Решение по дело №2782/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260052
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 13 март 2021 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20195310102782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                              гр. Асеновград, 08.02.2021г                         

 

                                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр.   с-в в публично заседание на седми октомври   две хиляди и двадесета  година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА    като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2782  по описа за 2019г. и като обсъди:

 

 

  Предявен иск   с правно снование  чл. 26  ал.1 пр.1 и 2 ЗЗД.

            

  Т.К.Т. с адрес ***  в депозирана против ВИВА КРЕДИТ ООД, със седалище и адрес на управление гр София жк Ллин 7 бул „Джавахарлал Неру“ № 28 ИМ моли да бъде постановено решение, с което да  прогласен за нищожен Договор за кредит от 13.06.2018г с Вива Кредит ООД като противоречащ на закона и добрите нрави, при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 ал.2 от договора като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща закона, и противоречаща на ЗПК. Твърди че  на 13.06.2018г е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени средства в размер на 1000лв, при фиксиран лихвен процент по заема 40,30%, ГПР 49,47% и срок на погасяване 9 месеца, с размер на вноската 177,75лв.  По договора за платени 7 месечни вноски, всяка една в размер на 177,75лв или общо сумата от 1244,25лв. Твърди, че съгласно договора заемът е следвало да бъде обезпечен с поне едно от  следните обезпечения: физическо лице поръчител, което да отговоря на посочени в договора изисквания, или представяне на банкова гаранция , като в случай на неизпъленине е предвидена неустойка, която следва да се изплаща заедно с месечната вноска. Счита, че така договорената клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави и предвидена за да натовари кредитополучателя. На следващо място сочи, че посочения в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй като  уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, а поради по-високия лихвен процет нараства и стойността на ГПР, доколкото  възнаградителната лихва е един от компонентите му, и действителнят му размер е в нарушение с изискванията на чл.  5 и чл. 11т.10 ЗПК. Сочи на следващо място, че договорения фиксиран лихвен процет представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнитело се обогатява и се нарушават добрите нрави, освен това се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря на действителните параметри на договора. На следващо място неустойката за неизпълнение  задължението за осигуряване поръчители или представяне банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора,  и води до скрито оскъпяване на кредита.  Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

     Ответникът оспорва иска. Не оспорва твърденията за сключен договор за паричен заем от 13.06.2018г между страните, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 1000лв, както и посочените параметри на договора. Твърди, че преди сключването му на ищеца е представен стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно ЗПК. Твърди, че ищецът не е погасявал редовно задълженията си по кредита, вследствие на което ответното дружество е цедирало вземанията си по договара на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на 01.10.2019г., като към датата на цесията задълженията на ищеца възлизат общо на 1784,19лв, от които 377,28лв неустойка. Оспорват иска за обявяване договора за нищожен, както и евентуалния за обявяване клаузата за неустойка за  нищожна.  Оспорва твърдението на ищеца, че предвидената в договора неустойка представлява добавък към договорната лихва, тъй като договорът е с фиксиран годишен лихвен процент от 40,30%. Твърди, че възнаградителната лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга и размерът й е договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, освен това в чл. 19 ал.4 ЗПК е предвидено, че не следва да надвишава петкратния размер на законната лихва, а настоящият случай не е такъв. Твърди, че подписвайки договора ищецът е преценил възможностите  си, поради кото не е налице накърняване на добрите нрави. Заявява на следващо място, че предвид факта че ответното дружество не е банка за задълженията на кредитополучателя не са дадени обезпечения, а повишения риск оскъпява финансовия ресурс, което определя и фиксирания лихвен процент. Иска за прогласяване нищожност на договорената неустойка   оспорва като неоснователен, тъй като законът не поставя изискване  при уговаряне на неустойката  да се посочва кои  вреди ще бъдат компенсирани с нея. Като неоснователни оспорва и твърденията  че няма логика дружеството   да престира без наличие на обезпечение, като е поело риска от евентуално неизпълнение, както и че изискването за представяне на обезпечение противоречи на  предвиденото задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, тъй като  изискването на обезпечение  се явява гаранция за събираемостта на вземанията на дружеството, а не предпоставка за отпускане на кредита. Счита неосноватено и твърдението, че договорената неустойка би следвало да е включена в ГПР по кредита тъй като невключването й представлява нарушение на чл. 5,10 и 11 от ЗПК, тъй като съгласно чл. 19 ал.3 ЗПК  в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнеине на задълженията по договора за кредит. Представя писмени доказателства, претендира разноски.

    Третото лице помагач на страната на ответника Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, със седалище и адрес на управление гр София бул „Христо Смирненски“ № 9 офис 1-2, представлявано от Неделчо Йорданов Спасов и Росен Георгиев Антов, не изразява становище.

   След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:  На 13.06.2018г между Вивакредит ООД гр София- заемодател и Т.К.Т. *** – заемател е сключен договор за паричен заем, по силата на който на заемателя е предоставен сумата от  1000лв при ГЛП от 40,30% и ГПР от 49,47%, като със сумата от 398,25лв е погасено задължението по  договор за паричен заем от 08.01.2018г. Така предоставената  сума, ведно с начислената такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 424,44лв.(чл 1 от Договора)  и лихви,  заемателят е поел задължение да върне на 9 месечни погасителни вноски, всяка една от 177,75лв. Съгласно представения договор общият размер на плащанията, ведно с включената такса за експресно разглеждане е в размер на 1599,75лв, като посочената сума представлява общият размер на заемната сума и общите разходи по кредита.  Съгласно чл 5 от Договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора: поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца  и минимален осигурителен доход в размер на 1000лв, през последните пет години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус период на просрочие от 0 до 30 дни, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя, посочено в чл. 3 ал.1 т.7 , валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно ал.2, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението, заемателят дължи неустойка в размер на 424,44лв, която е платима ведно с месечните погасителни вноски разсрочено. По силата на Приложение № 1/01.10.2019г  към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г вземането на Вива кредит ООД гр София  по процесния договор за кредити, е  придобито от Агенция за контрол на просрочени задължения ООД гр София.

               Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно компетентно и безпризстрастно изготвено, в ГПР са включени като разход възнаградителна лихва в размер на 175,31лв, като са взети предвид срокът и фиксирания лихвен процент. Вещото лице е посочило, че в ГПР не са включени такса експресно разглеждане, която е допълнителна услуга от клиента, както и неустойката за неосигурен поръчител съгласно ч. 4 от договора за заем. По договора  са внесени главница от 240лв и разходи по събиране на просрочения вземания от 245лв.

              При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод,   че е предявен  иск   с   правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД  -   за прогласяване за нищожен Договор за кредит от 13.06.2018г   като противоречащ на закона и добрите нрави, при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 ал.2 от договора като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща закона, и противоречаща на ЗПК. С оглед твърденията е налице интерес от предявения иск.

  Разгледан  по същество.   Не е спорно между страните обстоятелството, че на  13.06.2018г между ищцата в качеството на кредитополучател и Вива кредит ООД кредитодател е сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 1000лв, че кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави заемната сума, както и че поради неизпълнение задължението на ищцата да предостави предвиденото в чл. 5 обезпечение, е начислена неустойка в размер на 424,44лв, а и това се установява както от ангажираните и неоспорени писмени доказателства, така и от заключението на ССчЕ. Установи се освен това, че начислената неустойка, както и таксата експресно разглеждане на кредита в размер на 424,44лв, не е включена в ГПР(ССчЕ).  Твърди се от ответника, че ищцата е била запозната с неустоечната клауза преди сключване на договора, като й е предоставен Стандартен европейски формуляр. Съгласно текста на чл. 26 ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и тези които накърняват добрите нрави. Нищожността се преценява във всеки конкретен случай, с оглед уговорките между страните. Твърди се на първо място, че  уговорената неустойка води до непосочване на действителния лихвен процент по договора, което  е нарушение  на чл. 11.10 от ЗПК. В настоящия случай  е начислена неустойка, поради неизпълнение задължението да  се предостави в 3 дневен срок соченото в договора обезпечение. С оглед поставените условия и краткия срок за предоставяне на обезпечението,  както и обстоятелството че    още при сключване на договора е предвидено, че тя ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска, като това е предвидено в погасителния план съдът намира, че  договорената неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита, и на практика води до непосочване на действителния лихвен процент.  На следващо място се твърди, че поради невключването на неустойката в ГПР е нарушен чл.19 от ЗПК. Ответникът счита, че неустойката не формира ГПР по смисъла на Приложение 1 към чл. 19 ЗПК. Видно от посочения договор, кредиторът не е посочил какво се включва в ГПР, а при посочен ГЛП от  40,30% и ГПР от 49,47% не е ясно какво представлява разликата и какви разходи са включени в ГПР.   Ищцата прави възражение  за нищожност  на неустоечната клауза, поради това че е загубила присъщата си обезщетителна функция. Начисляването на неустойката към погасителните вноски още при сключване на договора за кредит води до извод, че неустойката е договорена единствено с цел обогатяване на кредитора  и поставя потребителя в неравностойно положение по смисъла на  чл. 143 ал.1 т.20 от ЗПК. Съгласно чл. 146 ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тексът на ал.2 с з дефинира клаузите, които не са уговорени индивидуално -  клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.   От представения договор се установява, че клаузите в него са предварително изготвени, доказателства по отношение на това, че ищцата е щяла да бъде одобрена и при други условия за обезпечаване неизпълнението не се представиха.  Поради невключване на неустойката и таксата експресно разглеждане, ищцата не е била запозната  с с параметрите на кредита преди подписването му, което е в противоречие с чл. 11 т.10 ЗПК. Твърди се от ответника, че таксата експресно разглеждане на кредит е начислена по искане на кредитополучателя. Доказателства, че ищцата е щяла да бъде одобрена за кредита, без заплащане на тази такса, какъв е стандартният срок за одобряване на кредита , както и  какъв е срокът за експресно одобрение не се представят   от ответника.    Ето защо съдът намира че таксата експресно разглеждане също е начислена единствено с цел обогатяване на кредитора.  Клаузата на чл. 5 от Договора за паричен заем, касаеща уговорената неустойка не би могла да се замести от повелителни норми на закона, нито пък в случая може да се предположи, че договорът би бил сключен и без тази клауза. Ето защо следва да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем от 13.06.2018г.

             При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по производството в размер на 125лв.

             Съобразно изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е. Георгиева И. *** № 2  сумата от 300лв адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата в производството.

  Поради, мотивите изложени по-горе, съдът             

 

Р Е Ш И:

 

             ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН   Договор за кредит от 13.06.2018г между  ВИВА КРЕДИТ ООД   ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ №  28 АТЦ Силвър център ет.2 аф 73 Г , и Т.К.Т. ЕГН **********, с адрес ***, като противоречащ на закона и добрите нрави    на основание чл. Чл. 11 т.10 ЗРК, чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 20 от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД 

             ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ ООД   ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ №  28 АТЦ Силвър център ет.2 аф 73 Г да заплати  на Т.К.Т. ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 125(сто двадесет и пет)лв  разноски по производството

               ОСЪЖДА  на основание чл. 38 ал.2 от ЗА ВИВА КРЕДИТ ООД   ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София жк Люлин 7 бул „Джавахарлал Неру“ №  28 АТЦ Силвър център ет.2 аф 73 Г да заплати на адв Е. Георгиева И. *** № 2  сумата от 300(триста)лв адвокатско възнаграждение.  

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: