Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
10.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 13 състав в публичното съдебно заседание
на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №15342 по описа на СГС
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Е.Г.А.
ЕГН **********, с адрес *** чрез Адвокастко дружество „М.М. и с.“, съдебен
адрес ***, представлявано от адв.М.М., с която е предявен иск с правно
основание чл.2 б от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати
сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно
със законна лихва, считано от датата на увреждането 30.06.2016г., датата на
наказателното постановление за частично прекратяване на НП по отношение на
ищеца, до окончателното изплащане на
сумата.
Ищeцът твърди, че на 04.04.2017г.
е подал заявление с вх.№РС-17-143 до МП по повод обезщетение за това, че
правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е било нарушено. Твърди,
че в отговор му е било предложено сключване на споразумение за сума в размер на
3100лв., което той не е подписвал до изтичане на предоставения му срок, с което
обосновава допустимостта на настоящото производство.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения,
че образуваното срещу него наказателно производство е продължило 9 години 11
месеца и 22дни. Започнало е на 12.12.2006г. с ДП №143/2006г. С постановление от
13.12.2006г. по бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършване на престъпление – в качеството си на
длъжностно лице присвоил суми в особено големи размери и представляващо особено
тежък случай.
На 02.04.2008 г. Прокуратурата внесла в СГС
обвинителен акт и с присъда от 25.06.2009 г. Е.А. бил оправдан по повдигнатите
му обвинения. Прокуратурата подала протест, но състав на САС потвърдил
оправдателната присъда. С решение от 29.05.2013 г. ВКС отменил присъдата на САС
и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
С решение от 29.10.2013 г. присъдата на СГС
била отменена и делото е върнато на Прокуратурата за отстраняване на
процесуални нарушения.
На 11.02.2014г. Прокуратурата отново внесла
обвинителен акт. Докладчикът по образуваното НОХД № 693/2014 г. по описа на СГС
прекратил производството по делото и отново го върнал на СГП. Прокуратурата
протестирала разпореждането за прекратяване на производството, но САС го
потвърдил.
На 31.03.2015 г. за трети пореден път СГП
внесла обвинителен акт, но и това съдебно производство било прекратено и делото
върнато на СГП. С окончателно определение от 18.09.2015 г. САС потвърдил
разпореждането на СГС, с което съдебното производство било прекратено и делото
– върнато на СГП.
Поради прекомерна продължителност на делото в
досъдебната му фаза, А. поискал делото да бъде разгледано от съда. С
определение от 14.03.2016 г. СГС определил тримесечен срок на СГП да внесе
делото в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, със споразумение или да
прекрати наказателното производство.
С постановление от 30.05.2016 г. СГП
постановила прекратяване на наказателното производство срещу Е.А..
През годините на висящност на наказателното
производство А. бил подложен на стрес от наложената му мярка „задържане под
стража“, изменена в „домашен арест“. Ищецът търпял и извършено претърсване и
изземване на вещи от жилището му.
Изпаднал в продължително стресово състояние и
преживял негативни емоции с трайна продължителност. Търпял силно негативно
отношение от страна на близките и познатите си, от колегите си и цялата
общественост. Това повлияло на психическото му равновесие и самочувствието му.
В периода на взетите му мерки за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ не могъл да се грижи за 86-годишния си
баща и това му причинило допълнителни притеснения, отразили се и на физическото
и психическото здраве на А..
По време на задържането под стража
здравословното му състояние се влошило. Забраната да напуска пределите на
страната поставили А. в тежка реактивна депресия и това негово състояние
наложило изменение на взетата му мярка „задържане под стража“ в по-лека – „домашен
арест“. Въпреки това здравословните му проблеми продължили с повишаване на
артериалното налягане. Честият прием на аналгин довел до остра алергична
реакция.
Ищецът търпял и имуществени вреди. Поради
задържането под стража бил освободен от длъжността „заместник-изпълнителен
директор“, която заемал от 1999 г. В периода 2008 г. – 2016 г. полагал труд, но
на по-ниско платени длъжности, въпреки образованието и професионалните му
качества и опит. Работодателите не смеели да му гласуват доверие да го назначат
на отговорна и по-добре платена позиция.
Продължителното наказателно производство се
отразило на финансовите възможности на семейството му.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като неоснователен като излага подробни доводи в тази
насока. Сочи, че от целия период на разглеждане на наказателното производство
срещу ищеца само една трета е било във фазата на досъдебното производство, през
останалото време е било в съда. Твърди, че производството в първата фаза до
внасянето на обвинителния акт в съда е продължило в разумен срок с оглед на
изключителната сложност на делото от фактическа и правна страна – пет обвиняеми
лица, множество деяния, за които са били обвинени, множество назначавани експертизи
и разпити на свидетели, голям обем документация, която е следвало да бъде
проверена. Счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността на
прокуратурата след връщане на делото за доразследване, тъй като ищецът се бил
възползвал от правото си да инициира процедура по чл.368 от НПК. Оспорва
размера на претендираните неимуществени вреди, който не бил в съответствие с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Възразява срещу обезщетение за вреди от търпените
мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, тъй като те са
предмет на разглеждане по гр.дело №8436/2017г. по описа на СГС. Според
ответника са недоказани твърденията за влошено здравословно състояние –
физическо и психическо, както и освобождаването му от длъжност по причина на
забавяне на производството.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка.
От приложените към делото писмени доказателства
се установява, че ищецът е бил привлечен
с Постановление от 13.12.2006г., в качеството му на обвиняем по Д ЗМ 143/2006г.
по описа на ГД „ППООРП“, пр.пр.№9800/2006г. по описа на СГП за извършено
престъпление от общ характер при условията на продължавано престъпление, в
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.б от НК – като
заместник – изпълнителен директор на „Топлофикация – София“ АД – длъжностно
присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай с
оглед заеманото от него служебно
положение. Въз основа на същото Постановление ищецът е бил задържан за 72 часа.
Установява се, че на 13 и 14 декември 2006г.
е било извършено претърсване и изземване в жилището му.
С постановление от 14.12.2006г. е било
прецизирано повдигнатото обвинение на ищеца, като с определения на СГС и САС е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била изменена
в „домашен арест“ с определение на СГС от 18.05.2007г. На 28.09.2007г. с
Постановление на СГП тази мяка е била заменена с парична гаранция в размер на
15 000лв.
На 02.04.2008г. е бил внесен обвинителен акт
в СГС срещу ищеца и още четирима
обвиняеми.
Установява се, че първоначалното разследване
е продължило 1 година и 4 месеца, от които пет месеца ищецът е бил задържан под
стража.
На 15.12.2006г. с постановление на СГП му е
била наложена забрана за напускане пределите на РБ.
С присъда №243/25.06.2009г., постановена по
НОХД №1068/2008г. по описа на СГС Е.А. е бил признат за невиновен по всички
повдигнати му обвинения. Присъдата е била потвърдена на 15.06.2012г. по ВНОХД
№230/2010г. по описа на САС.
С Решение №494/29.05.2013г. по
н.д.№1722/2012г. ВКС е отменил изцяло присъдата на САС и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
С Решение №318 от 29.10.2013г. по ВНОХД
№537/2013г. е била отменена изцяло присъда №243, постановена по НОХД
№1068/2008г. и делото е било върнато на СГП за отстраняване на процесуални
нарушения, свързани с изготвяне на обвинителния акт.
На 11.02.2014г. е бил внесен отново
обвинителен акт в съда, въз основа на който е било образувано НОХД №693/2014г.
по описа на СГС. Производството е било прекратено с разпореждане на съдията –
докладчик от 07.04.2014г. и отново върнато на СГП за нарушение на процесуалните
правила.
На 31.03.2015г. е бил внесен обвинителен акт
в съда и образувано НОХД №1272/2015г. на СГС. Последвало е ново връщане на
20.05.2015г.
Установява се, че на 12.01.2016г. ищецът е
депозирал искане на осн. чл.368 от НПК делото да бъде разгледано от СГС.
Видно от приложеното определение №897 от
14.03.2016г. е че е бил определен тримесечен срок на СГП за внасяне на делото в
съда с обвинителен акт.
Видно от Постановление за частично
прекратяване на досъдебно производство от 30.05.2016г. по описа на НСлС,
пр.пр№9800/2006г. по описа на СГП е било прекратено делото срещу ищеца.
Установява се, че с определение №2373 от
15.07.2016г. на СГС постановено по чнд №343/2016г. е било прекратено съдебното
производство срещу Е.А..
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля О.Е.А. – син на ищеца.
От показанията св.А., които съдът
цени при условията на чл.172 ГПК, като взема в предвид възможната му
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че е запознат с воденото
срещу баща му досъдебно производство. Същото му се отразило много зле, бил
притеснен за семейството си, за сестрата на свидетеля, която била бременна и
планирали сватба. Ищецът бил притеснен за баща си, за който нямало кой да
полага грижи. Свидетелят твърди, че делото срещу ищеца продължило от 2006г. до
2015-2016г. През цялото това време баща му не можел да започне
висококвалифицирана работа, защото бил обвинен в тежко престъпление и работел
ниско платена такава.
По делото са представени като доказателства
болничен лист от 17.03.2009г., епикриза от клиника „токсикология“ МБАЛСП „
Н.И.Пирогов“ ЕАД, амбулаторен лист, медицинско направление от 14.08.2007г.,
съдебно-психологична експертиза от 08.05.2007г., заповед за прекратяване на
трудов договор от 29.12.2006г., трудов договор от 19.02.2008г., експертно
решение, три броя епикризи, справка за социално осигуряване, които
доказателства са неотносими към настоящия спор, доколкото са предмет на
преценка и обсъждане по гр.дело №8436/2017г. по описа на СГС, образувано по
предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 200 000лв. за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.05.2016г. и сумата от 183
410.95 лева (съобразно допуснато от съда увеличение в съдебно заседание на
19.10.2018 г.), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от прекратяване на трудовото правоотношение поради невъзможност да полага
труд, ведно със законната лихва от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане.
Ето защо настоящият състав не дължи
произнасяне по тези заявени обстоятелства в исковата молба.
При съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема, че е осъществен фактическия състав на
чл.2б от ЗОДОВ.
Допустимостта на иска за обезщетение на
вредите от нарушение на правото по чл.6 § 1 от ЕКПЧ по висящо производство е
обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ да е
изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
глава III от ЗСВ и да няма постигнато споразумение /решение 210/15.06.2015 г.
по гр. д. 3053/2014 г. на Трето ГО на ВКС/.
Безспорно в случая тази процедура е била
изпълнена и не е било сключено предложеното от МП споразумение за обезщетение,
поради несъгласие на ищеца с предложената му сума. Ето защо предявеният иск е
допустим.
В разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ
(ДВ, бр. 98 от 2012г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1
ЕКЗПЧ. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато нарушение по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени
примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/, като са приложими стандартите,
установени в практиката на ЕСПЧ. С тази норма се създава национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че
никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална
дефиниция относно понятието "разумен срок" при разглеждане на едно
производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно
конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат
предвид заложените в разпоредбата на чл.2, ал.2 критерии. Механизмът, по който
се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се
установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали
този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по
делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да
получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане
на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния
период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на
делото, 2. поведение на страната (и поведението на другите страни), 3.
поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за
лицето. Тъй като в случая искът е насочен към Прокуратурата на РБ и се
разглежда приносът й за твърдените неимуществени вреди от страна на ищеца следва
да се отбележи, че от привличането му в качеството на обвиняемо лице с постановление
от 13.12.2006г. до прекратяване на досъдебното производство срещу него на
30.05.2016г. от СГП, е изминал изключително неразумен с оглед фактологията по
делото срок. Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция
са свързани на първо място с установяване нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Фактът, че от момента на първото привличане
на А. в качеството му на обвиняем на 13.12.2006г. до прекратяването на
наказателното производство на 30.05.2016 г. са изминали повече от 9 години сочи
на нерегулярно провеждани и неефективни действия на органите на досъдебното
производство.
Отговорността на Прокуратурата се обосновава
с оглед поведението на органите на ДП, които не са извършвали ефективни и своевременно
обезпечени действия, което се потвърждава и от факта, че делото е връщано от
съда неколкократно поради допуснати процесуални нарушения.
Досъдебната фаза на производството е
продължила неоправдано дълго.
Съдът счита, че е доказано по несъмнен начин,
че при разглеждане на наказателното производство е допуснато отклонение от
изискването за разглеждане на делото в разумен срок и наличието на допуснато
бездействие е установено с констативния протокол от 27.09.2017г. на
Инспектората при Висшия съдебен съвет. С оглед това, че отговорността на
Държавата по реда на чл.2б от ЗОДОВ е обективна и предвид наличието на
признание на компетентен орган, че е допуснато забавяне при разглеждане на
правния спор, съдът намира, че е доказана по категоричен начин една от
изискуемите предпоставки, а именно установено е наличието на нарушение на
разумния срок за разглеждане на производството.
През целият период ищецът е чувствал
несигурността за утрешния ден дали ще бъде осъден по повдигнатото му обвинение
за тежко умишлено престъпление. Няма спор, че задържането му под стража е
продължило над пет месеца, едновременно с това е имал и забрана за напускане
пределите на страната, с което е била ограничена възможността му да се
придвижва свободно и да поддържа нормален социален живот. Това е попречило за
непосредствените грижи, които е следвало да полага за болния си баща, който е
бил на 84г. Изпитвал е притеснения, че има принос за влошаване на състоянието
му. С прекратяване на трудовото му правоотношение поради обективна невъзможност
да полага труд, видно от заповед № 818/29.12.2006г., са намалели значително
доходите му, възникнали финансови проблеми, което е наложило синът му да се включи в издръжката
на семейството. Бил е принуден да работи значително по-ниско квалифицирана работа,
тъй като с оглед висящността на наказателното производство срещу него, изборът
му е бил ограничен. Били ограничени и контактите му, приятелите му се
отдръпнали.
Ищецът е изпитвал страх от възможността да
бъде неправилно осъден за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода от десет до двадесет години, съчетано с конфискация на цялото или част
от имуществото (каквато е била постановена) и лишаване от права за заемане на
държавна или обществена дейност и от право да се упражнява определена професия
или дейност.
В резултат на изпитваните множество
притеснения здравословното му състояние се влошило - отслабнал физически, имал
оплаквания от повишено артериалното налягане, имал проблеми със съня.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира,
че обезщетението за нарушаване на изискването за разглеждане на делото в
разумен срок цели да възмезди ищеца за претърпените негативни субективни
изживявания от прекомерната продължителност на воденото срещу него наказателно
преследване. Константната практика на Европейския съд не изисква доказване на
конкретните вреди - негативни изменения в емоционален план, тъй като се
предполага, че с повдигането на обвинение и започването на наказателно
преследване всеки индивид е поставен в ситуация на несигурност и безпокойство.
По този начин настъпването им се счита сигурно, като няма пречка при твърдения
от страна на ищеца за завишени страдания, неудобство или други, извън
нормалните, той да докаже това на общо основание. Остойностяването на
обезщетението, доколкото изобщо субективните душевни терзания и преживявания
подлежат на оценяване в пари, следва да се извърши по справедливост съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка следва да бъдат преценени всички
релевантни обстоятелства - продължителността на производството, значение на
делото за лицето, конкретните душевни изживявания. В случая е несъмнено, че за
периода на водене на досъдебното производство ищецът е търпял редица
ограничения в личния си живот - ограничаване правото на свободно придвижване,
многократното явяване пред органите на разследването и съда, които са се
отразили негативно на ежедневието му и социалните му връзки. През целия период
на наказателното производство същият е бил изправен пред неяснотата и
несигурност в правното си положение предвид тежестта на повдигнатото му
обвинение. Прекомерната продължителност на наказателното производство, не се установява да се дължи на действия,
осъществени от ищеца, като същото се дължи преимуществено на неефективно
организираното разследване от страна на разследващите органи.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата
претенция следва да бъде уважена, а размерът на обезщетението да бъде определен
по справедливост при съобразяване критериите по чл.52 от ЗЗД относно вредите,
които обичайно настъпват в хипотезата на образувано наказателно производство
спрямо лицето. Ръководейки се от установените в чл.52 ЗЗД критерии,
преценявайки установените по-горе неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000лв., като
за разликата до 50 000лв. следва да се отхвърли като завишен.
Върху сумата от 20 000лв. се дължи и законна
лихва от 15.07.2016г., датата на която е влязло в сила определението за
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника
е да заплати разноски на ищеца в размер на 8лева, съобразно уважената част от
иска.
На основание изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ П. на
Република България да заплати на Е.Г.А. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20 000лв./двадесет хиляди/,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на ДП №143/2006г. по описа на ГД
„ППООРП“, пр.пр.№9800/2006г. по описа на Софийска градска прокуратура в разумен
срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част за разликата до
претендирания размер от 50 000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 изр.1 от ЗОДОВ, П.
на Република България да заплати на Е.Г.А. ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 8лева /осем/ деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: