Решение по дело №256/2019 на Софийски окръжен съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                              гр. София, 22.11.2019 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                                          ВАНЯ И.

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 256 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 268 от 21.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1238/2017 г. на Б.ски районен съд, е отхвърлен предявения от Н.Г.Д. – И. и Т.Н.Д. срещу А.В.Г. и Ц.Р.Г. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследство и възстановяване по ЗСПЗЗ на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 05815.308.85, с адрес гр. Б., в.з. „З.”, ул. 43-та, с пощ 1042 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: 05815.308.86, 05815.308.508, 05815.308.88, 05815.308.84, 05815.308.83, с номер по предходен план: 1526, кв. 20, парцел ХХХVІ, който имот е част от нива с обща пощ 2715 кв.м. в м. „Червена киселица” – имоти № 1524, 1525 и 1526 парцели ХХХІV., ХХХV, ХХХVІ, в кв. 20 по кадастралния план на Б. от 1987 г., и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху този имот.

            Решението е обжалвано от ищците като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да бъде отменено и постановено друго от въззивния съд, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излага оплакване срещу извода на районния съд, че ищците, след като са се разпоредили с процесния имот с договор за доброволна делба, не са негови собственици. Във връзка в жалбата се поддържа направеното от тях в исковата молба възражение за нищожност на договора за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. Развити са подробни съображения за липсата на правни последици на извършената поправка на договора за доброволна делба, както и аргументи срещу приетото за основателно от съда възражение на ответниците за придобиване на имота по давност. Изложени са и доводи за неоснователност на предявената от ответниците под формата на възражение претенция за заплащане на извършените от тях подобрения в процесния имот.

            Ответниците по въззивната жалба в писмения си отговор оспорват същата и настояват обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Б.ският районен съд е бил сезиран  предявени от Н.Г.Д.-И. и Т.Н.Д. срещу А.В.Г. и Ц.Р.Г. искове за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/3 идеална част от реституиран на наследодателя им Г. Н. Д. в качеството му на законен наследник на Н. Г. Д. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 05815.308.85, представляващ бивш имот УПИ ХХХVІ-1526, с площ 997 кв.м., находящ се в м. „Червена киселица”, вилна зона „З.” от землището на гр. Б., и за осъждането на ответниците да им предадат владението върху този имот.

            В исковата молба ищците твърдят, че по наследство от баща им Г. Н. Д. и възстановяване с решение № 14239/17.01.2000 г. на ПК – Б. в полза на наследниците на Н. Г. Д. са собственици на 1/3 идеална част от недвижим имот, бивша земеделска земя, находящ се в урбанизираната територия /строителните граници/ на гр. Б. – парцел ХХХVІ-1526, с площ 997 кв.м., находящ се в м. „ Червена киселица”, в.з. „З.” в землището на гр. Б.. Твърдят, че в този имот незаконно пребивават ответниците, които отказват да го освободят, като ответникът Г. претендира, че имал законно право да ползва имота и построената в него едноетажна постройка на основание предоставено му през 1989 г. право на ползване  и строеж. Излагат довод, че предвид влязлото в сила решение на СОС по гр.д. № 509/2013 г., сключеният на 16.03.2007 г. между Г. Х. Б., Н. Х. Б. и Н.Г.Д.-И. договор за доброволна делба и договорът за поправка на този договор от 04.04.2007 г. са нищожни. С оглед на това според ищците, те продължават да са собственички на 1/3 идеална част от процесния имот. Досежно оспорването на правото им от ответниците, ищците се позовават на ТР № 9/07.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС. Твърдят също, че учреденото на ответниците право на строеж върху държавна земя не е било реализирано от тях до 01.03.1991 г., поради което не може да се счита за годно основание за придобиване на право на собстевност върху процесния имот.

            С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска. Навеждат възражение, че ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот на твърдените от тях основания – наследство и земеделска реституция, тъй като праводателят им Н. Г. Д. не е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС, както и поради липсата на идентичност между притежавания от Н. Д. имот преди ТКЗС и заявен за възстановяване и възстановения с представеното решение № 14239/17.01.2000 г на ПК- гр. Б.. Излага се и довод, че с оглед извършената възстановяването на собствеността върху имота доброволна делба от 2007 г., с който този имот е поставен в дял на други лица, ищците не са собственици на процесния имот. В условията на евентуалност, в случай че се приеме, че имотът е бил надлежно възстановен на наследодателя на ищците и извършената делба не е породила правни последици, ответниците са направили възражение за придобиване на имота от тях по давност. Твърди се в тази връзка, че първоначално имотът е бил предоставен на ответниците за лично ползване и е бил ползван от тях чрез засаждане на земеделски култури, а с договор от 06.03.1989 г. /след включването на имота в регулационния план/ им било отстъпено право на строеж върху него, което право те са реализирали, като са построили масивна вилна сграда на груб строеж със застроена площ от около 50 кв.м. Оветниците сочат, че начален момент на придобивния давностен срок е 21.07.1999 г. – датата на влизане в сила на решението по адм.д. № 267/99 г. на СОС, постановено в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ досежно процесния имот. Твърдят, че от този момент до предявяването на настоящия иск те са ползвали имота като свой явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано.

            В условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявения ревандикационен иск, ответниците са направили възражение за извършени от тях  подобрения в имота, описани по вид и единична стойност в исковата молба, на обща стойност 26000 лева, за които моли да им бъде признато право на задържане на имота до заплащането им от ищците. Твърдят, че тези подобрения са извършени на правно основание – отстъпеното им право на строеж с договора от 06.03.1989 г., в периода от 06.03.1989 г. до 2006 г.

С протоколно определение на съда от 21.11.2018 г. е допуснато изменение на размера на претенцията за подобрения съобразно молбата на ответниците.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 14239/17.01.2000 г. на ПК – гр. Б. на наследниците на Н. Г. Д. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 2,715 дка, находяща се в строителните граници на гр. Б., в м. „Червена киселица” – имоти № 1524, 1525, 1526, парцели ХХХІV, ХХХV, ХХХVІ, кв. 20 от кадастралния план от 1987 г.

Установява се от представеното удостоверение за наследници № 653/17.07.2017 г. на Община Б., че Н. Г. Д. е починал през 1970 г. е оставил за наследници съпругата си Н. П. Д. /починала през 2015 г./  и децата си И. Н.а Б.а и Г. Н. Д. /починал през 2002 г./.Наследници на Г. Д. са ищците по делото - Т.Н.Д. /съпруга/ и Н.Г.Д.-И. /дъщеря/. Според представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 198/98 г., Н. Г. Д. и Н. Г. Д. са имена на едно и също лице.

С договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 06.03.1989 г. ОбНС-Б. е отстъпил възмездно на А.В.Г. право да построи вилна сграда в парцел ХХХVІ-1526 в кв. 20 по плана на курорт „З.”, целият с площ 997 кв.м. Със строително разрешение № 47/26.03.1991 г. на ОНС – гр. Б. на А.Г. е позволено да построи вила върху 44,7 кв.м. в парцел ХХХVІ съгласно архитектурен проект.

Със заповед № ДИ-1304/01.11.2001 г. на Областния управител на Софийска област е наредено да се отпишат от актовите книги за недвижими имоти, частна държавна собственост и предадат на наследници на Н. Г. Д. недвижими имоти, представляващи имоти пл. № 1524, 1515 и 1526, с обща площ 2715 кв.м., включени в действащия регулационен план на курорта „З.”, както следва: в парцел ХХХІV- 968 кв.м., в парцел ХХХV- 750 кв.м. и в парцел ХХХVІ-997 кв.м.

С нот. акт № 59, т. ІІ, рег. № 5581, дело № 261/2001 г. на нотариус З. Александрова с район на действие РС – Б., Н. П. Д. е продала на И. Н.а Б.а 1/3 ид. част от поземлен имот – имоти пл. № 1524, 1525,1526, кв. 20 по регулационния план на в.з. „З.”-гр. Б., с обща площ 2715 кв.м., в които имоти влизат: с 968 кв.м. в парцел ХХХІV, със 750 кв.м. в парцел ХХХV, с 997 кв.м. в парцел ХХХVІ-1526.

С нот. акт № 70/06.04.2005 г., т. І, рег. № 1318, дело № 65/2005 г. на  нотариус № 319 с район на действие Б.ски районен съд, И. Б.а и Х. Б. са дарили на Н. Б. и Г. Б. 2/3 ид. части от парцел ХХХVІ-1526 в кв. 20 по регулационния план на в.з. „З.”, с площ 997 кв.м.

На 16.03.2007 г. между Н.Г.Д.- И., Г. Х. Б., Н. Х. Б. и Й. М. Б.а е сключен договор за делба на съсобствени недвижими имоти, с нотариална заверка на подписите на страните, с който в общ дял на Г. Б., Н. Б. и Й. Б.а е поставен поземлен имот – парцел ХХХVІ-1526, кв. 20 по регулационния план на в.з. „З.”, община Б., с урегулирана площ 997 кв.м.

            На 04.04.2007 г. между Н.Г.Д.-И., Г. Х. Б., Н. Х. Б., Й. М. Б.а и Т.Н.Д. е сключен договор за поправка на горепосочения договор за добоволна делба, с нотариална заверка на подписите на страните, като страните са се съгласили да се допълни името на Т.Н.Д. на две места в договора, посочени о страници и ред /при изброяване на съделителите и след посочване името на съделителката Н.Д.- И. относно получените от нея в дял имоти/.

Със заповед № 651/26.09.2007 г. на кмета на Община Б., издадена на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, е наредено да се изземе недвижим имот пл. № 1526, находящ се в м. „Червена киселица”, в кв. 20 по регулационния план на в.в. „З.”, представляващ УПИ ХХХVІ, с урегулирана площ 997 кв.м., от А. Г. Г..

Със заповед № 840/13.12.2007 г. на кмета на Община Б. е наредено да се извърши въвод във владение на заявителите в гореописания имот, ползван от А.Г.. Видно от представения протокол на определената с горната заповед комисия, на 20.12.2007 г. е извършен въвод във владение на Г. Б. и Н. Б. в гореописания имот. Въводът е извършен в отсъствието на А.Г..

С нотариална покана от 21.01.2008 г. рег. № 98, т. І, акт 1 на нотариус Д. Главинов с район на действие РС-Б., връчена на 20.01.2008 г., Г. Б. и Н. Б. са уведомили А.Г., че в 15 дневен срок от получаването на поканата следва да опразни собствения им имот – УПИ ХХХVІ-1526 по плана на в.з. „З.”.

С решение от 24.01.2014 г. по гр.д. 509/2013 г. на Софийски окръжен съд, след отмяна на решение от 15.07.2011 г. по гр.д. № 1076/2010 г. на Б.ски районен съд, е признато за установено по отношение на А.В.Г. и Ц.Р.Г., че Г. Х. Б. и Н. Х. Б. не са собственици на 2/3 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Б., в.з. „З.”, представляващ УПИ ХХХVІ-1526, в кв. 20 по регулационния план на гр. Б., с урегулирана площ 997 кв.м..

Видно е от скица № 15-175753/19.04.2017 г., издадена от СГКК-Софийска област на поземлен имот с идентификатор № 05815.308.85 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, че този имот е идентичен с парцел ХХХVІ-1526 в кв. 20. В имота са заснети вилна сграда, постройка на допълващо застрояване и друг вид сграда за обитаване.

Съгласно показанията на св. Д. Д. /съсед на процесния имот/, от 1985 г. ответниците ползвали процесния имот, а след  1990-1991 г.  те започнали строеж на масивна сграда. В имота били само ответниците и до момента никой друг не е влизал в него. През 2005 г. свидетелят видял съпругата на Н. Г. – Н. и разбрал от нея, че имала претенции, че това бил някога техен наследствен имот. При разговор между свидетеля и ответника Г., последният заявил, че не признава никакви претенции и че мястото си е тяхно. Ответниците отказали да освободят имота и продължили да го владеят като собственици.

Според показанията на св. Л. Н. /съсед на ответниците/, в процесния имот той  виждал само ответниците и не е виждал други хора.

Според заключението на СТЕ на в.л. П. П., възстановеният на ищците имот обхваща УПИ ХХХVІ-1526 с площ 997 кв.м., УПИ ХХХV-1523 с площ 750 кв.м., УПИ ХХХІ.-1524 с площ 968 кв.м.. За тези имоти няма кадастрални данни от преди образуването на ТКЗС през 1957 г., няма и описани граници с трайни земни образувания. Не е възможна точна идентификация на възстановения процесен имот върху терена. Регулационият план на в.з. „З.” е изготвен през 1987 г.

Приетото заключение на разширената СТЕ съдът не обсъжда поради неотносимостта му с релевентните за спора обстоятелства, посочени по-долу в правните изводи.

           С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предявени са искове с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено, че ищците са собственици общо на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 05815.308.85 по кадастралната карта на гр. Б., и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху този имот. Искът е допустим предвид твърдението на ищците, че са собственици на имота на конкретно придобивно осонвание – наследство и реституция по ЗСПЗЗ, както и че ответниците упражняват фактическата власт върху имота без основание.

По предявения ревандикационен иск ищецът следва да докаже, че в негова полза е осъществено твърдяното придобивно основание, по силата на което той е придобил собствеността. В случай, че ответникът твърди наличие на правно основание за владението си, той следва да го установи в процеса.

В случая се установява, че ищците по делото са наследници по закон на Н. Г. Д., в полза на чийто наследници с решение № 14239/17.01.2000 г. на ПК – гр. Б., влязло в сила на 25.06.2001 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху земеделска земя, находяща се в строителните граници на гр. Б., м. „Червена Киселица”, включваща парцели ХХХІV-1524, ХХХV-1525 и ХХХVІ-1526, в кв. 20 по кадастрални план от 1987 г. С позитивното решение за възстановяване на собствеността по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ наследниците на Н. Г. Д. са придобили правото на собственост върху възстановения им имот, представляващ ХХХVІ-1526 по плана на гр. Б.. Направеното от ответниците възражение за материална незаконосъобразност на решението по възстановяване на собствеността, основано на довод, че наследодателят на ищците не е бил собственик на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС, и липса на идентичност между заявения и възстановения имот, е несъстоятелно, тъй като те не заявяват свои противопоставими права върху имота към момента на включването му в ТКЗС. Ответниците са изложили твърдение, което се установява от представените писмени доказателства, че са придобили право на строеж върху процесния парцел ХХХVІ-1526 на основание договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 06.03.1989 г., сключен с ОбНС-Б.. След като ответниците не заявяват собственически права по отношение на възстановения имот към момента на колективизацията му, т.е. не противопоставят свое право на възстановяване на имота, същите не могат да се бранят с възражение  за недоказаност на правото на собственост на наследодателя на ищеца, в чиято полза имотът е възстановен,  нито за липса на идентичност между възстановения и притежавания от наследодателя преди колективизацията имот. В този смисъл е актуалната съдебна практика, постановена след ТР от 07.11.2012 г. по тълк. дело № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е приложимо във всички случаи на предявен иск за собственост основан на земеделска реституция, с изключение на случаите на противопоставено от ответника по такъв иск възражение за неправилно възстановяване на собствеността при наличието на право на изкупуване по пар. 4а и пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /каквато хипотеза в случая не е налице за ответниците/. Тази теза е възприета в определение от 06.01.2014 г. по гр.д. № 7151/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 17.07.2013 г. по гр.д. № 209/13 г. на СОС, потвърждаващо решение по гр.д. № 993/2011 г. на Б.ски районен съд /приложено към исковата молба/, постановено по предявен ревандикационен иск от ищцата в настоящото производство Н.И. на идентично основание /реституция и наследство от Н. Г. Д./  срещу лице, на което е отстъпено право на строеж върху държавна земя.

Установява се от представената скица на АГКК, че с действащата кадастрална карта на гр. Б. парцел ХХХVІ-1526 по плана от 1987 г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 05815.308.85.

Ищците обаче не могат да се легитимират понастоящем като собственици на процесната идеална част от имота на твърдяното от тях основание реституция и наследство, тъй като със сключения след реституцията между съсобствениците на процесния имот доброволна делба на процесния имот от 16.03.2007 г., допълнен с договор от 04.04.2007 г.,  и двата с  нотариална заверка на подписите на страните, този имот е получен в дял от други съделители. Неоснователен е в тази връзка направеният с исковата молба и поддържан с въззивната жалба довод за нищожност на така сключения договор за доброволна делба поради неучастието в делбата на всички съсобственици на имота. В случая, волята на всички съсобственици на имота за прекратяване на съсобствеността върху него е надлежно обективирана в два акта, всеки от които извършен в изискуемата форма за валидност /писмена с нотариална заверка на подписите на страните/, поради което са настъпили правните последици на извършената делба в отношенията между съделителите.

Недоказването на правото на собственост на ищците върху процесния имот води до извод за неоснователност на предявения от тях ревандикационен иск.

 За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответниците упражняват фактическата власт върху имота на правно основание – като собственици на имота на основание придобивна давност, каквото възражение са направили с отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива, ако недобросъвестният владелец е владял имота в продължение на повече от 10 години. В случая, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /обн. ДВ, бр. 107/1997 г./, приложима в настоящия случай, изтеклата до влизането й в сила на 22.11.1997 г. придобивна давност за придобиване на вещни права върху имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не се зачита. С оглед спецификите на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ – с административен акт, който има конститутивно действие относно обекта на възстановяване и субектите на правото на собственост, такава придобивна давност може да започне да тече едва от влизане в сила на този административен акт – в случая от влизането в сила на реституционното решение на 25.06.2001 г.

От събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Д. и Н./, които не са опровергани от други доказателства, се установява, че ответниците са установили владение върху имота след отстъпването им на право на строеж върху него през 1989 г., като това владение, продължило и към настоящия момент, е било спокойно, явно, несъмнително и с намерение за своене на имота. Израз на намерението им да своят имота е предявяването от тях на отрицателен установителен иск по гр.д.№ 1076/2010 г. на Б.ски районен съд срещу Г. Б. и Н. Б..

 Не са установени по делото обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давностния срок по чл. 81 и 84 от ЗС, вр. чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Въпреки издадената заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ и осъществения въз основа на нея  по административен ред въвод във владение върху процесния имот на реституираните собственици на имота, ответниците не са прекъснали упражняването на фактическата власт върху имота, а са продължили да го ползват по същия начин и до настоящия момент.  С оглед на това следва да се приеме, че от релевантния момент на влизане в сила на решението за възстановяване в полза на ищците на 25.06.2001 г.  до предявяване на иска на 21.06.2017 г. е изтекъл срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на имота от ответниците по давност, поради което същите го владеят на правно основание.

            С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск по чл. 108 от ЗС неоснователен.

   Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при условията на чл. 272 от ГПК.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответниците по жалба искане, жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

                 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 268 от 21.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1238/2017 г. на Б.ски районен съд.

  

            ОСЪЖДА Н.Г.Д.-И. и Т.Н.Д. да заплатят на А.В.Г. сумата 1000 лева за разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.