№ 4960
гр. С, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110141624 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Н. Г. срещу
„Топлофикация С“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 7742,12 лева, представляваща главница за периода от м.12.2003г. до
м.04.2007г., сумата от 2610,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.02.2004г. до 18.07.2008г. и сумата от 554,12 лева, представляваща разноски по делото
/общо 10907,03 лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 12.02.2010 г. по ч.гр.д. №
26428/2008 г. по описа на СРС, 51-ви състав и е образувано изпълнително дело №
20108380401190 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие
СГС.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е
издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация С“ ЕАД от 12.02.2010 г. по ч.гр.д. №
26428/2008 г. по описа на СРС, 51-ви състав, за сумите: главница в размер на 7742,12 лв. за
периода от м.12.2003 г. до м.04.2007 г., мораторна лихва в размер на 2610,79 лв. за периода
от 01.02.2004 г. до 18.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2008 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 554,12 лв. разноски по делото
и адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Сочи се, че въз основа
на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20108380401190 по
описа на ЧСИ рег. № 838 на КЧСИ с молба от 19.03.2010 г. Излага, че последното действие
по изпълнителното дело е от 21.04.2011 г. – напомнително съобщение, с което настоящият
ищец е поканен да изпълни задълженията си, като в противен случай е посочено, че ще се
пристъпи към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи. Поддържа се, че
1
такова действие като опис не е предприето. Твърди, че следващото действие е от 25.01.2018
г. – запорно съобщение до банка, което действие било извършено след срока по чл.433 ал.1
т.8 ГПК. Сочи, че преклузивният двугодишен срок е изтекъл още на 21.04.2013 г. и
действията, извършени след това са извън рамките на изпълнителния процес, поради което
счита, че не могат да прекъснат давностния срок. В допълнение твърди, че давността е
изтекла на 21.04.2014 г. (три години след последното валидно действие), а в случай че се
приеме, че давността е петгодишна, то, твърди, че същата е изтекла на 21.04.2016 г. Излага
съображения в насока, че при настъпване на перемпция, изпълнителното дело се прекратява
по силата на закона, без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, като
поддържа, че такъв акт би имал само декларативен характер. Твърди се, че приложимата
давност е тригодишната, доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение не се ползва със
сила на пресъдено нещо. Излага, че съгласно т.10 на ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС
тригодишната давност тече от последното поискано или предприето изпълнително действие,
поради което твърди, че давностният срок е изтекъл на 21.04.2014 г., а в случай, че се
приеме, че приложимата давност е петгодишната – твърди, че същата е изтекла на
21.04.2016 г. Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи процесните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Излага подробни съображения в насока, че давността за
процесните вземания е пет, а не тригодишна. Твърди, че при неподаване на възражение
срещу заповедта за изпълнение в срок, то същата се стабилизира и влиза в сила, като сочи,
че правният ефект от това е идентичен с влизането в сила на съдебно решение. Поддържа, че
изпълнителното производство е образувано на 19.03.2010 г., с което твърди, че е прекъсната
давността, както и, че същата не тече в хода на висящ изпълнителен процес. Излага, че
давността за процесните вземания не е текла до 26.06.2015 г., както и че в хода на
изпълнителното производство са предприемани действия, годни да прекъснат давностния
срок. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето
защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните по делото не спорят и с окончателния доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: срещу ищеца в полза на „Топлофикация С“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист за процесните суми от 12.02.2010 г. по ч.гр.д. № 26428/2008 г. по описа
2
на СРС, 51-ви състав, въз основа на който срещу него е образувано изп. д. №
20108380401190 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, с район на
действие СГС. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от
приетия препис от изпълнителен лист и от цялото изпълнително дело.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за това вземане, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тази насока съдът намира следното:
От приобщения препис от изп.д. № 20108380401190 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
рег. № 838 в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, се установява, че
производството по делото е образувано по молба на „Топлофикация С“ ЕАД от 19.03.2010г.
въз основа на процесния изпълнителен лист, издаден на 12.02.2010г. по ч.гр. дело №
26428/2008г. по описа на СРС, 51-ви състав, издаден по влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. С молбата взискателят е възложил на частния
съдебен изпълнител да определя начина на изпълнението съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
На 25.03.2010г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца В.
Н. Г. по банкови сметки във всички банки и клонове на чуждестранни банки в страната.
На 30.09.2010г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на ищеца за
трудово възнаграждение от ЕТ „Елми – Георги Стойков“.
На 21.04.2011г. съдебният изпълнител е изпратил до ищеца напомнително съобщение,
с което е насрочил извършването на опис на движими вещи за 06.05.2011г.
На 25.01.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца по
банкови сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
Видно от гореизложената хронология, считано от 21.04.2011г. до 25.01.2018г. е налице
период от над две последователни години, в които взискателят „Топлофикация С“ ЕАД не е
поискал предприемане на действия по изпълнение, а съдебният изпълнител не е предприел
такива в рамките на възложените му правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Поради тази
причина следва изводът, че изп. д. № 20108380401190 по описа на ЧСИ Милен Бъзински е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 22.04.2013г.
Съгласно постановките на действалото през този период Постановление № 3/1980г. на
Пленума на Върховния съд, погасителната давност за вземанията тече от датата на
прекратяване на изпълнителното дело, тоест от 22.04.2013г. Доводите на ответника, че
давността следвало да тече считано от 26.06.2015г., когато постановлението е обявено за
загубило значение по силата на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС са неоснователни, тъй като процесното изпълнително дело е било прекратено още при
действието на постановлението и датата на постановяване на тълкувателното решение е
3
ирелевантна за началния момент на давността. Съгласно постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Следователно на основание цитираната норма, давността за процесните
вземания е петгодишна. Считано от 22.04.2013г., давността е изтекла на 22.04.2018г.
Предприетото служебно от съдебния изпълнител на 25.01.2018г. изпълнително
действие – запор върху вземанията на ищеца по банкови сметки в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД следва датата на прекратяване на изпълнителното дело, поради което е
процесуално невалидно и негодно да прекъсне течението на давностния срок. Следва
изрично да се подчертае, че изпълнителното действие не е било поискано от взискателя
„Топлофикация С“ ЕАД, поради което дадените разяснения с Решение № 37 от 24.02.2021г.
по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV г.о., ГК, относно действието на подадена от взискателя
молба за изпълнение след прекратяване на делото, са неприложими в случая. С прекратяване
на изпълнителното производство по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, възложените на
съдебния изпълнител правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя сам начина на
изпълнение са отпаднали, поради което предприетите от него служебно действия, без да е
овластен за това и без искане на взискателя, са негодни да произведат правни последици и
не представляват „предприемане на действия за принудително изпълнение“ по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Следователно петгодишната погасителна давност за процесните вземания е изтекла на
22.04.2018г., още преди датата на исковата молба, поради което предявените отрицателни
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 436,28 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1800 лева, платено изцяло в брой. Релевираното от ответника с отговора на
исковата молба възражение за прекомерност на възнаграждението е основателно, като с
оглед цената на иска и липсата на каквато и да било правна и фактическа сложност на
делото, възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 860 лева. На ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1296,28 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че В. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Б“ **** не
дължи на „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „Я“ № ***, сумата от 7742,12 лева, представляваща главница за периода от
м.12.2003г. до м.04.2007г., сумата от 2610,79 лева, представляваща мораторна лихва за
4
периода от 01.02.2004г. до 18.07.2008г. и сумата от 554,12 лева, представляваща разноски
по делото /общо 10 907,03 лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 12.02.2010 г. по
ч.гр.д. № 26428/2008 г. по описа на СРС, 51-ви състав и е образувано изпълнително дело №
20108380401190 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие
СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД да заплати на В. Н. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1296,28 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5