РЕШЕНИЕ
№………./06.02.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №14829 по описа за 2019 година на
Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по иска на „М.- Е.“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу Община
Белослав, ЕИК *********, представлявана от кмета Д.И.за заплащане на
продажбената цена по развален договор № ОС-04/17.03.2015г. за покупко-продажба
на ПИ с идентификатор № 27125.503.99 с площ от 12 791 кв.м. по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 15/25.02.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Езерово, Община Белослав,
Област Варна при граници: № 27125.503.8, 27125.503.2, 27125.503.9501,
27125.503.128, 27125.503.70, 27125.503.145, 27125.503.98 в размер на сумата
от 13 450.00 лева, разноските по договора както
следва: сумата от 269.00 лв.- такса върху продажната цена съгл.
чл.2, ал. 1 вр. чл.44, ал.З от Наредба № 4 за придобиване,
управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Белослав,
сумата от 403.00 лв. представляваща местен данък по чл. 2,ал.1, вр.чл.47,ал.2 от ЗМДТ, сумата от 13.45 лв.- такса вписване,
сумата от 60.00 лв.- хонорар оценител по чл.56 от Наредба № 4 за
придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община
Белослав,150 лв- такса за закупуване на тръжни книжа
и участие в търг, на осн. чл. 189,
ал.1 от ЗЗД, както и обезщетение за вреди, настъпили в резултат на неизпълнение
на договора: сумата от 600 лева- възнаграждение за вещо лице в производството,
по гр.д. № 18090/2017 г. по описа на ВРС, сумата от 1280 лева, представялваща адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство по гр.д. № 18090/2017 г. по описа на ВРС; сумата
от 2 053.32 лв., представляваща разноски по изп.д.
№20197110400874 на ЧСИ Д.П.- Я., рег.№ 711, на осн.чл.
88, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата
молба, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор № ОС-04/17.03.2015г. за покупко-продажба на недвижим
имот- идентификатор № 27125.503.99 с площ от 12 791 кв.м. по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 15/25.02.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Езерово, Община Белослав,
Област Варна при граници: № 27125.503.8, 27125.503.2, 27125.503.9501,
27125.503.128, 27125.503.70, 27125.503.145, 27125.503.98. Твърди се,
че ищецът заплатил в полза на ответника продажната цена в размер на сумата от
13450 лева, както и разноските по сделката.
Навежда се, че с влязло
в сила решение по гр.д. № 18090/2017 г. по описа на ВРС, 24- състав е
прието за установено по предявен иск от Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София, действаща като процесуален субституен на Държавата срещу ищеца (тогава ответник) „М.-
Е.“ ООД, че държавата е собственик на закупения с договор № ОС-04/17.03.2015г.
за покупко-продажба имот, съответно ищецът „М.- Е.“ ООД е осъден да предаде
владението върху имота и да заплати разноските по делото. По горното дело в
полза на от Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който в образувано изп.д.
№20197110400874 на ЧСИ Д.П.- Я., рег.№ 711. По това дело ищецът е заплатил
разноски в размер на сумата от 2053,32 лева.
Като се позовава, че е
отстранен от имота, ищецът настоява да му бъдат заплатени цената по продажбата,
разноските по сделката, както и разноските, които е сторил в производството, в
което е бил евициран.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв.С.,
която поддържа иска.
В срока по чл. 131, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който изразява
становище за основателност на иска. Настоява в полза на ищеца да се присъдят
разноски в минимален размер.
В съдебно заседание
ответната Община се представлява от юрисконсулт Димитрова, която оспорва
процесният договор за продажба да е развален, като счита, че такова разваляне
не e настъпило по силата на
решението, с което е уважен иска срещу ищеца за
предаване на владение на вещта. По същество на спора ответникът не се
противопоставя на иска за връщане на продажната цена и всички съпътстващи
разходи по закупуването на имота. По отношение претенцията в частта, касаеща разноските по водене на делото и изп. производство не изразява конкретно становище.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а и се
установява от приобщения договор № ОС – 04 за покупко
– продажба, сключен в писмена форма от 17.03.2015г., че страните по спора
за обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което Община
Белослав се е задължила да прехвърли на „М.- Е.“ ООД правото на собственост
върху недвижим имот – частна общинска собственост, земеделска земя № 000099, с
начин на трайно ползване „Мочурище” с площ от 13, 044 дка, категория на земята
X при неполивни условия, находяща се в землището на
с. Езерово, описаната в АОС № 1161/27.06.2014г. при граници: север – ж.п. линия
№ 000051, изток – имот № 000070, друг жилищен терен № 000078 и имот № 037002,
юг – езеро и имот № 037002 и запад – имот № 000098 и имот № 037002 за сумата от
13 450 лв.
Не е спорно по делото, а
и от съдържанието на договора се установява, че купувачът е заплатил
на касата на ответната община такса в размера на 2% върху
договорената продажна цена, на осн. чл. 44, ал.3 от
Наредба № 4 за придобиване, управление, разпореждане с имоти и вещи,
собственост на Община Белослав в размер на 269 лева, сумата от 403,50
лева-местен данък, сумата от 13,45 лева- такса за вписване на договора, сумата
от 60 лева- хонорар за оценител за изготвяне на оценката, на осн. чл. 56 от Наредба № 4 за придобиване, управление,
разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Белослав. Липсва спор, че
ищецът е закупил тръжни книжа за сумата от 150 лева.
Липсва спор между
страните, че с влязло в законна сила решение № 3244/10.07.2018г. по гр.д.№
18090/2017г. по описа на Варненски районен съд, 24 състав по иск
на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр.
София, действаща като процесуален субституен на
Държавата е прието за установено, че ищеца „М.- Е.“ ООД, че не
собственик на ПИ с идентификатор № 27125.503.99 с площ от 12 791
кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 15/25.02.2015г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Езерово, Община Белослав, Област Варна при граници: № 27125.503.8, 27125.503.2,
27125.503.9501, 27125.503.128, 27125.503.70, 27125.503.145, 27125.503.98, е
собствен на Държавата, придобит по силата на закона, на осн.
чл. 3, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, на осн.
чл. 108 ЗС, като дружеството е осъдено да предаде владенито
върху имота. С решението „М.- Е.“ ООД е осъдено да заплати
на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр.
София, действаща като процесуален субституен на Държавата сумата
от 846 лева – разноски по делото, а от издадения изп.
лист/ л. 22/, се установява, че в полза на Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ са присъдени и разноски в размер на 600 лева за въззивната инстанция.
От приложения по делото договор
за правна защита и съдействие /л. 18/ се установява, че „М.- Е.“
ООД е заплатило в полза на ангажиран процесуален представител адвокатско
възнаграждение по гр.д.№ 18090/2017г. в размер на 1280 лева.
От приложените преводни
нареждания /л. 19 и л. 20/ се установява, че „М.- Е.“ ООД е внесло
депозити за вещо лице по гр.д.№ 18090/2017г. в размер на 600 лева.
Не е спорно още, а и се
установява от приложената покана за доброволно изпълнение на л. 23, че въз
основа на издаден по гр.д.№ 18090/2017г. по описа на ВРС изпълнителен лист е
образувано изп. дело 20197110400874 по описа на ЧСИ №
711 КЧСИ за предаване на владението върху процесният имот. Видно от
текста на поканата, задължението на ищеца(длъжник по изпълнението) възлиза на
2053, 32 лева, от които 1446 лева присъдени разноски, 350 лева разноски по
изпълнителното дело и 257, 32 лева- такси по Тарифата към ЧСИ.
Разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗС урежда отговорността на продавача по договора за
покупко-продажба за неточно изпълнение на задължението му прехвърли правото на собственост според уговореното между
страните. На осн. чл.
189, ал. 1 от ЗЗД в случай на евикция или при
евентуална такава купувачът по договора за
продажба може да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД, да иска връщана на
заплатената продажна цена, на разноските по сделката, на необходимите полезни и
необходими разноски за вещта, а относно други вреди се прилагат общите правила
на гражданската отговорност. Само в случай, че купувачът е недобросъвестен,
тоест знаел е за правата на трети лица, отговорността на продавача се
ограничава до връщане на цената за вещта, на осн. чл.
192, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящия случай между
страните липсва спор относно факта на осъществена продажба помежду им на
17.03.2015 год. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 27125.503.99 по КККР на гр. Варна. Установи
се, че с влязло в сила решение, съдът е признал за собственик на имота, предмет
на договора за продажба от 17.03.2015 год., трето
лице. Ответната Община Белослав – продавач по
договора е била привлечена от ищеца-купувач в производството по предявения
срещу него иска за ревадикация, поради което и същите
са обвързани от установеното от съда и им. Ето защо и с влизане в сила на
решението по гр.д.18090/2017г. на ВРС следва да се приеме, че спрямо
ищеца-купувач е налице хипотезата на съдебно отстраняване от имота.
В действителност,
въпреки осъществената спрямо него евикция, ищецът не
е упражнил правото си по чл. 87 от ЗЗД да развали договор по съдебен ред.
Неупражняването на посоченото преобразуващо право, обаче не го лишава от
възможностите по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД. Това е така, тъй като с уважаването на
иска за собственост спрямо купувача и отстраняването му от имота фактически е
налице обективна невъзможност за изпълнение. Тоест възможността на
продавача да изпълни задължението си да прехвърли собствеността следва да се
счита отречена. Оттам следва да се приеме, че прекратяването на договора за
продажба се счита настъпило по право на основание чл. 89 ЗЗД.
С отпадане на
облигационната връзка между страните на основание чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД, продавачът дължи връщане на продажната цена. Между страните липсва спора,
а и това се установи от коментирания договор за продажба от 17.03.2015 год., че
договорената продажна цена от 13 450 лева е заплатена. При това положение
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 13 450 лева.
Страните не спорят
относно основанието и размер на сторените по повод сделката разноски, а от
самия продажбен договор се установява, че ищецът е заплатил във връзка с
продажбата сумата от 269.00 лв.- такса върху продажната цена съгл. чл.2, ал. 1 вр. чл.44, ал.З от Наредба № 4 за придобиване, управление и
разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Белослав, сумата от 403.00
лв. представляваща местен данък по чл. 2,ал.1, вр.чл.47,ал.2
от ЗМДТ, сумата от 13.45 лв.- такса вписване, сумата от 60.00
лв.- хонорар оценител по чл.56 от Наредба № 4 за придобиване,
управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Белослав,150 лв- такса за закупуване на тръжни книжа и участие в търг.
Възражения, че ищецът като купувач по сделката е бил недобросъвестен съгл. чл.
192, ал. 1 ЗЗД не са релевирани. Ето защо обосновано
следва да се приеме, че са настъпили всички елементи от фактическият състав, от
който възниква отговорността на ответника за заплащане на разноските по
сделката. Ето защо следва да се приеме, че и в тази част претенцията е
основателна.
Обезщетението за
вреди извън посочените в чл. 189, ал.
1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба се определя по общите правила за
неизпълнение на задължението – чл. 82 и чл.
83 ЗЗД. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, пряка и
непосредствена последица от неизпълнението. Разноските по воденото дело, които
купувачът е направил в производството, в което е съдебно отстранен, се обхващат
от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и предвидима
последица от неизпълнението. Самите разноски по водене на делото, както и
техния размер се удостоверяват от представените и неоспорени писмени
доказателства- договор за правна помощ, с който е уговорено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 1280 лева и разписки за извършените
плащания на суми в общ размер на 600 лева с посочено основание на плащането
депозит за вещо лице по гр.д. 18090/2017г. на ВРС. При това положение съдът
намира, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди от
неизпълнението, равняващи се на понесените разноски по делото за евикция, се явява основателна и доказана. По същите
съображение в полза на „М.- Е.“ ООД се следват разноските, която страната е осъдена да заплати по
воденото гр.д.№ 18090/2017г. в размер на 1446 лева, както и разноските в
изпълнителното производство в размер на 350 лева- разноски по изп. дело и сумата от 257,32 лева-такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса (731,15 лева) и
адвокатско възнаграждение (1080 лева),
съгласно списък на л. 43, или 1811,15 лева.
Ответникът не е поискал разноски, поради
което такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Белослав, ЕИК *********,
представлявана от кмета Д.И.ДА ЗАПЛАТИ
на „М.- Е.“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 13 450.00 лева, представляваща на
продажбената цена по развален договор № ОС-04/17.03.2015г. за покупко-продажба
на ПИ с идентификатор № 27125.503.99 с площ от 12 791 кв.м. по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 15/25.02.2015г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в с. Езерово, Община Белослав,
Област Варна при граници: № 27125.503.8, 27125.503.2, 27125.503.9501,
27125.503.128, 27125.503.70, 27125.503.145, 27125.503.98 и разноските по
договора както следва: сумата от 269.00
лева- такса върху продажната цена съгл. чл.2, ал. 1 вр.
чл.44, ал.З от Наредба № 4 за придобиване, управление и разпореждане с имоти и
вещи, собственост на Община Белослав, сумата от 403.00 лева, представляваща местен данък по чл. 2,ал.1, вр.чл.47,ал.2 от ЗМДТ, сумата от 13.45 лева- такса вписване, сумата от 60.00 лева - хонорар оценител по чл.56 от Наредба № 4 за
придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община
Белослав,150 лева- такса за
закупуване на тръжни книжа и участие в търг, на осн.
чл. 189, ал.1 от ЗЗД, както и обезщетение за вреди, настъпили в
резултат на неизпълнение на договор № ОС-04/17.03.2015г. за покупко-продажба на
ПИ с идентификатор № 27125.503.99 в размер на сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице в
производството, по гр.д. № 18090/2017 г. по описа на ВРС, сумата от 1280 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по гр.д. № 18090/2017
г. по описа на ВРС, сумата от 1446 лева,
присъдени по гр.д. № 18090/2017 г. по описа на ВРС разноски, сумата от 350 лева, представляваща разноски по изп. дело по изп.д.
№20197110400874 на ЧСИ Д.П.- Я., рег.№ 711, сумата от 257,32 лева, представляваща такси
по Тарифата към ЗЧСИ, на осн.чл. 88, ал.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Белослав, ЕИК *********, представлявана от кмета Д.И.ДА ЗАПЛАТИ на „М.- Е.“ ООД, ЕИК
*********, гр. Варна сумата от 1811,15
лева,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: