (ЗЗП) е наложено наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева за нарушение на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.