Р Е Ш Е Н И Е №21
07.01.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5204/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Апид - 2000“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 14, ет. 1,
представлявано от *** Х. П. Д. против
Наказателно постановление № 448379-F483042/15.07.2019 г., издадено от Ж. Н. М.
– *** в ***, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро във вр. с ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.)
във вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за
неговата отмяна. В условията на евентуалност жалбоподателят поддържа да е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Ако съдът не
сподели тези му доводи, моли размерът на наложената имуществена санкция да бъде
намален. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява
от управителя Х. Д., който поддържа жалбата и направените с нея възражения.
Въззиваемата страна се представлява от *** С. П., която
оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище
извършването на нарушението да е категорично доказано по делото. Пледира същото
да не представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Апид - 2000“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 01.08.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 08.08.2019
г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 27.02.2019 г. в 16:40 часа свид. С.Б.Ч. – *** в ***,
участвал в извършена оперативна проверка на обект бензино-газстанция „А2“,
находяща се в гр. Перущица, стопански двор и стопанисвана от жалбоподателя „Апид
- 2000“ ООД. В обекта се използвала нивомерна измервателна система (НИС) Optilevel за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП, модел „Дайс KL“ с № на ФУ DS004247 и №
на ФП 35004247.
В хода на проверката свид. Ч. установил, че съгласно
документ № 5942 от 07.02.2019 г. към АДД № ********** от 30.01.2019 г. с УКН № 0000000004325420/30.01.2019
г. на 07.02.2019 г. в обекта била получена доставка на гориво „пропан-бутан“ с
код по КН: 27111294 с количество 2395 кг (4518 л). Направена била справка в ИС
на НАП, модул „Постъпили и проточени горива в обекти с ЕСФП“, при която се
установило, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не било изпратило
данни от НИС за получената доставка по дистанционна връзка на НАП - данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества нива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. На място за
резултатите от извършената проверка бил съставен протокол за проверка №
0408014/27.02.2019 г.
На 18.04.2019 г. свид. Ч. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № F483042 против
дружеството-жалбоподател в присъствието на негов представител и на двама
свидетели. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството срещу
разписка.
Срещу акта постъпило писмено възражение с вх. №
4998/06.03.2019 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.Б.Ч.. Същите
са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода на
извършената проверка. Показанията му изцяло се подкрепят и събраните по делото
писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват и
обстоятелства, по които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован.
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на
писмените доказателства по делото – дневен финансов Z отчет с №
353687 от 07.02.2019 г.; служебен бон № 353668 от 07.02.2019 г.; протокол за
извършена проверка № 0408014/27.02.2019 г. и протокол от 18.04.2019 г. към
него; АДД № ********** от 30.01.2019 г.; приложените към преписката справки за
постъпили и проточени горива в обекти с ЕСФП, както и от предупреждение №
448327-F475376/15.07.2019
г.; предупреждение № 448336-F475386/15.07.2019 г.; предупреждение № 448340-F475390/15.07.2019
г.; предупреждение № 448344-F475391/15.07.2019 г. и предупреждение № 448333-F475383/15.07.2019
г. В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия относно
изяснените чрез тях факти, като по категоричен и несъмнен начин се установява
приетата от съда фактическа обстановка.
От
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се
установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
Въз основа на правилно установена фактическа
обстановка административнонаказващият орган е достигнал до правилен извод, че
осъществените факти кореспондират с признаците от обективната страна на състава
на нарушението по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и се подвеждат под
посочената правна разпоредба. Същевременно възраженията за липса на вина при
осъществяване на деянието са неоснователни. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Разликата между
наказанието „глоба“ за физическите лица и „имуществената санкция“ за
юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността
и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското
законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна
отговорност за юридическите лица, отговорността по чл. 83 ЗАНН се определя като
обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014
г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса.
Установява се от събраните и проверени по делото
доказателствени материали, че наличното в проверявания обект –
бензино-газстанция „А2“, находяща се в гр. Перущица, стопански двор, ЕСФП с
нивомерна измервателна система Optilevel не е комуникирало със сървъра на НАП и не е изпратило
данни по дистанционен път за получена доставка на гориво „пропан-бутан“ с код
по КН: 27111294 с количество 2 395 кг (4 518 л). В този момент
нарушението се явява довършено от обективна страна.
Въпреки това съдът намира, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, тъй като с
него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение. В
тази връзка основателно е възражението на жалбоподателя, че АНО неправилно не е
квалифицирал деянието като маловажен случай. Съгласно задължителната съдебна
практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката
за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. Тъй като в настоящия
случай съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, то наказателното постановление следва да
бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона.
На първо място настоящият съдебен състав намира за
необходимо да обърне внимание, че категорично не споделя становището при
формални нарушения a priori да се
изключва възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Следва да
се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се
квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока
степен на обществена опасност от административните нарушения, което е
допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на
формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността
престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба
от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на изричен такъв
текст и в разпоредбата, описваща състава на административното нарушение,
изключва приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се за различна законодателна
техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва изрично
предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което
идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими всякога,
стига да се установи, че конкретното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Да се приеме противното, би
означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически
неприложима. Несъстоятелна е и тезата, че използването на понятието „последици“
в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя
извод за неприложимост на правилата за маловажния случай при формалните
нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването на някакъв
съставомерен резултат, това не означава, че в обективната действителност не настъпва
никаква промяна при осъществяване на деянието. Разликата с резултатните
нарушения е, че тук единствената съставомерна промяна е осъществяването на
самото деяние, в който смисъл е и правната доктрина. В тази връзка
законодателят борави с понятието „последици“ на деянието и при очертаването на
признаците на умишлените и на непредпазливите деяния в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 НК
като същевременно безспорно е, че формалните административни нарушения могат да
бъдат както умишлено извършени, така и по непредпазливост. Отделно от това,
преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи
обстоятелства“. Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“
недвусмислено показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните
последици или на смекчаващите
обстоятелства. В настоящото производство бяха констатирани множество смекчаващи
обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид. Несъстоятелен е и доводът, че приложението на
правилата за маловажен случай може да се изключи a priori само по
съображения за обществената значимост на дадена категория обществени отношения,
които се защитават със съответния състав на административно нарушение.
Повишената обществена значимост на защитавания обект следва да намери отражение
във вида и размера на предвиденото наказание за този вид нарушения. Съдът не би
могъл да „дописва“ нормативни актове, при това като създава допълнителни
ограничения за правните субекти и изключва изначално приложението на чл. 28 ЗАНН за даден вид административни нарушения, след като законодателят не е
сторил това. По тези съображения настоящият съдебен състав не споделя становището
за невъзможност за квалифициране на формалните административни нарушения за
маловажни.
За да
бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност.
Следователно преценката за маловажност е комплексна и тя изисква да бъдат
конкретно установени степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца
и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този вид. В
тази връзка, за да се извърши необходимата преценка за конкретната степен на
обществена опасност на настоящото деяние и нейното съотнасянето спрямо
обикновените случаи на нарушения от същия вид като отправна точка за това
съотношение служат, приложените на лист 11 до лист 25 от делото, 5 броя
предупреждения, всички от дата 15.07.2019 г., с които жалбоподателят е бил
писмено предупреден на основание чл. 28, б. „а“ ЗАНН, като всяко от деянията,
предмет на отделните предупреждения, е било квалифицирано като маловажен
случай. Същественото обстоятелство е, че петте деяния, представляващи маловажни
случаи, и процесното, за което е издадено обжалваното НП, са напълно еднотипни,
осъществени при една и съща фактическа обстановка, с единствена разлика на
датата, на която са били осъществени отделните деяния. За да приеме, че
деянията по петте на брой предупреждения съставляват маловажен случай, АНО е
установил, че всеки път жалбоподателят е издавал служебен бон от ЕСФП за
доставката с предмет „изпратена доставка“. Категорично се доказа по делото, че
такъв служебен бон е бил издаден и в процесния случай от наличното в обекта
ЕСФП модел „Дайс KL“ с № на ФУ DS004247 и №
на ФП 35004247. Този факт се установи както от показанията на свид. Ч., а така
и от самия служебен бон, приложен на лист 8 от делото. От реквизитите на същия
по категоричен начин се изяснява и че той е издаден именно във връзка с процесната
доставка на гориво с количество 2 395 кг по документ с УКН №
0000000004325420 от 30.01.2019 г., извършена на 07.02.2019 г. Сериозна критика
търпи подходът на административнонаказващия орган, който е проявил
тенденциозност и не е приложил това относимо доказателство при окомплектоването
на преписката, нито това обстоятелство е било отчетено поне като смекчаващо
такова в издаденото НП. На следващо място във всяка една от хипотезите, при
които деянията са били намерени за разкриващи по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените такива нарушение, извършената доставка е била
отразена в издадения нулиращ Z отчет за деня. И това обстоятелство обаче се
установява да е проявено и по отношение на доставката на „пропан-бутан“ с
количество 2395 кг, осъществена на 07.02.2019 г. в бензино-газстанция „А2“,
находяща се в гр. Перущица, стопански двор и стопанисвана от жалбоподателя
„Апид - 2000“ ООД. В получения в НАП нулиращ Z отчет за деня са се съдържали данни
за обема на всеки един от резервоарите по видове горива като увеличението на
горивото с конкретната доставка е намерило отражение в показанията на
нивомерната система. Този факт също се установява както от показанията на свид.
Ч., изцяло кредитирани от съда, така и от самия дневен Z отчет,
приложен към материалите с жалбата и приет като писмено доказателство по
делото. Налага се категоричен извод, че всички смекчаващи обстоятелства, при
чието проявление АНО е намерил степента на обществена опасност на деянието да е
значително по-ниска от обикновените случаи на този вид нарушения, са били
проявени и при процесното деяние. Единствено неяснота създава избраният от
наказващия орган подход при едни и същи факти и при еднакво проявление на
смекчаващите обстоятелства – и като количествена характеристика, и като
настъпили последици, законът да бъде приложен по напълно противоречив начин.
Това създава впечатление за тенденциозност, хаотичност и непредвидимост в
действията на администрацията, която не прилага закона последователно, а
избирателно. АНО е следвало ясно да мотивира извода си защо конкретното деяние
не представлява маловажен случай, след като при напълно идентични факти е
приложил чл. 28 ЗАНН за останалите разгледани деяния, по които са издадени
предупреждения. Тук веднага следва да се подчертае, че напълно неприемливо е да
се приеме, че причината процесното деяние да не се квалифицира като маловажен
случай за разлика от останалите, е количественото натрупване на извършени
еднотипни деяния. Това е така, защото с НП е санкционирано не последното от
поредицата деяния, имуществената санкция не е наложена дори за такова деяния,
което да попада в групата на някое от последващите първото по време. Вместо
това санкцията е наложена именно за първото по време деяние. Видно е, че с НП е
санкционирано неизпращането на информация от нивомерната система за доставка от
07.02.2019 г. При разгледаните 5 на брой предупреждения от 15.07.2019 г. се
установява, че маловажни са случаите на неизпращане на информация при същите
обстоятелства, но за доставки, осъществени на дати 18.02.2019 г., 19.02.2019
г., 25.02.2019 г. и отново на 18.02.2019 г. – следователно касае се все за
деяния, които са извършени по-късно във времето спрямо настоящото. Налице е и
една доставка от 07.02.2019 г., която е към същия акцизен данъчен документ,
описан в НП, и отново е доставка на гориво „пропан-бутан“ с код по КН:
27111294, но с по-голямо количество от това по доставката, за която е наложена
санкцията. Налага се извод, че ако се направи съпоставка между конкретната
степен на обществена опасност на шестте разгледани деяния – петте, за които е
приложен маловажен случай, и това, за което е наложена имуществената санкция с
НП, то категорично най-ниска е обществената опасност именно при деянието, за
което е наложена санкцията. От една страна то се явява първо по време, а всички
останали са последващи го, от друга – то касае по-ниска като количество
доставка спрямо другото деяние от 07.02.2019 г. Съдът не намира аргументи, по
които да приеме, че всяко от последващите деяние е маловажен случай, но
най-първото по време - не е.
Следва да се обърне внимание и че становището
обществената опасност да е била повишена поради наличието на повече от едно
деяние, в случая е несподелимо. Действително съдебната практика е изяснила, че
наличието на предходно освобождаване от отговорност по реда на чл. 28 ЗАНН за
същото нарушение изключва маловажността на случая, тъй като целите на
специалната превенция няма как да бъдат постигнати без реално налагане на
санкция. Същественото обстоятелството обаче е, че отправеното предупреждение по
чл. 28 ЗАНН следва да е предходно на извършеното нарушение. От обективна страна
следва да се е сложила следната последователност от факти – деецът да е
извършил административно нарушение, да е освободен от административнонаказателна
отговорност с предупреждение по чл. 28 ЗАНН, след като му е връчено
предупреждението и той е узнал за него, въпреки това да не е привел поведението
си в съответствие с нормативно дължимото, като е допуснал ново нарушение, което
следва по време отправянето на предупреждението.
Конкретният случай съществено се отличава от
гореизложеното. На първо място се установява, че и петте предупреждения са от
дата 15.07.2019 г., която следва с пет месеца датата на извършване на деянието,
за което е наложена имуществената санкция. При съпоставката на данните от
приложените пет Предупреждения и атакуваното пред настоящия състав НП се
установява, че всички нарушения са установени при една и съща проверка на
27.02.2019 г. Към момента на осъществяване на всяко от деянията жалбоподателят
не е бил уведомен по никакъв начин за тези предупреждения, което обективно е и
невъзможно, тъй като те са съставени на последваща деянията дата. По тези
съображения напълно несподелим е доводът на АНО, че процесното деяние не
съставлявало маловажен случай поради констатирани и други нарушения при
извършената проверка, тъй като се касае все за настъпили факти след
довършването на интересуващото делото деяние.
Нещо повече, към момента на извършване на всяко от
тези деяния жалбоподателят не само не е знаел за настъпилия проблем при
функционирането на ЕСФП, но и не е могъл да се снабди с тази информация. При
всички нарушения са констатирани едни и същи обстоятелства, а именно в НАП чрез
служебния бон и чрез Z отчета са предоставени всички необходими данни, като от
страницата за електронни услуги на НАП е било видно, че информацията от
нивомерната система е надлежно подадена. По неустановени причини и в шестте
случая надлежно подадената информация не е получена в системата от НАП.
Гореизложеното налага извод, че и в шестте случая се касае за един и същ
технически проблем, за който жалбоподателят не е знаел и който проблем е
констатиран в хода на една и съща проверка. Следва да бъде обърнато особено
внимание и на показанията на свид. Ч., съгласно които когато ЕСФП направи три
поредни опита да изпрати информацията, но се получи грешка, то би трябвало да
блокира и да не работи. При проверката обаче свидетелят е установил, че въпреки
трите неуспешни опита, то устройството не е било блокирало, за който факт
свидетелят заяви, че не може да обясни на какво се дължи.
На следващо място като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете отбелязването най-долу в дневния
финансов отчет (лист 9 от делото) „успешна връзка с МО“, от което следва
че информацията, с която жалбоподателят е разполагал, е била, че връзката на
нивомерната измервателна система с НАП е своевременно осъществена. За
служителите при дружеството-жалбоподател не е съществувало каквато и да било
индикация, че инсталираната в проверявания обект система не комуникира коректно
със сървъра на НАП.
От доказателствената съвкупност по делото се
установява и че макар и по ред, различен от този предвиден в чл. 3, ал. 3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., цялата изискуема информация по същия член реално
е била получена в НАП още в деня на доставката и същата е напълно съответстваща
на обективната действителност. Следователно обществените отношения, гарантиращи
контрола върху количествата горива, постъпили в обектите за продажба на такива,
не са били засегнати, тъй като още на 07.02.2019 г. приходната администрация е
разполагала с цялата необходима информация, която дава възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на дружеството-жалбоподател.
В заключение относно степента на обществена опасност
на деянието и на дееца следва да се съобрази и че нито в АУАН, нито в НП са
изложени твърдения от допуснатото нарушение да са произтекли каквито и да било
съставомерни или несъставомерни вредни последици. Нарушението е извършено за
първи път, което изрично е отбелязано в НП. Налице е и добросъвестност от
страна на наказания субект. Макар да беше изяснено, че отговорността на юридическото
лице е безвиновна, то не съществува пречка липсата на вина у физическите лица,
формиращи и изразяващи неговата воля, да се съобразява при преценката на
конкретната степен на обществена опасност на деянието. Посочи се, че предвид
отбелязването „успешна връзка с МО“ информацията, с която жалбоподателят е
разполагал, е била, че връзката на НИС с НАП е своевременно осъществена. Следователно
липсва целенасочено поведение към неизпълнение на задълженията към НАП, а точно
обратното – добросъвестно убеждение, че дейността на жалбоподателя е напълно
изправна.
По гореизложените съображения настоящият състав
намира, че липсват правни и житейски съображения процесният случай да се
третира различно от останалите пет, констатирани при същата проверка. Наказателното
постановление трябва да бъде отменено като незаконосъобразно, но жалбоподателят
следва да има предвид, че ако в бъдеще не приведе дейността си в съответствие с
изискванията на закона, включително и като обезпечи техническата изправност на
използваните информационни системи, ще са налице основания за ангажирането на
административнонаказателната му отговорност чрез налагане на имуществена
санкция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 448379-F483042/15.07.2019
г., издадено от Ж. Н. М. – *** в ***, с което на „АПИД - 2000“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 14, ет. 1,
представлявано от *** Х. П. Д., ЕГН: ********** на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2-ро във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 6 от
Закона за данък върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ