РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публичното заседание на 03 юни две хиляди и двадесета год.,
в състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Валя Апостолова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`176 по описа за 2020год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове от Т.Н.Ц. *** против „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, за признаване
за незаконно уволнението на ищеца, отмяна на заповед № 22/04.12.2019г. и
възстановяване на предишната работа „шофьор тролейбус”, както и за осъждане на
ответника да заплати обезщетение в размер на 7630.56 лв. за времето, през което
е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда. Претендират се съдебно-деловодни
разноски. С исковата молба ищецът излага, че е бил в трудово правоотношение с
ответника въз основа на трудов договор от 09.10.1995г. на длъжност „шофьор
тролейбус“. Едновременно с това бил председател на синдикалната секция на КТ
„Подкрепа“ в „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД. Със заповед №22/04.12.2019г.
му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и му било прекратено
трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Твърди, че не било
спазено изискването на чл.333, ал.3 КТ и чл. 12, ал.1 от Колективен трудов
договор в предприятието, тъй като е председател на синдикална секция на КТ
„Подкрепа“ в ответното дружество и се ползва от защитата предвидена в тези
текстове, която изисквала да бъде налице предварително съгласие на синдикалния
орган за неговото уволнение. Управителят на „Тролейбусен транспорт - Враца“
ЕООД поискал становище от Председателя на Изпълнителния съвет на Федерацията на
транспортните работници „Подкрепа“, но с писмо изх. №12- 16/11.11.2019г. до
управителя на ответното дружество, е съобщено, че такова съгласие не се дава.
Изложени били мотиви, че намира посочените доказателства за недостатъчни и са
резултат от системни доноси срещу ищеца Т.Ц.. Въпреки липсата на изискуемото
съгласие ищецът бил уволнен дисциплинарно със Заповед № 22/04.12.2019г, която
била незаконосъобразна поради неспазване на императивното изискване на закона за
съгласие от синдикалната организация, в която членува и представлява. Ищецът
сочи, че е избран легитимно за председател на синдикалната секция на КТ
„Подкрепа“ при ответното дружество, като с него бил подписан колективният
договор в това предприятие. Твърди, че уволнението му се дължи единствено на
неговата дейност като синдикален лидер и всички посочени нарушения не отговарят
на истината и са недоказани. Навежда доводи, че заповедта за уволнение не е
мотивирана, липсвали мотиви по същество и за него оставали неясни причините за
налагане на дисциплинарното наказание. Обстоятелствената част на заповедта не
съдържала пълно и ясно описание на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени, като не били посочени и задължения, които се съдържат в длъжностната
му характеристика и в Правилника за вътрешния ред, или КТД, които не са
спазени. Не било ясно в какво се изразява неизпълнението на трудовите му
задължения, като не е посочено кои трудови задължения са нарушени и
неизпълнени. Липсвали задължения в длъжностната му характеристика, чието
нарушаване може да се изрази в допускане на чуждо превозно средство, несменяне
на шифъра на перфоратора за периода 11.11.2019г. - 15.11.2019г. Не ставало ясно
също така кои заповеди и нареждания на работодателят не е изпълнил. Твърди, че
за обстоятелствата по т.3 до т.9 от заповедта е изтекла давността за налагане
на наказание. Оспорва, че не е извършил твърдените в заповедта нарушения.
С оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и отправените
искания, съдът приема, че при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване е сезиран с конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.
В подадения отговор ответникът
оспорва исковата молба, като сочи, че същата е неоснователна и недоказана.
Счита, че процесната заповед за уволнение е издадена в съответствие с
разпоредбите на КТ като същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
оставена в сила.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите и съображенията на страните, намира следното:
Безспорно е между страните, че
ищеца Т.Ц. е бил в трудовоправна връзка
с ответната страна по делото-„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, като Ц. е
изпълнявал длъжността „шофьор тролейбус“, считано от 09.10.1995 г.
Със Заповед №22/04.12.2019 г.
трудовото правоотношение с Т.Ц. е прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. В заповедта са посочени фактическите обстоятелства,
свързани с извършените нарушения, а именно:
1.
На 12.11.2018 г. при изпълнение на трудовите
си задължения с тролейбус номер 124 по линия номер 4 изпълняващ курс на 15.30
ч. от спирка Химко е превозвал пътник стоящ на вратата на шофьорската кабина и
е разговарял с него по време на шофиране. При направена-проверка от кондуктор
Цветанка Вълкова пътника е бил нередовен (не е имал превозен документ). За
което със заповед №55 от 12.12.2018 г. му е наложено наказание „забележка“;
2.
На 16.10.2018 г. около 16.15 ч.
преждевременно е напуснал работното си място. В обяснението си твърди, че е
отишъл да си закупи работно облекло и след това да разтовари мебели на колега.
За което със заповед №56 от 12.12.2018 г. му е наложено наказание
„предупреждение за уволнение“;
3.
На 06.02.2019 г. изпълняващ линия № 17 в
20.00 часа не спира на спирка Стария пазар;
4.
На 06.02.2019 г. умишлено управлява
тролейбуса така, че да пречи за изпълнението на трудовите задължения на
кондуктор Ц. Вълкова;.
5.
На 18.07.2019 г. самоволно прави промяна в
графика си за работа и вместо 1-ва смяна започва работа 2-ра смяна;
6.
На 19.07.2019 г. не изпълнява курс по линия №
4 1/1 на 06.00 ч. ;
7.
На 31.07.2019 г. около 13.30 ч. си позволява
да обижда дежурния механик Милчо Данчев публично на плаца в депото;
8.
На 01.08.2019 г. около 08.00 ч. на спирката
на бл.26 си позволява публично пред колеги и чакащи пътници да обижда Илияна
Младенова наричайки я „тъпа и неграмотна“ ;
9.
На 19.07.2019 г. около 05.55 ч. прави
уговорка с колегата си Ивайло Цветков да разменят курсовете си на 06.00 ч. и на
06.05 ч. понеже му се ходело до тоалетна. Ивайло Цветков се съгласява и
изпълнява курса на 06.00 ч., а Т.Ц. заявява на колегата си, че курса на 06.05
ч. няма да го прави никои;
10.
За времето от 11.11.2019 г. до 15.11.2029 г.
не изпълнява служебните си задължения като не сменя шифъра на перфоратора на
тролейбус № 124 видно от докладна с Вх. №525 от 19.11.2019 г. от Геновева
Георгиева (диспечер) ;
11. На
16.11.2019 г. в 09.29 ч. неправомерно е допуснал в района на дружеството чуждо
превозно средство, като е вдигнал бариерата на входа на тролейбусното депо
видно от видеонаблюдението на фирмата .
Според
уволнителната заповед мотивите за налагане на наказанието са: системни груби
нарушения на трудовата дисциплина, неизпълнение на възложената работа,
преждевремнно напускане на работа, неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други
трудови задължения предвидени в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор и в длъжностната характеристика.
За
констатираните в уволнителната заповед нарушения, ответника „Тролейбусен транспорт-Враца“
ЕООД е поискал писмени обяснения от ищеца както следва:
По отношение на нарушението, че на
06.02.2019 г. Ц. изпълняващ линия № 17 в 20.00 часа не спира на спирка Стария
пазар, с писмо изх.№40/1/11.02.2019 г. ответното дружество е поискало писмени
обяснение от ищеца по докладна с вх.№40/11.02.2019 г. На 13.02.2019 г. ищеца е
отказал да получи писмото, което е удостоверено с подписите на две лица: М.
Симеонова и И.Бъчваров/л.109 от делото/.
По отношение
на нарушението, че на 06.02.2019 г., Ц. умишлено управлява тролейбуса така, че
да пречи за изпълнението на трудовите задължения на кондуктор Ц. Вълкова, с
писмо изх.№38/4/13.02.2019 г. ответното дружество е поискало писмени обяснение
от ищеца по изложените факти в обяснение с вх.№38/2/11.02.2019 г. на Цветанка
Вълкова. На
По отношение
на нарушението, че на 18.07.2019 г., Ц. самоволно прави промяна в графика си за
работа и вместо първа смяна започва работа втора смяна, с писмо
изх.№305/31.07.2019 г. ответното дружество е поискало писмени обяснение от
ищеца в срок от два дни от получаване на писмото. На 01.08.2019 г. ищеца е
отказал да получи писмото, което е удостоверено с подписите на две лица: М.
Симеонова и И.Бъчваров/л.78 от делото/.
По отношение
на нарушението, че на 19.07.2019 г. Ц. не изпълнява курс по линия № 4 1/1 на
06.00 ч., с писмо изх.№303/31.07.2019 г. ответното дружество е поискало писмени
обяснение от ищеца в срок от два дни от получаване на писмото. На 01.08.2019 г.
ищеца е отказал да получи писмото, което е удостоверено с подписите на две
лица: М. Симеонова и И.Бъчваров/л.73 от делото/
По отношение
на нарушението, че на 31.07.2019 г., Ц. около 13.30 ч. си позволява да обижда
дежурния механик Милчо Данчев публично на плаца в депото, с писмо
изх.№316/1/06.08.2019 г. ответното дружество е поискало писмени обяснение от
ищеца в срок от два дни от получаване на писмото по докладна на Милчо Данчев с
вх.№316/05.08.2019 г.. На 14.08.2019 г. ищеца е отказал да получи писмото,
което е удостоверено с подписите на две лица: М. Симеонова и И.Бъчваров/л.66 от
делото/.
По отношение на нарушението, че на 01.08.2019
г. около 08.00 ч. на спирката на бл.26, Ц. си позволява публично пред колеги и
чакащи пътници да обижда Илияна Младенова наричайки я „тъпа и неграмотна“, с
писмо изх.№317/1/06.08.2019 г. ответното дружество е поискало писмени обяснение
от ищеца в срок от два дни от получаване на писмото по жалба на Илияна
Младенова с вх.№317/06.08.2019 г. На 14.08.2019 г. ищеца е отказал да получи писмото,
което е удостоверено с подписите на две лица: М. Симеонова и И.Бъчваров/л.63 от
делото/.
По отношение
на нарушението, че на 19.07.2019 г. около 05.55 ч., Ц. прави уговорка с колегата си Ивайло Цветков
да разменят курсовете си на 06.00 ч. и на 06.05 ч. понеже му се ходело до
тоалетна. Ивайло Цветков се съгласява и изпълнява курса на 06.00 ч., а Т.Ц.
заявява на колегата си, че курса на 06.05 ч. няма да го прави никои, с писмо
изх.№304/1/31.07.2019 г. ответното дружество е поискало писмени обяснение от
ищеца. Писмото е получено от ищеца на 13.08.2019 г., но липсват писмени
обяснение от ищеца./л.62 от делото/.
По отношение
на нарушението, че за времето от 11.11.2019 г. до 15.11.2019 г., Ц. не
изпълнява служебните си задължения като не сменя шифъра на перфоратора на
тролейбус № 124 видно от докладна с вх. №525 от 19.11.2019 г. от Геновева
Георгиева (диспечер), с писмо изх.№525/7/20.11.2019 г. ответното дружество е
поискало писмени обяснение от ищеца в срок от два дни от получаване на писмото
На 28.11.2019 г. ищеца е отказал да получи писмото, което е удостоверено с
подписите на две лица: В. Ангелов, И.Бъчваров, Цв. Василев/л.43 от делото/.
По отношение
на нарушението, че на 16.11.2019 г. в 09.29 ч. неправомерно е допуснал в района
на дружеството чуждо превозно средство, като е вдигнал бариерата на входа на
тролейбусното депо видно от видеонаблюдението на фирмата, с писмо
изх.№519/18.11.2019 г. ответното дружество е поискало писмени обяснение от
ищеца в срок от два дни от получаване на писмото. На 28.11.2019 г. ищеца е
отказал да получи писмото, което е удостоверено с подписите на две лица: В.
Ангелов, И.Бъчваров, Цв. Василев/л.43 от делото/.
Между
„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, синдикална организация на КНСБ в
„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД и синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в
„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД е сключен колективен трудов договор за
периода от 01.12.2017г. до 01.12.2019 г. Колективния трудов договор е подписан
от ищеца Т.Ц., в качеството му на представляващ Синдикална секция на КТ
„Подкрепа“ в „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД.
С писмо изх.№482/05.11.2019 г.
изпратено от управителя на „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД до ФТР
„Подкрепа”-гр.Враца е поискано
предварително съгласие по чл.333,
ал.3 КТ за дисциплинарно освобождаване от работа на Т.Ц., представляващ
синдикалната секция поради: системно нарушаване на трудовата дисциплина за
последната година, неизпълнение на възложените задачи и на служебните си
задължения, уронване престижа на колегите си и на дружеството, предходно
наложени наказания-забележка и предупреждение за уволнение.
В отговор на писмото
изпълнителния съвет на федерацията на транспортните работници към КТ
„Подкрепа“-гр.Враца не е дала съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение на Т.Ц..
С писмо изх.№19093238/25.11.2019
г. изпратено до „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД, Дирекция „Инспекция на
труда“-Враца е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение/дисциплинарно нарушение/ на ответника Ц..
По делото са разпитани
свидетелите-Иван Кирилов/председател на Националната федерация на транспортните
работници на КТ „Подкрепа“/ и Цветомир Василев/“организатор пътнически превози“
в ответното дружество/.
В показанията
си Иван Кирилов твърди, че познава ищеца Т.Ц. от
В показанията си св.Цветомир Василев твърди, че познава Т.Ц. като бивш
служител на ответното дружество. Според него докато е работил при тях е изпълнявал
служебните си задължения, но е имало и изключения. Като шофьор на тролейбус бил
съвестен и изпълнявал точно задълженията си. Имало е оплаквания срещу него от
служители на дружеството за неспазване на трудовите правила. От управителя на
предприятието във връзка с уволнението му са искани обяснения за нарушения на
трудовия процес, но не знае за какви
нарушения.
При така установените фактически данни се
налагат следните правни изводи:
Доколкото ищецът поддържа довод, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, т.к. при
прекратяването на трудовото правоотношение между страните работодателят не се е
съобразил със закрилата по чл.333, ал.3 КТ, съдът ще изследва най-напред този спорен между
страните въпрос. Факта, че Т.Ц. е бил председател на синдикална секция на КТ
„Подкрепа“ в „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД се установява от приложения по
делото колективен трудов договор, сключен между „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД, синдикална организация на КНСБ в „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД и синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в „Тролейбусен
транспорт-Враца“ ЕООД за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2019 г. и подписан от
ищеца Т.Ц., в качеството му на представляващ Синдикална секция на КТ „Подкрепа“
в Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД.
Изследване на въпроса
дали специалната закрила при уволнение е преодоляна се налага, защото според
трайно установената съдебна практика, ако са били налице основанията за
закрила, а работодателят не е получил нужното разрешение, уволнението следва да
бъде отменено като незаконно само на това основание, без да се обсъжда
материалното такова, на което е прекратено трудовото правоотношение. При това съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.333, ал.3 от КТ, работодателят
може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален изборен синдикален
орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност, само с
предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация.
Целта на предварителната закрила при уволнение
по чл. 333, ал. 3 от КТ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на
КТ, е да се даде специална защита на тези
синдикални дейци, които заради ръководните си функции в съответната синдикална
организация и с цел защита на правата на работниците и служителите, влизат в
спорове и конфликти с работодателя. Тази предварителна закрила е въведена от
законодателя, за да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на
синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в противоречие
с тези на работодателя.
Предвид императивния им характер, съгласно
правните норми на чл. 333, ал. 3 от КТ и § 1, т. 6 от ДР на
КТ разглежданата предварителна закрила при
уволнение в първата хипотеза на чл. 333, ал. 3 от КТ - "член на синдикално ръководство
в предприятието", следва да обхване председателя и секретаря на
синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на
съответния работодател, какъвто е именно ищеца Ц..
Видно от приложеното писмо,
изпратено от изпълнителния съвет на федерацията на транспортните работници към
КТ „Подкрепа“-гр.Враца до ответника, не е дадено съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение на Т.Ц., с което предварителната закрила при уволнение
на Ц. не е преодоляна.
С накърняването на специалната защита,
нормирана в чл.333, ал.3 КТ е пренебрегнато социалното и правното значение на
предварителната закрила, чиято същност е да забрани изобщо извършване на
уволнението или да го разреши, като го постави в зависимост от получаването на
предварително разрешение от синдикалния орган, за да предотврати прибързаните,
пристрастни и несправедливи уволнения. Не получаването на предварително
съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителя – синдикален
член поради дисциплинарно уволнение, прави уволнението незаконосъобразно на
това основание, без да се разглежда спора по същество, съгласно чл.344, ал.3 от КТ.
На следващо
място, съдът приема, че по отношение на описаните в уволнителната заповед -
пунктове от 3 до 9 нарушения на трудовата дисциплина, е изтекъл предвидения в
чл.194, ал.1 КТ двумесечен срок от откриване на нарушението, с който е
обвързано налагане на дисциплинарното наказание.
Сроковете
по чл. 194 ал. 1 КТ са преклузивни и
тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на работника или
служителя. След изтичането им работодателят вече няма възможност да наложи
дисциплинарно наказание. При това, разпоредбата по чл. 194 ал. 1 КТ не прави
разграничение за различни видове нарушения на трудовата дисциплина, изброени
в чл. 187 КТ. Следователно, установените от
законодателя правила за кратки и абсолютни срокове за погасяване на
дисциплинарната отговорност са относими и за нарушенията по чл. 187 КТ. При
това положение, дори и при множество нарушения, за всяко отделно от тях
работодателят може да наложи дисциплинарно наказание не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Събраните по
делото доказателства за датите и начина, по които субектът на дисциплинарната
власт е узнал за конкретните действия, респ. бездействия на Ц., налагат да се
приеме, че приложение намират кратките давностни срокове – двумесечни от
откриване на нарушенията. Това е така, защото от съдържанието на докладните на
служители на ответното дружество и писмата, с които е поискано писмено
обяснение въз основа на констатираните нарушения става ясно, че нарушенията са
били „открити” по смисъла на чл. 194, ал. 1 предл.1-во КТ – бил е установен
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират
като дисциплинарно нарушение, на датите както следва: за нарушение по т. 3 от
заповедта най-късно на 11.02.2019 г., когато е поискано писмено обяснение от
ищеца, за нарушение по т.4 най-късно на 13.02.2019 г. когато е поискано писмено
обяснение от ищеца, за нарушение по т.5 най-късно на 31.07.2019 г. когато е
поискано писмено обяснение от ищеца, за нарушение по т.6 най-късно на
31.07.2019 г. когато е поискано писмено обяснение от ищеца, за нарушение по т.7
най-късно на 06.08.2019 г., когато е когато е поискано писмено обяснение от
ищеца, за нарушението по т.8 най-късно на 06.08.2019 г., когато е поискано
писмено обяснение от ищеца.
Дисциплинарното наказание за тези нарушения е наложено на
работника с връчване на заповедта за налагането му на 04.12.2019 г. при отказ
на работника, надлежно удостоверено с подпис на трима свидетели. Предвид това
процесната уволнителна заповед не би могла да обхване цитираните нарушения от
т.3 до т.9 и работодателят не разполага с възможност за налагане на
дисциплинарно наказание за тези нарушения. В този смисъл е съдебната практика
на ВКС, в тази част определение №627/19.07.2016 г. по гр.д.№2243/2016 г. на ВКС
ГК, IV Г.О. и решение №333/04.11.2019 г. по гр.д.№525/2019 г. на Окръжен
съд Враца.
По отношение на останалите нарушения посочени в т.10 и т.11 от
уволнителната заповед, а именно, че за времето от 11.11.2019 г. до 15.11.2019
г., Ц. не изпълнява служебните си задължения като не сменя шифъра на
перфоратора на тролейбус № 124 видно от докладна с вх. №525 от 19.11.2019 г. от
Геновева Георгиева (диспечер) и на 16.11.2019 г. в 09.29 ч. неправомерно е
допуснал в района на дружеството чуждо превозно средство, като е вдигнал
бариерата на входа на тролейбусното депо видно от видеонаблюдението на фирмата, съдът приема, че не е погасена дисциплинарната отговорност на работника и
работодателят разполага с възможност да наложи дисциплинарно наказание за тези
нарушения. Но посочените нарушения с оглед техния характер и тежест не
би могло да обусловят налагане на най-тежкото наказание „уволнение“.
За съответствието между извършените нарушения
и наложеното дисциплинарно наказание, в частност относно критериите при
преценка тежестта на нарушенията, е налице задължителна съдебна практика с
решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК за уеднаквяване на съдебната
практика, както следва: решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г.
на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В
тях е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,
в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия
орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. От така
установените нарушения няма данни, че са настъпили вреди за ответното дружество
или по някакъв начин са накърнени неговите права и интереси, за да се обоснове
приложение на най-тежката трудова санкция.
С оглед пълнота, съдът не приема за
основателно възражението на ищеца, че заповедта за уволнение не е достатъчно
мотивирана като обстоятелствената част на заповедта не съдържала пълно и ясно
описание на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, като не били
посочени и задължения, които се съдържат в длъжностната му характеристика и в
Правилника за вътрешния ред, или КТД, които не са спазени. В тази връзка е
постановено решение № 128/28.05.2013г.
по гр.д. № 726/2012г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и
кога е извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването
им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения,
така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника
начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).
В същия смисъл е и решение № 339/19.11.2012г.
по гр.д. № 1688/2011г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че изискването за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на
данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл.194 КТ и за
осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез
индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно
съществените му белези от обективна и субективна страна. Изискванията на чл.
195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са
изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед
защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание.
По делото се
установи, че на ищеца са изискани писмени обяснения във връзка с допуснатите от
него нарушения, но същият е отказал да получи писмата, с които са искани
обяснения. С тези си действия ищеца е осуетил възможността изявлението на
работодателя с искане за обяснения да достигне до него, осуетил е и възможността
да достигне до него всяко изявление на работодателя. Отказът да се получи писмо
с искане за обяснения дава основание да се приеме единствено, че ищеца не е бил
поставен в невъзможност да даде отговор, че обясненията не са били изслушани по
неговаа вина, поради което и с оглед чл. 193, ал.3 КТ, правилото на чл. 193,
ал.2 КТ е неприложимо. В този смисъл е решение №254/27.07.2015 г. по
гр.д.№507/2015 г. на ВКС, IV Г.О.
Следва да се
отбележи, че без значение е дали е било образувано с формален акт дисциплинарно
производство – такъв не се установи по делото, но и Кодекса на труда не съдържа
такова изискване. Данните по делото сочат, че работодателят е узнал за
извършените нарушения въз основа на докладни записки и в тази връзка са
поискани обяснения от работника във връзка с извършените нарушения, но работникът
е отказал да даде писмени такива. Когато се изискат обяснения от работника нито
има значение пред кого са дадени обясненията (достатъчно е те са получени от
субекта на дисциплинарна власт преди налагане на наказанието), нито е
необходимо искането на обяснения да е мотивирано в някаква специална
форма. Няма изискване работодателят да е упълномощил изрично друго лице от
ръководството на предприятието да изиска обясненията, достатъчно е, към момента
на издаване на заповедта, тези обяснения (или отказът да бъдат дадени такива)
да са достигнали до знанието му. В тази връзка е 26.04.2011 г. по
гр.д.№1917/2010 г. III Г.О.
С оглед
изложеното предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението на
ищеца и за отмяна на заповед № 22/04.12.2019г. следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на иска по
чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен и обусловеният иск по чл.
344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор
тролейбус”.
Съдът намира за основателен и доказан
и евентуалния иск за присъждане на обезщетение за времето на оставане на ищеца
без работа за периода от 04.12.2019г. до 04.06.2020г. От фактическа страна на
спора се доказа по несъмнен начин, че през този период, Ц. не е работил по
трудови или други правоотношения и не е реализирал доходи от престиране на
работната си сила, поради което следва да бъде обезщетен за претърпените вреди
от неполучени трудови възнаграждения, настъпили като последица от уволнението
му. Съгласно чл. 228 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя се определя като база въз основа на
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответно обезщетение. Съгласно чл.19,
ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато
работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово
възнаграждение по чл.228 КТ се определя като полученото среднодневно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Видно от
приложеният по делото фиш за работна заплата, ищеца е получил за последния
отработен месец /ноември
Съобразно изхода на делото на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на „Тролейбусен транспорт-Враца, гр.Враца следва да бъдат присъдени
направените в производството от ищеца разноски в размер на 1200.00лв., представляващи
заплатен адвокатски хонорар. Направеното възражение за прекомерност от
процесуалния представител на ответника е неоснователно, тъй като не е налице
противоречие с разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 вр. с ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г.
В тежест на
„Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се възложи сумата от 405.22лв.-държавна такса върху предявените искове.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед
№22/04.12.2019г. на управителя на „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. Мито Орозов №135, с която е
прекратено трудовото правоотношение на Т.Н.Ц. с ЕГН *********, с адрес ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Т.Н.Ц. с ЕГН *********, с адрес *** на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор
тролейбус” в „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. Мито Орозов №135.
ОСЪЖДА
„Тролейбусен
транспорт-Враца“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул. Мито Орозов №135 да заплати на Т.Н.Ц. с ЕГН *********, сумата от 7630.56 лв.,
представляваща обезщетение за времето на оставане на ищеца без работа за
периода от 04.12.2019г. до 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Тролейбусен
транспорт-Враца“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Т.Н.Ц. с ЕГН *********, с адрес *** направените в производството
разноски в размер на 1200.00 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар
ОСЪЖДА
„Тролейбусен
транспорт-Враца“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул. „Мито Орозов” №135 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Враца сумата от 405.22 лв.- държавната такса
върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: