Р
Е Ш Е Н И Е
№
152
гр. Разград, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 264 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 104
във вр. с чл. 99 АПК.
Постъпила е жалба от Ф.
Р. А. от с. П.,
обл. Р., против
Заповед № 330з-2814/23.10.2019 г. на началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Разград, с която е възобновено административното производство за
първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС, отказано е издаване
на свидетелство за управление на МПС по заявление вх. № 1037/12.03.2018 г. и е
разпоредено жалбоподателят незабавно да предаде издаденото му СУМПС № *********
от 14.03.2018 г. поради отпадане на основанието за издаването и ползването му. В
жалбата се твърди, че заповедта е постановена при липса на компетентност,
съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, и в
несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че възобновяването е
извършено след изтичане на сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК, че не са налице
основанията по чл. 99, т. 3 АПК и не е спазена
процедурата по възобновяване на административното производство поради
това, че жалбоподателят не е конституиран като страна в него. Иска се заповедта
да бъде отменена и да бъдат върнати иззетите документи, като се претендират и
разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли за отхвърлянето й.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 1037/12.03.2018
г. до Сектор „Пътна полиция“ – Разград жалбоподателят е поискал да му бъде
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Към
заявлението приложил удостоверение за здравословното състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, удостоверение
за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП, декларация за обичайно
пребиваване и Свидетелство за основно образование серия О-17, № 068511, рег. №
3053-45/15.09.2017 г., издадено от ОУ „Отец Паисий“ – с. Подайва, Разградска
област. В свидетелството е отразено, че Ф. Р. А. е завършил основно
образование през учебната 2016/2017 година след изучавани в самостоятелна форма
на обучение съответни учебни предмети в VII клас.
На 14.03.2018 г. на
жалбоподателя било издадено Свидетелство за управление на МПС от категории АМ,
В1 и В № *********, получено от него на 16.03.2018 г.
На 23.10.2019 г. жалбоподателят
се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград за издаване на СУМПС от категория
С. При представяне на необходимите документи служителка от звено „Квалификация“
установила, че свидетелството му за основно образование удостоверява завършен
седми клас през учебната 2016/2017 година, а изискването по Закона за предучилищното
и училищното образование е за завършен Х клас. Във връзка с неправомерно
издаденото СУМПС изготвила докладна записка до началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Разград.
С оспорената Заповед №
330з-2814/23.10.2019 г. ответникът
констатирал, че в момента на първоначалното издаване на СУМПС жалбоподателят е
нямал завършен десети клас и не е отговарял на изискванията по чл. 151, ал. 2 ЗДвП. Счел е, че тези обстоятелства са станали известни след датата на издаване
на СУМПС. Поради това и на основание чл. 19 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на
министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, чл. 100 във вр. с чл. 99, т. 3 АПК, чл. 151, ал.
2 ЗДвП, чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗБЛД и чл. 61, ал. 1 АПК е възобновил
административното производство за първоначално издаване на СУМПС, отказал е да
издаде СУМПС по заявление вх. № 1037/12.03.2018 г., разпоредил е жалбоподателят
незабавно да предаде издаденото му СУМПС № ********* от 14.03.2018 г. поради
отпадане на основанието за издаването и ползването му, и е допуснал
предварително изпълнение на заповедта.
Заповедта е била връчена на
жалбоподателя на 23.10.2019 г. Жалбата срещу нея е депозирана на 04.11.2019 г.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган – началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград. Съгласно чл.
4, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, свидетелство за управление на МПС се издава от звената
"Пътна полиция" при областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи според постоянния адрес на лицето. Съгласно чл. 99 АПК
административен акт, който не подлежи на оспорване по административен ред, може
да бъде отменен или изменен от органа, който го е издал. В случая СУМПС №
********* от 14.03.2018 г. е издадено от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Разград, то не подлежи на оспорване по административен ред и началникът на
сектора има правомощието да възобнови административното производство по
издаването му.
Оспореният административен акт е
в предписаната от закона писмена форма и има изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК
реквизити.
При издаване на заповедта е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Възобновяването на производството по издаване на административни актове е
извънреден способ за контрол, подчинен на строга нормативна регламентация. Той
е приложим само на изчерпателно изброените в чл. 99 АПК основания и в
установените в чл. 102 АПК срокове. В случая като основание за възобновяване е
посочен чл. 99, т. 3 АПК. Съгласно чл. 102, ал. 2 АПК възобновяване на
производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от
узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение
на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на
основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на
административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в
сила на акта. Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е било
издадено на 14.03.2018 г., а заповедта за възобновяване на производството по
издаването му – на 23.10.2019 г., при което едногодишният срок от влизането на
административния акт в сила е бил изтекъл. Този срок е преклузивен и с изтичането
му се погасява възможността за отмяна на издаденото СУМПС.
Съдът намира, че изложените от
административния орган мотиви разкриват основанието по чл. 99, т. 1 АПК –
съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на издаденото СУМПС
поради липсата на изискуемото образование на жалбоподателя. В тази хипотеза
предвиденият в чл. 102, ал. 1 АПК срок за възобновяване е три месеца от
влизането в сила на акта. Следователно дори да беше избрал хипотезата по чл. 99, т. 1 АПК, административният орган отново
е пропуснал законоустановения срок.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за нарушаване на
процедурата по възобновяване на производството поради това, че не е
конституиран като страна в него. Съгласно чл. 103, ал. 1 АПК административният
орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили
права от административния акт. Жалбоподателят не попада в тази категория, тъй
като той е адресат на акта. Както е посочено в Решение № 7870 от 10.06.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 4917/2014 г., 5-членен с-в, нормата на чл. 103, ал. 1 АПК предвижда служебното
конституиране в производството на третите лица, придобили права от
административния акт. Това обаче са лица, които не са адресати на акта.
Уведомлението на заинтересуваните лица е способ за реализация на задължението
на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. да
извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на
заповедта. Когато въпросът е изяснен от фактическа страна към момента на
произнасяне по допускане на възобновяването и не се налага събиране на нови
доказателства, административният орган няма задължение да уведомява адресатите
на незаконосъобразния административния акт, а може да пристъпи към отмяната му.
Известно е, че неспазването на сроковете
по чл. 102 АПК е достатъчно основание за отмяна на акта за възобновяване, като
не е необходимо да се обсъжда неговата материална законосъобразност. За
процесуална прецизност съдът отбелязва, че описаното в оспорената заповед
фактическо основание за възобновяване не съответства на посоченото правно
такова. Административният орган е приел, че при издаването на СУМПС
жалбоподателят е нямал завършен десети клас и не е отговарял на изискванията по
чл. 151, ал. 2 ЗДвП, а заповедта е основана на чл. 99, т. 3 АПК и на чл. 19 от
Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.
19 от наредбата за СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен
в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се
възобновява. Съответно основанието за възобновяване по чл. 99, т. 3 АПК е
установяване по надлежния съдебен ред на престъпно деяние на страната, на
нейния представител или на административния орган, което е дало отражение върху
решаването на въпроса - предмет на административното производство. В случая не
се касае до използване на свидетелство за завършено основно образование с невярно
съдържание, преправено или неистинско. Жалбоподателят е представил свидетелство
за основно образование при завършен VII клас
през учебната 2016/2017 година, но при действието на чл. 151, ал. 2 ЗДвП (Изм.,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), съгласно който свидетелство за
управление на МПС се издава от органите на МВР на лице, завършило X клас и при
наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява МПС за
съответната категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на
първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на МПС. В §
16 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г.,
в сила от 26.09.2017 г.) е предвидено, че лицата, завършили основно образование
или завършили Х клас по реда на отменения Закон за народната просвета (отм. ДВ-
бр. 79/13.10.2015 г., считано от 01.08.2016 г.) до влизането в сила на този
закон, получават свидетелство за управление на МПС по досегашния ред. Съгласно
чл. 23, ал. 4 от отменения Закон за народната просвета свидетелство за основно
образование се получава след завършен осми клас.
Жалбоподателят не е получил
свидетелството си за основно образование по реда на отменения Закон за
народната просвета, а по реда на новия Закон за училищното и предучилищното
образование (ДВ – бр. 79/13.01.2015 г. в сила от 01.08.2016 г.). По силата на §
24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО учениците, завършили успешно VІІ клас през учебната
2016-2017 г., придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас.
Към момента на подаване на
заявлението за издаване на СУМПС – 12.03.2018 г. заявителят не е притежавал
изискуемото от ЗДвП образование – завършен Х-ти клас или завършено основно
образование след VІІІ клас по отменения ЗНП, и не отговаря на изискванията за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Административният орган не
е съобразил тези обстоятелства и е издал СУМПС от категории АМ, В1 и В, макар че е разполагал със свидетелството за
завършено основно образование, което е било приложено към заявлението. Едва при
подаване на заявлението за издаване на СУМПС от категория С е установено,
че първоначалното свидетелство е издадено в нарушение на чл. 151, ал. 2 ЗДвП. Въпреки
този порок, срокът за възобновяване е изтекъл и отмяната на издадения
необжалваем административен акт е преклудирана. Липсата на изискуемото
образование би могла да обоснове отказ за издаване на СУМПС от категория С, но
възобновяването на производството по издаване на предходното СУМПС е недопустимо.
Незаконосъобразните действия на административния
орган по възобновяване на производството за първоначално издаване на СУМПС и
отказа за издаване на такова по заявление вх. № 1037 от 12.03.2018 г. влекат
незаконосъобразност и на разпореждането за предаване на СУМПС № ********* от
14.03.2018 г., което не се явява издадено на отпаднало основание.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в общ размер на 310 лв – 10 лв. държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 330з-2814/23.10.2019 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Разград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Разград да заплати на Ф. Р. А. за
разноски по делото сумата 310 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.