РЕШЕНИЕ
№ ………. / 25.06.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на 29.05.2020г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9082 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищецът Т.Н.К. ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адреса***, офис 1, чрез адвокат Й.А., срещу ответника ЗАД„АРМЕЕЦ",
ЕИК***, със седалище ***, представлявано от Р***, иск с правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ, който след
допуснато с протоколно определение от с.з., проведено на 29.05.2020г. изменение
в размера, на основание чл.214, ал.1, пр.ІІІ-то от ГПК, е както следва: за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 6939,21лв., представляваща частичен иск от общо 7376.56лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в кражба на навигационна система и увреждане на ключалка
предна лява врата, въздушна възглавница водач и тапет предна лява врата, в
резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор № 0306X0408074 от 08.08.2018г. за „Каско",
клауза „Пълно каско" на лек автомобил БМВ Х5, с peг. № ***, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
С
уточнителна молба № 68558/24.09.2019г., ищецът
изрично заявява, че не претендира за
изплащане обезщетение при „тотална щета“, а
претендира за обезщетение, необходимо за възстановяване на автомобила.
Претендира
се за осъждане на ответното дружество да
заплати и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатски
хонорар.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 08.08.2018г., ищецът сочи, че е сключил
застраховка Застраховка „Каско", клауза
„Пълно" на собствения си автомобил марка БМВ Х5, с peг. №***, с
ответника ЗАД „Армеец", със срок на действие от 08.08.2018г. до
07.08.2019г.
Автомобилът е бил застрахован за 9 100.00
лева, като застрахователната премия, която трябвало да се заплати от ищеца,
съгласно застрахователна полица №0306X0408074 от 08.08.2018г., е възлизала на
696.14 лева.
Премията е била разсрочена на 4 /четири/ вноски, като към момента на
подаване на исковата молба, се сочи, че всички вноски са платени.
Автомобилът, според изнесеното в исковата молба, е бил
паркиран пред блока, в който живеел ищеца, като сутринта 24.01.2019г., последния
установил, че неизвестно лице, чрез разбиване на патрона на предна лява
врата, е проникнало в автомобила и е извършило кражба на навигационната
система, както и е увредило тапета на предна лява врата и въздушна възглавница
водач. Веднага чрез тел. 112, се сочи, че са били
уведомени компетентните органи, като на място е бил изпратен полицейски екип.
Разследващите снели отпечатъци от автомобила и иззели патрона на предна лява
врата. Застрахователят също е бил веднага уведомен, като служителят уведомил, че мястото на инцидента няма да
бъде посетено и следва да се заведе
претенцията в ликвидационния център.
На
25.01.2019г., ищецът сочи, че е уведомил писмено ответника за настъпило
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и изготвил Опис на щетите по претенция №13019030100509, като в него описал увредените и липсващи части: ключалка
предна лява врата, въздушна възглавница водач, навигация и тапет предна лява
врата.
На 24.04.2019г., ищецът
сочи, че е получил като застрахователно обезщетение сумата в размер на 1 23.44 лв. Сумата го изненадала, т.к. била много малка и не можела да покрие
щетите. В тази връзка, ищецът сочи,
че е извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили, колко ще струва ремонта на автомобила.
От така направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване
на автомобила е в размер на 8900.00лв.,
както и че тапета на предна лява врата не може да се ремонтира и следва да се
подмени.
Счита се от ищецът, че ответникът неправилно е определил,
съгласно нормативната уредба, дължимото застрахователно обезщетение, поради
което за него се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск
Сумата,
която застрахователят следва да изплати, като обезщетение, настоява, че е в
размер на 8 900.00 лева, от която сума следва
да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 1 523.44 лева, или сумата, която следва застрахователя да заплати е в размер на 7 376.56 лева.
Сочи
се от ищецът, че предявеният иск пред Варненския районен съд е на основание чл. 115, ал.2
ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на
увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към
момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или
постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на
застрахователното събитие.
В
случая, ищецът разполага с правото да се ползва от особената местна подсъдност,
която дерогира общата местна подсъдност по чл.108,
ал.1, изр.1 от ГПК.
Заявява
се от ищецът, че се желе задължението да му бъде изплатено в брой.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД„АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище ***, е депозирал
отговор на исковата молба, обективиращ съображенията
му за оспорване на така предявения иск.
Ответникът оспорва размера на
претенцията, като твърди, че ответното дружество е заплатило и
обезвредило в пълен размер всички увреждания по процесния
автомобил, и е заплатило сумата от
1523,44
лева, в изпълнение на застрахователния договор. Оспорва размера на сумата от 7376,56 лева, като неоснователен и недоказан.
Сочи се, че липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е претърпял вреди
в посоченият размер, съответно, че стойността на уврежданията е в такива изключително
високи размери. Твърди се от ответникът, че представляваното от него дружество,
е заплатило всички заявени увреждания на застрахованата вещ. Видно от представената с отговора на исковата молба
калкулация №0306-130-0 от 12.02.2019г., е че ответното дружество е
оценило разходите за възстановяване с прилагане на коефициент за овехтяване.
Коефициентът на овехтяване на резервните части е приложим в конкретния случай,
доколкото по смисъла на застрахователния договор при ликвидация на частични
щети, какъвто е настоящия случай, застрахователят е оценил действителната
застрахователна стойност на частите. Съгласно приложимата и действаща към
настоящия момент нормативна уредба, и по-специално чл. 386, ал. 1 от Кодекса на застраховането при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
В горния смисъл, отгветникът твърди, че правилно
е извършил оценка на уврежданията на застрахованото МПС, и е определил и
изплатил застрахователно обезщетение в законовите срокове, и за уврежданията,
заявени от ищцовата страна при завеждането на
претенцията и вследствие на извършените огледи.
Отправя се искане да се отхвърли
иска, като неоснователен и недоказан, и да се присъдят в полза на ответника
сторените по делото разноски.
Съдът, като
прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими
към решаване на спора доказателства, и като съобрази приложимите за спорното
правоотношение нормативни правила, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявения иск е с правно основание чл.386, ал.2 вр. с чл 405, ал.1 КЗ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта
да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
В разглеждания
случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: - наличието на валиден
застрахователен договор между него, като собственик на увредения автомобил и
ответното дружество; - изправността си по застрахователното правоотношение по
отношение на поетите задължения; - факта, момента и вида на възникналото
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; - реално настъпилата вреда – покрит риск, както и нейния вид; - причинна
връзка между настъпилото застрахователно събитие и настъпилата вреда;- стойност
на настъпилите вреди.
В тежест на ОТВЕТНИКА по делото от своя страна е да
установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи,
респ. погасяващи дължимостта
на претендираната сума, в случай че ищеца докаже
нейната дължимост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност, се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
а за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този
смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, която и към днешна дата не е
загубила своето правно значение и се явява приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение
№79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно ал.3, на
чл.400 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума
по договора е определена, съгласно действителната стойност на имуществото. За
установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши
оглед на застрахованото имущество.
В случая, размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по пазарни цени.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.2 от КЗ.
В процесният случай, приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в
процеса, в отношенията
между страните по делото, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, са следните факти и
обстоятелства: - че е налице
действително застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по договор
за застраховка „Каско на МПС", обективиран в полица № 0306X0408074 от 08.08.2018 г., валиден от 08.08.2018 до 07.08.2019 г., - че
представляваното от ответника дружество, е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 1523,44лева
на 24.04.2019
г., по преписка по щета № 13019030100509., - че за времето от 19 ч. на 23 януари 2019 г. до 8:10ч. на
24.01.2019 г., е настъпило процесното застрахователно
събитие, изразяващо се в разбиване патрона на предна лява врата, проникване и кражба на навигационната система
на лек автомобил марка БМВ Х5, с peг. № ***,
извършено от неизвестно лице, за което са били уведомени компетентните
полицейски органи и пред тях е образувана преписка за случая.
Видно от заключение на вещо лице по допусната и проведена
САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено, ясно и обосновано, общата
действителна стойност на уврежданията на застрахованото МПС възлиза на
8462,65лв.
При изложеното, с
оглед извършеното плащане от ответното дружество на сумата от 1523,44лв., съдът намира че исковата претенция подлежи
на уважаване за сумата от 6939,21лв., представляваща частичен иск от обща сума
в размер на 7376,56лв., ведно със законната лихва върху претендираното частично обезщетение, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на
разноски се поражда за ищеца.
Съгласно представените
доказателства и списък по чл.80 ГПК/л.96/, ищецът е сторил разноски в размер общо
1242,57лева, представляващи сбор от следните суми: адв.възнаграждение/8150.00лв.
с ДДС/, държавна такса/50,00лв./, допълнителна държавна такса/227,57лв./,
депозит за вещо лице по САТЕ/150.00лв./.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 във вр. с чл.386, ал.2 от КЗ, ответникът ЗАД„АРМЕЕЦ", ЕИК *********,
със седалище ***, представлявано от Р***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца Т.Н.К. ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адреса***, офис 1, сумата
в размер на 6939,21лв., представляваща частичен иск от сума в общ размер на 7376.56лв., явяваща се обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в кражба на навигационна система и увреждане на ключалка предна лява врата,
въздушна възглавница водач и тапет предна лява врата на лек автомобил БМВ Х5, с peг. №***, в
резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор №0306X0408074 от 08.08.2018г. за „Каско",
клауза „Пълно каско" за лек автомобил БМВ Х5, с peг. №***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 11.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал., от ГПК, ЗАД„АРМЕЕЦ", ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Р***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Т.Н.К.
ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адреса***, офис 1, сумата в бощ
размер на 1242,57лв.,
представляваща сбор от
сторени съдебно-деловодни разноски по делото, както следва: адв.възнаграждение/8150.00лв. с ДДС/, държавна
такса/50,00лв./, допълнителна държавна такса/227,57лв./, депозит за вещо лице
по САТЕ/150.00лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: