№ 56
гр. Ловеч, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20214300900075 по описа за 2021 година
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 3980/14.10.2021
г. С. ТР. ИЛ., ЕГН ********** и В. М. ИВ., ЕГН **********, живущи в гр. Т.,
махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2 адрес за призоваване: гр. К. ул. "С." № 6, офис 10,
чрез, адв. П. К.- САК, срещу ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. "Ч.В." №
51 Д. Посочва, че на 06.06.2021 г. около 11:30 ч., по път 1-4 км. 32+750 се е
движил л.а. „БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ, управляван от С.М.. Ц., който
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал челно правомерно движещия се л.а. „Сеат
Ибиза" с per. № В **** НХ. управляван от Д.В.С.. В резултат на катастрофата
е загинал возещият се в л.а. „БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ пътник П.В.
И..Твърдят, че причината за настъпване на произшествието е по вина на
водача на л.а. „БМВ ПОД" с per. № OB **** ВТ, които нарушил на правилата
за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
движение по пътищата. Считат, че съществува пряка причинна връзка между
деянието на С. Ц. и настъпилите общественоопасни последици - причинената
смърт на П.В. И.. Твърди, че л.а. „БМВ ПОД" с per. № OB **** ВТ.
управляван от С.М. Ц., има сключена застраховка "Гражданска отговорност"
з.п. BG/22/121000964514/ 05.04.2021 г. със срок на валидностедна година,
считано от 05.04.2021 г. до 05.04.2022 г. със ЗК „Л.И.АД, гр С.. Посочва, че
съгласно 380 от КЗ, са предявени претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗК „Л.И.АД, като са представени всички документи, с
които разполагат. С обратна разписка от 21.06.2021 г. ответникът е уведомен
за настъпилото събитие. По случая е образувана щета № 0000-1000-01-21-
7383/ 21.06.2021 г., по която къмнастоящия момент застрахователят не е
1
изплатил обезщетения.
Твърдят, че в резултат на процесното ПТП загива П.В. И.. Починалият е
бил млад мъж в разцвета на силите си и в отлично здравословно състояние.
Бил е много трудолюбив, водил е много динамичен начин на живот и винаги
се е занимавал с нещо. П. е бил любящ и грижовен син. Той е давал всичко за
своето родители, обичал ги е много, бил тяхна опора и се е грижил
всеотдайно за тях. Посочва се, че С.И. и В.И. са родители на починалия,
които преживяват изключително тежко смъртта на своя син, която е била
неочаквана и съкрушителна за тях Връзката по между им е била
изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност,
като винаги са си помагали и подкрепяли. Родителите са се грижили с цялото
си сърце за сина си, както и той за тях, оказвали са си взаимна помощ и
подкрепа, били са силно привързани един към друг. Те са го отгледали и
възпитали с много любов, били са в отлични отношения по между си, никога
не са се карали. Възпитали са го да уважава българските ценности и обичаи,
да обича и държи на семейството си, да бъде един достоен син на двама горди
родители. Посочват, че са били много развълнувани, когато синът им е станал
баща и са се радвали силно на своето внуче. Били са убедени, че П. ще бъде
баща за пример, който също като тях ще отгледа един прекрасен син, като не
са допускали, че нещо може да ги раздели и да разруши тяхната мечта.
Загиналият е бил много добър и жизнерадостен млад мъж, изпълвал е живота
на родителите си със смисъл, радост и гордост. Възлагали големи надежди на
него, включително и да бъде тяхна опора в живота, като са разчитали П. да им
помага на старини. С причинената смърт загубват моралната и физическа
подкрепа на своя син, която винаги са имали и на която са разчитали. Техните
мечти и надежди, свързани със сина им са загубени безвъзвратно.
Неочакваната му смърт е предизвикала значителни по обем и интензитет
негативни преживявания у доверителите ми. Изтъкват, че за един родител
най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете и тя не може никога
да бъде преживяна. И до настоящия момент, покрусата и мъката от
внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания,
а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително
негативно и на здравословното им състояние. Моралните страдания,
търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги
съпътстват през целия им живот.
Молят ЗК „Л.И."АД, да бъде осъден да заплати да заплати на С. ТР. ИЛ.
сумата от 80 000 лв., като частичен иск от 220 000 лв. като обезщетения за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие смъртта на техния син П.В. И..
Молят ЗК „Л.И."АД, да бъде осъден да заплати да заплати на В. М. ИВ.
сумата от 80 000 лв., като частичен иск от 220 000 лв. като обезщетения за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие смъртта на техния син П.В. И.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба вх. №
5286/20.12.2021 г. от адв. ЗЛ. Т. - процесуален представител на ЗК „Л.И." АД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство
на правосъдието ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С.Ш." № 67А, представлявано от М.М. и П.Д. изпълнителни директори.
Оспорва изцяло предявените субективно и обективно съединени искове,
както по основание, така и по размер. Оспорва основанието и интереса на
ищците да предявят претенция за репариране на неимуществени вреди по
съдебен ред, предвид императивно установените други възможност и
процедури, регламентирани в Кодекса за застраховането. Изтъква, че по
подадено уведомление пред ЗК Л.И. АД е образувана щета 0000-1000-01-21-
7371 и Застрахователна претенция от дата 21.06.2021, 2 седмици след
събитието. Застрахователят не се е произнесъл по случая, поради липсата на
доказателства, помолил е за допълнителни документи. Посочва, че исковата
молба е нередовна и подлежи на връщане, защото не е изпълнено изискването
по чл. 127, ал. 4 от ГПК, искът е осъдителен за парично вземане, но не е са
представени банкови сметки на ищците.Възразява против твърдението за
съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между
ищците и пострадалия, които да са били прекъснати единствено с оглед на
настъпилото пътнотранспортно произшествие.П.В. И. има син роден и
регистриран на адрес гр. С., ул. Лвов№15. Излага доводи, че в констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №26 от 20.06.2021 г. на посочения адрес
на ищците в гр. Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2 е регистриран виновния за
ПТП водач С. М. Ц. с ЕГН **********, обективно не е възможно всички да
живеят на един адрес Няма данни кога ищците и пострадалият са живеели в
общо домакинство, като няма данни за периодичността и естеството на
поддържаните от тях отношения.
Оспорва всички направени твърдения за търпени от ищците
неимуществени вреди -болки и страдания и психически състояния, както и
твърденията за тяхната продължителност и интензитет. Счита, че липсва
пряка причинно-следствена връзка единствено между настъпилото
пътнотранспортно произшествие и настъпилия летален изход, по аргумент от
разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Ответникът не приема описания механизъм
на настъпване на пътнотранспортното произшествие, така както е изложен в
исковата молба. Твърди, че водача на л.а. „Сеат Ибиза", с per. № В **** НХ е
причинил пътно транспортното произшествие. Оспорва представения
Констативен протокол за ПТП № 26 от дата 20.06.2021 п на ОДМВР гр.
Ловеч в частта относно обстоятелства и причини за ПТП, служителите на
реда не са очевидци на събитието, не са възприели, къде точно по широчина
на пътното платно е настъпил удара и какви са маневрите преди това.
Посочва, че в протоколът не са описани останали живи очевидци. Твърди, че
Деянието е извършено в пияно състояние. Твърди, че налице съпричиняване,
П. И. се е качил да се вози при пиян водач, и не поставил предпазният си
колан. Твърди,че размера на застрахователно обезщетение е прекомерен
3
предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост" ,
принципно указани от Върховен съд. Излага аргументи, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди, следва да има предвид
разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата
трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е
станала изискуема. С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция поддържа, че претендираната от ищците, като обезщетение
парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране
на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на
закона. Претенцията за 220 000 лв. обезщетение за претендирани
неимуществени вреди е завишена по размер с оглед минималната работна
заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (която е 650 лв.,
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г.), претендират се 338,5 МРЗ, които
покриват доход за период от 28 години, за всеки от двамата ищци, който
размер е прекомерен спрямо българската и европейска практика и
законодателство. Счита, че размерът не е съобразен и с платената премията от
95 лв., получена от застрахователя-ответник, покриваща отговорността на
водача, първа от три вноски на премия по полица. Обезщетението цели да
възстанови вредите на пострадалите, а няма за цел неоснователно обогатяване
и реализиране на печалба. Оспорва претендираните размери и като
прекомерни и недължими, предвид обстоятелството, че претенцията за
присъждане на обезщетение за единна и неделима морална категория вреди,
се дължи не с оглед на настъпил летален изход на дадено лице, а с оглед
близките им взаимоотношения на взаимопомощ и привързаност, липсата на
които да са променили начина на живот на ищците Оспорва дължимостта на
претендираният акцесорен иск за изтекли лихви, като недължими с оглед на
посочения период, от дата на настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Твърди, че към датата на уведомяване на застрахователя за конкретно
събитие вредите нямат характера на ликвидно и изискуемо задължение, тъй
като не са установени по основание и размер, поради което счита, че не
следва да се дължи лихва от посочената дата. Съгласно чл. 496, ал. 1 от
Кодекса за застраховането застрахователя изпада в забава 3 месеца, след като
бъде уведомен и му бъдат представени всички необходими документи,
включително банкова сметка на пострадалия. Представеното молба от дата
21.06.2021 г. не съдържа банкова сметка на името на ищците, настоящата
искова молба също не съдържа банкова сметка на ищците съгласно
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Застрахователят е в невъзможност да
изпълни, а кредиторът е в забава до дата на представяне на банкова сметка на
пострадалия, съгласно чл. 380, ал. 3 от ГПК. Предвид изложеното счита, че
ответното дружество не е изпаднало в забава, за да му се възлага задължение
за лихви. Моли на основание чл. 219 от ГПК, да се конституирането в
настоящия процес на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК ****, с адрес за призоваване - гр.
С. 1000, ул. К. № 10, Тел.: ****. Интереса от привличането на ЗД "Б.И." АД
4
обосновава с обстоятелството, че е застраховател на отговорността на водача
на л.а. „Сеат Ибиза" с № В****НХ, полица „Гражданска отговорност" №
BG/02/120002912804, валидна от 17.10.2020 г. до 16.10.2021 г. Съобразно
обстоятелството, че водачът на л.а. „Сеат Ибиза" с № В****НХ е причинил
произшествието, като е управлявал МПС с превишена несъобразена скорост,
не се е движел в крайна дясна част на пътното платно, не е внимавал в
пътната обстановка и не се е съобразил с наличието на други участници в
движението. Взето е отношение за допуснати нарушения, както от първия
участник, така и от втория участник, съгласно представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 26 от 06.06.2021 г. на ОДМВР гр.
Ловеч. Постъпила е на допълнителна искова молба с вх. № 5690/19.08.2019 г.
от С. ТР. ИЛ., ЕГН ********** и В. М. ИВ., ЕГН **********, живущи в гр.
Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2 адрес за призоваване: гр. К. ул. "С." № 6, офис
10, чрез, адв. П. К.- САК. Посочват, че са неоснователни са изложените от
ответното дружество доводи за липса на основание и правен интерес от
завеждане на настоящото съдебно производство. Излагат съображения, че
единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел, е
регламентирано в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ-увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към
застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено.
Твърдят, че преди подаване на исковата молба ищците са отправили към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ,
което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. Изтекъл е
тримесечният срок, в който застрахователят следва да се произнесе по
претенцията, но същият не го е сторил, респ. не е изплатил никакво
обезщетение. Посочва, че при предявяване на претенцията пред
застрахователя ищците са представили всички документи, с които разполагат
вкл. и Констативен протокол за ПТП като съгл. чл. 496, ал.З, т.1 от КЗ,
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение, когато има представен Констативен протокол за
ПТП. Заявява, че ако за произнасяне на ответника са му били нужни още
документи, той е имал възможност да се снабди с тях и при желание да се
произнесе по предявената претенция, като определи справедливо
обезщетение, което очевидно е сторил едва след подаване на исковата
молба.По отношение на възражението на ответника за нередовност на
исковата молба, твърди, че непредоставяне на банкова сметка, не води до
нередовността и,тъй като законът не свързва неизпълнението на това
изискване с никакви последици.Оспорват всички възражения на ответното
дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани моли на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК да се обяви за безспорни и ненуждаещи се
от доказване наличието на валидно действаща към датата на ПТП застр. „ГО"
на автомобилистите, сключена с ответника за увреждащия л.а. и
5
обстоятелството, че на 21.06.2021 г. ищците са предявили пред
застрахователя-ответник извънсъдебната си претенция. На следващо място,
твърди, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното
увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство.
Отбележи, че констативния протокол за ПТП, представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила
относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило
ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени
от участниците в произшествието. Цитира съдебна практика.Във връзка с
възраженията на ответника относно вината на водача на увреждащия лек
автомобил С. Ц. посочва, че в гражданското право за да се приеме, че има
вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в
сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена в
гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Счита,
че оспорване от страна на ответника на причинно следствената връзка
между ПТП и настъпилата смърт на П. И., е неоснователно. Оспорва
твърдението, изложено в отговора на ИМ, че водачът на другия автомобил е
причинител на процесното ПТП, както и липсата на причинно-следствената
връзка между ПТП и настъпилата смърт на П. И.. Твърди, че са
неоснователни възраженията на ответника по настъпилите неимуществени
вреди следствие смъртта на техния син при катастрофата от 06.06.2021 г.,
също така и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия. На следващо място възразяват, че предявените искове за
неимуществени вреди са в завишени размери, като са съобразени от една
страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени
вреди на ищците, а от друга страна -с броя на пострадалите лица, лимита на
отговорност на ответника за 2021 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид. На последно място, счита за неоснователно оспорването
на претендираните лихви за забава,тъй като при деликт лихви за забава се
дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следва да се има
предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение
възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. В конкретния случай, датата
от която възниква задължение за лихви е 21.06.2021 г., за която дата са
представени доказателства, че от ищците е постъпило уведомление до
застрахователя.
С протоколно определение от 13.07.2022 г. съдът е допуснал изменение
на исковете- увеличаване на размера, за който са предявени частично от всеки
ищец, от 80 000 лв. на 200 000 лв. /частични искове от сумата 220 000 лв./
В съдебно заседание от 20.04.2022 г., ищците С. ТР. ИЛ. и В. М. ИВ.,
6
редовно призовани, не се явяват. За тях в съдебно заседание участва адв. Анн.
Й.. Моли да се уважат предявените искове и да се присъдят направените
разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД - редовно призован, се представлява от
юриск. К.И. и ст.юрисконсулт Т.. Моли да се отхвърлят исковете. В случай,
че се уважат, моли съдът да се произнесе относно вината на С. Ц. за
настъпване на настоящото събитие като форма. Моли да се отчете
съпричиняване от П. И., който се е качил да се вози при неправоспособен
водач. Посочва се, че П. И. вече е имал собствено семейство, за което е
трябвало финансово да се грижи. Посочва, че му предстояло да си закупи
жилище и не е имал финансовата възможност да се грижи за двамата ищци.
Моли да се съобрази размера на определеното обезщетение с икономическата
конюнктура на страната, с битовите условия, при които са живели ищците и с
финансовите възможности на П. И.. Претендира разноски и представя списък
по чл. 80 от ГПК.
От представените писмени доказателства, от заключенията по
комплексната съдебномедицинска и автотехническите експертизи, и
допълнителната съдебномедицинска експертиза, от гласните доказателства-
св. показания на В.В.,А.Б.,С.И., от становището на представителите на
страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за
установени следните фактически данни:
На 06.06.2021 г. около 11:30 часа на първокласен път 1-4 С.-Варна при
километър 32+763 в землището на село М., С.М. управлявал лек автомобил
„БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ, посока към гр. С. със скорост от 110 км/ч.
На предната седалка се е возил П.В. И. с поставен предпазен колан, а С. И. и
И. М. - на задната. Лекият автомобил „БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ,
внезапно навлязъл в лентата за движение посока Варна, където се движел лек
автомобил „Сеат Ибиза" с per. № В **** НХ. управляван от Д.В.С. със
скорост от 90,00 км/ч. Последвал, челен кос удар между двата автомобила.
Причина за транспортното произшествие е внезапно навлизане на „БМВ
120Д" с per. № OB **** ВТ, в лентата за движение на „Сеат Ибиза". Водачът ,
С.М. е управлявал моторното превозно средство в дясната лента в колоната
от автомобили и е можел да види л.а „Сеат Ибиза"от над 200 метра. Водачът
на л.а. „Сеат Ибиза" Д.С., се е намирал в дясната лента посока Варна и не е
можел да види пряко „БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ. Той е бил в колона
от автомобили и не е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно
спиране. Същевременно зад л.а „Сеат“ се е движил л.а „Мерцедес“ с ВТ рег.
№ **** ВА, с водач К.Г., които е успял да избегне сериозен удар с вече
катастрофиралите автомобили, чрез отклоняване в ляво на автомобила и
навлизане в страни от пътя в банкета и канавката. Този механизъм на пътното
произшествие се доказва от назначената комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, която съдът кредитира, като обоснована и
професионално изготвени.
7
С.М. Ц. не е управлявал л.а БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ, под
въздействието на алкохол – съдебно медицинска експертиза №3722/22.06.22
г. В кръвта на С.Ц. не е установено наличие на алкохол при химически анализ
на кръвна проба .
Последиците от удара между леките автомобили са настъпила смърт на
всички лица, намиращи се в тях - С.М. Ц., П.В. И., С. И. М., И. С. М., Д.В.С. и
М.С. М.и. Смъртта на П. И., била бърза и неизбежна вследствие на съчетана
черепно мозъчна и коремна травма,изразяваща се в счупване на черепните
кости, контузия на мозъка, субарахиноидна хеморагия, наличие на кръв в
коремната кухина и травматично разкъсване на слезката/т.10 по комплексната
експертиза 03152/27.05.2022 г.
С. ТР. ИЛ., и В. М. ИВ. са родители на П.В. И.. Те са обитавали едно
общо жилище в град Т., мах. „Д.“. П. И. е живеел при условията на
фактическо съжителство със С.И. и детето им. Отношенията между П. И. и
неговите родители били добри,между тях не е имало конфликти, те живеели в
разбирателство и взаимопомощ.
С.И. и Васил И.,тежко преживяват смъртта на сина си. Майка му С. И.
била постоянно тъжна, плачела, отслабнала /св.показания на В.В./,а баща му
И. имал високо кръвно налягане, предписвали лекарства на 2-3
месеца/св.показания на А.Б./. П. И. е работел заедно със баща си в
дърводелска работилница. И. правел планове да заживее заедно с жена си и
детето в собствено отделно жилище. Съдът възприема,като обективни
свидетелските показания на С. АС. ИВ., В.З. В., АС. АТ. Б., тъй като
възпроизвеждат непосредствени впечатления и възприети лично от тях факти
и ги съобразява при съответствие с останалите доказателства по делото.
За лекия автомобил „БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ, управляван от
С.М.. Ц., има валидно сключена гражданска отговорност
BG/22/121000964514/ 05.04.2021 г. при ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** със срок на
валидност една година, считано от 05.04.2021 г. до 05.04.2022. Пътно-
транспортното произшествие на 06.06.2021 г. е настъпило в срока на
застрахователното правоотношение между страните и рискът се покрива от
застрахователя за този период.
На 21.06.2021 г. ищците за отправили претенция до застрахователя ЗК
„Л.И."АД, ЕИК ***** по щета № 0000-1000-01-21-7383/ 21.06.2021 г.
Ловешкият окръжен съд съобрази обстоятелствата по делото и счита, че
е сезиран с активно субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането
против ЗК „Л.И." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. "С.Ш." № 67А, да заплати:
-Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
частичен иск от 220 000 лева на С. ТР. ИЛ. претърпени вследствие
причиняването на смъртта на нейния син П.В. И. в настъпило на 06.06.2021 г.
в близост до с. М., обл. Ловеч пътно транспортно произшествие, причинено
8
от С.М. Ц. управлявайки лек автомобил марка „БМВ", модел „120Д" с д.к.№
ОВ **** ВТ застрахован от Л.И." АД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "С.Ш." № 67А, със Застраховка Гражданска
отговорност полица № BG/22/121000964514, ведно със законовата лихва за
забава от датата на извънсъдебната претенция до застрахователя: 21.06.2021 г.
- до окончателното изплащане на обезщетениято
-Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
частичен иск от 220 000 лева на В. М. ИВ. претърпени вследствие
причиняването на смъртта на неговия син П.В. И. в настъпило на 06.06.2021 г.
в близост до с. М., обл. Ловеч пътно транспортно произшествие, причинено
от С.М. Ц. управлявайки лек автомобил марка „БМВ", модел „120Д" с д.к.№
ОВ **** ВТ застрахован от Л.И." АД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "С.Ш." № 67А, , със Застраховка Гражданска
отговорност полица № BG/22/121000964514, ведно със законовата лихва за
забава от датата на извънсъдебната претенция до застрахователя: 21.06.2021 г.
- до окончателното изплащане на обезщетението.
Претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ е пряк иск, на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента, за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, до размера на застрахователното покритие.
Отговорността на застрахователя е обективна, безвиновна има
обезщетително-гаранционен характер. За уважаването на иска освен
доказване на фактическият състав на деликтната отговорност, се изиска
доказване на още застрахователно правоотношение по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането и
предварително отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на
банковата сметка, по която да извършат плащания от страна за
застрахователя. Непосочването на банкова сметка от страна на увредения не
освобождава застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение
чл. 380, ал. 3 КЗ, но поставя пострадалия в забава.
Съдът приема, че фактическият състав на непозволеното увреждане е
осъществен, от С.М.. Ц., които в нарушение на правилата за движение по
пътищата - управлявал лек автомобил БМВ 120Д" с per. № OB **** ВТ, с
превишена скорост /чл. 21, ал.1 ЗДвП/ , не е осъществял непрекъснат контрол
на превозното средство /чл.20, ал.1 ЗДвП/,движел се с несъобразена скорост
/ чл.20, ал.2 ЗДвП/ . С противоправно си деяние, той е причинил виновно
смъртта на П.В. И. ЕГН **********. Управляваният от М. л.а БМВ 120Д" с
per. № OB **** ВТ, притежава валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на деянието. Застраховател по този договор е
ответникът, затова последният следва да заплати на увредените лица
застрахователно обезщетение за причинените им вреди, вследствие
ползването на моторното-превозно средство-чл. 493 КЗ. Обезщетението за
неимуществени вреди, попада в обхвата на покритие на застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.
9
Неимуществените вреди следва да се определят съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. При
конкретизиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди на
ищците от смъртта на техния син П.В. И. съдът съобразява пряката
родствената връзка. П.И. е бил на 27 години, майката С. ТР. ИЛ. – на 52
години, а бащата В. М. ИВ.-на 54 години към момента на настИ.е на ПТП-то.
Те са живеели заедно в едно домакинство, а бащата и синът са работели при
един работодател. Между родителите и П.И. е съществувала близост,
емоционална привързаност и обич. С.И. и В.И. имат син и дъщеря. П.И. е
починал внезапно, в разцвета на живота си,като това е било тежък житейски
удар за неговите родители. Двамата преживяват мъка, болка и скърбят за
детето си, която загуба няма да бъде преодоляна през целия им живот. Съдът
преценява конкретните за страната и региона икономически условия, времето
на извършване на пътно-транспортното произшествие и размера на
присъжданите обезщетения по идентични казуси. При съобразяване на всички
посочени обстоятелства и критерии следва да бъде изплатено от
застрахователя -ответник обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
П.В. И. за всеки от ищците С. ТР. ИЛ. и В. М. ИВ. в размер на 150 000 лв. за
всеки един от тях поотделно.
Същевременно съдът отчита, че искът до пълния, претендиран в
процеса, размер от 200000 лева/частичен от 220000 лева/ за всеки един от
ищците следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не се
доказа в хода на процеса ,че е настъпило тежко отражение върху
здравословното състояние на двамата ищци в резултат на последиците от
произшествието на 06.06.2021 г. Не са представени доказателства за
отключено психическо заболяване или личностни изменения при ищците,
които определят овъзмездяване на техните страдания в по-висок размер на
обезщетението. Липсват доказателства , че П.В. се е грижел финансово и
фактически за своите родители, тъй като те са в работоспособна възраст, имат
трудови доходи /св.показания на В.В.,А.Б.-бащата е работел в дърводелска
работилница в гр.Т./. П.В. имал собствено семейство- при условията на
фактическо съжителство живеел със С.И. и имал дете, за които полагал
грижи, като правел планове да живее с тях друго жилище/св.показания на
С.И./.Следователно не се установява, че се дължи обезщетение за
неимуществени вреди над присъдената сума от 150000 лева.
Ловешки окръжен съд счита, че възражението на ответника за
съпричиняване от П.И. поради непоставяне на предпазен колан е
неоснователно. По комплексната съдебна експертиза №3152/27.05.2022
г./която съдът приема като професионална обоснована и я съобразява изцяло/
се установява, че П. И., е бил с предпазен колан. Във фотоалбума към сл.д.
№54/21 г. на РУ-Угърчин – Ф.К. №17-труп на мъж до водача №8 е видно, че
П.И. е бил с поставен предпазен колан и отворена въздушна възглавница
10
/airbag/ на първата седалка на автомобила до шофьора. Предпазният колан
минава през дясното рамо на И. и частично се вижда отворения /airbag/ под
тялото му. След изваждането на П.И. от автомобила на Ф.К№16 е видно, че
дясната страна на автомобила е с отворена въздушна възглавница /airbag/.
В хода на производството при условията на чл. 130 от ГПК- в писмения
отговор от “№5286/20.12.2022 г. не е направено възражение от ответника, че
П.В. е знаел ,че С.М. Ц. е управлявал лекият автомобил „БМВ 120Д“ без
свидетелство за управление на МПС. Въпреки това за пълнота следва да се
отбележи, че по делото липсват безспорни доказателства в такава насока. В
гласните доказателства няма твърдения за знание от П.В. на липсата на
правоспособност на С. Ц.. Същевременно Ц. е притежавал /видно от данните
от справка за водач л.45-446 по ДСП №54/21 на РУ-Угърчин-т.1 ,протокол за
доброволно предаване от 10.06.2021-л.86-87 по ДСП №54/21 на РУ-Угърчин-
т.1 /свидетелство за правоуправление с.№****В3РFD31, издадено от
Федерална република Германия и не са представени доказателства , че
невалидно или отнето.
Ловешки окръжен съд е сезиран с два акцесорни иска за заплащане на
законна лихва върху сумите от 150000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание чл. 409 във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане
и член 86 от ЗЗД. В член 409 от Кодекса на застраховане е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение .
Съобразно особените правила на член 380 от Кодекса на застраховане,
заплащането на законната лихва за застрахователното обезщетение е
обвързано с активните действия на лицето, което желае да го получи.
Пострадалото лице следва да отправи писмено искане до застрахователя за
заплащане на обезщетението, като е длъжно да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането от страна на
застрахователя. Задължението на пострадалият за посочване на банкова
сметка е свързано с последиците на забава на кредитора при неговото
неизпълнение-чл.380,ал.3 от ЗЗД. Ищците са изпратили писмено искане до
ответника, което е получено на 21.06.2021 година. В делото е представена
обратна разписка от 21.06.2021 г., но липсва молбата на ищците, в текста на
която да има конкретизация на банкова сметка. Банкова сметка не е посочена
от ищците и по искова молба №3980/14.10.2021 2020 година. В допълнителна
искова молба №4604/16.11.2021 също не е конкретизирана банкова сметка с
номер и банка. . В писмената доп.иск.молба №329/18.01.2022 г. ищците са
заявили, че не следва да посочват банкова сметка, тъй като не им е
предложено плащане от ответника. С определение № 50/04.03.2022 г. на ЛОС
по т.д. 75/2021 г. съдът изрично е указал на ищците да посочат банкова
сметка. С писмена молба №2361/19.04.2022 г. ищците дословно са
приповторили доводите , че не следва да конкретизират банкова сметка. В
съдебно заседание на 20.04.2022 г. съдът е приел за окончателен проекто
доклада по делото в т.ч. и указанието към ищците за посочване на банкови
сметки. С призовки ,получени от ищците на 10.05.2022 г. съдът за пореден
11
път е указал на ищците изрично да посочат банкови сметки. До приключване
на устните прения ищците не са посочили банкови сметки. Следователно
съдът намира, че исковете за присъждане на законната лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди от застрахователя следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани на основание член 409
от Кодекса на застраховане във връзка с член 380 от Кодекса на застраховане.
Ловешки окръжен съд счита ,че кумулативно активно субективно и
обективно съединените искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 409 от
КЗ,предявени против ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А
от С. ТР. ИЛ. и В. М. ИВ.,двамата с адрес: гр. Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2
за сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за всеки един от тях
поотделно-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие на 06.06.2021 г път 1-4 С.-Варна
при километър 32+763 в землището на село М., причинено от С.М. Ц., водач
на лек автомобил марка „БМВ", модел „120Д" с д.к.№ ОВ **** ВТ са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Исковете до пълния
претендиран размер сумите за разликата от 150 000 лв. до 200 000 лв./
частичен иск от 220 000 лв./ за всеки един от ищците поотделно и за
присъждане на законна лихва върху главниците от по 150000 лева, начиная от
21.06.2021 г. са неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на ответника сторените
по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на
537.05 лв., в т.ч. депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцита С. ТР. ИЛ. съобразно уважената част от
предявените искове в размер на сумата от 4 977.00 лв., с ДДС - чл. 7, ал.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца В. М. ИВ. съобразно уважената част от
предявените искове в размер на сумата от 4 977.00 лв., с ДДС - редакция на
чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд -
Ловеч държавна такса в размер на 12 000 лв. ,както и сумата от 5 лева, за
служебно издаване на изпълнителен иск.
При изложените съображения, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А да
заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, на С.
ТР. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2 сумата
от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 06.06.2021 г път 1-4
С.-Варна при километър 32+763 в землището на село М., причинено от С.М.
Ц. –водач на лек автомобил марка „БМВ", модел „120Д" с д.к.№ ОВ **** ВТ,
като искът до пълния претендиран размер за разликата от 150 000 лв. до
200 000 лв./ частичен иск от 220 000 лв./ като неоснователен и недоказан
отхвърля.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, акцесорния иск с правно
основание 409 от КЗ във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане,предявен от
С. ТР. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2
против ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А за заплащане на
законната лихва върху присъдената главница от 150000 лева, считано от
21.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А да
заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, на В.
М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2 сумата
от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 06.06.2021 г път 1-4
С.-Варна при километър 32+763 в землището на село ,Л.област, причинено от
С.М. Ц. –водач на лек автомобил марка „БМВ", модел „120Д" с д.к.№ ОВ
**** ВТ, като искът до пълния претендиран размер за разликата от 150 000
лв. до 200 000 лв./ частичен иск от 220 000 лв./ като неоснователен и
недоказан отхвърля.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, акцесорния иск с правно
основание 409 от КЗ във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане,предявен от
В. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2
против ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А за заплащане на
законната лихва върху присъдената главница от 150000 лева, считано от
21.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А да
заплати на адв. П. К. от САК, гр. С., ул. Лом, 1, ап. 9 на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. сумата от 4 977.00 лв., с ДДС. /четири хиляди деветстотин
седемдесет и седем лева/ – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата С. ТР. ИЛ. за първоинстанционното
разглеждане на делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А да
заплати на адв. П. К. от САК, гр. С., ул. Лом, 1, ап. 9 на основание чл. 38, ал.
13
2 ЗАдв. сумата 4 977.00 лв., с ДДС. /четири хиляди деветстотин седемдесет и
седем лева/ – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищцата В. М. ИВ. за първоинстанционното разглеждане на делото
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. ТР. ИЛ., ЕГН ********** В. М. ИВ., ЕГН **********, с
общ адрес: гр. Т., махала „Д." № 1, вх. Б, ет. 2 да заплатят на ЗК „Л.И."АД,
ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК сумата от 537.05 лв./петстотин тридесет и седем лева и пет стотинки./
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно
отхвърлената част от иска
ОСЪЖДА ЗК „Л.И."АД, ЕИК ***** гр. С. , бул. " С.Ш. " № 67А да
заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева / държавна такса съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
14