№ 1014
гр. П., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220100673 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на М. Г.
Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „*******, чрез пълномощник –
адв. Т. Л. Д. от АК Смолян, съдебен адрес гр. Чепеларе, ул. „***********, против
Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл.
„Константин Величков“ № 1, представляван от Г.А.А..
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжност
„финансов контрольор“ по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №
******* г. Ищецът твърди, че на 08.11.2023 г. провел с директора А. разговор, в който му
обяснил, че желае да прекрати трудовото си правоотношение с ответника. Получил отговор,
че ще бъде освободен, когато счетоводна кантора, която обслужвала театъра, му върне
счетоводни документи. На същата дата счетоводната кантора предала цялата счетоводна
документация, след което ищецът отишъл до кабинета на директора, за да му предаде
заявлението си за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение, но
директорът отказвал да го приеме.
Посочва се, че тъй като директорът повече от седмица отказвал да получи
заявлението на ищеца за прекратяване на трудовия договор, на 15.11.2023 г. ищецът
депозирал заявлението си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение чрез
ЧСИ. По-конкретно чрез ЧСИ Д.С. с рег. № *** в КЧСИ на ответника било връчено
заявление, с което на основание чл. 326, ал. 1 от КТ ищецът едностранно прекратява с
едномесечно предизвестие сключения между страните трудов договор № ******* г., който се
счита за прекратен от 16.11.2023 г., като се задължавал да изплати обезщетение за
1
неспазения срок на предизвестие.
Твърди, че поради дължимото от него за 29 дни неспазен срок на предизвестие
обезщетение на 21.11.2023 г. превел по банковата сметка на ответника дължимата сума.
Независимо от гореизложеното със Заповед № РД 10-13-865/15.11.2023 г. ответникът
отказал да разгледа заявлението на ищеца, с което го уведомил, че прекратява трудовия
договор.
Сочи, че на 22.11.2023 г. бил поканен от ответника да даде обяснения защо не се
явява на работа в ДКТ „Константин Величков“ в периода от 14.11.2023 г. до 21.11.2023 г. В
тази връзка на 24.11.2023 г. ищецът депозирал отговор, в който посочил, че със заявление от
15.11.2023 г. е прекратил едностранно трудовия си договор и е заплатил обезщетение за
неспазено предизвестие. На 11.12.2023 г. по банковата сметка на ищеца ответникът превел
сумата от 1567,48 лв., представляваща заплата за месец декември, а на 12.12.2023 г. чрез
ЧСИ му било връчено от ответника искане за предоставяне на документи, на което ищецът
не отговорил, тъй като изискваните документи били при ответника.
Твърди се, че на 20.12.2023 г. ищецът получи чрез куриер Заповед ********г., е която
ответникът на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 193, ал. 1 от КТ във вр. с чл.
188, т. 3 от КТ и във вр. с чл. 189 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, му е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратява трудовото му правоотношение. На
следващия ден получил и покана за възстановяване на сумата от 1567,48 лева заплата за
месец декември, която сума била върната на ответника на 28.12.2023 г.
Счита наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед ******** г. на
Директора на ДКТ „Константин Величков“ за незаконосъобразно. От една страна поради
това, че трудовият договор между страните бил вече прекратен към 16.11.2023 г., поради
което ищецът не е бил служител, длъжен да се явява на работа след 16.11.2023г. и не е бил
служител, носещ дисциплинарна отговорност за времето, в което се твърди да е допуснал
дисциплинарно нарушение неявяване на работа. От друга страна процесната заповед, с която
се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ не е мотивирана. От посоченото в
заповедта не ставало ясно за неявяване в кой период конкретно се налага наказанието. От
ищеца са искани обяснения само за неявяване на работа в периода от 14.11.2023 г. до
21.11.2023 г., а периода, за който се налага наказанието, бил различен. Посочва, че е налице
хипотезата на чл. 193, ал. 2 от КТ, тъй като работодателят не е взел предвид дадените от
ищеца обяснения, че не се явява на работа, защото е прекратен трудовият му договор.
Поради неизвършване на нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 2 от
КТ счита наложеното наказание за незаконосъобразно.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да признае уволнението на М. Г. Ш. за незаконно и отмени Заповед № ******** г.,
издадена от Директора на ДКТ „Константин Величков“; да поправи основанието за
уволнението, вписано в уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение,
подадено от работодателя до НАП.
2
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът
не се явява лично, представлява се от адвокат Т. Д. от АК Смолян. Иска се от съда да
постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез пълномощник - адвокат
К. К. от АК П., в който оспорва исковата претенция.
Посочва, че при издаването на процесната заповед са спазени материалноправните и
процесуалноправни предпоставки, визирани в КТ. Счита, че към момента на
дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение между страните не е било
прекратено на 16.11.2023 г., както се твърди в ИМ. Към тази дата не е бил осъществен
фактическият състав на прекратяване на трудовото правоотношение на чл. 326, ал. 1 от КТ,
тъй като липсвали всички обективни елементи за това. Посочва, че процесната заповед е
мотивирано съгласно изискванията на чл. 195 от КТ. Счита, че работодателят не е извършил
нарушение на чл. 190, ал. 2 от КТ, тъй като съобразил критериите по чл. 189 от КТ. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът изпраща процесуален представител – адвокат К. К. от АК П., който моли съда да
отхвърли исковата претенция. Депозират писмена защита в срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „финансов контрольор“ в
ДКТ „Константин Величков“. В трудовия договор е уговорено, че същият се сключва за
неопределено време, като е бил уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на
работодателя, както и че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за
двете страни е съгласно размерите, предвидени в КТ. Горното се установява от приложените
по делото Трудов Договор № ******* г., Длъжностна характеристика за длъжността
„финансов контрольор“, Допълнително споразумение № ******* г. към трудовия договор.
Не е спорно, а и от приложеното по делото искане с изх. № ЧР-01-261/13.11.2023 г.,
адресирано до ищеца от ответника, се установява, че ответникът е поискал от ищеца на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ да даде обяснения по конкретно посочени в искането въпроси,
свързани с трудовите задължения на ищеца и Вътрешните правила за осъществяване на
предварителен контрол на ДКТ „Константин Величков“ гр. П. и по – конкретно касаещи
дейността на ищеца в качеството му на „финансов контрольор“. Видно от направеното
отбелязване, удостоверено с подписите на двама свидетели – В.К. и В.Т., неоспорено от
ищеца, на 14.11.2023 г. след като ищецът е прочел искането и се е запознал със
съдържанието на въпросите, отказал да го подпише, заявил, че ще се консултира с адвокат и
ще се върне на същия ден да го вземе и подпише. Тези обстоятелства не са спорни между
страните, а и се потвърждават от показанията на свидетеля В.К..
3
По делото е приложено изходящо от ищеца и адресирано до ответника заявление с
вх. № 32797 от 15.11.2023 г. по описа на ЧСИ Д.С., с което ищецът заявява, че прекратява с
едномесечно предизвестие сключеният между страните трудов договор, като договорът се
счита за прекратен от 16.11.2023 г. и ще бъде изплатено обезщетение за неспазено
предизвестие. Видно от направеното удостоверяване от връчител при ЧСИ, както и от
входящият му номер, под който е заведено в деловодството на ответника – вх. № ЧР-09-
264/15.11.2023 г., заявлението е получено от ответника на 15.11.2023 г. Не е спорно, а и от
приложената по делото разписка № 0200020397645017 от „Изи пей“ се установява, че на
21.11.2023 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 2020 лева
като основание на превода е посочено „обезщетение за неспазено предизвестие по член 220,
ал. 1“. С преводно нареждане от 27.11.2023 г. от ответника по банкова сметка на ищеца е
преведена сумата от 2020,00 лева като основание за превода е посочено „върнато
обезщетение неспазено предизвестие чл. 220, ал. 1 от КТ.“
Приета като доказателство по делото е Заповед № РД 10-13-865/15.11.2023 г.,
издадена от Директора на ДКТ „Константин Величков“, получена от ищеца на 20.11.2023 г.,
с която поради започнато производство за дисциплинарно уволнение по чл. 188, т. 3 вр. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ е отказано да бъде разгледано заявлението на ищеца с вх. № ЧР-09-
264/15.11.2023 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение по основание чл. 326, ал.
1 вр. чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ.
Ответникът е отправил до ищеца искане с изх. № ЧР-01-272/21.11.2023 г. на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ в срок от три работни дни, считано от получаването му, да
даде обяснения защо не се явява на работа в ДКТ „Константин Величков“ гр. П. от
14.11.2023 г. до 21.11.2023 г. Във връзка с това от ищеца е депозиран при ответника отговор
от 23.11.2023 г. с вх. № РД-18-283/24.11.2023 г., в който посочва, че съгласно заявлението му
от 15.11.2023 г. трудовият договор е прекратен едностранно от страна на служителя с
предизвестие, като е заплатил и дължимото обезщетение за неспазено предизвестие.
Във връзка с горното била издадена заповед № ******** г. на директора на ДКТ
„Константин Величков“ гр. П. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ вр. чл. 193, ал. 1 от КТ
вр. чл. 188, т. 3 от КТ вр. чл. 189 от КТ вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца с ответника, като работодателят приел, че ищецът е извършил следното нарушение -
„по смисъла на чл. 190, т. 2 от КТ, тъй като не се е явил безпричинно на работа повече от два
последователни дни, обхващащ, както периода на исканите обяснения 14.11.2023 г. -
21.11.2023 г., така и периода след това – до издаване на настоящата заповед, което е
продължително време.“/. В заповедта е отразено, че на ищеца се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 5 дни, а ищецът дължи обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Посочено е, че следва да
се извърши прихващане между дължимото обезщетение на служителя с дължимото
обезщетение на работодателя. Не е спорно, а и от приложената по делото обратна разписка
се установява, че заповедта е получена от ищеца на 20.12.2023 г.
4
С писмо с изх. № РД -18-292/05.12.2023 г. ответникът е поискал от ищеца да
представи в срок от 24 часа от получаването на писмото следните документи: регистър на
финансовия контрольор, контролни листове за поемане на задължения, контролни листове за
приходи, контролни листове за назначение на персонал, всички оправдателни документи,
свързани с издаването на контролен лист от ищеца в качеството му на финансов контрольор.
Видно от приложената на л. 15 и л. 16 от делото кореспонденция между ищеца и ТД
на НАП Пловдив, офис П., ищецът отправил до ТД на НАП Пловдив, офис П. уведомление,
че едностранно е прекратил трудовия си договор с ответника, считано от 16.11.2023 г., в
отговор на което получил информация с писмо с изх. № 24566#2/30.11.2023 г., че след
направена служебна справка в информационните масиви на НАП сключеният между
страните трудов договор не е прекратен.
На л. 19 от делото е приета като доказателство по делото покана с изх. № РД-18-
313/21.12.2023 г., с която ответникът е поканил ищеца да възстанови получената като
възнаграждение за месец декември 2023 г. сума от 1567,48 лева по сметка на ответника.
Видно от приложената по делото на л. 20 разписка № 0200020735404002 от „Изи пей“ на
28.12.2023 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1567,48
лева като основание на превода е посочено „недължимо платено възнаграждение на М. Г.
Ш.“.
Не е спорно между страните, а и от приложената по делото присъствена форма на
ДКТ „Константин Величков“ за месец ноември 2023 г., се установява, че ищецът след
13.11.2023 г. до края на месец ноември 2023 г. не се е явявал на работа.
Останалите приложени по делото писмени доказателства, находящи се в трудовото
досие на ищеца, представено с писмо с вх. № 12754/17.05.2024 г. – заявления за ползване на
платен годишен отпуск и заповеди за разрешаването му, граждански договор № 1/13.06.2022
г., констативен протокол за извършена работа към гражданския договор, ведомост за
граждански договор за ДКТ „Константин Величков“ за м. септември 2022 г., диплома за
завършен висше образование от ищеца, книга за посещения на външни лица в ДКТ
„Константин Величков“, фиш за заплата на ищеца за м. ноември 2023 г., са неотносими към
предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани подробно от съда.
От приетите като доказателства по делото справка дубликат за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и спрвка за всички подадени уведомления от ответника за
ищеца, находящи се на л. 120 - л. 121 от делото се установява, че в подаденото от ответника
до НАП уведомление по чл. 62 от КТ с вх. № 13388233048289/27.12.2023 г. за прекратяване
на трудовия му договор с ищеца като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните в уведомлението е посочена разпоредбата на чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите –
Л.В.К. и В.М.К.
5
От показанията на свидетеля Л.В.К. се установява, че в края на 2023 г. ищецът
споделил на свидетелката за настъпили промени на работното му място във връзка с
взаимоотношенията му с колегите и с директора на ДКТ „Константин Величков“- П., поради
което искал да напусне. В началото на месец ноември 2023 г. решил да подаде документи за
напускане, но му били отказани срещи с директора на театъра. Отказано му било и
входирането на молба при секретарката на директора. Споделил пред свидетелката, че му
били поискани обяснения, за които ищецът искал да се консултира с адвокат. След разговор
с адвокат ищецът взел решение да подаде молбата си напускане до работодателя чрез ЧСИ.
От показанията на свидетеля В.М.К.– бивш колега на ищеца и служител при
ответната страна, се установява, че на 14 ноември 2023 г. с колежката й В.Т. в присъствието
на директора на ДКТ дали на ищеца документ, с който той трябвало да се запознае и да го
вземе. Касаело се за въпроси, свързани с неговата длъжност. Ищецът отказал да го вземе и
казла, че ще се консултира с адвокат. Въпросите били свързани с образувано дисциплинарно
производство срещу ищеца по повод извършен вътрешен одит, в хода на който се
установили множество нередности. Ищецът казал, че ще се консултира с адвокат, но на
следващия ден чрез ЧСИ била връчена молбата на ищеца за напускане и той спрял да идва
на работа. Пред свидетелката Кримиджова ищецът заявил след като се запознал с въпросите,
по които му се искат обяснения, че след като се консултира с адвокат ще се върне, но не се
върнал. Свидетелката посочва, че ищецът не е искал преди това да му бъде входирано
заявление за напускане.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни,
непротиворечиви помежду им, а и с останалите доказателства по делото. При преценка
достоверността на показанията на свидетелката В.К. съдът съобрази и обстоятелството, че
същата е служител при ответната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ. В тежест на ответника-работодател е да установи
по делото при пълно и главно доказване законосъобразността на дисциплинарното
уволнение, в т. ч. извършване от ищеца на вменените му дисциплинарни нарушения и
спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Наведените от ищеца доводи в исковата молба и възраженията на ответника в
отговора на исковата молба обуславят разрешаването на правния спор от отговора на
въпроса за това кое от насрещните конкуриращи се волеизявления на страните е прекратило
трудовото правоотношение.
Не е спорно, а и от писмените доказателства по делото се установява, че страните са
били обвързани от трудово правоотношение по силата на трудов договор № ******* г., който
е сключен за неопределено време. По отношение на прекратяване на трудовото
правоотношение и по – конкретно срокът на предизвестие страните не са уговорили такъв, а
6
с изрична клауза в договора са препратили към разпоредбите на КТ. Съгласно чл. 326, ал. 2
от КТ при липсва на изрична уговорка между страните срокът на предизвестието при
прекратяване на безсрочен трудов договор, какъвто е процесният, е 30 дни.
Съгласно трайната съдебна практика при конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има
това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. /В този смисъл са Решение № 246 от
3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2011 г., III г. о., Решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. №
832/2010 г. III г. о/. Правото по чл. 326, ал. 1 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия
договор по инициатива на работника/служителя с предизвестие е субективно право, което се
упражнява само по преценка на работника/служителя независимо от причината за
прекратяване на трудовия договор на това основание. Работникът/служителят не е длъжен
да мотивира писменото си волеизявление, като е без значение наличието или не на съгласие
на работодателя за прекратяване на правоотношението. Трудовият договор се прекратява по
силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ/. За
страните по правоотношението съществува възможност трудовият договор да се прекрати и
преди изтичане срока на предизвестието, като се заплати на другата страна обезщетение за
неспазения срок- чл. 220, ал. 1 и 2 от КТ. Касае се за заместване на първоначално дължимата
престация - спазване на срока на предизвестието чрез отработването му, с друга престация -
плащане на определена в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 от
КТ, т. е. договорът да се прекрати преди изтичане на срока на предизвестието, дължимата
сума за обезщетение по горната разпоредба следва да е била реално изплатена. Ако сумата
не бъде платена, прекратяване на правоотношението преди изтичане на срока на
предизвестието не настъпва, но същото се прекратява по закон с изтичане срока на
предизвестието. /В този смисъл Определение № 712 от 3.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2277/2019 г., IV г. о., ГК/.
В случая ищецът е предприел действия по упражняване на правото си за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение с отправяне на предизвестие. Заявлението на
ищеца от 15.11.2023 г., в което изрично и недвусмислено е изразил волята си за прекратяване
на трудовото правоотношение с предизвестие е достигнало до работодателя на същата дата.
За да породи правни последици изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение
следва да е валидно направено, т. е. да е спазена изискуемата от чл. 335, ал. 1 от КТ писмена
форма, волята за прекратяване на трудовото правоотношение да е ясно и недвусмислено
заявена и изявлението да е достигнало до работодателя. В случая тези изисквания са
спазени. Предвид, че работникът/служителят не е длъжен да мотивира писменото си
волеизявление, то ирелевантно е какви са мотивите на ищеца да поиска преустановяване на
трудовото правоотношение. Тук е мястото да се посочи, че твърденията от страна на
ответника, че при упражняване на това свое право ищецът не е действал добросъвестно по
смисъла на чл. 8 от КТ, са въведени едва в писмената защита, поради което не следва да
бъдат обсъждани. Освен това ирелевантно се явява обстоятелството, че предизвестието е
подадено от ищеца след като е узнал за образувано друго дисциплинарно производство,
7
доколкото по делото няма данни за хода и резултата от същото, а и, както бе посочено, от
значение е моментът на завършване на фактическия състав на съответното прекратително
основание. Доколкото е без значение наличието или не на съгласие на работодателя за
прекратяване на правоотношението, то в случая издадената от работодателя Заповед № РД
10-13-865/15.11.2023 г., с която отказва да разгледа заявлението на ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение, е безпредметна. В заявлението си за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника ищецът изрично е отправил волеизявление за неспазване срока
на предизвестие, респ. е заявил, че не желае да отработи срока на предизвестието, при което,
за да настъпи ефектът на прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
326, ал. 1 от КТ вр. чл. 220, ал. 1 от КТ, считано от следващия ден 16.11.2023 г., е следвало
веднага да изплати на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестието като
заместваща престация за неотработения срок на предизвестието, като към датата 16.11.2023
г. сумата е следвало реално да е получена от работодателя. С позоваването на чл. 220, ал. 1
във връзка с чл. 326, ал. 1 от КТ, без да е заплатено дължимото обезщетение, не може да се
постигне ефектът на прекратяването на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. /В този смисъл
Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 617
от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о., ГК/. В настоящия случай
обезщетението по чл. 220 от КТ е платено от работника на работодателя на 21.11.2023 г. При
това положение следва да се приеме, че към 16.11.2023 г. не е настъпило прекратяване на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, тъй като с подаването на заявлението за прекратяване
работникът не е представил доказателства за това, че е предоставил на работодателя в
цялост заместващата престация - изплащане на обезщетение за неспазен срока на
предизвестието. В настоящия случай със заплащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ
от работника на 21.11.2023 г. – преди връчване на уволнителната заповед, е настъпил
желаният ефект на прекратяването на основание чл. 326, ал. 1 КТ в хипотеза на неспазено от
работника предизвестие.
Следва да се посочи също, че в настоящия случай ефектът на прекратяването на
трудовото правоотношение е настъпил на още по-силно основание с изтичане на срока на
предизвестието, който е следвало да се отработи от ищеца. Не е спорно по делото, че в
посочените в уволнителната заповед периоди ищецът не се е явявал на работа. Законът
свързва момента на прекратяване на трудовото правоотношение чрез едностранно
предизвестие от работника/служителя единствено с изтичане на срока на предизвестието
/чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ/, поради което и фактът дали в рамките на този срок
работникът/служителят е работил или не, е ирелевантен за настъпване ефекта на
прекратяването. Посоченото в заповед № ******** г. от работодателя неявяване на ищеца на
работа повече от два последователни работни дни /в периода от 14.11.2023 г. до 21.11.2023 г.
и след това до датата на издаване на заповедта/ е основание за търсене дисциплинарна
отговорност на същия, но не се отразява на законосъобразното реализиране на
потестативното право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
работника/служителя. Ако в рамките на срока на предизвестието работникът/служителят
извърши нарушение на трудовата дисциплина, работодателят може да го уволни
8
дисциплинарно. За да е законосъобразно обаче уволнението на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ, следва дисциплинарното наказание да е наложено от работодателя преди изтичане на
срока на предизвестието, отправено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ от
работника/служителя, т. е. докато трудовото правоотношение е все още висящо. При
настоящата хипотеза работодателят е следвало да наложи дисциплинарното наказание
„уволнение“ при всички случаи преди датата 18.12.2023 г., защото срокът на отправеното от
ищеца предизвестие е изтекъл на 18.12.2023 г. /16.12.2023 г. е почивен ден/. Работодателят е
издал процесната заповед за дисциплинарно уволнение на 18.12.2023 г., но наказанието
съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ се счита наложено от по-късна дата - 20.12.2023 г., когато
заповедта е получена от ищеца, видно от приетата като доказателство по делото обратна
разписка. Към датата 20.12.2023 г. трудовото правоотношение с ищеца вече е било
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. С обезщетението за неспазено предизвестие не
се изменя основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а само неговото
настъпване, което е факт в един по-ранен момент. /В този смисъл Определение № 109 от
28.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5955/2015 г., III г. о/. В случая прекратяването на трудовия
договор е настъпило по искане работника с отправено писмено предизвестие по чл. 326 КТ,
ал. 1 от КТ, а не по инициатива на работодателя. Не може да бъде прекратено едно вече
несъществуващо правоотношение, което обстоятелство обосновава незаконосъобразност на
Заповед № ******** г., издадена от Директора на ДКТ „Константин Величко“.
Поради изложените съображения процесното уволнение се явява незаконно и следва
да бъде отменено.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ работникът или служителят има
право да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в
други документи. С иска по чл. 344, ал.1, т.4 КТ не се иска отмяна на уволнението, но се
твърди например, че трудовото правоотношение не е прекратено поради дисциплинарно
уволнение, а едностранно от работника, какъвто е и настоящият случай. Поради това
предвид отразяването в подаденото от работодателя до НАП уведомление на основание чл.
62, ал. 3 от КТ, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330,
ал.2, т. 6 КТ и доколкото с изложените мотиви съдът приема за доказано прекратяване на
трудовото правоотношение на основанието по чл. 326, ал. 1 от КТ, този иск също следва да
бъде уважен, като се допусне поправка в основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение и бъде посочено, че то е чл. 326, ал. 1 от КТ вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца направените от него съдебни разходи в размер на 1500
лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по
делото са проведени четири открити съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ищеца се е явявал лично, съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение независимо, че същото надвишава
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
9
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС П. сумата от 160 лева /по 80 лева за разглеждане на двата неоценяеми иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КТ/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. Г. Ш., с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „*******, извършено Заповед № ******** г., издадена от
Директора на Драматично – куклен театър „Константин Величков“ гр. П., като ГО
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в Уведомление по чл. 62 от КТ с вх.
№ 13388233048289/27.12.2023 г. от работодателя Драматично – куклен театър „Константин
Величков“ гр. П. като вместо „чл. 330, ал.2, т. 6 КТ“ да се чете „чл. 326, ал. 1 от КТ“
ОСЪЖДА Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с
адрес гр. П., пл. „Константин Величков“ № 1, представляван от Г.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на М.
Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „*******, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 1500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
Драматично – куклен театър „Константин Величков“, с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл.
„Константин Величков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС П. сумата от 160 лева,
представляваща дължимата държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл. 316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10