О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 843
гр.Пловдив, 12.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
въззивно отделение, VIII
граждански състав, в закрито заседание
на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа в закрито заседание
докладваното от Председателя въззивно частно гражданско дело № 789 по описа на
съда за 2020 г. намира следното:
Производството е по реда
на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба с вх. № 12082/20.05.2020 год., подадена от Л.К.Ч.,
с ЕГН **********,***, Пловдивска област, ул. „1.“ № 4, чрез процесуалния му представител адв. Т. С.
против Определение №116/11.02.2020г.
постановено по гр.д.№1267/2019г. по описа на КРС, с което е отхвърлено направено от Л.Ч. искане по
реда на чл. 248 ГПК да се измени Решение № 464/18.12.2019 год., по същото дело
на Районен съд–Карлово и да бъдат присъдени на ищеца разноските, сторени в
производството по предявения от него иск. Искането в частната жалба е да се
отмени постановеното определение и да се присъдят в полза на ищеца направените
от него разноски.
В
жалбата се релевират възражения, че изводите на първоинстанционния съд относно
поведението на ответника са погрешни. Твърди се, че ответникът е знаел, че
ведно с присъденото с Решение № 106/05.04.2018 год., по гр. дело № 123/2017
год. по описа на Районен съд – Карлово обезщетение, дължи и законна лихва за
забава, макар такава да не е била присъдена с диспозитива на същото решение.
Неплащането на лихвата, довело до необходимостта от предявяване на иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и завеждането на гр. дело
1267/2019 год. по описа на Районен съд – Карлово, поради което би следвало да
се приеме, че ответникът е дал повод за воденето на производството по
същия.
В
срок е постъпил отговор от М.Н.Ч., чрез процесуалния представител адв. И.Д., с който се излага становище за
неоснователност на частната жалба и законосъобразност на постановеното
Определение № 116/11.02.2020 г. Твърди се, че направеното искане за присъждане
на законна лихва върху присъденото с Решение № 106/05.04.2018 год. вземане е
било отразено от решаващия съд, но е липсвало произнасяне по него. По-късно
решението е било обжалвано и потвърдено
от Окръжен съд – Пловдив, като двата акта влезли в законна сила на 21.03.2019
год. След няколко месеца ищецът поискал от съда да допълни решението си в
частта относно дължимата законна лихва, но това му било отказано с оглед
изтичане на срока за отправяне на искане по чл. 250 ГПК. Поради последното било
образувано производството пред Районен съд–Карлово, с предмет- искане за
присъждане на законна лихва от завеждането на първоначалната искова молба-
31.01.2017 год., до окончателното изплащане на присъдените главници–15.05.2019
год. Твърди се, че с оглед признаването на иска от страна на ответницата и
факта, че същата не е била причина за образуване на това производство, съдът е
отказал да бъдат присъдени на ищеца сторените от него разноските. В този смисъл
определението на КРС било правилно и законосъобразно, поради което и
ответницата моли същото да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе
предвид доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира следното:
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
По
съществото на жалбата:
В
първоинстанционното производство е постановено съдебно решение, с което е
уважен заведеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е оставено без
уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, на основание разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С молба с вх. № 14777/27.12.2019
год., Л.К.Ч., чрез пълномощника си адв. С., моли Решение № 464/18.12.2019 год.
постановено по гр.д.№1267/2019г. по описа на КРС да бъде изменено, като на
ищеца бъдат присъдени сторените от него разноски.
От ответницата е постъпил отговор, с който се поддържа, че от нейна
страна не е бил даван повод за завеждане на иска и решението в частта за
разноските не следвало да бъде изменяно. Съдът е постановил Определение №
116/11.02.2020 год, по гр.д.№1267/2019г.
по описа на КРС, с което е оставил молбата без уважение. В
мотивната част на определението е посочено, че по гр. дело № 123/2017 год., по
описа на РС – Карлово, е постановено решение за уважаване на иска, но
решаващият съд е пропуснал да се произнесе за претендираната от него лихва.
Ищецът не е поискал по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК допълване на съдебното
решение, а с поведението си ответницата не е дала повод за образуване на гр.
дело № 1267/2019 год., РСК, II гр.с.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК са налице две предпоставки за недължимост на разноски от ответната в тази
хипотеза: същият да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал
заведения срещу него иск. Изискването е тези предпоставки да съществуват
кумулативно, преценката за което се прави на база фактите по конкретното дело.
Идеята на разпоредбата е, ответната страна да не бъде натоварвана с разноски,
когато поведението й нито е обусловило завеждането на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца.
В настоящият случай ищецът е потърсил защита на правата си още с образуването на гражданско дело № 123/2017 год. по описа на
Районен съд – Карлово. В петитума на
искането си той е заявил претенция да му
бъдат присъдени както претендираните
обезщетения, така и законната лихва върху тях. Същото действително е отразено в мотивната част на
Решение № 106/05.04.2018 год., видно от копието на същото, приложено като
доказателство по гр. дело № 1267/2019 год, но в диспозитива на решението липсва произнасяне по така направеното искане
за присъждане на законна лихва. Механизмът за защита на ищцовата страна в този
случай е чрез депозиране на молба за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Такава молба не е постъпила по гражданско дело № 123/2017 год. в законовия
едномесечен срок. След произнасянето и на Окръжен съд – Пловдив във връзка с
въззивно обжалване на първоинстанционния акт, двете решения са влезли в законна
сила на 21.03.2019 год.
Съдът намира, че задължението на ищеца
да брани собствените си интереси е изцяло негово и не следва да бъде
прехвърляна отговорността за същото върху ответната страна. В случая, в който
няма произнасяне в диспозитива на решението по отношение на някой от
съединените искове, за този иск не възниква сила на присъдено нещо. От
последното произтича и изводът, че за насрещната страна не възниква задължение
по отношение на това искане. В интерес на ищеца е да следи дали по всяко от
неговите искания има произнасяне. Когато липсва такова ощетената страна може да
брани правата си чрез отправяне на молба за допълване на решение по чл. 250 ГПК.
Когато тази правна възможност не е реализирана, или както се е случило в
настоящия казус – същото е направено извън срока, единствен вариант за ищеца
остава да заведе ново производство, посредством което да реализира правата си.
С оглед на така изложеното са несъстоятелни твърденията на ищеца, че на база
връчената искова молба по гр. дело № 123/2017 год., ответницата е знаела, че
ведно с присъденото обезщетение дължи законна лихва за забава, макар такава да
не е присъдена. Такава лихва е недължима, когато не е включена в пределите на
сила на присъдено нещо на решението. Ответникът няма задължението да заплаща
нещо, за което не е признато от съда, че е негово задължение. Ненавременното
подаване на молбата за допълване на решението, оставена без уважение, е причината
лихвите да се търсят в отделно производство, за което ищецът прави разноските,
предмет на сегашното произнасяне. Ето защо съдът намира, че е налице първият от
критериите на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на производството по гр. дело № 1267/2019 год., Районен съд –
Карлово.
По отношение на втория критерии, видно
от първоинстанционното дело, предявеният иск е изцяло признат от ответницата.
Същото е изрично заявено с подадения отговор на искова молба с вх. № 11825/23.10.2019
год., въз основа на което е постановено и Решение № 464/18.12.2019 год. по реда
на чл. 237 ГПК.
Предвид анализираната фактическа и
правна обстановка съдът намира, че са налице критериите за прилагането на чл.
78, ал. 2 ГПК и ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща разноски за
производството по гр. дело № 1267/2019 год., РСК, II гр.с. Направеният извод съвпада с
този, достигнат от първоинстанционния съд, поради което и обжалваното
определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника по частната жалба за
присъждане на разноските в настоящото производство в размер на 400 лв.,
заплащането на които е удостоверено с разписката в Договор № 6838/09.01.2020
год., приложен към гр. дело № 201/2020 год., Окръжен съд – Пловдив, V гр. състав.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 116
/ 11.02.2020 г., постановено по гр. дело № 1267/2019 год., по описа на
Карловски районен съд II гр.
състав.
ОСЪЖДА Л.К.Ч., с ЕГН **********,***,
Пловдивска област, ул. „1.“ № 4, подадена чрез адв. Т.С., да заплати на М.Н.Ч.,
ЕГН ********** ***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - сторени разноски в
настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: