Решение по дело №4215/2020 на Районен съд - Бургас

 

                                          Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 260565

 

гр.Бургас, 10.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 4215/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя С.М.Ч., срещу НП № 466035-F472586/02.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС .

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна, тъй като е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната норма, под която е подведено, с което е нарушено правото на защита.При условията на евентуалност се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв.К.. Поддържа се жалбата. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган, призован чрез ТД на НАП гр.Бургас, се явява главен юрк.С. при ТД на НАП Бургас, редовно упълномощена. Същата оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.02.2019 г., в 12:00 часа св.С.П., съвместно с колегата си Н.Д. – и двамата инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, сектор „ОД Бургас“, посетили търговки обект –цех за производство на пшенични пръчици, находящ се в гр.Бургас, Пети километър, стопанисван от дружеството -жалбоподател. Било установено, че в обекта има монтирано и работещо фискално устройство модел TREMOL ZM-KL с ИН на ФУ ZK 074723 и с ИН на ФП 50154094. В хода на проверката било установено и че в обекта не се съхранява и не се представя на проверяващите книга за дневни финансови отчети за 2019г. за ФУ.

За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0341944/12.02.2019г. С протокола управителят на дружеството жалбоподател бил поканен да се яви на 16.02.2019 г. в ТД на НАП-гр. Бургас за съставяне на АУАН. На посочената дата в негово присъствие бил съставен АУАН с № F472586/16.02.2019г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл.41, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4,т.1 от ЗДДС . В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание  чл.185, ал.2, изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС  на „Н.“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.  

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Бургас в ЦУ на Националната агенция за приходите,  /оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на на НАП/. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление действително са допуснати съществени процесуални нарушения.

Видно от изложеното в АУАН фактическото описание на нарушението не съответства на правната му квалификация, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към  датата на нарушението), в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. Описанието на нарушението очевидно съответства на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от същата Наредба. Последната (в редакцията към датата на деянието –Доп. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) сочи, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3. 

АНО съобразно правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН е направил опит да санира посоченото процесуално нарушение, допуснато от актосъставителя. Видно от обстоятелствената част на НП обаче след фактическото описание на нарушението, АНО отново е посочил, че е нарушена нормата на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и едва след това е посочено, че се касае до допусната техническа грешка и правилната квалификация е тази по чл.42, ал.1, т.4 от Наредбата.

Настоящият състав счита, че така описаните несъответствия накърняват правото на защита на наказаното лице, тъй като в акта за нарушение е описан един състав на нарушение и правна квалификация, която не му съответства, а с наказателното постановление е наложено наказание за друго нарушение, съответно с различни от посочените в акта за нарушение правни норми. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с различно описание на съставомерните признаци.

Действително разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН регламентира, че АНО може да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, АНО може да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието. В конкретния случая обаче това не е извършено по несъмнен начин, тъй като в обстоятелствената част на НП е посочено,  че е установено извършване на нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС , а след това е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от Наредбата, които обстоятелства по мнение на настоящия състав действително водят до объркване коя норма се счита, че е нарушена. В случай, че АНО приема, че това е чл.42, ал.1, т.4 от Наредбата, то е следвало в НП да фигурира само същата, като се посочи ясно, че в АУАН е посочена грешна правна квалификация. Така формулираните изводи на АНО в НП нарушават правото на защита на жалбоподателя и затрудняват съда в преценката му коя разпоредба АНО приема, че е нарушена, като извличането на същата по тълкувателен път е недопустимо в това производство. Посочените процесуални нарушения водят до извода, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Извън посоченото, в случай, че се приеме, че АНО ясно е индивидуализирал в НП, че нарушената разпоредба е тази на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г., то следва да се съобразят последвалите законодателни промени на същата. Към настоящия момент изискването за съхраняване на дневни финансови отчети е регламентирано само за лицата , използващи ЕСФП, какъвто очевидно не е настоящия случай. Видно от протокола за извършената проверка  установеното в обекта ФУ е ЕКАФП.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 42, ал. 1, т.4 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да съхранява дневни финансови отчети. Тоест, дори и в тази хипотеза предвид настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и претендирани разноски от страна на дружеството-жалбоподател следва Национална агенция за приходите гр.София да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020г., приложен на л.30 от делото, имащ характер на разписка. В случая адвокатското възнаграждение е в размер на минимума, определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения  /ред ДВ бр.68 от 2020г./, което съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата е в размер на 300 лв, предвид размера на обжалваната санкция- 500 лева.

По изложените съображения, на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 466035-F472586/02.08.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Н.“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС .

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК по Булстат *** сумата от 300. 00 /триста/ лева, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                    

                                                                              Районен съдия:........................

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.