ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                                                      № 47

                                                                       гр.Хасково, 19.08.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №660 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК, вр. Глава десета, раздел IV от АПК.

Образувано е по частна жалба от „Платинум кар“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр.Х., представлявано от управителя П.П.П., подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, срещу Решение №Ц 1012-26-257-1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№Ц 1012-26-257/10.07.2020 г. против Задължителни предписания №ЗД-1-26-00737645/20.03.2020 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково и е прекратено производството по същата жалба.

В частната жалба се твърди, че решението било неправилно и немотивирано. Излагат се съображения, че в подадената на 10.07.2020 г. жалба били изложени доводи както за незаконосъобразност, така и за недопустимост на обжалваните задължителни предписания. В обжалваното решение нямало нито един мотив относно недопустимост на обжалвания административен акт в аспект нищожност или унищожаемост, което не било обвързано с 14 дневния срок за обжалването му. Твърди се също, че обжалваните задължителни предписания били нищожни, понеже контролният орган не разполагал с компетентност да указва промяна чрез заличаване на правно значими факти при изтекла погасителна давност. Това нарушавало принципа на стабилност на административните актове. Представя се заверено копие от декларация ОДК-5 подадена с вх.№260432001519766 от 23.07.2020 г. на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково и се твърди, че с това доказателство оспорващият считал за установено, че в правомощията на контролния орган на ТП на НОИ – Хасково било да издаде задължителни предписания за подаване на декларация ОКД-5, а не да се заличали данни по чл.5, ал.4 от КСО, установени с декларация обр.1. Твърди се, че в обжалваното решение било „абдикирано от задължението да се мотивира нищожност на властническо разпореждане, издадено без компетентност“. Не било мотивирано, дали чрез заличаване на декларирани данни, щяло да е налице правопроменящ ефект в правната сфера на самоосигуряващото се лице и дали това лице следвало да бъде привлечено в административния процес като заинтересовано лице и адресат на властнически разпореждания, променящи субективните му права.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната с указание за преценка и произнасяне от административния орган „относно допустимостта в аспект – нищожност“ на Задължителните предписания, а не само относно незаконосъобразност.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, не ангажира становище по жалбата по предвидения в чл.198, ал.2 от АПК ред.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа  страна следното:

От старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково на 20.03.2020 г. е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Платинум кар“ ЕООД, гр.Х., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-00737648/20.03.2020 г.

От старши инспектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, по повод постъпил сигнал, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „Платинум кар“ ЕООД, гр.Х., са дадени писмени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00737645/20.03.2020 г., в които е посочено, че отговорно длъжностно лице за изпълнение на предписанията е П.П.П. – собственик, както и че предписанията подлежат на обжалване по реда на глава осма от КСО в 14-дневен срок от връчването им.

С придружително писмо изх.№21102-26-234-2/23.03.2020 г. на Началник отдел КПК в ТП на НОИ – Хасково, Задължителните предписания са изпратени на адресата си и видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 013МАА 8, същите са получени срещу подпис на 09.06.2020 г. от сина на П.П.П. – А..

С регистрирана в ТП на НОИ – Хасково под вх.№Ц 1012-26-257/10.07.2020 г. жалба, „Платинум кар“ ЕООД, гр.Х., представлявано от управителя П.П.П., обжалва Задължителни предписания №ЗД-1-26-00737645/20.03.2020 г. на контролен орган към ТП на НОИ – Хасково.

Жалбата е подадена чрез упълномощения адв.В.Ч., подписана е с електронен подпис от дата 10.07.2020 г.

В жалбата се твърди, че Задължителните предписания са „неправилни и незаконосъобразни“. Излагат се мотиви, че не са налице законовите предпоставки за извършване на корекция на данните по Декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ относно самоосигуряващото се лице П.П., като така изготвените предписания се считат за недопустими. Сочи се, че правните изводи и разпореждането на контролния орган са незаконосъобразни и не кореспондират с разпоредбите на КСО и подзаконовата нормативна уредба. Твърди се, че Задължителните предписания, издадени въз основа на КП №КП-5-26-00737648 от 20.03.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково не кореспондират с констатациите в него. Моли се за постановяване на решение, с което да бъдат отменени изцяло задължителните предписания, „като неправилни, недопустими и незаконосъобразни“.

По жалба вх.№Ц 1012-26-257/10.07.2020 г. е постановено Решение №Ц 1012-26-257-1 от 24.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което тази жалба е оставена без разглеждане като просрочена и на основание чл.117, ал.2, т.2 от КСО, във връзка с чл.88, ал.1, т.2 от АПК, производството по нея е прекратено.

Няма данни за датата, на която това Решение е съобщено на адресата си, но частната жалба срещу него, по която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана на 30.07.2020 г., т.е. при спазване на предвидения в чл.88, ал.3 от АПК 7-дневен срок, дори същият да се отчита от датата на издаване на Решението.

Частната жалба се явява подадена в срок и от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита частната жалба за неоснователна.  

В Глава осма „Спорове“ на КСО е предвиден специален ред за обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл.117, ал.1 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки актове, включително тези по т.3 – задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3 от КСО.

Според чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

Съгласно чл.117, ал.5 от КСО, решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В процесния случай се оспорва Решение №Ц 1012-26-257-1 от 24.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, постановено в производство по чл.117, ал.3 от КСО, с което на практика се отказва произнасянето по същество по този ред по подадената от „Платинум кар“ ЕООД жалба с вх.№Ц 1012-26-257/10.07.2020 г. – същата е оставена без разглеждане на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК – като  подадена след законоустановения срок за обжалване, визиран в чл.117, ал.2, т.2 от КСО и поради това процесуално недопустима.

Тъй като в КСО няма предвидена хипотеза относно недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на НОИ жалби, приложение следва да намери регламентацията на чл.88, ал.1, т.2 от АПК, според която жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато са подадени след срока за обжалване.

Съгласно чл.88, ал.3 от АПК, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

В чл.117, ал.2 от КСО е предвидено, че жалбите по ал.1 се подават в писмена форма в следните срокове: т.2 – срещу … задължителните предписания по т.3 … – в 14-дневен срок от получаването.

В случая няма спор, че Задължителни предписания №ЗД-1-26-00737645/20.03.2020 г. на Контролен орган  на ТП на НОИ – Хасково са получени от адресата си на 09.06.2020 г.

Отчитан от тази дата, 14-дневният срок за обжалването им пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково изтича на 23.06.2020 г. – присъствен ден.

Няма спор също така, че жалбата срещу Задължителните предписания е подадена на 10.07.2020 г., т.е. след изтичане на установения в закона срок.

От изложените в частната жалба съображения може да се извлече твърдението на оспорващия, че в случая се претендира прилагането хипотезата на чл.149, ал.5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Така наведеното възражение е неоснователно.

Както съдът в съдебното производство по оспорване на индивидуални административни актове, така и по-горестоящият административен орган в производството по оспорване на административните актове по административен ред, е ограничен от диспозитивното начало, т.е. задължен е да се произнесе само в предметния обхват на оспорването, очертано с жалбата, с която е сезиран.

В подадената до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалба срещу Задължителните предписания са изложени само и единствено твърдения за тяхната незаконосъобразност. Не е наведен нито един конкретен довод за нищожност на предписанията, като нито е употребен терминът „нищожност“, нито е отправена претенция за обявяване нищожността на предписанията.       

 Следва да се отчете, че макар да липсва легално определение на понятието „нищожност“, както правната доктрина, така и съдебната практика ясно са го отграничили от понятието „недопустимост“. Двете правни понятия представляват отделни, различни касационни основания за оспорване на съдебно решение по смисъла на чл.209, т.1 и т.2 от АПК.

Що се касае до индивидуалните административни актове, законът не предвижда правомощие на съда по преценка тяхната „допустимост“ (респ. обезсилване при недопустимост), тъй като съгласно чл.172, ал.2 от АПК съдът може само да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.

Идентични са регламентираните в чл.97, ал.1 от АПК правомощия на по-горестоящия орган в производството по оспорването на индивидуалните и общите административни актове по административен ред. Според цитираната разпоредба,   компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.

Изводът е, че понятията нищожност и недопустимост не са идентични и частният жалбоподател следва да ги разграничава.

Обстоятелството, че в подадената срещу Задължителните предписания жалба се иска същите да бъдат отменени като „недопустими“, по никакъв начин не означава, че се претендира обявяване (прогласяване) на тяхната нищожност.

След като такава претенция не е изложена пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, същият правилно и в съответствие с материалния закон е преценил жалбата като просрочена – подадена след изтичане на преклузивния срок, в който може да бъде направено искане за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Искане за обявяване на нищожността на предписанията, което да не е ограничено с този преклузивен срок, не е било формулирано, поради което обективираният в   проверяваното Решение извод за процесуална недопустимост на жалбата е законосъобразен.

Подадената от „Платинум кар“ ЕООД частна жалба против Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което се оставя без разглеждане като просрочена жалбата му с вх.№Ц 1012-26-257/10.07.2020 г., се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

С оглед изложеното и на основание чл.88, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ частната жалба на „Платинум кар“ ЕООД, гр.Х., срещу Решение №Ц 1012-26-257-1 от 24.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.  

                   

                                                                                         СЪДИЯ: