Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 193 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя “Б.-М.С.”
АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, за откриване на производство по
несъстоятелност на “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, поради
неплатежоспособност и поради свръхзадълженост при
условията на кумулативност.
Молителят твърди, че ответното дружество е
длъжник на “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност) по
редица търговски сделки, сключени преди откриване на производството по
несъстоятелност на молителя и които не са платени на падежа. Твърди, че за
вземанията на молителя е издаден изпълнителен лист по т.д. № 3395/2018 г. по
описа на Апелативен съд – София, 6 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ
В. *** действие - Окръжен съд София. Твърди, че дължимата сума по
изпълнителното дело, заедно със законните лихви към 17.01.2020 г., възлиза на 2
411 442 лева. Позовава се на презумпцията на чл. 608, ал. 4 от ТЗ. Твърди, че
поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 05.04.2019 г. и са
изтекли повече от шест месеца от получаването на съобщението - поканата за
доброволно плащане на задължението, но до този момент няма извършено никакво плащане.
Твърди, че по друго изпълнително дело № 220199260400320 по описа на същия
съдебен изпълнител, което е образувано по делегация за изпълнение на определени
изпълнителни действия, първоначалното изпълнително дело по издадения
изпълнителен лист по т.д. 15/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд е образувано
при ЧСИ Г.С., като поканата за доброволно изпълнение е получена от “В.Т.” ЕООД на 10.12.2018 г., т.е. преди повече от 13 месеца. Твърди, че по това второ
изпълнително дело молителят “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност)
е присъединен като взискател, като по него общият размер на задълженията на “В.Т.” ЕООД възлиза на 2
963 474,48 лева.
Молителят твърди, че най-старото задължение по
търговски сделки - доставки, извършени от “Б.-М.С.” АД,
което не е заплатено от “В.Т.” ЕООД, е по фактура № 1/30.06.2008 г. Твърди, че поради
това на следващия ден “В.Т.” ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност. Спряло е плащанията, като не е извършвало
никакви плащания и по следващите фактури, описани в изпълнителния лист, издаден
от Софийския апелативен съд. Позовава се на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Твърди, че “В.Т.” ЕООД е изпаднал в
неплатежоспособност още през м. юли 2008 г., като се позовава на презумпцията
по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, тъй като не е подавало своевременно счетоводните си
отчети в Търговския регистър. Твърди, че ответното дружество е забавило
обявяването на счетоводните си отчети в Търговския регистър за 2015 г. и 2016
г. повече от три години. Твърди, че счетоводните отчети за 2015 г., 2016 г. и
2017 г. са подадени едва през 2019 г., а счетоводният отчет за 2018 г. все още
не е подаден за обявяване в Търговския регистър.
Молителят твърди, че ответното дружество е и
свръхзадлъжняло, тъй като притежаваното от него имущество (два недвижими имота)
не е достатъчно, за да се изплатят задълженията само по посочените в молбата
изпълнителни дела. Твърди също, че търговското предприятие на ответното
дружество е предоставено в особен залог на кредитора “М.Г.Б.” ЕООД, който е присъединен взискател по изпълнително дело № 320/2019 г. на
ЧСИ В. Ц...
Твърди, че ответното дружество не води редовни
счетоводни записвания, тъй като задълженията към “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност) не
са осчетоводени.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на ответника, да бъде определена началната й дата (на датата, следваща падежа на фактура № 1/30.06.2008 г.), да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.
Прави искане по чл. 635, ал. 2 от ТЗ да бъде лишен представляващият “В.Т.” ЕООД от право да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството, като това право бъде предоставено на временния синдик, тъй като с действията си застрашава интересите на кредиторите.
Ответникът “В.Т.” ЕООД е депозирал отговор на молбата по чл.625 от ТЗ, в който оспорва
същата като нередовна и неоснователна. Изложените доводи относно вземането на
молителя и качеството на молителя като кредитор на ответното дружество касаят
основателността, а не допустимостта на молбата. Ответникът оспорва подаването
на молбата по чл. 625 от ТЗ, тъй като молителят имал възможност да предприеме
действия по индивидуално принудително изпълнение. Излага подробни съображения,
че не се дължи твърдяното от молителя вземане поради извършени плащания на
стойност от 836 107,27 лева и от 974 700 лева, както и извършени
прихващания на обща стойност от 1 234 671,72 лева. Сочи, че не ответното
дружество дължи на молителя, а напротив - молителят дължи парично вземане на
ответното дружество.
Оспорва също, че изпълнителното дело е образувано
по изпълнителен лист, който е издаден въз основа на решение, което не е влязло
в сила, доколкото има висящо производство по т.д. № 1027/2009 г. по описа на
ВКС, II Т.О.
Ответникът оспорва твърденията, че ответното дружество
е неплатежоспособно и свръхзадължено. Сочи, че в продължение на дълъг период от
най-малко четири финансови години показателите за ликвидност са доста над
приетата за допустима стойност от единица. Сочи, че между страните не са
извършени разплащания не поради невъзможност на ответника да плати, а поради
недължимост на вземането към молителя, тъй като претендираното вземане е изцяло
погасено.
Претендира да бъде отхвърлена молбата по чл. 625
от ТЗ като неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото e представен от молителя “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност)
изпълнителен лист, издаден на 01.02.2019 г. по т.д. № 3395/2018 г. по описа на
Апелативен съд – София, 6 състав, с който настоящият ответник “В.Т.” ЕООД е осъден да заплати на “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност) на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ сумата от 1 234 672,02 лева,
представляваща незаплатена част от общо дължима цена на продадени и доставени
стоки и услуги по фактури, както следва: фактура № 001/30.06.2008 г. на
стойност 241 920 лева, фактура № 002/31.07.2008 г. на стойност 0,00 лева,
фактура № 004/29.08.2008 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 006/30.09.2008 г.
на стойност 0,00 лева, фактура № 007/30.09.2008 г. на стойност 100 800 лева,
фактура № 009/31.10.2008 г. на стойност 44 083,87 лева, фактура №
010/31.10.2008 г. на стойност 161 280 лева, фактура № 011/28.11.2008 г. на
стойност 5 100,48 лева, фактура № 012/28.11.2008 г. на стойност 110 880 лева,
фактура № 013/29.12.2008 г. на стойност 46 763,14 лева, фактура №
014/29.12.2008 г. на стойност 201 600 лева, фактура № 016/05.01.2009 г. на
стойност 91 721,95 лева, фактура № 017/27.02.2009 г. на стойност 194 957,28 лева,
фактура № 018/31.03.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 020/30.04.2009 г.
на стойност 105 898,46 лева, фактура № 021/30.04.2009 г. на стойност 141 120 лева,
фактура № 022/30.05.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 023/30.05.2009 г.
на стойност 262 080 лева, фактура № 024/30.06.2009 г. на стойност 0,00 лева,
фактура № 025/31.07.2009 г. на стойност 0,00 лева, фактура № 026/31.07.2009 г.
на стойност 70 560 лева, фактура № 027/31.08.2009 г. на стойност 6 997,54 лева,
фактура № 028/31.08.2009 г. на стойност 50 400 лева, фактура № 029/30.09.2009
г. на стойност 69 072,19 лева, фактура № 030/30.10.2009 г. на стойност 49 783,10
лева, фактура № 031/30.10.2009 г. на стойност 57 533,62 лева, фактура №
032/30.11.2009 г. на стойност 113 348,09 лева, фактура № 033/30.11.2009 г. на
стойност 470,23 лева, фактура № 034/30.12.2009 г. на стойност 75 572,78 лева,
фактура № 035/28.01.2010 г. на стойност 95642,06 лева, фактура № 038/26.02.2010
г. на стойност 7 182 лева, фактура № 043/31.03.2010 г. на стойност 995,90 лева,
фактура № 045/30.04.2010 г. на стойност 1264,20 лева, фактура № 046/31.05.2010
г. на стойност 2 454,48 лева, фактура № 050/30.06.2010 г. на стойност 2 255,06 лева,
фактура № 054/30.07.2010 г. на стойност 536,59 лева, фактура № 055/30.07.2010
г. на стойност 144 000 лева, фактура № 058/30.08.2010 г. на стойност 1 248,91 лева,
фактура № 061/30.09.2010 г. на стойност 3 367,06 лева, фактура № 062/30.09.2010
г. на стойност 123 471,94 лева, фактура № 063/30.09.2010 г. на стойност 963,52 лева,
фактура № 065/29.10.2010 г. на стойност 2 800,39 лева, фактура № 066/29.10.2010
г. на стойност 317,95 лева, фактура № 069/30.11.2010 г. на стойност 4 209,74 лева,
фактура № 070/30.11.2010 г. на стойност 337,92 лева, фактура № 071/30.11.2010
г. на стойност 252 000 лева, фактура № 073/30.12.2010 г. на стойност 523,99 лева,
фактура № 074/30.12.2010 г. на стойност 1 345,54 лева, фактура № 075/30.12.2010
г. на стойност 108 831,74 лева, фактура № 080/31.03.2011 г. на стойност 86
423,40 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2014 година и до
окончателно погасяване на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати
сумата 380 464,89 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва, дължима върху присъдената главница, която лихва е за периода 09.04.2011 г.
- 09.04.2014 г.
Представено е удостоверение с изх. № 1050/17.01.2020 г. по изп. дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ В. Ц.., за образувано въз основа на гореописания изпълнителен лист изпълнително дело, в което е посочено, че задължението на “В.Т.” ЕООД към взискателя “Б.М.-С.” АД (в несъстоятелност) към 17.01.2020 г. възлиза общо на 2 411 442,55 лева.
Представено е също удостоверение с изх. № 1049/17.01.2020 г. по изп. дело № 20199260400320 по описа на ЧСИ В. Ц.., по което настоящият молител се е присъединил като взискател въз основа на удостоверение от изп. дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ В. Ц...
Представено е от ответника решение № 230/28.01.2019 г. по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав (невлязло в сила), с което е потвърдено решение № 755/12.04.2018 г. по т.д. № 2494/2014 г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, и въз основа на което е издаден гореописаният изпълнителен лист в полза на молителя в настоящото производство. В хода на процеса е постановено определение № 422/19.06.2020 г. по т.д. № 1027/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и съответно е влязло в сила.
Представена е от ответника молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 от ГПК, подадена от “В.Т.” ЕООД по т.д. № 2494/2014 г. по описа на СГС.
Представени са от ответника годишни финансови отчети за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 31.05.2020 г., инвентаризационни описи и списък на кредиторите (стр. 877 от делото).
Представени са от ответника доказателства за извършено на 08.10.2013 г. плащане към НАП на задължения на настоящия молител “Б.М.-С.” АД (в несъстоятелност) в общ размер на 415 375,34 лева.
Представени са също фактури, издадени от “Б.М.-С.” АД на получателя “В.Т.” ЕООД в периода 30.06.2008 г. – 31.03.2011 г., както и платежни нареждания и извлечения от сметки на “В.Т.” ЕООД. Представени са фактури, издадени от “В.Т.” ЕООД на получателя “Б.М.-С.” АД.
Представени са също протоколи за прихващане на
разчети между “Б.-М.С.”
АД и “В.Т.” ЕООД от 31.12.2009 г., от
30.04.2010 г., от 31.12.2010 г., както и подписани между страните протоколи за
прихващане на съществуващи вземания и задължения от 30.09.2010 г. и от
30.12.2010 г. и изявление за прихващане с изх. № 98/31.03.2011 г., отправено от
“Б.-М.С.” АД до “В.Т.” ЕООД.
Представен е от ответника и договор, сключен на
10.03.2010 г. между “Б.-М.С.”
АД като доверител и “В.Т.” ЕООД като довереник, с който
доверителят възлага, а довереникът приема от свое име или от името и за сметка
на доверителя да извършва плащания за изпълнение на негови парични задължения
към персонал, доставчици и за покриване на други разходи при условията и по реда
на договора. Представени са и доказателства във връзка с изпълнението на този
договор – извършени плащания от “В.Т.”
ЕООД към трети лица за сметка на “Б.-М.С.” АД.
Представено е ответника и споразумение от 05.11.2011
г., с което се прекратява сключения между страните договор от 28.05.2008 г. за
доставка на суровина (пигматит), и страните се
споразумяват, че “Б.-М.С.”
АД дължи на “В.Т.” ЕООД неустойка в размер на
746 852 лева, платима в срок до 15.03.2011 г.
Представено е от ответника и Решение №
276/15.07.2015 г., постановено по т.д. № 1385/2014 г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 34/16.01.2017
г. по т.д. № 562/2016 по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., с което след отмяна на решение № 87/07.07.2014 г. по
т.д. № 15/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд и определение № 658/23.10.2014 г.
на Пазарджишкия окръжен съд по същото дело, е признато за установено по
исковете с правно основание по чл. 694, ал. 1 от ТЗ предявените от “М.И.” ООД против “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност) и “В.Т.” ЕООД несъществуване на вземанията на “В.Т.” ЕООД, приети в
производството по несъстоятелност на длъжника “Б.-М.С.” АД и
включени в списъка на приетите вземания от съда по несъстоятелността
с определение № 534/28.12.2012 г. по т.д. № 66/2010 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, както следва:
вземане в размер на 746
852 лева, представляващо неустойка по договор от 28.05.2008 г. за
продажба на суровина-пегматит,
сключен между несъстоятелния длъжник и “В.Т.” ЕООД; вземане в размер на 31 929,60 лева, представляващо цена за продажбата на
стока, за която е съставена фактура № 1981/30.12.2009 г. и вземане в размер на 4 033,94 лева, представляващо
обезщетение за забавено плащане върху сумата от 31 929,60 лева, за периода
на забавата от 31.12.2009 г. до 21.03.2011 г., както и е осъдено “В.Т.” ЕООД да заплати дължима
държавна такса по производството в размер на 31 312,60 лева за първата
инстанция и 15 656,30 лева за въззивната
инстанция.
Представени са от
ответника споразумение
от 15.01.2019 г. към договор за заместване в дълг от 17.01.2018 г. и споразумение
от 13.01.2020 г. към същия договор, сключени между “Ф. М.И.Г.” ЛЛС като длъжник и “В.Т.” ЕООД като
кредитор, съгласно които длъжникът “Ф. М.И.Г.” ЛЛС се
задължава да погаси задължението си в срок до 12 месеца от датата на подписване
на споразумението (чл. 2
от съответното споразумение).
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и
приложена по делото служебно извършена справка от електронната система ИКАР –
Имотен регистър за притежавани от “В.Т.”
ЕООД недвижими имоти на територията на
цялата страна по партидата на ответника, от която се установява, че за
дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана и е представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от която е видно, че в
централната база на АИС КАТ има регистрирани МПС на името на “В.Т.” ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че няма наложени обезпечителни мерки и няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на “В.Т.” ЕООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2016 г. – 2019 г. вкл. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и изчислява показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството за 2016 г. и 2017 г. са дългосрочните финансови активи, които към 31.12.2016 г. са в размер на 638 хил. лева, представляващи 92,1% от нетекущите активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 502 хил. лева, представляващи 89% от нетекущите активи. С най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството за 2018 г. и 2019 г. са дълготрайните материални активи, които към 31.12.2018 г. са в размер на 34 хил. лева, представляващи 63% от нетекущите активи; към 31.12.2019 г. са в размер на 33 хил. лева, представляващи 67,3% от нетекущите активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи за анализирания период са вземанията на дружеството, които към 31.12.2016 г. са в размер на 2760 хил. лева, представляващи 83,1% от краткотрайните активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 2784 хил.лева, представляващи 85,1% от краткотрайните активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 2367 хил. лева, представляващи 97,7% от краткотрайните активи; към 31.12.2019 г. са в размер на 2364 хил. лева, представляващи 97,9% от краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството са други задължения за всяка година от анализирания период, както следва: към 31.12.2016 г. са в размер на 3367 хил. лева, представляващи 75,7% от всички задължения; към 31.12.2017 г. са в размер на 3034 хил. лева, представляващи 80,3% от всички задължения; към 31.12.2018 г. са в размер на 2043 хил. лева, представляващи 83,9% от всички задължения; към 31.12.2019 г. са в размер на 2171 хил. лева, представляващи 84,7% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено финансово и икономическо състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 2,9625 за 2016 г., 4,1936 за 2017 г., 4,0981 за 2018 г. и 2,9038 за 2019 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 2,7975 за 2016 г., 3,9590 за 2017 г., 4,0068 за 2018 г. и 2,8413 за 2019 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,3354 за 2016 г., 0,3897 за 2017 г., 0,0017 за 2018 г. и 0,0000 за 2019 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., коефициентите на обща, бърза и аболютна ликвидност са в референтните стойности. Към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са в референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност за този период са извън реферернтните стойности, поради липса на парични средства.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,0083 за 2016 г., 0,0029 за 2017 г., -0,0492 за 2018 г. и -0,0405 за 2019 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 120,4054 за 2016 г., 344,2727 за 2017 г., -20,3438 за 2018 г. и -24,7019 за 2019 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. коефициентът на финансова автономност има стойност многократно под референтната стойност от 0,33. Към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност, дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. общата балансова стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни), притежавани от “В.Т.” ЕООД, са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи и нетекущи). Към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. общата балансова стойност на всички активи на ответника не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи и нетекущи), като към 31.12.2018 г. задълженията превишават активите със сумата от 128 хил. лева и към 31.12.2019 г. – със сумата от 104 хил. лева.
Вещото лице
дава заключение, че в баланса си за анализирания
период 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. “В.Т.” ЕООД не води задължения към “Б.-М.С.” АД.
Вещото лице дава заключение, че от счетоводството на “В.Т.” ЕООД е предоставена информация за извършени плащания по фактури на “Б.-М.С.” АД, като фактура № **********/30.06.2008 г. на стойност 241 920 лева с ДДС и фактура № **********/31.03.2011 г. на стойност 86 423,40 лева, посочени в изпълнителен лист от 01.02.2019 г., издаден от САС, са изплатени с изрични платежни нареждания по банковата сметка на “Б.-М.С.” АД. Вещото лице посочва, че относно остатъка от задълженията в размер на 1 234 672,02 лева, които има “В.Т.” ЕООД към “Б.-М.С.” АД и посочени от счетоводството протоколи за прихващане, екпертизата не може да даде заключение. Посочва, че съгласно удостоверение от ЧСИ В. Ц.. по изпълнително дело № 20199260400139 с изх. № 1050/17.01.2020 г. задължението на “В.Т.” ЕООД към “Б.-М.С.” АД възлиза на 2 411 442,55 лева, включително дължимите такси по изпълнението.
Вещото лице
дава заключение, че общата стойност на имуществото на ответното дружество по последния
годишен баланс, а именно към 31.12.2019 г. възлиза на 2465 хил. лева, в това
число: ДМА 33 хил. лева, отсрочени данъци 16 хил. лева, материални запаси 52
хил. лева, други вземания 2364 хил. лева и парични средства 0,00 хил.
лева.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г. ответното дружество отчита в баланса си парични средства в банкови сметки и на каса в размер на 0 лева, а към датата на изготвяне на заключението – 30.04.2020 г. паричните средства на дружеството са 0 лева. Посочва, че видно от представената оборотна ведомост за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. на сметки 501 “Каса в лева” и 503 “Разплащателна сметка в левове” няма движение на парични средства, салдото е 0 лева.
Вещото лице дава заключение, че съобразно изчислените коефициенти на обща и бърза ликвидност за анализираните периоди краткотрайните активи на дружеството са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност имат нулеви стойности поради липса на достатъчно парични средства.
Вещото лице
дава заключение, че последното плащане от “В.Т.” ЕООД за погасяване на
краткосрочно задължение по търговска сделка към контрагент “Б.-М.С.” АД,
е извършено на 12.12.2015 г.,
частично в размер на 40 000 лева по фактура № **********/25.11.2015 г., цялата фактура
на стойност 109 335,74 лева с ДДС, издадена с основание “Подготовка
на продукти съгл.договор от 02.11.2015 г. за м.ноември 2015 г.”. На
31.01.2019 г. е извършено последно плащане, в брой, към община Елин Пелин по
фактура № **********/ 31.01.2019 г. на стойност 20 лева, с основание “Издаване
на данъчна оценка”. Последното плащане от “В.Т.” ЕООД към НАП е извършено на 24.04.2020 г.. като са
изплатени суми за осигурителни вноски за ДОО – 488,78 лева, осигурителни вноски
за ДЗПО – 122,20 лева, осигурителни вноски за НЗОК – 195,51 лева, за данъци и
други приходи в централния бюджет - 32 лева.
Вещото лице посочва, че от счетоводството на молителя “Б.-М.С.” АД (н.) не са представени данни за периода до 2016 г., тъй като счетоводителят водел счетоводството от 2016 г. и оттогава до настоящия момент няма отразени плащания от ответника към ищеца по търговски сделки.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й.. Вещото лице дава заключение, че задълженията на “В.Т.” ЕООД към 31.12.2019 г. са към следните кредитори: F. M. I.G. LLC, САЩ, в размер на 1 469 486,43 лева (844 052.20 USD), към “М.Г.Б.” ЕООД в размер на 434 000 лева, към Доставчици-асоциирани и смесени предприятия 389 хил. лева, по предоставени аванси 2 хил. лева, други кредитори 215 хил. лева, разчети по лихви 46 хил. лева, към персонала 4 хил. лева, осигурителни 1 хил. лева и данъчни задължения 2 хил. лева. Задълженията на “В.Т.” ЕООД към F.М. I. G. LLC в размер на 1 469 486,43 лева (844 052.20 USD) произтичат от Договор за кредит от 05.11.2010 г., сключен между кредитор F. M. I.T G.LLC, като срокът на договора е удължен до 31.12.2022 г. съгласно анекс № 1/08.08.2011 г.
Вещото лице дава заключение, че вземанията на “В.Т.” ЕООД към 31.12.2019 г. са на стойност 2364 хил. лева, представляващи 97,8 % от всички краткотрайни активи, от които 2359 хил. лева са вземане от F.M.I.G.LLC. Към 31.05.2020 г. вземанията са в общ размер на 2387 хил. лева, в това число 2359 хил. лева от F.M.I.G.LLC, представляващи 98,8% от всички вземания и представляващи 94,8% от всички активи притежавани от дружеството. Вземанията на “В.Т.” ЕООД произтичат от договор за заместване в дълг, сключен на 17.01.2018 г. между “Ф. М.И.Г.” ЛЛС като поемател, “Г.” ЛЛП - Великобритания като длъжник и “В.Т.” ЕООД като кредитор, като с договора поемателят замества изцяло длъжника за сумата от 2 358 965,45 лева, съгласно финансови разчети между страните. Вещото лице дава заключение, че в договора за заместване на дълг не е определен падеж на вземането на “В.Т.” ЕООД, поради което вземането е посочено правилно като краткосрочно, както и че през 2018 г., 2019 и към 31.05.2020 г. в счетоводството на “В.Т.” ЕООД няма отразено постъпление на парични средства от поемателя.
Вещото лице дава заключение, като изчислява алтернативен вариант на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, като не взема предвид вземането на ответника от F.M.I.G.LLC, доколкото същото не е събрано над 1 година, както и задълженията на ответника към F.M.I.G.LLC по горепосочения договор за кредит, доколкото срокът им е до 31.12.2022 г. При този алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност е 0,0685 за 2019 г. и 0,1600 към 31.05.2020 г.; коефициентът на бърза ликвидност е 0,0060 за 2019 г. и 0,0560 към 31.05.2020 г.; коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са 0,0000 за 2019 г. и 0,0000 към 31.05.2020 г.; коефициентът на финансова автономност е -0,0405 за 2019 г. и 0.0898 към 31.05.2020 г.; коефициентът на задлъжнялост е -24,7019 за 2019 г. и 11.1366 към 31.05.2020 г.
Вещото лице
дава заключение, че заявените с молбата задължения на “В.Т.” ЕООД към молителя са формирани от 50 фактури по
изпълнителния лист и са на обща стойност от 3 042 115,10 лева, като
след извършени плащания остатъкът е в размер на 1 231 307,83 лева,
който е погасен чрез прихващане, извършено с шест броя протоколи в
периода 2009 г. – 2011 г.,
описани подробно в заключението. Посочва, че в счетоводството на “В.Т.”
ЕООД няма салдо между двете дружества по повод на процесиите 50 фактури и такива
задължения не се водят в баланса на ответника за анализирания период (2016 г.,
2017 г., 2018 г., 2019 г. и към 31.05.2020 г.), като разчетите между двете
дружества за доставени стоки по 50 броя фактури на стойност от 3 042 115,42
лева са уредени. Посочва, че в счетоводството на “Б.-М.С. АД (н.) в сметка 498 “Други
дебитори” по дебита на сметката отразени вземания на “Б.-М.С.” АД от “В.Т.” ЕООД към
25.11.2015 г. са на стойност от 3 211 883,06 лева, без аналитичност по фактури. Посочва, че се водят и
задължения на молителя към ответника по две счетоводни сметки в общ размер на
1 337 572,76 лева (778 781,60 лева по сметка 406 “Доставчици свързани лица” и 558 791,16
лева по сметка 499 “Други
кредитори”).
По делото е
изслушано и прието и второ допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице С.Й.. Съгласно поставената задача вещото лице
изчислява алтернативен вариант на показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, като взема предвид вземането на ответника от F.M.I.G.LLC, доколкото същото било краткосрочно с оглед
споразумение от 15.01.2019 г. и споразумение от 13.01.2020 г. При този втори алтернативен вариант коефициентът на
обща ликвидност е 2,9038 за 2019 г. и 4,8780 към 31.05.2020 г.; коефициентът на
бърза ликвидност е 2,8413 за 2019 г. и 4,7740 към 31.05.2020 г.; коефициентите
на незабавна и на абсолютна ликвидност са 0,0000 за 2019 г. и 0,0000 към
31.05.2020 г.; коефициентът на финансова автономност е -0,0405 за 2019 г. и 0,0898 към 31.05.2020 г.; коефициентът на задлъжнялост е
-24,7019 за 2019 г. и 11,1366 към 31.05.2020 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – ответникът “В.Т.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя “Б.-М.С.”
АД (в несъстоятелност), който твърди, че има вземания към ответното
дружество от търговски сделки. От
събраните по делото доказателства се установява, че същите произтичат от договори за продажба на стоки, които са обективирани в горепосочените
фактури. Договорът за продажба на стоки е търговска сделка по смисъла
на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което вземанията на
молителя от същата могат да служат за иницииране на производство по
несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
Вземанията на молителя са установени по основание и
размер във воденото между страните съдебно производство с влязло в сила решение
№ 755/12.04.2018 г. по т.д. № 2494/2014 г. по описа на СГС, ТО,
3 състав, потвърдено с решение № 230/28.01.2019 г. по
т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение №
422/19.06.2020 г. по т.д. № 1027/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О. Поради това съдът
не кредитира допълнителното заключение на вещото лице Й. в частта относно погасяване
на тези вземания чрез прихващане в периода 2009 г. – 2011 г. Тези възражения на
ответника са били разгледани в предходното съдебно производство относно
вземанията на настоящия молител “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност) и не са уважени от съда. На основание чл. 298, ал. 4 от ГПК, влязлото в
сила решение има действие и по отношение на разрешените с него възражения за
прихващане, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото
производство при разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ. Още повече че
настоящото решение не се ползва със сила на присъдено нещо относно вземанията
на молителя.
Съдът намира, че представената от ответника молба за
отмяна по реда на чл. 303 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение по т.д. №
2494/2014 г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, не променя горния
извод. Отмяната по реда на чл. 303 от ГПК е извънреден способ за контрол на
влезлите в сила съдебни решения, който се извършва на лимитативно посочените в
закона предпоставки. Това производство не е фаза на исковия процес, а
самостоятелно извънинстанционно производство (така Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, стр. 541-542,
издание Седмо, 2001 г.). Поради това до евентуалната
отмяна на постановеното съдебно решение настоящият състав следва да зачете
силата му на пресъдено нещо.
С оглед на горното и предвид събраните по
делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема, че вземанията на молителя
са изискуеми. Ответникът,
който носи доказателствена тежест за това, не представи доказателства за
погасяването на вземанията на
молителя след постановяване на горепосоченото съдебно решение
(т.е. факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
приключилото съдебно производство).
С оглед на изложеното
съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност) да поиска откриване на производство по
несъстоятелност за ответното дружество.
При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова
автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и
задълженията по годишните финансови отчети на ответното дружество и от
основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че към
31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г.,
коефициентите на обща, бърза и аболютна ликвидност са в референтните
стойности. Към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. коефициентите на обща и бърза
ликвидност са в референтните стойности, а коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност за този период са извън референтните стойности поради
липса на парични средства.
Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).
В случая следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца. В случая при анализиране на счетоводните данни на ответното дружество и изслушаните основно и допълнителни заключения на вещото лице прави впечатление, че краткосрочните вземания към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и към 31.05.2020 г. са в размер на около 2 370 хил. лева и формират над 97% от всички краткотрайни активи на дружеството. От тях вземане в размер на 2 358 965,45 лева е от длъжника “Ф. М.И.Г.” ЛЛС – САЩ, което съгласно договор за заместване в дълг от 17.01.2018 г. е заместило длъжника Г. ЛЛП – Великобритания. Макар вещото лице да сочи в първото допълнително заключение, че в договора за поемане в дълг не е посочен падеж на задължението, след това по делото са представени от ответника две споразумения от 15.01.2019 г. и съответно от 13.01.2020 г. за отсрочване на задължението, поето от длъжника с договора за заместване в дълг. Няма данни за извършване на каквото и да било плащане от “Ф. М.И.Г.” ЛЛС към ответника “В.Т.” ЕООД през периода 2018 г. – 02.09.2020 г. (датата на второто заключение на вещото лице), няма данни и за извършени плащания от предишния длъжник. В случая тези вземания на ответника към чуждестранното юридическо лице, които представляват повече от 97% от всички краткотрайни активи на ответното дружество, единствено се отсрочват за 12 месеца два поредни пъти, а няма данни за събирането на никаква част от тях. Това води до извода, че този актив, включен в баланса на ответното дружество, е трудно реализируем, най-малкото трудно събираем или въобще несъбираем. Ако тези краткотрайни активи (вземания в размер на 2 359 хил. лева) не бъдат отчетени в актива при изчисляване на показателите за ликвидност на дружеството, то това води до сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество.
Така при кредитиране на изчисленията на показателите в допълнителното
заключение на вещото лице коефициентът на обща ликвидност е 0,0685 за 2019 г. и 0,1600 към
31.05.2020 г.; коефициентът на бърза ликвидност е
0,0060 за 2019 г. и 0,0560 към 31.05.2020 г.; коефициентите на незабавна и на
абсолютна ликвидност са 0,0000 за 2019 г. и 0,0000 към 31.05.2020 г.;
коефициентът на финансова автономност е -0,0405 за 2019 г. и 0.0898 към 31.05.2020 г.; коефициентът на задлъжнялост е
-24,7019 за 2019 г. и 11.1366 към 31.05.2020 г. За пълнота на изложението съдът
служебно изчислява тези показатели при алтернативния вариант и към 31.12.2018
г., когато е налице задължението по договора за поемане на дълг, както следва:
1) коефициентът на обща
ликвидност е 0,0135 към 31.12.2018 г.; 2) коефициентът на бърза ликвидност е
0,0135 към 31.12.2018 г.; 3)
коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0017 към 31.12.2018 г.; 4) коефициентът на абсолютна
ликвидност е 0,0017 към 31.12.2018 г. Налице е сериозно влошаване на коефициентите на
ликвидност на ответното дружество, същото не може да
посреща с краткосрочните си активи краткосрочните си задължения и е
зависимо от кредиторите си.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че от събраните по делото доказателства се установява, че в счетоводството на ответното дружество “В.Т.” ЕООД не са намерили отражение вземанията на молителя “Б.М.-С.” АД (в несъстоятелност) по изпълнителния лист, издаден на 01.02.2019 г. по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, в общ размер на 1 234 672,02 лева - главница по фактури, в размер на 380 464,89 лева - законната лихва за периода от 09.04.2011 г. до 09.04.2014 г. и законна лихва за периода от 25.04.2014 година и до окончателно погасяване на главницата. Същите са били изискуеми и е следвало да намерят счетоводно отражение в пасива на ответното дружество. Ако тези краткосрочни задължения, които са изискуеми, бъдат отчетени в пасива на ответното дружество, това води до още по-сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество.
За пълнота на изложението съдът служебно изчислява алтернативен вариант
на показателите при отчитане в пасива на баланса на ответника и на неосчетоводените
вземания на молителя в общ размер на 1 615 136,91 лева (главницата от
1 234 672,02 лева и лихвата от 380 464,89
лева), т.е. 1 615 хил. лева, и при неотчитане в актива на баланса на
вземанията от “Ф.
М.И.Г.” ЛЛС в размер на 2 359
хил. лева, съгласно гореизложените съображения. При този алтернативен вариант
показателите на ответното дружество са следните: 1) коефициентът на обща ликвидност е 0,0036
към 31.12.2018 г., 0,0232 към 31.12.2019 г. и 0,0378 към 31.05.2020 г.; 2) коефициентът на
бърза ликвидност е 0,0036 към 31.12.2018 г., 0,0232 към
31.12.2019 г. и 0,0378 към 31.05.2020
г.; 3) коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0004 към
31.12.2018 г., 0,0000 към 31.12.2019 г.
и 0,0000 към 31.05.2020 г.; 4) коефициентът на абсолютна ликвидност е
0,0004 към 31.12.2018 г., 0,0000 към 31.12.2019 г. и 0,0000 към 31.05.2020 г.
През целия анализиран период и горепосочените алтернативни варианти
показателите на финансова автономност и на задлъжнялост са под референтните
стойности, което показва, че дружеството е декапитализирано и зависимо от
кредиторите си.
С оглед на изложеното съдът намира, че към 31.12.2019 г. и към 31.05.2020 г. е налице тенденцията за влошено икономическо състояние на ответното дружество “В.Т.” ЕООД. Налице е влошено финансово-икономическо състояние на ответното дружество и още към 31.12.2018 г. при алтернативния вариант на изчисляване на коефициентите, при който са отчетени в пасива на ответника неосчетоводените изискуеми задължения към молителя и не са отчетени в актива вземания към чуждестранното юридическо лице “Ф. М.И.Г.” ЛЛС. Състоянието е трайно изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период. Съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към молителя. Ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите си парични задължения.
За изчерпателност на изложението следва да се разгледа и позоваването на молителя на законоустановените презумпции по чл. 608, ал. 4, 3 и 2 от ТЗ по реда, посочен в молбата по чл. 625 от ТЗ.
Молителят се
позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 105 от 2016
г.). Съгласно цитираната норма, неплатежоспособността
се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 от ТЗ, вземането е
останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след
получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. За да е
налице презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ, следва да се установят от
молителя, който се позовава на същата, при условията на кумулативност следните
предпоставки на фактическия състав: наличие на
висящо изпълнително производство, което да е образувано за събиране на вземания
по влязъл в сила съдебен акт или заповед за изпълнение; същото да е образувано
по молба на кредитора, подал молбата по чл. 625 от ТЗ, респективно от
присъединения кредитор, подал молба с правно основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ;
вземането на този кредитор да не удовлетворено изцяло или частично в рамките на
шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
В случая се сочи от молителя и се представят доказателства за образувано по негова молба изпълнително дело № 20199260400139 по описа на ЧСИ В. *** действие - Окръжен съд София, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.02.2019 г. по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, по невлязло в сила въззивно решение, с което е потвърдено осъдително решение на първоинстанционния съд. Въззивното решение не допуснато до касационно ожбалване с определение № 422/19.06.2020 г. по т.д. № 1027/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., и съответно е влязло в сила на 19.06.2020 г., т.е. след подаване на разглежданата молба по чл. 625 от ТЗ. В случая от датата на влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, и съответно от съобщението за това по изпълнителното дело не са изминали шест месеца, както изисква нормата на чл. 608, ал.4 от ТЗ. С оглед на това съдът намира, че в случая не се установява наличието на всички изискуеми предпоставки на презумпцията по чл. 608, ал. 4 от ТЗ.
В случая молителят се позовава и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че задълженията на ответното дружество към молителя не са платени, т.е. ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията към молителя. Това е израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителя, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл.608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не обори същата. Липсата на представени от ответника доказателства за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи към датата на приключване на съдебното дирене, с които ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, обосновава този извод. С оглед на горното съдът намира, че в случая са налице изискуемите предпоставки на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Молителят се позовава и
на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съгласно която се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по ал.1 на същата разпоредба, ако преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в
търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Твърди,
че ГФО на ответното дружество за 2015
г., 2016 г. и 2017 г. са подадени едва през 2019 г., а счетоводният отчет за
2018 г. все още не е подаден за обявяване в Търговския регистър. От справка в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество се установява, че ГФО на ответното дружество за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са заявени за обявяване в Търговския регистър, а към
датата на приключване на съдебното дирене същите са и обявени в Търговския
регистър. Доколкото към датата на подаване на молбата ответникът е заявил за
обявяване отчетите за 2015 г., 2016
г. и 2017 г., то без значение за настоящото производство е дали същите са
заявени в сроковете по чл. 40 от ЗСч от 2001 г. (отм.), съответно чл. 38 от ЗСч,
или по-късно. От значение е единствено, че същите са заявени и не се установява
липса на заявяване на годишни финансови отчети за три поредни години преди
датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност -
на 29.01.2020 г. В допълнение, твърденията на молителя се опровергават от
заявленията по партидата на ответното дружество в Търговския регистър. Поради
това съдът намира, че не са налице предпоставките на сочената от молителя
презумпция по чл. 608, ал. 2 от ТЗ.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответното дружество “В.Т.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “В.Т.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Молителят е въвел при условията на кумулативност и искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество поради свръхзадълженост, което следва да се разгледа от съда. Съгласно нормата на чл. 742 от ТЗ, съдържаща легална дефиниция на “свръхзадължеността”, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под “имущество” по смисъла на чл. 742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото на дружеството към този момент.
От изслушаното и прието основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. общата балансова стойност на всички активи на ответника не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи и нетекущи), като към 31.12.2018 г. задълженията превишават активите със сумата от 128 хил. лева и към 31.12.2019 г. – със сумата от 104 хил. лева. Съдът съобразява тези данни, с оглед характера на активите (с най-голям относителен дял от всички активи са вземания). Същевременно към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност, дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си. Под референтните стойности за този период е и коефициентът на задлъжнялост. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състоянието на свръхзадълженост на ответното дружество.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че ако към посочените от вещото лице в основното заключение към 31.12.2018 г. общ размер на задълженията (текущи и нетекущи) от 2 604 хил. лева се добавят задълженията на ответника към молителя от общо 1 615 хил. лева, а от посочените от вещото лице активи (дълготрайни и кратоктрайни) от 2 476 хил. лева се извадят вземанията от “Ф. М.И.Г.” ЛЛС в размер на 2 359 хил. лева, то към 31.12.2018 г. недостигът на активи на ответното дружество за покриване на задълженията е – 4 102 хил. лева и силно се влошава. По същия начин ако към 31.12.2019 г. към посочения общ размер на задълженията (текущи и нетекущи) от 2 569 хил. лева се добавят задълженията на ответника към молителя от общо 1 615 хил. лева, а от посочените от вещото лице активи (дълготрайни и кратоктрайни) от 2 465 хил. лева се извадят вземанията от “Ф. М.И.Г.” ЛЛС в размер на 2 359 хил. лева, то към 31.12.2019 г. недостигът на активи на ответното дружество за покриване на задълженията е – 4 078 хил. лева и силно се влошава.
Длъжникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни, както и доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ).
От гореизложеното се налага изводът, че ответното дружество е свръхзадължено.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното си имущество да покрие задължения към кредиторите си, което състояние да е трайно. Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и отчита трайното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си по търговска сделка към молителя към 31.12.2018 г. Към тази дата се установява, че ответното дружество има изискуеми задължения по търговска сделка към молителя, които не е изплатил/погасил, както и че състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения. Към тази дата се установява и че дружеството не разполага с имущество, което да покрие задълженията му към кредиторите му.
Съдът намира, че не може да се приеме като начална
дата на неплатежоспособността по установената презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тази по най-старото задължение на ответника към молителя по фактура № 1/30.06.2008 г., доколкото не се
установява по делото, че преди 2018 г. състоянието на неплатежоспособност да
има траен и необратим характер. Също така коефициентите на обща и бърза
ликвидност са в референтните стойности за анализираните периоди към 31.12.2016
г. и към 31.12.2017 г. съгласно заключението на експертизата. Това е така дори
и при вариант, в който към пасива на ответното дружество се прибавят и
задълженията му към молителя от 1 615 хил. лева.
По отношение на началната дата на свръхзадължеността следва да се приеме също 31.12.2018 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства и при изчисленото съотношение на активите и пасивите на ответното дружество, че дружеството е свръхзадлъжняло и не е могло с наличното си имущество да покрие всичките си задължения към своите кредитори и собственият капитал на дружеството е декапитализиран.
Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпада, то може да бъде открито производство по несъстоятелност и на двете основания (така в Решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “В.Т.” ЕООД поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 19.01.2021 г. от 10,30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
Молителят прави искане по чл. 635, ал. 2 от ТЗ да бъде лишен представляващият “В.Т.” ЕООД от право да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството, като това право бъде предоставено на временния синдик, тъй като с действията си застрашава интересите на кредиторите.
За да бъде постановено лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да бъде предоставено това право на синдика, следва да бъде констатирано, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите. Правомощията на съда по чл. 635, ал. 2 от ТЗ могат да бъдат упражнени с решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ или в последващ момент. В производството по чл.635, ал. 2 от ТЗ от значение е всеки факт, действие, бездействие или договаряне, което противоречи на закона и на изискванията за добро управление и дължима грижа, вкл. поставя в опасност интересите на кредиторите.
От изложените в разглежданата молба твърдения и
представените доказателства не се установява, че длъжникът със свои действия и
бездействия застрашава интересите на кредиторите. Поради това съдът намира, че
не са събрани по делото доказателства, за да се приложи тежката санкция на чл. 635, ал.
2 от ТЗ за лишаване длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността,
на основание чл. 635, ал. 2 от ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че искането на молителя по чл. 635, ал. 2 от ТЗ е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
Предвид данните в заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че паричните средства на ответното дружество са 0 лева към 31.12.2019 г. и към 31.05.2020 г., следва да се приеме, че ответникът не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които да послужат за това. С оглед на това и за да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл. 629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 7 000 лева (седем хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ вр. с чл. 77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 250 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Молителят не претендира разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс “ЕСТЕ”, и ОПРЕДЕЛЯ началната им дата – 31.12.2018 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс “ЕСТЕ”.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Е.Г.Т., с адрес: ***, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 1 000 лева (хиляда лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс “ЕСТЕ”, което следва да се проведе на 19.01.2021 г. от 10,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя “Б.-М.С.” АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, да бъде лишен длъжника “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, на основание чл.635, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ вр. с чл. 77 от ГПК “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс “ЕСТЕ”, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
УКАЗВА на кредиторите на “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “В.Т.” ЕООД, ЕИК *********, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :