Р Е Ш Е Н И Е
№ 4953
гр.
В., 28.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, двадесети състав в публично съдебно заседание, проведено на 29.09.2014г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря А.Д. сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.
дело № 5405 по описа за 2009 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на извършване, допусната с влязлото в
сила решение № * от * г. на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Л. К.” № *, представляващ
поземлен имот с идентификатор № *****
по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № *г., с площ от * кв.м. и при
граници: имоти с ид. №№ *.*, идентичен с парцел
*,
в кв. *,
заедно с изградената в имота през *г. жилищна сграда,
със застроена площ от * кв.м., с разгъната площ от * кв.м., състояща се
от както следва: на сутеренния етаж от пет избени помещения с коридор и
тоалетна; на първия етаж от три стаи, преходен вестибюл, кухня, тоалетна,
входно антре, коридор и тераса; на втория етаж от две стаи, преходно помещение,
тоалетна, коридор, два балкона и две складови помещения, както и гараж, с площ от * кв.м., изграден в
имота през *г., състоящ се от една гаражна клетка, между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: 1/2 ид.ч. за М.Х.Н. с ЕГН ********** ***;
1/8 ид.ч. за „С.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „Од.”, ул. „Р. Ж.” № *, представлявано от
Управителя Г. Д. И. с ЕГН **********; 1/8
ид.ч. за Н.Х.К. с ЕГН ********** ***;
1/8 ид.ч. за Д.Н.С. с ЕГН ********** *** и 1/8 ид.ч. за Н.Н.С. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Д.Н.С. с ЕГН ********** и
двамата с адрес:***.
В първото по делото заседание във втората фаза на делбата е приета за
съвместно разглеждане на основание чл. 346 от ГПК претенцията на Д.Н.С. срещу съделителката М.Н., с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на 1/3 част от
дворното място в размер на 5.00 лева
месечно за периода от 15.06.2009 год. до 14.02.2012г. в общ размер на 160 лева, за заплащане на обезщетение за самостоятелно
ползване на мазето в жилищната сграда в размер на 10 лева месечно, за периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ
размер на 320 лева и с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на полагащата й се част от наемната
цена, която ответницата получава за отдаване под наем на останалите 2/3 от
дворното място като паркинг за около 12 автомобила в размер на 40 лева месечно, считано от
15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 1280 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на претенцията – 14.02.2012г., до окончателното изплащане на
задълженията, както и за заплащане на обезщетение за
забава върху главниците за периода 15.06.2009г. – 14.02.2012г. в размер на общо 40 лева, на
основание чл.86 от ЗЗД.
В първото по делото заседание във втората фаза на делбата е приета за
съвместно разглеждане на основание чл. 346 от ГПК претенциите на „С.М.” ЕООД срещу съделителката М.Н., с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за
самостоятелно ползване на 1/3 част от дворното място в размер на 5.00 лева месечно за периода от
15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 160 лева, за заплащане на
обезщетение за самостоятелно ползване на мазето в жилищната сграда в размер на 10 лева месечно, за периода от
15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 320 лева и с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на
полагащата се част от наемната цена, която ответницата получава за отдаване под
наем на останалите 2/3 от дворното място като паркинг за около 12 автомобила в
размер на 40 лева месечно, считано
от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 1280 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на претенцията – 14.02.2012г., до окончателното изплащане на
задълженията, както и за заплащане на обезщетение за
забава върху главниците за периода 15.06.2009г. – 14.02.2012г. в размер на общо 40 лева, на
основание чл.86 от ЗЗД.
В първото по делото заседание във втората фаза на делбата е приета за
съвместно разглеждане на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, направената от съделителя Н.Н.С. възлагателна претенция за допуснатата до делба ЖИЛИЩНА СГРАДА,
както и претенцията му срещу съделителката М.Н., с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на 1/3 част от
дворното място в размер на 5.00 лева
месечно за периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г.
в общ размер на 160 лева, за
заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на мазето в жилищната сграда
в размер на 10 лева месечно, за
периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 320 лева и с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на
полагащата му се част от наемната цена, която ответницата получава за отдаване
под наем на останалите 2/3 от дворното място като паркинг за около 12
автомобила в размер на 40 лева месечно,
считано от 15.06.2009г. 14.02.2012г. в общ размер на 1280 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на претенцията – 14.02.2012г., до окончателното изплащане на
задълженията, както и за заплащане на обезщетение за
забава върху главниците за периода 15.06.2009г. – 14.02.2012г. в размер на общо 40 лева, на
основание чл.86 от ЗЗД.
В първото по делото заседание във втората фаза на делбата е приета за
съвместно разглеждане на основание чл. 346 от ГПК претенцията на Н.Х.К.
срещу съделителката М.Н., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане
на обезщетение за самостоятелно ползване на 1/3 част от дворното място в размер
на 5.00 лева месечно за периода от
15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 160 лева, за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на
мазето в жилищната сграда в размер на 10
лева месечно, за периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 320 лева и с правно основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС за заплащане на полагащата му се част от наемната цена, която
ответницата получава за отдаване под наем на останалите 2/3 от дворното място
като паркинг за около 12 автомобила в размер на 40 лева месечно, считано от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ
размер на 1280 лева, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на претенцията – 14.02.2012г.,
до окончателното изплащане на задълженията, както и за заплащане на обезщетение за забава върху главниците за периода 15.06.2009г. –
14.02.2012г. в размер на общо 40 лева, на основание чл.86 от ЗЗД.
В първото по делото заседание във втората фаза на делбата е приета за
съвместно разглеждане на основание чл. 346 от ГПК претенцията на М.Х.Н. срещу съделителите Н.К.,
Д.С., Н.С. и „С.М.” ЕООД, с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС, за заплащане на наем за
югоизточна стая на първи етаж и вестибюл на първия етаж в размер на 200 лева
месечно, по 50.00 лева от всеки един съделителите, считано от 23.11.2009г. за Д.С.,
Н.С. и Н.К. и от 25.11.2009г. за „С.м.” ЕООД до 19.04.2012г., ведно със
законната лихва от тези дати до окончателното изплащане на сумата и с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, за заплащане на обезщетение за поддържане на
дворното място и паркинга в размер на 50 лева месечно от останалите съделители,
в това число за „С.м.” ЕООД в размер на 12.50 месечно, считано от месец април
2009г. включително до сега, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата, а за останалите трима съделители Д.С., Н.С. и Н.К. общо
сумата от 37.50 лева, считано от месец май 2009г. до 19.04.2012г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
В заседание проведено на 10.01.2013г. във втората фаза на делбата е приета
за съвместно разглеждане на основание чл. 346 от ГПК претенцията на Н.К., Д.С.
и Н.С. с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени
вреди в общ размер от 500 лева, от които: 100.00 лева за отсичане на 30 годишно
дърво – дрян, 20.00 лева за отсичането на розов храст, находящ се в имота,
30.00 лева за унищожаването на 50 кв.м. тревна площ, както и 350.00 лева за
замърсяване на дворното място.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от влязлото в сила решение № * от * г. на ВРС, 20 с-в, е допусната делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. В.,
ул. „Л. К.” № *, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***** по
Кадастралната карта, одобрена със Заповед № *г., с площ от * кв.м. и при
граници: имоти с ид. №№ *, идентичен с парцел *, в кв. *, заедно с
изградената в имота през *. жилищна сграда, със
застроена площ от * кв.м., с разгъната площ от * кв.м., състояща се
от, както следва: на сутеренния етаж от пет избени помещения с коридор и
тоалетна; на първия етаж от три стаи, преходен вестибюл, кухня, тоалетна,
входно антре, коридор и тераса; на втория етаж от две стаи, преходно помещение,
тоалетна, коридор, два балкона и две складови помещения, както и гараж, с площ от * кв.м., изграден в
имота през *г., състоящ се от една гаражна клетка.
Видно от заключението на допуснатата и изготвена по
делото Съдебно-техническа екзпертиза /л.219/, поддържано в съдебно заседание от
вещото лице, се установява, че процесният имот е реално неподеляем съобразно
квотите в съсобствеността за всеки от съделителите. Определената от вещото лице
пазарна оценка на дворното място и построената в него сграда е в размер на 965000
лв., а за гаража - 7000 лева.
Съгласно заключението по допълнителната СТЕ (л.267)
пазарната стойност по метода на пазарните аналози е в размер на 881000 лева –
за дворното място, 154000 лева – за жилищната сграда и 15000 лева – за гаража.
В имота има извършени подобрения, изразяващи се в настилка от тротоарни плочи,
ограда и кладенец –
В допълнението към Допълнителната СТЕ (л.276) вещото лице
е дало заключение за неподеляемост на дворното място съобразно квотите в
съсобствеността за всеки от съделителите. В имота може да се направи
допълнително застрояване след изготвяне на подробен устройствен план и се
съобрази съществуващото застрояване в съседните поземлени имоти. Липсват
пазарни аналози за отдаване под наем на незастроени площи и мази. Изчислено
съобразно Методиката на Община В. за отдаване под наем на незастроени площи
обезщетението за ползване на 1/3 от дворното място за периода 15.06.2009г. –
14.02.2012г. е в размер на 125.55 лева. Съобразно Методиката на Община В. за
отдаване под наем на складови площи обезщетението за ползване на процесния
гараж за периода 15.06.2009г. – 14.02.2012г. е в размер на 352 лева.
Обезщетението за ползване на 2/3 от дворното място като паркинг за 12
автомобила за периода 15.06.2009г. – 14.02.2012г. при сключени договор за наем с
наемна цена 40лв./автомобил е в размер на 10240 лева. Наемът на югоизточната
стая на първия етаж и вестибюл за периода 23.11.2009г. – 14.01.2014г. е в
размер на 4970.96 лева. Обезщетението за поддържане на дворното място и
паркинга за периода м. 05.2009г. – 14.01.2014г. е в размер на 5080.64 лева.
Видно от заключението по допуснатата
съдебно-агрономическа експертиза, към настоящия момент до и около паркинга е
налице тревна растителност, състояща се от няколко компонента и трайни
насаждения, сред които 2 бр. розови храста и 1 бр. роза. Липсва посочване на
дрян като дървесен вид. Вещото лице не е в състояние да посочи трайните
насаждения, съществували преди направата на паркинга, т. к. по кореновата
система не може да се определи техният вид. Твърдяните от ответниците
насаждения са остойностени от вещото лице по следния начин: 1 бр. дрян,
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите С. и П. (л.177), Д. и К. (л.226), от които се
установява, че понастоящем дворът на процесния имот се ползва като платен паркинг,
като посоченият от свидетелите капацитет варира между 5 и 15 автомобила.
От показанията на свид. Д. се установява, че имотът се ползва като платен паркинг
от около 2005-2006г., когато дворното място е асфалтирано по инициатива на
наемателите и със съгласие и в присъствието на собствениците. Настилката е
положена без да се унищожава съществуващата растителност, която е налична и към
момента – голям чемшир, два ореха, череша, един розов храст до оградата и два
във вътрешността на двора. Свидетелят е заплащал наема на Г. и М. Н.
В показанията си свид. П. поддържа, че преди да започне
строителството в района, в двора на процесния имот имало цвета, рози, чемшири,
а в момента има вид на паркинг и представлява изравнено място без насаждения,
като останал само един розов храст. Свид. К. излага, че преди дворът да бъде превърнат в паркинг в
него имало градинки, лехи с цветя, тревна
площ, дрян и рози, чемшири и два храста, един от които съществува и
понастоящем. В момента дрянът го няма, има една малка роза и един гюл, липсва и
тревната площ.
Свид. П. излага, че при честите си посещения не е виждала ответника Н.С. в имота, а
ответницата Д.С. отдавна живее в Б. и е посещавала рядко процесния имот, за да вижда майка си. Виждала е Н.С. само
веднъж, когато е бил на 3-4 години.
По делото е представена нотариална покана с нотариална
заверка с рег. №*г. на нотариус Р. К., с район на действие ВРС,
до М.Н., с която „С.”ООД, Н.К., Д.С. и Н.С. заявяват, че не са съгласни процесният имот да бъде
използван като паркинг и правят искане в срок до 01.07.2009г. имотът да бъде
освободен от наемателите, а договорите за наем с тях да бъдат прекратени.
Отправя се претенция за заплащане от М.Н. на сумата от 300 лева, разпределена
съобразно квотите на останалите съсобственици, за причинени на имота вреди с
отсичането на плодните дръвчета, унищожаване на чемширите и другата
растителност и асфалтирането на част от двора с цел разширяване на паркинга.
С нотариални покани от М.Н. рег. №*г. и рег. №*г. на нотариус Д.Б., останалите съсобственици са поканени да се явяват на *г. от 17.00 ч. в общия имот
за провеждане на общо събрание на собствениците и вземане на решение за
ползването на имота.
С нот. покана рег.
№*г. на нотариус Р. К., М.Н. е уведомена от останалите съсобственици, че
съществуващото разпределение на ползването съответства на квотите им в
съсобствеността, поради което претендират в 7 дневен срок от получаване на
поканата да предаде ключа от гаража и да заплати определения в предходна
нотариална покана наем за ползването на посочените обекти. Отказват да получат
суми от наеми за паркинга, защото им дължи обезщетение за ползването.
Претендира се обезщетението за причинените повреди в имота. Правят възражение
за прихващане на дължимите от М.Н. суми за самостоятелно ползване на втория
етаж и едно от помещение от първия етаж с дължимите от тях суми за
самостоятелно ползване на първия етаж и остава дължимо обезщетение за
ползването само за мазето, гаража и дворното място.
С нот. покана рег. №*г. и рег. №*г. на нотариус Д.Б., М.Н. е поканила останалите съсобственици в 7-дневен срок да освободят
югоизточната стая на 1 етаж с площ * кв.м., като й предадат ключа от същата, като в противен случай претендира
заплащането на месечен наем в размер на 200 лева, или по 50 лева за всеки от
тях. Същите са поканени също така да се явят в процесния имот, за да получат
полагащата им се част от събрания до момента наем за двора или да посочат
банкови сметки, по които да им ги превежда.
С писмо от *г. до „Ст.”ЕООД и Н.К., М.Н. ги е
уведомила за възнамеряваните от нея подобрения в общия имот, изразяващи се в
асфалтиране на двора с оглед ползването му като паркинг и прави искане да
заплатят припадащата се част от стойността на подобренията. С писмо от 16.03.2009г.
до М.Н. „С.М.”ЕООД заявява, че дружеството не възразява да изплати сумата от
107.50 лева, а останалата част да се прихване от полагащия му се наем.
Представени са разписки, удостоверяващи факта на получени
от някои от съсобствениците полагаемите им се части от получената наемна цена
за м.септ. - декември 2005г., януари и февруари 2006г., м.12 2008г., м.01. и
02.2009г.
От представените по делото удостоверение за раждане,
удостоверение за настоящ адрес и копия от ученически книжки се установява, че
съделителят Н.С. ***, като в периода 04.04.2006г. – 18.08.2010г. е имал настоящ адрес в
гр.Б.,
с изключение на периода 07.06.2006г. – 02.10.2006г., когато е регистрирал
настоящ адрес в гр.В., ул.”Л. К.” 8, а в периода 2003 – 2011г. е посещавал
учебни заведения в гр.В.. След учебната 2007 – 2008г. в ученическите книжки е
посочван адрес на местоживеене ***.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съсобствеността във втора фаза на
делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством
теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.352 от ГПК, чрез
възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична
продан – чл.348 от ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено
значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на
повече реални дялове от допуснатите до
делба имоти, както и становището на
съделителите досежно начина на нейното извършване.
Предвид заключението на СТЕ досежно
поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът приема, че
процесната недвижимост е реално неподеляема, съобразно изискванията на
действащите нормативи. Основният способ, предвиден в чл. 348 от ГПК за
ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до
неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е
изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да
се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349 от ГПК.
За да се
извърши по този ред делба на неподеляем жилищен имот е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: съсобствеността върху този имот да произтича
от наследяване, предявилият претенцията съделител да е живял в имота към
момента на откриване на наследството и да няма друго жилище. Целта
на тази разпоредба е, ако имотът е бил ползван от някой от сънаследниците за
задоволяване на жилищните му нужди при откриване на наследството, да не бъде
изнасян на публична продан, а да бъде дадена възможност на този сънаследник да
го получи в дял.
Разпоредбата на
чл.
288, ал. 3 от ГПК не
може да бъде приложена в случаите, в които съсобствеността не е възникнала само
от наследяване. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от
един юридически факт, възлагането чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо. С оглед
особеностите на конкретния случай следва да се приеме, че той попада в
хипотезата на смесена съсобственост, доколкото е налице придобиване на част от
собствеността върху процесния имот чрез правна сделка от лице, извън кръга на
наследниците, а именно ищцовото дружество. Доколкото в настоящия случай е
налице комбинирана съсобственост, съобразно даденото с ТР № 1/2004 г. задължително тълкуване, същата
може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не чрез
възлагане по чл. 349 ал.2 от ГПК на един от съделителите.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че в процесния случай останаха недоказани и останалите елементи от
фактическия състав на чл.349, ал.2 от ГПК. По делото не са ангажирани
доказателства, че към момента на откриване на наследството съделителят Н.Н.С. е живял в делбения имот,
както и че последният представлява негово единствено жилище. Под “живеене” в
жилището следва да се разбира такова устройване на ежедневния живот на
съделителя, че това да е обичайното му местопребиваване, където битово се е установил.
При липсата на законова дефиниция на изискването "да е живял в имота", практиката
предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение,
установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по
предназначение. Доказването на
правнорелевантния факт, че претендиращият възлагане съделител е живял в имота,
следва да бъде пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на
предположение въз основа на регистрацията на настоящ адрес по чл. 26,
ал. 1, т. 5
във връзка с чл. 27 от Закона за българските документи за самоличност или
посочване на местоживеене в частни документи. По делото не са ангажирани гласни
доказателства за трайна уседналост на съделителя в имота към датата на
откриване на наследството. Напротив никой от свидетелите не го е виждал в
имота, независимо от системния характер на наблюденията им върху него. От друга
страна са събрани са данни, че в различни периоди от
живота си съделителят е живял в гр.Б., както и на друг адрес в гр.В..
Поради недоказаност на кумулативно
предвидените в чл. 349, ал. 2 ГПК
предпоставки, направената от съделителя Н.Н.С. по този ред възлагателна претенция се явява неоснователна, а посоченият от
него способ за ликвидиране на съсобствеността - неприложим към конкретния
казус. С оглед на изложеното, съдът намира, че делбата на процесния имот следва
да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан.
По претенциите с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик има право
да получи част от гражданските плодове
от общата вещ съразмерно с частта си. В тежест на ищците по този иск е
да докажат при условията на пълно и главно доказване факта на реално сключени
договори за наем и броя на действително отдадените под наем паркоместа за
процесния период, както и размера на уговорената и заплатена на ответника
наемна цена.
Действително по делото не е налице спор, а и от
ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че част от дворното
място се е ползвало от 2001г. като паркинг. Липсват обаче писмени или гласни доказателства
за сключени от ответницата договори за наем за периода 15.06.2009г. –
14.02.2012г., за броя на отдадените под наем паркоместа за този период и за
размера на получената за тях наемна цена. Липсват данни също така, че
твърдяният паркинг за 12 автомобила заема 2/3 от дворното място. От друга
страна свидетелските показания са разнопосочни относно капацитета на паркинга и
броя автомобили, за който същият е предназначен. Фактът на сключен договор за
наем и неговите параметри не може да се приеме за установен от заключението по
допуснатата допълнителна СТЕ (л.267), доколкото в т. 2.2.3 е извършено
единствено аритметическо изчисление по твърдяните в претенциите показатели за
брой паркоместа, период и наемна цена, без на вещото лице да са представени
доказателства различни от приложените по делото. Не на последно място по делото
не се доказа фактът на реалното получаване на наемната цена от ответницата,
което безспорно е основна предпоставка за възникване на правото на останалите
съсобственици да получат част от гражданските плодове.
Поради недоказаност на вземанията по основание и размер,
предявените от „С.М.” ЕООД, Н.Х.К., Д.Н.С. и Н.Н.С. срещу М.Х.Н. претенции с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По претенциите с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС:
Законът, с разпоредбата на чл. 32, ал.
1 ЗС, установява, че когато общата вещ се ползва от някой от съсобствениците,
последният дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която
са лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове (така ТР №
7 от 02.11.
В разглеждания
случай по делото не е налице спор, а и от представените нотариални покани,
съдържащи признания на страните, се установява, че ответницата М.Н. ползва
втория етаж на жилищната сграда и едно помещение на първия етаж (кухня), а останалите
съсобственици ползват останалата част от първия етаж на сградата. От така
установените факти може да се направи обоснован извод, че ответницата М.Н. не
ограничава достъпа на останалите съсобственици до имота и не възпрепятства
възможността им да ползват общата вещ съобразно правата си. Липсват данни
същата да се е противопоставяла или да е отблъсналата упражняваното от тях
владение, като елемент от съдържанието на правото на собственост. Напротив
инициирала е общо събрание за вземане на решения относно ползването на имота,
отправяла е покани до съсобствениците за получаване на припадащите им се части
от получаваната наемна цена.
След като
всички съсобственици са имали достъп до жилищната сграда няма основания да се
приеме, че са били лишени от ползването на прилежащото й дворно място. Относно
ползването на намиращите се в сградата пет измени помещения не са събрани
каквито и да било доказателства. Същевременно от претенцията не се установява
обезщетение за ползването на кое от тези пет помещения се претендира. По делото
не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението за
упражнявано от ответницата Н. самостоятелно ползване върху 1/3 от дворното
място и върху избеното помещение, което представлява достатъчно основание за
неоснователност на претенциите.
От друга страна
задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. В разглеждания случай отправянето на писмено поискване за заплащане на
обезщетение до ответницата преди предявяване на претенциите не се установява от
представените по делото доказателства. Нотариална покана рег. №*г. на нотариус Р. К. не съдържа искане на останалите съсобственици да им бъде
осигурен достъп до имота, а се претендира отстраняване на наемателите и
заплащане на обезщетение за унищожена растителност. За нотариална покана рег. №*г. на нотариус Р. К.няма данни да е връчена на ответницата М.Н., доколкото
представеното по делото копие на документа не съдържа удостоверителното
изявление на нотариуса за факта на получаването. В този смисъл не би могло да
се приеме, че ответницата Н. е редовно поканена от съсобствениците си да
заплаща обезщетение.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че претенциите останаха недоказани и по размер, доколкото видно от
заключението на СТЕ за цените за отдаване под наем на 1/3 от дворно място и
избено помещение няма пазарни аналози. Доколкото се касае за имоти частна
собственост Методиките на Община В. за отдаване под наем на незастроени,
респективно на складови площи в случая са неприложими.
Поради
недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.31,
ал.2 от ЗС, предявените на това основание от „С.М.” ЕООД, Н.Х.К., Д.Н.С. и Н.Н.С.
срещу М.Х.Н. претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претенцията на М.Х.Н. срещу „С.М.” ЕООД, Н.Х.К., Д.Н.С. и
Н.Н.С. с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС съдът намира за неоснователна,
поради недоказаност на твърдението, че обемът на притежаваните от нея права в
съсобствеността налага да й бъде предоставено ползването на още две помещения
на първия етаж. Същевременно липсват доказателства, че югоизточната стая и
вестибюлът, за чието ползване ответницата претендира, са функционално свързани
с ползваните от нея помещения. Действително по делото няма спор относно
разпределението на ползването на процесната жилищна сграда, но не са ангажирани
доказателства някой от съсобствениците да е отблъснал владението на
съделителката Н. с изрични действия или чрез заключване на процесните
помещения. Липсват доказателства, че всички останали съсобственици упражняват
самостоятелно ползване върху процесните помещения и че всеки от тях
целенасочено възпрепятства достъпа на ответницата Н. до тях. По изложените
съображения претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС:
Отношенията
между съсобствениците по повод правата на съсобственика, извършил разноски във
връзка с обща вещ, се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 от
ЗС. За да се приеме, че
претенцията за заплащане на необходимите разноски е основателна, в тежест на ответницата
Н. е да установи главно и пълно факта на извършване на разходите за поддръжка и
почистване на дворното място и паркинга и тяхната стойност. Такова доказване по
делото не е проведено. Не са събрани доказателства в релевирания период ответницата
Н. да е извършвала конкретни действия по
поддръжка и почистване на дворното място. Липсва яснота относно вида,
естеството и стойността на твърдяните дейности, поради което предявената срещу
останалите съделители претенция се явява недоказана по основание. В частта
относно остойностяването на разходите, необходими за поддръжка и почистване,
експертното заключение е основано на обичайния им размер, а не на конкретни
данни за реално извършени дейности, доказването на което безспорно е необходимо
за успешното провеждане на иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
По изложените съображения претенцията на М.Х.Н. срещу
съделителите Н.К., Д.С., Н.С. и „С.М.” ЕООД, с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, за
заплащане на обезщетение за поддържане на дворното място, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По претенцията с
правно основание чл.45 от ЗЗД:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да
бъде установено кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав
на деликта, както следва: извършено деяние,
противоправност на същото, вредоносен резултат и размера на вредите, причинна
връзка между него и деянието и вина на деликвента.
В разглеждания
случай не са ангажирани преки доказателства, че ответницата Н. с лични действия
или чрез трети лица е премахнала твърдяната растителност. Единствените
непосредствени впечатления за действията по изграждането на паркинга са на
свид. Д., който е категоричен, че настилката е положена без да се унищожава
съществуващата растителност. Преди всичко следва да се посочи, че по делото не
се установи по категоричен начин, че твърдяните растителни видове са
съществували в имота преди асфалтирането. Видно от допуснатата САЕ по кореновата система не би могло да се определи дали преди направата на
паркинга в имота е имало трайни насаждения. Отделно от това посоченият от
свидетелите брой на розовите храсти преди полагането на настилката съвпада с
установения от вещото лице при огледа. От показанията на разпитаните свидетели не може да се установи точната площ на
затревения участък. Следва да се съобрази също така обстоятелството, че розовият
храст и тревната площ не са дългогодишни растителни видове, поради което
евентуалното им погиване би могло да се дължи на естествени природни процеси
или климатични фактори. Показанията на свид. К. за наличието преди асфалтирането
на дървесен вид „дрян” са изолирани, доколкото не се подкрепят от останалите
гласни доказателства, поради което съдът не ги кредитира. От заключението на
САЕ се установява, че екологичното равновесие и екологичната обстановка в имота
не се нарушава от наличието на паркинг в имота, поради което претендираното
обезщетение за „трайното и непоправимо загрозяване и замърсяване на дворното
място” също се явява недоказано по основание.
Поради
недоказаност на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане
решаващият съдебен състав намира, че предявените от „С.М.” ЕООД, Н.Х.К.,
Д.Н.С. и Н.Н.С. срещу М.Х.Н. претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съобразно квотите в съсобствеността
и стойността на допуснатия до делба недвижим имот, определена по заключението
на СТЕ в общ размер на 972000 лева, страните следва да заплатят държавна такса
в размер по 4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял, а именно: М.Х.Н. следва
да заплати държавна такса в размер на 19440 лева за притежаваните от нея 1/2
ид.части от съсобствения имот, а „С.М.” ЕООД, Н.Х.К., Д.Н.С. и Н.Н.С. – в
размер на по 4860 лева за притежаваните от тях по 1/8 ид.части от делбения
имот, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл.8 от Тарифа № 1 към ЗДТТССМПАВ.
Съделителите
дължат държавна такса и за отхвърлената част от пертенции по сметки в размери
както следва: „С.М.” ЕООД – 151.20 лева по предявените три иска – чл. 31, ал. 2 от ЗС,
чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, Н.Х.К. – 201.20 лева по предявените четири
иска - чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 30, ал. 3 от ЗС, чл.86 от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД, Д.Н.С.
- 201.20 лева по предявените четири иска - чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 30, ал. 3
от ЗС, чл.86 от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД и Н.Н.С. - 201.20 лева по предявените четири
иска - чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 30, ал. 3 от ЗС, чл.86 от ЗЗД, чл.45 от ЗЗД, М.Х.Н.
– 296 лева по предявените два иска – чл.31, ал.2 и чл.30, ал.3 от ЗС,
определена в размер на 4% от цената на всеки от тях, но не по-малко от 50 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***** по Кадастралната
карта, одобрена със Заповед № *г., находящ се в гр. В., ул. „Л. К.” № *, с площ от * кв.м. и при
граници: имоти с ид. №№ *, идентичен с парцел *, в кв. *, заедно с
изградената в имота през *г. ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от * кв.м., с разгъната площ от * кв.м., състояща се
от както следва: на сутеренния етаж от пет избени помещения с коридор и
тоалетна; на първия етаж от три стаи, преходен вестибюл, кухня, тоалетна,
входно антре, коридор и тераса; на втория етаж от две стаи, преходно помещение,
тоалетна, коридор, два балкона и две складови помещения, на стойност 965000 /деветстотин шестдесет и пет хиляди/ лева, както и ГАРАЖ, с площ от 27.50 кв.м., изграден в имота през *г., състоящ се от
една гаражна клетка, на стойност 7000
/седем хиляди/ лева, при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 1/2 ид.ч. за
М.Х.Н. с ЕГН ********** ***; 1/8 ид.ч. за „С.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. В., Район „Од.”, ул. „Р. Ж.” № *, представлявано от Управителя Г.Д.И. с ЕГН **********;
1/8 ид.ч. за Н.Х.К. с ЕГН ********** ***; 1/8 ид.ч. за Д.Н.С. с ЕГН ********** ***
и 1/8 ид.ч. за Н.Н.С. с ЕГН **********,***, на основание чл. 348 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Н.Н.С. с ЕГН **********,*** претенция за извършване делбата чрез възлагане в негов дял на допуснатия
до делба недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *****
по Кадастралната карта, одобрена със Заповед № *г., находящ се в гр.
В., ул. „Л. К.” № *, с площ от * кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ *, идентичен с парцел
*,
в кв. *,
заедно с изградената в имота през *г. ЖИЛИЩНА СГРАДА,
със застроена площ от * кв.м., с разгъната площ от * кв.м., състояща се
от както следва: на сутеренния етаж от пет избени помещения с коридор и
тоалетна; на първия етаж от три стаи, преходен вестибюл, кухня, тоалетна,
входно антре, коридор и тераса; на втория етаж от две стаи, преходно помещение,
тоалетна, коридор, два балкона и две складови помещения, както и ГАРАЖ, с площ от * кв.м., изграден в
имота през *г., състоящ се от една гаражна клетка, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.С. с ЕГН **********,*** срещу
съделителката М.Х.Н. с ЕГН ********** ***,
претенции с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на 1/3 част
от дворното място в размер на 5.00 лева месечно за периода от 15.06.2009 год.
до 14.02.2012г. в общ размер на 160 лева,
за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на мазето в жилищната сграда
в размер на 10 лева месечно, за периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ
размер на 320 лева и с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
за заплащане на полагащата му се част от наемната цена, която ответницата
получава за отдаване под наем на останалите 2/3 от дворното място като паркинг
за около 12 автомобила в размер на 40 лева месечно, считано от 15.06.2009г. до
14.02.2012г. в общ размер на 1280 лева, ведно със законната лихва за
забава върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на
претенцииите - 14.02.2012г., до окончателното изплащане на задълженията, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главниците за
периода 15.06.2009г. – 14.02.2012г. в размер на общо 40 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.С. с ЕГН ********** *** срещу
съделителката М.Х.Н. с ЕГН ********** ***,
претенции с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на 1/3 част
от дворното място в размер на 5.00 лева месечно за периода от 15.06.2009 год.
до 14.02.2012г. в общ размер на 160 лева,
за заплащане на обезщетение за
самостоятелно ползване на мазето в жилищната сграда в размер на 10 лева месечно,
за периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 320 лева и с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на полагащата й се част от
наемната цена, която ответницата получава за отдаване под наем на останалите
2/3 от дворното място като паркинг за около 12 автомобила в размер на 40 лева
месечно, считано от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 1280 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка от
главниците, считано от датата на предявяване на претенцииите - 14.02.2012г., до
окончателното изплащане на задълженията,
както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците за периода 15.06.2009г. –
14.02.2012г. в размер на общо 40 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „Од.”,
ул. „Р. Ж.” № 26А, представлявано от Управителя Г.Д. И. с ЕГН **********, срещу
съделителката М.Х.Н. с ЕГН ********** ***
претенции с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на 1/3 част
от дворното място в размер на 5.00 лева месечно за периода от 15.06.2009 год.
до 14.02.2012г. в общ размер на 160 лева,
за заплащане на обезщетение за
самостоятелно ползване на мазето в жилищната сграда в размер на 10 лева месечно,
за периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 320 лева и с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на полагащата му се част от
наемната цена, която ответницата получава за отдаване под наем на останалите
2/3 от дворното място като паркинг за около 12 автомобила в размер на 40 лева
месечно, считано от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 1280 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка от
главниците, считано от датата на предявяване на претенцииите - 14.02.2012г., до
окончателното изплащане на задълженията, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главниците за
периода 15.06.2009г. – 14.02.2012г. в размер на общо 40 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Х.К. с ЕГН ********** ***, срещу
съделителката М.Х.Н. с ЕГН ********** ***
претенции с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС за заплащане на обезщетение за самостоятелно ползване на 1/3 част
от дворното място в размер на 5.00 лева месечно за периода от 15.06.2009 год.
до 14.02.2012г. в общ размер на 160 лева,
за заплащане на обезщетение за
самостоятелно ползване на мазето в жилищната сграда в размер на 10 лева месечно,
за периода от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 320 лева и с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на полагащата му се част от
наемната цена, която ответницата получава за отдаване под наем на останалите
2/3 от дворното място като паркинг за около 12 автомобила в размер на 40 лева
месечно, считано от 15.06.2009г. до 14.02.2012г. в общ размер на 1280 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка от
главниците, считано от датата на предявяване на претенцииите - 14.02.2012г., до
окончателното изплащане на задълженията,
както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците за периода 15.06.2009г. –
14.02.2012г. в размер на общо 40 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.Н. с ЕГН **********
***
срещу съделителите „С.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. В., Район „Од.”, ул. „Р. Ж.” № *, представлявано от
Управителя Г.Д. И. с ЕГН **********, Д.Н.С.
с ЕГН ********** ***, Н.Н.С. с ЕГН **********,*** и Н.Х.К. с ЕГН ********** ***, претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС,
за заплащане на наем за югоизточна стая на първи етаж и вестибюл на първия етаж
в размер на 200 лева месечно, по 50.00 лева от всеки един от съделителите,
считано от 23.11.2009г. за Д.С., Н.С. и Н.К. и от 25.11.2009г. за „С.м.” ЕООД
до 19.04.2012г., ведно със законната лихва от тези дати до окончателното
изплащане на сумата и с правно основание
чл. 30, ал. 3 от ЗС, за заплащане на обезщетение за поддържане на
дворното място и паркинга в размер на 50 лева месечно от останалите съделители,
в това число за „С.м.” ЕООД в размер на 12.50 месечно, считано от месец април
2009г. до 19.04.2012г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата, а за останалите трима съделители Д.С., Н.С. и Н.К. общо сумата от 37.50
лева, считано от месец май 2009г. до 19.04.2012г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.С. с ЕГН **********
***,
Н.Н.С. с ЕГН **********,*** и Н.Х.К. с ЕГН ********** ***, срещу М.Х.Н. с ЕГН ********** ***, претенции
с правно основание
чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени вреди в общ
размер от 500 лева, от които: 100.00 лева за отсичане на 30 годишно дърво –
дрян, 20.00 лева за отсичането на розов храст, находящ се в имота, 30.00 лева
за унищожаването на 50 кв.м. тревна площ, както и 350.00 лева за замърсяване на
дворното място.
ОСЪЖДА „С.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „Од.”, ул. „Р. Ж.”
№ *, представлявано от Управителя Г.Д. И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в бюджета на
съдебната власт по сметка на ВСС, държавна такса по иска за делба в размер на 4860 /четири
хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща 4 % върху стойността на
дела му от делбения имот, както и държавна такса по отхвърлените претенции по
сметки в размер на 151.20 лева /сто
петдесет и един лева и двадесет ст./, на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в бюджета на съдебната
власт по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 4860 /четири хиляди
осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела й
от делбения имот, както и държавна такса по отхвърлените претенции по сметки в
размер на 201.20 лева /двеста
и един лева и двадесет ст./, на
основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА
Н.Н.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в бюджета на
съдебната власт по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 4860 /четири
хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща 4 % върху стойността на
дела му от делбения имот, както и държавна такса по отхвърлените претенции по
сметки в размер на 201.20 лева /двеста
и един лева и двадесет ст./, на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в бюджета на
съдебната власт по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 4860 /четири
хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, представляваща 4 % върху стойността на
дела му от делбения имот, както и държавна такса по отхвърлените претенции по
сметки в размер на 201.20 лева /двеста
и един лева и двадесет ст./, на
основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Х.Н. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в бюджета на
съдебната власт по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 19440 /деветнадесет хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща 4 % върху стойността на дела й от
делбения имот, както и държавна такса по отхвърлените претенции по сметки в
размер на 296 лева /двеста деветдесет и
шест лева/, на основание чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: