Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Иван Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 3459/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от защитника на подс. М.Д.Д. срещу присъда от 25.01.2017 г. по НОХД № 8135/2016 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с която подсъдимият М.Д. е признат за виновен в това, че на 02.04.2008 г., около 20:00 часа, в гр. София, ж. к. „Дървеница”, ул. „********, е нанесъл удар с неустановен по делото дълъг продълговат предмет /сгъваема палка/ в областта на дясната ръка, под лакътя на С.Л.С., вследствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост в областта на долната й трета, довело до трайно затруднение в движенията на горен десен крайник за период по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.
В жалбата се поддържат доводи за необоснованост и неправилност на обжалваната присъда. Твърди се, че тя е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на подс. М.Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага съображения, че първоинстанционният съд безкритично е кредитирал показанията на частния обвинител и неговите близки и неоснователно е отхвърлил показанията на оборващи обвинението свидетели, само поради наличието на приятелски отношения между тях и подсъдимия. Сочи и че по делото е установено, че инкриминираната телесна повреда може да се получи и по механизъм, различен от твърдяния в обвинителния акт. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс. Д..
Представителят на СГП счита въззивната жалба за неоснователна, а постановената от първата инстанция присъда за съответстваща на събраните по делото доказателства. Пледира същата присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител С.С. оспорва жалбата на защитата на подсъдимия. Излага доводи, че първоинстанционната присъда е обоснована, че доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие напълно установяват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, според която именно подсъдимият е причинил на пострадалия С. инкриминираното увреждане. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и да бъдат присъдени на частния обвинител направените от него разноски във въззивното производство.
Подсъдимият М.Д. моли да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и той да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Частният обвинител С.С. бил чичо на подсъдимия М.Д.. Пострадалият С. живеел със съпругата си - свидетелката С.С.и сина си Б.С. в двуетажна къща на адрес ***. Братът на свидетелката С.С.притежавал имот, който се намирал в съседство под имота на пострадалия и съпругата му. В този имот братът на свидетелката С.С.паркирал камиона си, с който минавал над водопроводна тръба, която снабдявала с вода къщата на пострадалия С..
Един ден, когато братът на свидетелката С.С.отново преминал с камиона си над тръбата, теренът пропаднал и повредил водопроводната тръба. На 02.04.2008 г. около 19:00 часа свидетелката С.С.се обадила на брат си и му казала да отиде да поправи тръбата, а той от своя страна започнал да я заплашва по телефона. Малко по-късно по телефона се обадил подсъдимият М.Д., като отправил заплаха, че ще отиде и ще среже гърлата на всички от семейството на пострадалия. След това подсъдимият М.Д. се обадил на своя приятел - свидетеля К.Г.и двамата се отправили към къщата на пострадалия. Двамата отишли до адреса на пострадалия с лек автомобил, червен на цвят, като паркирали малко по-надолу от имота на С.С. и се отправили пеша към двора му. Подсъдимият Д. носел в себе си сгъваема палка.
По същото време, около 20:00 часа на 02.04.2008 г., свидетелят Б.С. слязъл в двора на семейната къща, за да прибере домашните кучета в клетката, като в това време бил нападнат от подсъдимия Д. и свидетеля К.Г.. Пострадалият С.С. чул, че кучетата започнали да лаят и излязъл на терасата, за да види какво става. Тогава видял, че подсъдимият Д. и свидетелят К.Г.бият сина му. Пострадалият С.С. веднага взел газов пистолет, който притежавал и излязъл на двора, където произвел два изстрела във въздуха с газови патрони, за да сплаши нападателите. Подсъдимият Д. обаче не се изплашил, а веднага се насочил към пострадалия С.С., извадил сгъваемата палка и му нанесъл удар с нея в главата. Пострадалият паднал на земята и вдигнал ръце над главата си, за да се предпази. В този момент подсъдимият му нанесъл още един удар с палката в областта под лакътя на дясната ръка, която много силно го заболяла.
В това време съпругата на пострадалия също била излязла на двора и видяла как свидетелят К.Г.бие сина й, а подсъдимият Д. бие мъжа й. Свидетелката непосредствено възприела ударите с палката, като първоначално помислила, че подсъдимият държи нож, но след като палката се разтегнала разбрала, че е пръчка или някаква палка. Свидетелката С.С.се развикала на подсъдимия и на свидетеля Г.да спрат веднага, след което подсъдимият Д. свирнал на свидетеля Г.и му направил знак да си ходят. Двамата преустановили действията си, след което се върнали до паркирания червен автомобил и потеглили с него в неизвестна посока.
Свидетелят Б.С. веднага закарал баща си в „Пирогов”, за да му окажат медицинска помощ, където се установило, че пострадалият С.С. има счупване на дясната лакътна кост в областта на долната й трета. Дали му болкоуспокояващо, а след това претърпял операция, при която му сложили имплант в ръката и същата била гипсирана. Освен счупената ръка, пострадалият С.С. имал контузии с кръвонасядания на клепачите на дясно око с кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка, контузия с подкожен хематом на дясна скула и буза, контузия на носа с травматично кървене от него, кръвонасядане на лигавицата на долната устна на устата в ляво и контузия с лентовидно кръвонасядане над дясната ключица.
Подсъдимият Д. и свидетелят К.Г.също потърсили медицинска помощ след инцидента в Окръжна болница, откъдето се обадили на свидетеля С.Д. да ги прибере. Свидетелят Денчев отишъл до болницата с лек автомобил „Опел Корса”, който впоследствие бил претърсен от полицейски служители. Полицаите намерили в автомобила черна сгъваема палка, която не иззели веднага, но поискали по-късно свидетелят Денчев да я занесе в районното управление и той го сторил.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие: обясненията на подсъдимия М.Д., показанията на свидетелите С.С., С.С., Б.С., К.Г.и С.Д.; заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи на частния обвинител С.С. и на свидетеля К.Г., основната и допълнителна съдебно-психиатрични и психологични експертизи на подсъдимия М.Д., справка за съдимост на подсъдимия Д., както и от останалите събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства.
Районният съд е извършил необходимите за установяването на истината процесуални действия, събрал е доказателствата, които е следвало и е могъл да събере и не е ограничил страните в реализирането на правата им да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които настоящият въззивен състав не намира основания да ревизира.
В изпълнение на задълженията си за всестранно, пълно и обективно изследване на доказателствената съвкупност, районният съд подробно е обсъдил двете основни групи противоречащи си гласни доказателства и е аргументирал обстойно защо дава вяра на показанията на свидетелите С.С., С.С.и Б.С. за сметка на отхвърлянето на обясненията на подсъдимия М.Д. и показанията на свид. К.Г.. Както е посочил първоинстанционният съд, показанията на свидетелите С.С., С.С.и Б.С., освен еднопосочни и последователни, напълно съответстват и на обективно установените по делото от останалите доказателства обстоятелства – за влошените отношения между семейството на посочените свидетели и това на подсъдимия, респективно и причините за това; за конкретно предшестващия инкриминираното стълкновение инцидент, предизвикан от бащата на подсъдимия; за факта, че стълкновението е станало в имота на частния обвинител С.С., след като там, без да бъдат поканени и без съгласието му, са пристигнали подсъдимият Д. и неговия приятел Георгиев; за установените по обективен начин травматични увреждания на частния обвинител С.С. непосредствено след инцидента и механизма на причиняването им, посочен от вещите лица, дали заключения по назначените в хода на наказателното производство съдебно-медицински експертизи.
Първоинстанционният съд е
подложил на следващата се внимателна преценка показанията както на частния
обвинител С.С., с оглед на процесуалното му качество на страна в
производството, така и на намиращите се в близка родствена връзка с него
свидетели С.С.и Б.С. и в този смисъл, кредитирането на показанията на тази
група свидетели е надлежно обосновано.
Районният съд също така
обосновано и подробно е аргументирал и некредитирането на обясненията на подс. М.Д.,
както и показанията на свидетелите К.Г.и С.Д.. В мотивите към
първоинстанционната присъда детайлно са обсъдени тези доказателствени
източници, посочени са конкретно и детайлно вътрешните им противоречия и
несъответствията с останалите събрани по делото доказателства и най-вече на
обективно установените обстоятелства относно мястото на инцидента, факта на
отиване на подсъдимия Д. и приятеля му Г.явно с цел саморазправа в имота на
частния обвинител С.; липсата на смислено обяснение на сочената от двамата
фактическа обстановка, според която те са били обект на нападение.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни доводите, поддържани от въззивния жалбоподател, с които се
оспорват възприетите от първата инстанция фактически изводи за механизма на
причиняване на инкриминираната телесна повреда на частния обвинител С.С. и
отхвърлянето на твърденията на подсъдимия М.Д. и частния обвинител К.Г.за
причинени на последния увреждания от произведен от С. изстрел. И по двата
посочени въпроса първоинстанционния съд е извършил подробен доказателствен
анализ, като е съпоставил заключенията на изготвените и приети по делото
съдебно-медицински с останалите събрани
по делото доказателства.
От заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза за уврежданията на частния обвинител С.С.,
както и от поясненията на вещото лице, дадени при разпита в му в съдебно
заседание се установява, че по своя характер, констатираните при прегледа на
пострадалия увреждания, между които и инкриминираното, са получени по
механизма, описван от същия пострадал, като се изключва счупването да е реализирано
при условията на падане, респективно от съприкосновение при падането с друг
предмет.
Първоинстанционният съд e отделил необходимото внимание и на обсъждане на
заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза относно психичното състояние на подсъдимия при инкриминирания инцидент и е
формирал обосновани фактически изводи, че това състояние не е било силно
раздразнение, уплаха или смущение и в този смисъл не може деянието да се счете
за извършено при афектно отреагиране.
При така установените и от
настоящата инстанция факти, правилни се явяват изводите от правен характер на
районния съд, че подс. М.Д.Д. е осъществил състава на инкриминираното в
обвинителния акт престъпления по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК
от обективна и събективна страна.
От обективна страна, на 02.04.2008
г., около 20.00 часа, в гр. София, ж. к. „Дървеница”, ул. „********, подс. М.Д.,
чрез нанасяне на удар с дълъг продълговат предмет в областта на дясната ръка на
С.С., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
лакътна кост в областта на долната й трета, довело до трайно /за срок над 30
дни/ затруднение на движението на горния десен крайник на пострадалия С..
Както правилно е посочил
районният съд, от субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че с извършените
действия по нанасяне на удара в дяната ръка на пострадалия може да причини
увреждане като инкриминираното, а действията му, в своята логична
последователност, показват по категоричен начин и че този резултат е бил целен
от подсъдимия.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Тези изводи не се споделят от
въззивния съд.
Настоящата въззивна инстанция
изцяло се солидализира с приетото от първия съд, че по делото като отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат действията на подсъдимия по
причиняване и на други увреждания от инкриминираното, както и цялостното му
поведение при инцидента. Правилно районният съд е отчел и смекчаващите
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст. Като
самостоятелно смекчаващо обстоятелство настоящият съдебен състав отчита
продължителността на наказателното производство, за която не е налице вина на
подсъдимото лице, като намира, че така констатираната продължителност на
периода между времето на извършване на деянието и постановяването на
първоинстанционната присъда (повече от девет години) не е съобразена с
фактическата и правна сложност на делото и се явява извън границите на
разумните предели. С оглед на така отчетените от настоящата инстанция
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, и след извод, че определената от
първоинстанционния съд санкция в предвидения от закона минимум (три месеца
лишаване от свобода) се оказва несъразмерно тежко за подсъдимото лице,
настоящият съдебен състав намира, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б.“ НК, като наказанието
лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от НК, за
което не е предвиден най-нисък предел, следва да се замени с наказание пробация
със следните пробационни мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 42а, ал. 2, т.
1 и т. 2 вр., ал. 3, т. 1 вр., ал. 1 НК, а именно: задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Въззивният съд счита, че така
определеното наказание по вид и размер не се явява нито несъразмерно тежко и
завишено, нито явно несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на
конкретното деяние и на дееца и би изпълнило целите на наказанието предвидени в
чл. 36 от НК.
Следва, с оглед направеното
искане от повереника на частния обвинител, подс. М.Д. да бъде осъден да заплати
на същия разноските, направени за повереник във въззивното производство.
По изложените съображения съдът
на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 25.01.2017 г.
по НОХД № 8135/2016 г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, като на основание чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, заменя наложеното на подсъдимия М.Д.Д. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, с
наказание „пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки:
- „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК за срок от шест месеца,
при периодичност два пъти седмично.
-„задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК за срок от шест
месеца.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. М.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.Л.С.,***,
с ЕГН ********** сумата от 600 лева – направени разноски за участие на
повереник във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.