Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 04.05.2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 9579 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание осн.
чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 286 от ТЗ, във вр. с чл.
367 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.
АД, ***, срещу Х.- И. ЕООД, ***, за признаване на установено, че ответника
дължи на ищеца следните суми: сумата от 17 208лв. - главница, и сумата от
301,74лв.-лихва за забава, за периода 01.09.2017-02.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2017г. до окончателното
ѝ изплащане, присъдени по ч.гр.д. ***на ПлРС. Ищецът твърди, че с
ответника са се намирали в търговски отношения, че ответникът му е възложил
извършване на услуга с багер, с багер с кофа и чук и транспортна услуга за
превоз на фракции на обект *** – завод, разположен на главния път между гр. Х.
и гр.Д.. Твърди, че за извършената работа е съставена фактура *** за сумата от 17 208лв. за извършена работа и
услуга през периода 03.07.2017г. – 31.07.2017г., като срокът за плащане е бил
уговорен между страните – до 30 дни от извършването на работата/услугата.
Твърди, че плащане на задължението от ответника не е извършено. Твърди, че по развилото се по този повод
заповедно производство по ч.гр.д. ***на ПлРС, ответникът е възразил в срок и това
обуславя правния му интерес да предяви искане до съда, да установи дължимостта
на сумите по него. Претендира разноски в исковото и заповедното производства.
Ответникът счита, че предявените
искове са неоснователни. Посочено е, че в приложените от ищеца сменни рапорти
не е упоменато името на техническия ръководител, а е налице само подпис и не
може да се установи дали това лице е задължило дружеството – ответник. Същите
са твърденията и по отношение на товарителниците, твърди се, че дописването в
тях е направено от лице, чието име не е посочено. Твърди, че между страните не е
договорена цена за наем от 360.00лв. за камион с водач, т.к. това е
икономически неизгодно. Твърди, че от доказателствата не може да се установи
колко часа на ден и дали през целия ден камионът е бил на разположение под
наем, сочи такъв случай. Счита, че процесната фактура не обективира задължение
за плащане, поради липсата на годни документи, послужили за издаването ѝ,
оспорва верността на отразените в нея услуги
като извършени. Твърди, че тя не е подписана от лицето, представляващо
дружеството на обекта или от управителя му. Счита, че фактурата не доказва
извършването на услугата. Счита, че поради недължимост на главницата, не се
дължат и претендираните лихви. Счита, че претенцията за разноски е
неоснователна, евентуално прави възражение за прекомерност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: На
02.11.2017г., ищецът М. АД, е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ ***на
ПлРС, и по което е издадена Заповед за изпълнение № 5585/3.11.2017г., с която
съдът е разпоредил длъжникът ***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора ***, сумата от 17
208лв.-главница, и сумата от 301,74лв.-лихва за забава, за периода
01.09.2017-02.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и 344,16лв.- разноски по
делото и 580лв.- адв. възнаграждение. По
тази заповед е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок.
Кредиторът М. АД е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията
на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и
подаване на иск.
Ищецът сочи, че е бил в
търговски взаимоотношения с ответника във връзка с договори за изработка, като
представя по делото фактура № 7000 от 31.07.2017 г., в която като доставчик е
посочен М. АД, а като получател - Х.- И. ЕООД. Описано е наименование на
услугите: извършена услуга с багер Х04593, извършена услуга с багер Х04592,
работа с кофа, работа с чук, и извършена транспортна услуга Х8312ВМ. Посочена е
мярката, количеството, единичната цена на всяка една от услугите и е посочена
крайна стойност на фактурата с ДДС в размер на 17 208 лв. Изписани са
имената на получателя на стоката и съставителя на фактурата като по фактурата е
налице подпис само на съставителя. За извършената работа, посочена като дейност
във фактурата, са представени и първични документи - 2 бр. сменен рапорт на
багер 04593 за месец юли 2017 г. за посочени конкретни 10 дни, 3 бр. сменен
рапорт за извършена работа от багер рег.№ 04592 за месец юли 2017 г. за 13 дни.
Също така са представени 21 бр. пътни листи и 21 бр. товарителници към тях, за
периода 05.07.2017 г. – 27.07.2017 г. за транспорт с автомобил ***, като
услугата е извършена от превозвач М. АД и е с изпращач и получател ***адрес на
разтоварване ***. Ищецът е представил по делото и трудовите договори между него
и М.Х.М, Ж.И.Ж.и А.Н.Г., които са посочени като негови работници в първичните
документи на двата багера и автомобила „Ивеко“. Ответникът представя във връзка
с твърдението, че технически ръководител на неговия обект е Н.К.Н., трудов
договор с това лице от 07.01.2008 г. за длъжността „Технически организатор на
обект“, заповед от 12.07.2016 г. за започване работа на обект с технически
ръководител Н.К.Н. – Предприятие за асемблиране/сглобяване на кабелни
инсталации в ***. Във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника
по делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, която след проверка в счетоводствата на двете
дружества и запознаване с доказателствата по делото е дала следното заключение:
Процесната фактура ***е осчетоводена по дебита на сметка 411 по партидата на ***,
сумата е отнесена като приход от продажба на услуга – механизация, която се
отразява по счетоводна сметка 703-3. Приходът е обложен с корпоративен данък за
финансовата 2017 г. – 10%. В дневника за продажба за месец 07.2017 г.
процесната фактура е включена под № 28 като ищецът като доставчик е начислил и
внесъл ДДС в републиканския бюджет. Плащане от ответника към ищеца по
доставката не е осчетоводявано. Ответникът също е осчетоводил процесната
фактура по кредита на счетоводна сметка 401 „Доставчици“ по партидата на ищеца.
Фактурата е включена в дневника за покупки за месец 07.2017 г. под номер 352.
Също така ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на
2 868.00 лв. Вещото лице е дало заключение, че счетоводните записвания и
на двете страни са редовни и изцяло съобразени с националните счетоводни
стандарти в Закона за счетоводството, ЗДДС и ЗКПО. Посочено е, че върху
главницата от 17 208 лв. лихвата за забава за периода от 01.09.2017 г. –
02.11.2017 г. е в размер на 301.74 лв. Към датата на съдебното заседание - 04.05.2018
г. - вещото лице потвърди заключението си и посочи, че плащания не са правени и
като салдо сумата стои неплатена и към момента. Във връзка с въпрос на ответника
по конкретен пътен лист, вещото лице отговори, че действително в
товарителниците и пътните листи няма написани имената на получателя, което е
реквизит съгласно чл.53 от ЗАП, но не може да отговори дали въз основа на
такава товарителница може да се издаде фактура, тъй като това е правен въпрос.
При така събраните
доказателства, съдът прави следните изводи: Съгласно дефиницията за договора за
изработка, с него изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната - да заплати възнаграждение. За да възникне задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя се изисква
кумулативното наличие на: валиден договор за изработка, изпълнение на
възложената работа и приемане на работата от възложителя - за да се
счете, че договора за изработка е изпълнен, чл.264 ал.1 от ЗЗД сочи, че
поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно
Решение № 231/13.07.2011г. по дело № 1056/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., не съществува спор в съдебната практика и
правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща
както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие
- признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за приемането по
см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, е или онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение. Същото важи и за договора за превоз, при който превозвачът се
задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или
товар. Договорът за превоз се установява с
товарителница, без обаче действителността му да зависи от нейното издаване,
редовност или загубване, съгл. чл. 50 от Закона за автомобилните превози. Също
така съобразно чл.54 и 55 от същия закон, изпращачът дължи обезщетение на
превозвача за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни,
вписани в товарителницата и когато по искане на изпращача превозвачът впише в
товарителницата задължителните по закон данни, се счита, че той действа от
името на изпращача до доказване на противното. Тоест, възраженията на
ответника, че неговото име не е вписано като реквизит в представените по делото
товарителници, /което действително е така – в документите е записан обектът ***,
който представлява и адрес на получаване/ не са възражения, които могат да се
противопоставят на превозвача /в случая ищеца/, т.к. отговорността за това
какви данни се вписват в товарителницата е на изпращача, съобразно законовите
постановки. Поради изложеното, съдът не приема за основателни възраженията на
ответника относно пропуски в реквизитите на представените първични документи и
намира, че независимо от наличието на такива, документите могат да бъдат
основание за издаването на процесната фактура, по която плащане да дължи именно
ответникът ***. Тази фактура, съобразно заключението на приетата по делото СИЕ,
не е възразена от ответника, напротив – тя е осчетоводена и ответникът е
ползвал данъчен кредит по нея. В нея е налице подробно описание на страните, стоката,
мярката, количеството, единичната цена, формата на плащане – преводно нареждане,
дата на издаване. При това положение, и независимо, че фактурата няма подпис на
получател, но като сума е била осчетоводена от ответника, съдът намира, че тя
представлява писмено доказателство за изработката и превоза, и за приемането им
от ответника. Съдът намира, че в случая е приложимо разрешението на Решение №
114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, а именно, че фактурата
„може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение
по договор между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
на ответника, включването ѝ в дневника за продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. Макар и подписите върху фактурите да са положени от
лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната
да получат стоката, то търговецът е узнал за получаването ѝ по смисъла на
чл. 301 ТЗ, като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването
на фактурите в счетоводството му“. Т.к. всички тези обстоятелства са налице и в
настоящия случай, неоснователно се явява възражението на ответника, че
фактурата не доказва сключването и изпълнението на договорите, поради което той
да не дължи процесните суми. Предметът на изработката и превоза е признат чрез
осчетоводяването на пълната сума по тази фактура. Изложеното мотивира съда да
приеме, че между страните по делото е налице договор за изработка, уреден в
чл.258 и следващите от ЗЗД, както и договор за превоз, уреден в чл. 367 и сл.
от ТЗ. Осчетоводяването на фактурата и ползването но данъчен кредит, санира
липсата на представителна власт на служител на ответника, който е подписвал
първичните документи. Още повече, че ответникът не доказа категорично своите
твърдения, че само едно лице е било оторизирано от него да подписва документи и
е имало в тази връзка представителна власт – нито имената на обектите в
товарителницата и в заповедта за започване на обект съвпадат, нито има
твърдения от страна на ответника, че не е работил за обект с наименование ***. Съгласно
нормата на чл. 264, ал.2 от ЗЗД за поръчващия е
създадено законово задължение при
приемането да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването
им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Съгласно
чл. 264, ал.3 от ЗЗД ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета. Съдът намира, че по делото
не се доказа поръчващия да е направил възражения за неправилно изпълнение при
приемането на работата, а също така и да е възразил относно извършването на
превоза. Следва да се отбележи, че в съдебната
практика последователно и неизменно се приема, че включването на фактурата в
дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал
данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание, както за
съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката,
така и за доставка на същата / Решение № 46 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I
г. о., ГК, Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.
о., ТК /.
С оглед изводите на съда,
предявения установителен иск за главница в размер на 17 208лв., се явява
основателен и като такъв следва да се уважи, т.к. се доказаха всички
предпоставки за неговата основателност. Претенцията за лихва следва да се уважи
също в претендирания от ищеца размер – 301.74 лв. – лихва за забава, и изцяло за
претендирания период 01.09.2017-02.11.2017г. Съобразно СИЕ, процесната фактура
е била включена в дневника за покупки за м. 07.2017г., т.е, именно за този
месец тя е била известна на ответника и включена в неговото счетоводство.
Липсват доказателства за изрична уговорка между страните за конкретен срок за
изпълнение, индиции за такъв не са налице нито в първичните документи, нито в
самата фактура. При това положение, приложимо е правилото на чл. 303а ал.
3 от ТЗ - ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане, а когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или
когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. Неприложим се явява соченият от ответника 60 дневен срок, т.к.
той се прилага при наличие на изрични уговорки между страните, каквито
изначално ответникът е отрекъл да има с ищеца. При доказателства за последно
извършен превоз на 31.07.2017г. и работа с багер 04593 от тази дата, съдът
намира, че срокът по чл. 303 а ал. 3 от ТЗ, е започнал да тече от 01.08.2017г.
и е изтекъл на 15.08.2017г. Поради изложеното, претенцията за лихва с начална
дата, коята е дори с 14 дена от по-късна от крайния срок за плащане, се явява
основателна и следва изцяло да бъде уважена като срок и като размер, който от
своя страна е доказан от СИЕ.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в
тежест на ответника. Направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на представителя на ищеца се явява неоснователно и не
следва да се уважава, доколкото уговореното и заплатено възнаграждение е малко
под минимума предвиден по чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – дължимият минимум е в размер на 1055.30лв., а се претендира
адв. възнаграждение от 1040лв. Същото важи и за заповедното производство, в
което хонорарът от 580лв. е под минимално предвидения, съобразно чл. 7 ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1/2004 г., изчислен върху половината от стойността на
претендираните суми, съобразно чл. 7 ал. 7 от същата наредба. С оглед
обстоятелството, че ищецът е представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащане на претендираните суми, съдът намира, че
следва да присъди сочените в списъка суми – 394.16лв. – заплатена държавна
такса; 1040лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, 160.00
лв. – заплатен депозит за вещо лице, или сума в общ размер на 1594.16лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските направени от ищеца в заповедното производство. С оглед изхода на
делото, ответника следва да бъде осъден да заплати присъдените в заповедното производство
разноски, общо в размер на 924.16 лв.
Воден от горното, и на основание
чл.415 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 286 от ТЗ, във вр. с
чл. 367 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.И.И., ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г.И.С., сумата от 17 208лв. – главница по фактура
***, и сумата от 301.74лв. - лихва
за забава, за периода 01.09.2017-02.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение ***.
ОСЪЖДА „ХОРИЗОНТ-И.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.И.И.,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.И.С.,
разноски по ч.гр.д. № ***в размер на 924.16
лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.И.И., ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.И.С.,
разноски в исковото производство в размер на 1594.16лв.
Решението може да се обжалва
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: