РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Г.а С.
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Д. Г. У.
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601200 по описа за 2021 година
С присъда 260108 от 16.09.2021 год. по НОХД № 1428/20 год. Районен
съд - Бургас признал Б. Д. Я. за виновен в това, че: 1. на 6 август 2018 г. в гр.
Черноморец, причинил по хулигански подбуди телесни повреди на повече от
едно лице – на М. Д. Я. средна телесна повреда и лека телесна повреда на Д. Б.
Ч. и на основание чл. 131 ал.1 т.4 и 12 вр. чл. 129 ал.1 и чл. 130 ал.1 вр. чл. 54
НК го осъдил на две години лишаване от свобода;
2. По същото време и място се заканил с убийство на Д. Б. Ч. и на
основание чл. 144 ал.3 вр. чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от
свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК наложил общо наказание в размер на по
тежкото осъждане две години лишаване от свобода, които на основание чл. 66
НК отложил за изпълнение на основание чл. 66 НК за срок от три години.
Я. е осъден да заплати на М. Я. сумата от 5000 лева за претърпени
неимуществени вреди ведно с лихвата.
1
В тежест на осъдения са присъдени разноските по делото при
разследването и разноските на частните обвинители Я. и Ч..
Жалбоподателят изразява несъгласие с присъдата. Фактическата
обстановка неправилно е била установена от съда. По делото са разпитани
две групи свидетели на обвинението и защитата. Съдът кредитирал само
показанията на свидетелите на обвинението К. и Г.. Те били финансово
зависими от пострадалите. Оспорват правната квалификация „хулигански
подбуди“, за която липсват доказателства.
Деянието по чл. 144 ал.3 НК е несъставомерно според защитата,
поради липса на хулигански подбуди. В досъдебното производство
пострадалият Ч. не е посочил да е бил заплашван по този начин. В разпит
пред съда е заявил, че не разбрал към кого били отправени заплахите – към
него или М.. Възпроизведените от Ч. заплахи не кореспондирали с заявеното
от другите свидетели. Според въззивника има съществено разминаване в
показанията на свидетелите на досъдебното производство /ДП/ и пред съда. В
първоначалните разпити на ДП на К. и Г.в не се съдържали заплахи.
Разпитани от разследващ орган по късно, въвеждат заплахите като елемент на
обстоятелствата на процесното събитие, но не е ясно към кого са адресирани
те. Обвинението против Я. не е доказано по безспорен начин, поради което
отправят искане до съда за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която да бъде оправдан и по двете обвинения или делото върнато на
предходна инстанция или прокурор.
Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие, страните
не направиха доказателствени искания.
Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбата, а присъдата
като правилна, законосъобразна и справедлива да се потвърди. Подсъдимият
нанесъл побой над пострадалия пред деца. Между двамата мъже имало
конфликтна ситуация и много след нея В. пристъпил към физическа разправа.
Личния мотив не изключва наличието на хулигански действия, които могат да
се извършат и при евентуален умисъл.
Повереника на частния обвинител поиска жалбата да се остави без
уважение. По делото няма доказателства за конфликтни отношения между
двамата мъже в предходен на деянието период. Не е налице каквато и да е
инициативност от страна на пострадалия в процесното събитие.
2
Производството е образува на 18.11.2021 год. и до настоящия момент
са проведени десет съдебни заседания. Освен едно от тях, отложено поради
заболяване от ковид на 28.01.2022 год., всички останали заседания не е даван
ход поради неявяване на договорния защитник на подсъдимия. В предходно
заседание от юли производството приключи, но с оглед даване възможност за
лично участие на защитник в процеса и реализиране правото на
квалифицирана защита, делото отново бе внесено в открито заседание.
Независимо от декларираната тогава възможност в последното заседание да
се яви, тъй като няма друга служебна ангажираност, при провеждане на
последното заседание подсъдимият отново за пореден път представи на съда
молба от защитника си с искане за отлагане и отново изписани множество
дати в бъдеще със служебна заетост. В деня на заседанието адв. К. имал дело
в СГС. Това е заетост, възникнала след определя датата на настоящото
производство. Независимо от положените усилия в продължение почти на
една година, договорния защитник на подсъдимия не намери време да
присъства лично или упълномощи другиго в процеса. Поради това делото бе
разгледано в негово отсъствие, воден от процесуалното му поведение, както и
от законовия регламент, че защитата не е задължителна по това дело. В
определен етап на подсъдимия му бе назначен и служебен защитник и
независимо от това се полагаха усилия за участие на договорния защитник,
без резултат.
Подсъдимият Я. в пледоарията си, поиска делото да се отложи за
пореден път за друга дата.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и
мотивите, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя и в
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Производството е разгледано по общия ред.
Районния съд е описал установената по делото фактическа обстановка
и направил анализ на доказателствените източници.
През лятото на 2018 година свид. Д. работел като охрана във фирма
„Д.Е. с.“. На процесната дата 6.08.2018 год. бил нощна смяна. При обход на к-
г „Ч.“ се срещнал с подсъдимия Я.. Срещата им продължила около две- три
минути, през които подсъдимият „правел стойки от карате“ и го удрял, когато
3
при тях пристигнал и свид. Ч.. Последният приканил Я. да прекрати
агресивното си поведение против охранителя. Подсъдимият нанесъл удар с
юмрук в долна дясна челюст. Ч. паднал на земята, а подсъдимият продължил
да му нанася удари с крака и го заплашвал, че ще го убие. Свид. М. Я. се
доближил от към гърба на подсъдимия, хванал го през кръста, за да
предотврати побоя над Ч.. Но Я. се извърнал и му нанесъл удар с юмрук в
долна дясна челюст, от което поразеният паднал на земята, а подсъдимият
продължил да му нанася удари. Дошли и други свидетели, подсъдимият
прекратил побоя и влязъл в бунгалото си. На място пристигнали полицаи,
уведомени от Ч.. В следващите дни пострадалите посетили болница и след
прегледи установени получените от побоя наранявания.
В достигането на тези фактически изводи, първостепенният съд
подробно е обсъдил доказателствените източници. Разпитаните по делото
свидетели Г., К., Г. и Д. последователно пресъздават картината на процесното
събитие. Те взаимно се допълват и няма противоречия в тях по начина на
протичане на процесното събитие. Показанията на пострадалите Ч. и Я.
намират потвърждение в показанията на другите свидетели, писмените
доказателства по делото и последователно изясняват обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото – поведението им преди побоя,
срещата на Ч. с охранителя и намесата му в негова защита, получените удари
и последици от тях, намесата на Я. и реакцията на подсъдимия, получените
удари и последици от тях, пристигането на други хора, което довело до
прекратяване агресията на Я.. Специално внимание е отделено и на
показанията на свид. В. Д.. Поради съществено противоречие в съдържанието
на показанията му пред съда от 16.09.2021 г.- л. 155 гърба ОХ, и на ДП, на
основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК, последните са приобщени към
доказателствения материал по делото. Пред разследващия орган, на 11.12.208
год. подробно излага своя разказ за процесното събитие. Съдът е достигнал до
извод, че показанията в досъдебното производство са обективни и достоверни
и като такива кредитирал. Те са част от общата картина на произлязлото
събитие и допълват, уточняват и детайлизират поведението на всеки един от
участниците в процесното събитие през погледа му, намерило израз в
съдържанието на показанията. Показанията пред съда, повече от три години
след престъпното поведение, по своето съдържание са изолирани и не
намират потвърждение в останалия доказателствен материал, както гласни,
4
така и писмени доказателства и доказателствени средства.
Първостепенният съд подробно е анализирал и заключенията по
медицинските експертизи и достигнал до извод за причинените на
пострадалите телесни повреди от подсъдимия Я..
По възраженията на защитата относно деянието по чл. 131 ал.1 т.4 и
т.12 НК.
Според нея – адвоката и подсъдимия, съдът достигнал до неправилни
и необосновани фактически изводи и последвало неправилно приложение на
правото. Доказателствената маса не е непровиторечива и несъмнена, че
средната телесна повреда на М. Я. е причинена от нанесените от подсъдимия
удари. Вещо лице П. е посочил, че тази повреда може и да е получена по
описания от пострадалия начин, освен ако тази щета не е получена по рано.
Неправилен и непоследователен е анализа на показанията на свидетелите.
Съдът е кредитирал само показанията на двама свидетели на обвинението К. и
Г., които били финансово зависими от пострадалите. „Това само по себе си е
неравнопоставеност в процеса“.
Инцидента в процесната вечер се развива последователно. Я. е имал
първоначално агресивно поведение към Д.. Именно това поведение
мотивирало Ч. да се намеси в негова защита и настоява за прекратяване на
ударите към охранителя. Свид. Г. бил на ресторант с В.К.. Двамата си
тръгнали и видял конфликт между охраната В. Д. и подсъдимия л. 73 ОХ. Б.
Я. ударил Д. Ч., а след това и М. Я., който паднал на колене. Пострадалите не
са посягали да удрят подсъдимия. След ударите с юмрук и двамата паднали
на земята, където били ритани от подсъдимия. Показанията на тези двама
свидетели от ДП и пред съда са еднопосочни и в детайли разкриват едни и
същи събития и действия на участниците.
Твърдението за зависимост на тези двамата свидетели от пострадалите
Ч. и Я., е неоснователно. Всички те живеят заедно по силата на което се и
познават. Нямат роднински или други връзки. Преди всичко те са пълнолетни
лица, призовани са в ДП и пред съда в качеството им на свидетели и
предупредени за правата и задълженията и преди всичко за наказателна
отговорност при лъжесвидетелстване. От съдържателна страна показанията
на Г. и К. са в синхрон с останалия доказателствен материал по делото, както
и заключенията на вещото лице.
5
Вещо лице П. е представил в процеса няколко заключения, които се
допълват взаимно с оглед на поставяните му задачи. Около полунощ на 6/7
август 2018 год. Б. Я. нанесъл удари с юмрук по лицето първо на Ч., а след
това и на Я.. И двамата били повалени на земята, в което положение
подсъдимият продължил да нанася удари. Следващия ден двамата пострадали
посетили съдебен лекар К. Я. – л. 12 ДП. Той е установил и описал в
медицинското удостоверение травматичните увреждания по лицето и тялото
на М. Я., както и посочил многофрагментарно счупване на дясна долна
челюст. По късно същия ден Я. си направил и рентгенови снимки и получил
квалифицирана медицинска помощ, насочена към овладяване последиците от
счупване на челюстта и лечението – л. 41-43 ДП. В изготвеното експертно
становище по ОХ – л. 114-115, той заключава, че на 6.8.2018 г. Я. е получил
многофрагментарна фрактура на долна челюст, видно от Ро снимки и начало
на лечение от д-р М.. Травмите отговарят да са получени по начин, за който
съобщава пострадалият- „удар в лицето, падане на колене, удар с твърд тъп
предмет в лява гръдна половина“.
Вещото лице е разпитано в процеса пред съда два пъти – л. 72 гърба и
в защита на ново заключение по делото на л. 134. В последното заключение
последователно защитава изводите относно начина на
причиняване/получаване на телесното увреждане на Я.. В първия си разпит е
посочил: “Има интервал между датата на прегледа и твърдяната дата на
инцидента. Ако нямаме вметната травма в този период и няма доказателства,
че има такава травма, може да бъде причинена към датата, на която е
твърдяно“. Към момента на инцидента са установени ударите, които Я. е
нанесъл на Я. – полунощ на 6/7 август 2018 год. Няколко часа по късно
посещават съдебен лекар Я., който пръв установява фрактурата на челюстта.
Полицаи обследвали инцидента и работата им приключила около 3ч. след
полунощ. Лицето на Я. вече се било подуло, поискал е да пие вода, когато и
разбрал, че „челюстта му не работи както трябва“ – л. 78, гърба, долу ОХ.
Това споделил и на Ч. – л. 78, абзац едно, ред 3, ОХ. При това следва да се
заключи, че в този интервал от време, от момента на нанасяне ударите с
юмрук по лицето на пострадалия- полунощ, и установяване последиците от
тях – счупване на челюстта- 3ч. по късно, няма никакви други събития, пряко
касаещи здравето на Я.. Нещо повече, полицай Грудов – л. 75, гърба долу,
ОХ, сочи, че Я. се е оплаквал от болки в челюстта, видял и подуто лице.
6
Пострадалите му споделили, че ще посетят и съдебна медицина за преглед.
Възражението на защитата за друг начин и източник на счупване челюстта на
Я. различна от ударите на Я., са неоснователни и не почиват на
доказателствената съвкупност.
Друго възражение - неправилна е приетата от съда квалификация, че
телесните повреди са причинени по „хулигански подбуди“. Това не е доказано
нито на ДП, нито в съдебна фаза. „Липсват мотивите у подсъдимия, които да
определят извършеното от него като хулиганство“.
Прокурорът в обвинителния акт подробно е посочил съдебна
практика, въз основа на която е достигнал до извод, че телесните повреди на
двамата пострадали са причинени по хулигански подбуди. До същият извод е
достигнал и първостепенният съд. С причиняването на телесни повреди на
двама подсъдимият целял да покаже и явно неуважение към обществото,
пренебрежение към морала. Засегната е телесната неприкосновеност не само
на пострадалите, но е засегнат грубо е общественият ред, пренебрежително
отношение към установените обществени порядки. Анализирал е и личните
отношения на Я. и Я. преди деянието и достигнал до извод, че те нямат
отношение към развилите се събития, липсва личен мотив в действията на
подсъдимия.
За субективната страна на деянието съдът прави извод от обективно
установено поведение. Настоящата инстанция споделя правните изводи на
БРС относно наличието на квалифициращото обстоятелство хулигански
подбуди в причиняването на телесните повреди на двамата пострадали. Я.
започнал с агресивното си поведение въпросната вечер с действия против
охраната в лицето на свид. Валентин Д.. Той не само демонстрирал умения за
физическо противоборство, но и нанасял небезобидни удари на охранителя.
Това негово поведение стимулира Ч. да се намеси в защита на Д.. Вместо
преустановяване на това си поведение, подсъдимият насочил агресията си към
появилия се Ч. и му нанесъл удари с юмрук в лицето, от което последният
паднал на земята. Това развитие провокирало и свид. Я. да се намеси и
овладее ситуацията. Я. продължил и против него по същия начин, удари с
юмрук в лицето, от което пострадалият паднал на земята и продължил да го
удря с крака и ръце. Едва с появата и на други хора от заведението, Я.
прекратил побоя и прибрал в бунгалото си. Настоящата инстанция напълно
7
споделя разсъжденията на БРС, че предходното познанство на Я. и Я. няма
отношение към процесното събитие. Няма личен мотив, който да е водещ в
отношението в тази ситуация на подсъдимия към пострадалия Я., поради
което и му е причинил средната телесна повреда. Започнал с агресия срещу
охранител, пренасочила се към Ч., намесил се в защита на В. Д., а след това и
към Я., който с думи се опитал да прекрати побоя над Ч.. Никой от тримата с
нищо не е предизвикал – действия или думи, нападателното поведение у Я..
Охранителят в работата си е призван да осигури ред и спокойствие на
мястото, където Я. установил караваната си и почивал през лятото. Вместо
това, без повод и основание, бил поставен в ролята на „боксова круша“, на
която Я. нанасял удави с ръце и демонстрирал похвати. И ударите станали
видимо силни и неприятни. Започнал с един човек, агресията ескалирала с
всеки последващ, намесил се да потуши инцидента. Правилно и обосновано
съдът квалифицирал поведението на Я. като извършено по хулигански
подбуди и демонстриращо явно неуважение към обществото. Поведението на
Я. далеч надхвърля умисъла му за причиняване на телесни повреди на
пострадалите.
В жалбата и позицията пред съда диспозитивно е посочено, че
обстоятелствата на инцидента не били установени и доказателствата
противоречиви. Това е неоснователно и необосновано възражение на
защитата. Посочено по горе, гласните и писмени доказателствени източници
разкриват последователно историята на произлезлия конфликт, в който
подсъдимият причинил телесни повреди на двама човека.
Настоящата инстанция не намери за основателни и възраженията
относно деянието по чл. 144 ал.3 НК – закана за убийство против личността
на Ч.. Разпитан на ДП той не споделя за отправени закани, а едва пред съда
изнася факти за заплашителни думи. Думите, като основание за това
обвинение, са преекспонирани. Не е установено заканителните думи към кого
са отправени. Деянието не е доказано от обективна страна.
Защитата неправилно се опитва да противопостави в съдържателен
план показанията на ДП с тези на съдебното производство, за всеки свидетел.
НПК е предвидил възможност за прочитане на показанията от ДП пред съда в
определени случаи. БРС е изпълнил точно тази процедура и показанията на
някои свидетели прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност
8
от значение за правилното решаване на делото. От една страна, времето,
когато са проведени на ДП е по близо до събитието и основателно следва да
се допусне, че те биха били по пълни и точни. Но от друга страна
съдържанието на разпита зависи от начина на провеждането му.
При разпита на свид. Ч. съдът е прочел разпита на ДП на основание чл.
281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК – л. 78 ОХ. БРС е следвало да приложи законът
пълно и точно, да установи наличието на съществени провиворечия и в какво
точно се изразява това, а не декларативно да посочва това основание.
Следвало е и задължително да се изслуша мнението на страните преди
решението за приложението на този текст от закона. Независимо от този
пропуск, настоящата инстанция оценя това нарушение на процесуалните
правила извън основанията по чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 НПК, за отмяна на
присъдата и връщане делото за повторно разглеждане от друг състав на съда.
Изложеното в жалбата, че в показанията на Ч. на ДП не се съдържат
закани, не отговаря на истината. В разпита си от 11.12.2018 г. л. 65-67 ДП, на
л. 67 ред 8-9 – „…. Вместо да спре Б. ……, като крещеше, ще ви избия
всичките“. В разпита пред съда свидетелят отново заявява същите
заканителни думи – л. 77, гърба, ред 11 ОХ. По надолу, последен абзац,
същите закани – „ ще те пребия, ще те смачкам. Не беше ясно към кого – на
мен или на М. се заканва, защото М. беше зад него“. Свид. Я. в разпита си
посочва адресата на заканите – л. 78, гърба, абзац 3, ред 12-14, ОХ.
Подсъдимият заплашвал Ч., че ще го убие, псувни и последвали удари по
лицето. Свид Г. пред съда не е могъл да възпроизведе точно думите на
заканата, наложило прочитане показанията му от ДП – л. 73 гърба ОХ. Но
определено чул закана за убийство. Свид. К. – л. 74, последен абзац, ОХ – „
ще те убия“ но не може да прецени към кого от двамата – Ч. или Я. е адресата
на заканата.
Първостепенният съд е приел, че подсъдимият е отправил закана „ще
те убия, ще ви избия всичките“ като съставомерно престъпно поведение по
чл. 144 ал.3 НК, против личността на Д. Ч.. Когато е изричал тези думи
подсъдимият е нанасял удари по тялото на този човек, а Я. е бил зад гърба му.
Обосновано е приетото, че заканата е отнесена към Ч., а не другиго. Цялото
поведение в този момент на подсъдимия е било насочено само и единствено
към този пострадал и никого другиго. Така и изречената закана следва да се
9
приеме адресирана към него. С оглед на изложеното, настоящата инстанция
споделя изводите на първостепенния съд затова, че Я. от обективна и
субективна страна е извършил престъпление по чл. 144 ал.3 НК като се
заканил с убийство на Д. Ч., което би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването . „За осъществяването на това престъпление от обективна
страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването . От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.“ ТР 53/18.09.1989 год. ОСНК на ВС по н.д. 47/89 год.
Приетото от съда, че деянието е извършено с изричане на две реплики,
е неправилно. Едната реплика е адресирана до Ч. и тя пряко съдържа закана
за убийство, докато другата реплика няма конкретен адресат. На място е
имало различни лица, в различно положение и състояние към подсъдимия.
Никой от тях не е възприел тази реплика като закана за личността му. Тя не
може да се свърже само с личността на Ч., а другите изключени от обхвата на
заканата. Поради това в тази част Я. следва да бъде оправдан.
От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни и
ненужно тяхното повтаряне. Настоящата инстанция констатира, че
доказателствените източници правилно са оценени като допустими, ценени
обективно в тяхната взаимовръзка и действително съдържание, няма
пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните
стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК. Деянията правилно
квалифицирани по чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал.1 и чл. 144 ал.3 НК.
Деянията са извършени при пряк умисъл.
По делото отговорността на Я. е ангажирана по чл. 131 ал.1 т.12 НК за
причиняване на телесни повреди по хулигански подбуди на повече от едно
лице – средна телесна повреда на М. Я. и лека телесна повреда на Д. Ч.. Той е
осъден на две години лишаване от свобода, а за другото деяние – една година
лишаване от свобода. Наложено е общо наказание по реда на чл. 23 ал.1 НК –
две години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл. 66
ал.1 НК за срок от три години. Съдът приел, че не са налице отегчаващи
вината обстоятелства и отчел чистото му съдебно минало. Не са налице и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което
10
индивидуализирал наказателната репресия през нормата на чл. 54 НК.
Първостепенният съд е следвало да бъде по прецизен в изложение на
обстоятелствата, които го мотивират да достигне такива изводи – за липсата
на основания от прилагането на чл. 55 НК и определяне наказанията през
нормата на чл. 54 НК. Следвало е да положи повече усилия в изследване
личността на дееца, към когото е насочено наказанието. За деянието по чл.
131 НК е предвидено наказание от две до десет години лишаване от свобода,
а по чл. 144 ал.3 НК – до шест години лишаване от свобода. По смисъла на
закона санкциите и за двете деяния са тежки. Смекчаващи вината
обстоятелства е чистото съдебно минало на дееца, изолирания характер на
поведението му. Човек в средна възраст, с висше образование, работещ, по
делото дава обяснения и излага своята гледна точка на процесното събитие и
с което допринася за разкриване на обективната истина, за предходни
недобри отношения с пострадалите. От друга страна агресията, която е
проявил към охранителя, а след това прехвърлила се и върху пострадалите, с
нищо не е била провокирана от последните. Те не са имали вербално или
физическо насилие над дееца. При намесата и на други хора, прекратил
физическата разправа над пострадалите, свидетелстващо за граници и
ограничения в поведението му. При това обосновано е определяне наказания
и по двете към минимума за всяко престъпление. Правилно е приложена и
нормата на чл. 23 ал.1 НК и наложено общо наказание до размера на по
тежкото осъждане. Мотивирано е и приложението на чл. 66 НК. Няма
основание за изменение на наказанието.
Съдът уважил частично в размер от 5000 лева претенцията за
обезвреда на пострадалия М. Я.. Съдът споделя мотивите и намира размера за
справедлив.
Правилно са присъдени разноските на осъденото лице.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция оценя жалбата против
осъдителна присъда на Районен съд против Я., за неоснователна. Присъдата
следва да се измени в посочения по горе смисъл.
При разглеждане делото от БРС, не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на
страните, дадена е възможност на защита и обвинението – държавно и частно,
чрез закона да развият в пълен обем своята дейност.
11
Мотивиран от горното и на основание чл.337 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда 260108/16.09.2021 год. по НОХД №1428/20г. по
описа на Районен съд Бургас, като частично ОПРАВДАВА Б. Д. Я. по
обвинението по чл. 144 ал.3 НК в отправяне на заканата „ще ви избия
всичките“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал.2 НПК страните да се уведомят писмено за
настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12