Решение по дело №869/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на А.Я.К. , против решение № 351/6.03.2023 г. по НАХД № 4526/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник сектор към Второ РУ при ОДМВР-Варна НП № 22-0436-000320/ 4.10.2022 г. и К. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, който бил неправилно приложен от въззивния съд при преценката му относно субективната съставомерност на деянието, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява.

Ответникът Началник на сектор във Второ РУ към ОДМВР-Варна, чрез подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 6980/9.05.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП са наложени на основание чл. 175, ал.3, пр. І от ЗДвП на настоящият касатор адм. наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно : затова, че на 19.03.2022 г. около 17.00 ч. в гр. Варна, по бул.“ Цар Освободител“ № 76г , посока бул. „Васил Левски“ , управлява лек автомобил „БМВ 320 И Купе“ с рег. № **, като след извършена проверка в автоматизираните системи на МВР се установява, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация от 21.02.2022 г. по чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд при безспорност относно обективната съставомерност на деянието е приел за установена чрез показанията на разпитаната свидетелка В.  и неговата субективна съставомерност.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон. Касационната жалба не съдържа изложение отричащо фактите приети за установени от въззивния съд, а единствено съдържа твърдение за липсата на доказателства за съществуването у водача на знание за прекратяване регистрацията на управляваният от него автомобил, тъй като не бил уведомен за същото. При тези обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационната проверка за правилното приложение на материалния закон следва да бъде извършена въз основа на фактите установени от въззивния съд, които в случая са за придобиване на процесния автомобил от свидетелката В. , но за сметка на касатора К., съответно за упражнявани от последния фактическа власт и непрекъснато владение върху същият автомобил веднага след придобиването му. В допълнение към тези факти, ВРС е приел за установени и други такива, а именно за извършено преди изтичането на двумесечния срок напомняне от В.  на К. за задължението автомобила да бъде регистриран в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна. Задължението по чл.143, ал.15 от ЗДвП за регистрация в двумесечен срок от придобиването на автомобила е за собственика В. , но същото не може да бъде изпълнено без съдействието на владелеца К., предвид необходимостта от физическото осигуряване на ППС в съответната служба по регистрация. За разлика от нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която изисква уведомяване на собственика за служебното прекратяване на регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, то такова уведомяване не се изисква от приложимата в случая разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С оглед последното, ирелевантна за субективната съставомерност на деянието по санкционната норма на чл. 175, ал.3 от ЗДвП е липсата на уведомление, каквото действително и както се твърди в касационната жалба не е изпращано на водача К.. В тази връзка, достатъчно за съществуването на вина е наличното у водача съзнание, че управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред, като фактите приети за установени от ВРС сочат именно на такова при К. – най-вече поради факта, че той е фактическия собственик на процесния автомобил и по-малко поради извършеното от В.  напомняне, същият е управлявал автомобила с пълното съзнание за липсата на надлежна негова регистрация. Нормата на чл.7, ал.2 от ЗАНН регламентира, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не съществува за деянието по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, т.е. от субективна страна същото е съставомерно и когато е непредпазливо извършено. По въпросите за вината разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК, а съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. При неизискващата уведомяване разпоредба на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, водачът К. е бил длъжен да знае за следващата от тази норма законова възможност за служебно прекратяване регистрацията на автомобила и същевременно фактически е могъл да предвиди обществено-опасната последица от управлението на нерегистрирано ППС, поради което нарушението по чл.175, ал.3, пр. І от ЗДвП е виновно извършено от него при непредпазливост като форма на вината. При правилно установената от районния съд обективна и субективна съставомерност на деянието и доколкото с обжалваното НП предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП адм. наказания са наложени в абсолютния минимален размер , то потвърждаването му с обжалваното решение е извършено при правилно приложение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно по тези съображения, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Л.-А. процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 351/ 6.03.2023 г. по НАХД № 20223110204526/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА А.Я.К., ЕГН ********** с адрес ***№ 55 да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: