Р Е Ш Е Н И Е
№
град Тетевен ,06.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ Т РАЙОНЕН СЪД - в съдебно заседание на пети август ,през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Георгиева
При секретаря :Петя Георгиева ,
Като разгледа докладваното от съдията Георгиева , Гр. Дело № 146 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК,
предявен от Е.Р.И. *** срещу И.П.И. *** за развод по исков ред. Ищцата твърди
,че с ответника сключили граждански брак на 05.03.1988г в град Я. , от брака
имат едно дете което е пълнолетно .От около 3 години отношенията на съпрузите
се влошили , тъй като ответника започнал да подържа извънбрачни отношения с
друга жена и това продължавало и понастоящем.По тези причини бракът съществувал
само фактически като вина за това имал само съпруга. Прави искане съдът да прекрати брака с развод
.По отношение на семейното жилище искане за предоставяне ползването
е направено с исковата молба от ищцата , а по отношение на фамилното име
ищцата желае продължи да го носи и след
прекратяване на брака .
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.131 от ГПК, ответникът
не е подал писмен отговор. В съдебно заседание ищцата се явява ,представлява се
от адв. Т.Ц. от ЛАК и поддържат исковата молба и представените с нея доказателства , ответника не се явява не се представлява .
Тетевенският районен съд като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Страните са
сключили граждански брак видно от удостоверениесерия ГБ 79 № 019220 за сключен граждански брак на ОНС-Я.
на 05.03.1988г.въз основа на акт за брак
№2 . От брака страните имат едно дете М.И.И. , род. на ***г., която е
пълнолетна .Ищцовата страна поддържа иска
с който се твърди ,че отношенията им са променени в негативна
посока от около 3 г.и ответника имал
връзка с друга жена и това му поведение продължава и понастоящем .
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че към настоящият момент брачният съюз между
страните не изпълнява функцията си и не съответства на принципите , на които се
основава бракът и семейството, които принципи са прокламирани в разпоредбата на
чл. 2, т. 3, т. 6 и т. 7 СК. Ищцата твърди , от около 3 години
брачните отношения с ответника се променили в негативна посока , от своя страна ответника не е оспорил този
факт .Към момента на приключване на устните състезания, въз основа на доказаните
от страните факти и обстоятелства, следва единственият възможен извод, че
техните лични отношения са в противоречие с разпоредбите на чл. 14, и чл. 17 СК, след като се е стигнало до
депозиране на иск за развод . Между страните напълно и необратимо са изчезнали
взаимността, общите грижи за семейството, които общи грижи са длъжни да полагат
и двамата съпрузи, а така също и разбирателството по въпроси свързани със
семейството. В настоящото си състояние, брачната връзка между страните не
изпълнява своята социална функция и не е оправдано юридическото и запазване.
Фактическото състояние в отношенията между съпрузите е лишено от основополагащи
в отношенията между съпрузите принципи, на които именно се основава брачният
съюз между мъжа и жената и при доказани нарушения на основни техни задължения,
произтичащи от брака.
ДОСЕЖНО ВИНАТА, СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: С
исковата молба ищеца е поискал съда да се произнесе с решение за развод като
брака е непоправимо разстроен по вина на ответника .Законовата уредба не
дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно
отношение към брачната връзка. По делото се твърди от ищцата ,че от около 3 години брачните отношения с
ответника се променили в негативна посока , видно е от адресната част на
исковата молба ,че страните живеят на един и същи адрес и там е връчена и
призовката на ответника по делото , тоест същите са във влошени отношения . В
иска се твърди ,че ответника е започнал да поддържа извънбрачна връзка с друга жена
въпреки положените от ищцата усилия да заздрави брака си и това му
поведение продължавало и понастояще поради което брака съществувал само
фактически .По делото не се доказа ,че ответника има извънбрачна връзка . В
настоящото си състояние, брачната връзка между страните не изпълнява своята
социална функция поради влошените отношения на страните и не е оправдано юридическото и запазване.
Фактическото състояние в отношенията между съпрузите е лишено от основополагащи
в отношенията между съпрузите принципи, на които именно се основава брачният
съюз между мъжа и жената и при доказани нарушения на основни техни задължения,
произтичащи от брака. Липсва и възможност за диалог между страните за
отстраняване на противоречията по между им, като това обуславя дълбоко и
непоправимо разстройство на брака , поради и което бракът между същите следва
да бъде прекратен. Бракът е доброволен съюз между мъжа и жената, като с
приемането на новия Семеен кодекс,
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от СК
(отм.) не е намерила законодателно отражение в него, поради и
което с декларативното нежелание на единият от съпрузите да бъде постановен
развод, при доказаност на осъществили се юридически факти, намерили проявление
в живота на съпрузите, които подведени под хипотезиса на нормата на чл. 49 СК,
обосновават извод за формалното съществуване на брачната връзка между страните,
не следва да бъде отречено субективното потестативно право на единият от
съпрузите да иска настъпването на правната промяна в правната сфера на другия
съпруг. В настоящото си състояние, брачната връзка между страните не изпълнява
своята социална функция ,т.е отношенията
на страните са се променили в една негативна
посока , ответника от своя страна не се явява , не депозира
отговор на иска ,т.е се е дезинтересирал
от делото и не е оправдано юридическото и запазване. Предвид гореизложеното
съдът счита ,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен , но по вина и на
двамата съпрузи на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ДОСЕЖНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ.
Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището, в което
семейството живее, без оглед чия е собствеността върху имота и дали е
придобит през време на брака .В настоящия случай същото е придобито по време на
брака на страните и се намира в гр. Я. , ул. *********видно от представеният НА
№ *********. на СВ при Р.С.Тетевен.
Съгласно чл. 56, ал.1 СК, при
допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака няма
ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на
семейното жилище само по искане на страната.
По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването
на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация – форма на
съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на
двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо
и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал.2 ГПК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради
което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може
да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След
въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на
насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите
да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде
заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото. В Р. №
554/15.07.2010 г., ГД № 1774/2009 г., IV г. о., на ВКС, е прието, че когато
семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да се ползва
поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се
предоставя на единия от тях (по искане на единия съпруг, а когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца - служебно). Ако жилището е обременено от вещно
право на ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване.От
своя страна ответника не се е явил в съдебно заседание , не е подал отговор на
исковата молба не е възразил спрямо
направеното искане на ищцата за ползване на семейното жилище
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК, при допускане
на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. В т. 10 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г.,
Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се
обособят в отделни жилища - в зависимост от броя на жилищните и сервизните
помещения към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на
предназначението им, т. е. в зависимост от възможността да се обособят
самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене
части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо
ползване на сервизите е допустимо по изключение само ако отношенията са
търпими.Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на
взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между
бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за
диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението
им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на
възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на
търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват
съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения.В
настоящия случай ищцата твърди в иска ,че брачните отношения между нея и ответника са се променили в негативна
посока , действително не се доказа извънбрачна връзка на ответника с друга жена
, но страните явно имат влошени
отношения след като се е стигнало до развод по исков ред .Ответника не е оборил
искането на ищцата , не е заявил жилищна нужда , не се е противопоставил по
никакъв начин на това и искани, не е поискал семейното жилище да се обособи за
ползване на двамата съпрузи и правата му са се преклудирали в настоящото
производство .
Предвид горното съдът счита ,че
следва да предостави семейното жилище , което е придобито по време на брака на
страните , находящо се в гр. Я. ,обл. Лул. „*********, в парцел *********по ПУП
на гр. Я., при граници улица от двете страни ,имоти на П. П. ,Ц.П. и имот на
наследници на Ц.Ц.представляващ жилищна сграда на 2 етажа с площ 72 кв.м. по НА
№ *********. на СВ при Р.С.Тетевен на
съпругата .
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която е платена в цялост от ищцата с
подаване на исковата молба , на основание чл.
329, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод
на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 05.03.1988г. ,с акт за брак №
2 на ОБНС-Я. , граждански брак между от Е.Р.И. ЕГН ********** *** и И.П.И. ЕГН ********** *** , поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи на основание чл.
49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на
осн. чл.56 ал.1 от СК ползването на
семейното жилище находящо се в гр. Я. ,обл. Л,ул. „*********,
в парцел *********по ПУП на гр. Я., при граници улица от двете страни ,имоти на
П. П. ,Ц.П. и имот на наследници на Ц.Ц.представляващ жилищна сграда на 2 етажа
с площ 72 кв.м. по НА № *********. на СВ при Р.С.Тетевен на съпругата Е.Р.И. ЕГН ********** .
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: