Решение по дело №4057/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1569
Дата: 17 септември 2018 г. (в сила от 14 декември 2018 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20185330204057
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2018 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 1569

гр. Пловдив, 14.9.2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 4.09.2018г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                

            при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4057/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ТРЕЙД ФЕШЪН ЕООД против Наказателно постановление № 333655- 0077816,  издадено от  Заместник- директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на ТРЕЙД ФЕШЪН ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 33, ал.1 от  НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

С  жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП- неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения, непълнота на доказателствата, поради неустановяване на конкретния служител, който е извършил нарушението, несъставомерност на деянието, поради надлежно водене на книгата за дневните финансови отчети. Сочи се, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 185, ал.2 вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС. В условията на евентуалност се развиват съображения за маловажност на случая. Моли се за отмяна на НП.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.                                                   

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото изменяне по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

При извършена оперативна проверка на 24.10.2017 г. в 16, 35 ч, на обект- магазин , находящ се в гр. Пловдив, ул. „ Р . Даскалов " 25 , стопанисван от  „Трейд Фешън " ЕООД с Булстат *********, се установило, че извън случаите на продажби , за деня 24.10.2017 г., в наличното и работещо в обекта 1 брой фискалното устройство ZIT 2007 -KL с ИН на ФУ ZIO04592 и ИН на ФП 64020244, не се регистрира всяка промяна на касовата наличност /начална сума , въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ чрез операциите „служебно въведени „ или „служебно изведени суми" в момента на извършването и с точност до минута.

Установени са:

- Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ- 0.00 лв.

- Фактическа наличност на паричните средства , описани в Опис - 246, 00 лв. Констатирана е положителна разлика на паричните средства в размер на 246.00 лв.

В книгата за дневни финансови. отчети за деня няма отразени промени.

Фискалното устройство има програмирани функции за въвеждане и извеждане на суми.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал- Протокол за извършена проверка № 0302959, опис на наличните средства, разпечатки от касови бонове.  Следва да се отбележи и че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за разколебаване на несъмнените изводи, които се правят от изброените писмени доказателства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1582/23.12.2015г. се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 5.12.2017г., а НП - на 18.4.2018г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.        

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на 33, ал.1 от  НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като обективно е била налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство наличност на парични средства и обективна наличност на съответните операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е могла да бъде отчетена.

Неоснователен е доводът за допусната непълнота на доказателствата с неустановяване на конкретния служител, допуснал нарушението. Безспорно е в теорията и практиката, че отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна, гаранционна. Бидейки една правна фикция, ЮЛ не могат да действат самостоятелно, затова те оперират в гражданския оборот посредством дейността на своите служители, поради което и отговарят за техните действия/бездействия. Без значение за възникване на отговорността на дадено ЮЛ е кой точно негов служител е допуснал закононарушение. От значение е само, че от обективна страна е допуснато нарушение и ЮЛ отговаря за него. Личността на конкретния нарушител би имала значение само за ангажиране на неговата лична виновна отговорност, но не и за обективната безвиновна отговорност на ЮЛ.

            Неоснователен е доводът за несъставомерност на деянието, поради надлежно отразяване на разликата в книгата за дневни финансови отчети, доколкото това твърдение с жалбата остана напълно недоказано, предвид непредставяне от жалбоподателя на доказателства в тази насока. Следва да се отбележи и че точно обратното на твърдяното в жалбата е констатирано с АУАН и Констативния протокол за извършена проверка, а именно, че в книгата за дневни финансови отчети за деня липсват отразени промени.  

       Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС. Във визираната разпоредба изрично е посочено, че в приложното й поле попадат всички нарушения  на чл. 118 ЗЗДС или на нормативен акт по неговото прилагане. В параграф 11 ОТ ПЗР на НАРЕДБА № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33, ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС

            Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато  извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице.  Не може да бъде аргумент за маловажност на случая обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи, доколкото това обстоятелство е изрично отчетено от законодателя при определяне размера на санкцията.

Липсва и още един от типичните признаци на маловажния случай- а именно отстраняване на допуснатото нарушение в максимално кратък срок след констатирането му. Доказателства в тази насока не са представени.

Налице е обаче едно налично смекчаващо обстоятелства- а именно че нарушението е извършено за първи път. Това обстоятелство е налагало на нарушителя да бъде наложена санкция в минимално предвидения в закона размер, а именно 500 лв. Посоченото налага изменяне на НП и намаляване на наложената имуществена санкция от 700 лв. на 500 лв.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 333655- 0077816,  издадено от  Заместник- директора на ТД на НАП- Пловдив като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция, наложена на ТРЕЙД ФЕШЪН ЕООД  за нарушение на чл. 33, ал.1 от  НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от 700 лева на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                      

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С. Д.