Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.11.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5432 по описа за 2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.11.2018г., гр.д.39600/17г., СРС, 166 с-в
признава за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че С.А.Г. не дължи на „А.Б.“
ЕАД (с предишно фирмено наименование „М.“
ЕАД) сумата 643,36 лева по договор от 09.01.2016г., от
които 49,80 лева – месечна такса и 593,56 – неустойка за предсрочно
прекратяване, като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 100 лева –
разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете „А.Б.“ ЕАД. Счита, че т.5.1 от сключения между
страните договор, подобно на чл.228, ал.3 – ал. 5 ЗЕС предвижда, че влизането в
сила на договора се презумира, освен ако не е уговорено, че влиза в сила
незабавно. Това е изрично вписано в т.5.2.1. от договора, като е посочена
датата 09.01.2016г., когато е сключен. Затова поради прекратяването на договора
преди крайния срок на действие, на основание т.5.3.1 от договора, ищецът дължи
неустойка в размер на всички абонаментни
такси, без отстъпка, считано от прекратяването до крайния срок. Неустойката не
е нищожна, т.к. операторът осъществява значителни разходи за поддържане на
мрежата и пропускът да получи печалба от ползването на услугите за телевизия и
интернет, представлява финансова загуба. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът С.А.Г. не
изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
С договор от 09.01.2016г., ответникът „А.Б.“ ЕАД (с
предишно фирмено наименование „М.“ ЕАД) поема задължение да предоставя на ищеца С.А.Г. електронни
съобщителни услуги за интернет и телевизия на промоционална месечна цена 24,90
лв., за срок от 2 години.
Според т.5.1 от договора и аналогичния чл.228, ал.3 от
Закона за елекронните съобщения, доколкото не е изрично уговорено „незабавно
действие” на договора, същият влиза в сила 7 дни от датата на подписването, в
рамките на който срок абонатът има право да се откаже от услугата като заяви
това писмено в уведомление до оператора. Противно на оплакванията в жалбата, договорът
не обективира изрична уговорка за незабавно действие, считано от подписването,
включително и с т.5.2.1. Предвиждането в тази клауза, че 2-годишният срок от
действието на договора, сключен на 09.01.2016г., изтича на 09.01.2018г., не
замества изричната уговорка за незабавно действие, считано от подписването, каквото
изискване въвеждат цитираните договорна клауза и законова разпоредба. При липса
на ясно и недвусмислено уговорено изключение от общия принцип, следва да се
приеме, че сключеният между страните договор влиза в сила 7 дни след
подписването.
Съобразно чл.228, ал.5 ЗЕС в срока по ал.3, когато е
приложим, абонатът има право едностранно да прекрати договора, без да дължи
неустойки. Като се възползва от тази възможност 2 дни след сключване на
договора, чрез заявлението си от 11.01.2016г. за прекратяване на
правоотношението, ищецът упражнява произтичащо от договора и закона свое право.
При липса на договорно неизпълнение или недобросъвестна злоупотреба с права,
ищецът не дължи съгласно т.5.3.1 от договора неустойка за предсрочно
прекратяване по искане или вина на абоната. След като е безспорно, че в рамките
на късия интервал между сключването и прекратяването на договора, не са предоставяни
услуги от ответника, ищецът не дължи и съответна насрещна месечна такса.
Отделно, според задължителните разяснения на т.3 от ТР
№ 1/15.06.2010г., ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за нищожност на
неустойката поради нарушен принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В
случая, при извършена преценка за нищожност на неустойката, поради накърняване
на добрите нрави, към момента на договарянето, въззивният съд съпоставя следните
критерии: Неустойката е уговорена по вид като компенсаторна за пълно
неизпълнение за целия оставащ срок на договора, а не като мораторна за неточно
изпълнение. Нейният размер, съответстващ на месечните такси, без отстъпки, за
периода от прекратяването на договора до уговорения краен срок на действие, съществено превишава предвидимите
към момента на договарянето вреди за ответника през същия период. Присъждането
на подобна неустойка би довело до неоснователно обогатяване на ответника,
вместо до обезщетяване съразмерно реалните вреди от неизпълнение. Като
уговорена с единствената цел да се отклони от присъщите й функции, т.е. в противоречие
с добрите нрави, клаузата за неустойка е изцяло нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. По
делото не е релевирано възражение за прекомерност на неустойката, поради което
въпросът за намаляването й като такава не стои. Основателни са исковете по чл.124,
ал.1 ГПК за признаване недължимост на месечна такса за предоставени услуги и
неустойка за предсрочно прекратяване.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.11.2018г., гр.д.39600/17г., СРС, 166 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.