РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 11 март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 41 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Русе, против разпоредбите на чл .
52, ал. 1, т. 2 и т. 4 в частта „12 и 13"." от Наредба
№ 1 за определяне размера на местните данъци на територията на община Две
могили, приета с
Решение № 74 по Протокол № 7/01.02.2008 г., изм. и доп. с Решение № 303 по
Протокол № 25/19.12.2008 г., изм. и доп. с Решение № 604 по Протокол № 45/
29.01.2010 г., изм. и доп. с Решение № 841 по Протокол № 56/27.12.2010 г., изм.
доп. с Решение № 422 по Протокол № 28/26.07.2013 г., изм. и доп. с Решение №
518 по Протокол № 33/20.12.2013 г., изм. с Решение № 56 по Протокол №
4/18.12.2015 г., изм. с Решение № 366 по Протокол № 19/28.10.2016 г., изм. и
доп. с Решение № 917 по Протокол № 47/25.01.2019 г„ изм. и доп. с Решение № 976
по Протокол № 49/29.03.2019 г., изм. с Решение № 24 по Протокол № 3/20.12.2019
г. на Общински съвет - Две могили.
Иска се отмяна на разпоредбите като незаконосъобразни,
като се претендират и направените разноски по производството.
Ответникът Общински съвет Две Могили счита протеста за
неоснователен.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168 във вр. с чл.
196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на
съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, чл. 7, ал. 2 и
чл. 8 от ЗНА, и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен
административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда,
като това право има и прокурорът (чл. 186, ал. 2 АПК), който може да подаде
протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Разпоредбата
на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се
издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по - висока
степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 АПК са идентични с
тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА, като прогласяват
забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с
нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда
първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се
поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко
института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения
по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата
като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети като
органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават
самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
тяхната компетентност. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно
значение.
Оспореният частично подзаконов
нормативен акт е приет в предвидената от закона форма съгласно чл. 8 от ЗНА и
чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, от
компетентен за това орган – Общински съвет-Две могили. В изпълнение на
правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, общинските съвети приемат
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Предвид
изложеното съдът приема, че оспорените разпоредби са издадени от компетентен
орган – Общински съвет Две могили, при спазване на изискуемата от закона форма,
без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при приемане на наредбата, като такива нарушения не се твърдят и в
подадения протест.
При
направената преценка за съответствие с материалния закон, съдът намира, че
протестираните разпоредби са незаконосъобразни.
Протестираната разпоредба на член 52, алинея 1,
точка 2 на Наредба № 1 за определяне размера на местните данъци на
територията на община Две могили, приета с Решение № 74 по Протокол №
7/01.02.2008 г, изм.последно с Решение №
24 по Протокол № 3/20.12.2019 г. на Общински съвет -Две могили гласи:„Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане
с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност...
т 2. Физическите лица, включително
едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година
повече от един вид патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 на приложение № 4
към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на
сто от определения патентен данък за съответната дейност."
Тази разпоредба
противоречи на закона и не намира опора в него.По силата на тази разпоредба
една от хипотезите на данъчно облекчение при патентния данък е за физически
лица, включително еднолични търговци, които извършват с личен труд през цялата
данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 на
приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси,
заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност". Основно
правило в данъчното облагане е ,че следва да се внася патентен данък в пълен
размер. Нормата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от посочената Наредба е изключение,
защото предвижда други. В тези случаи разпоредбата следва да се тълкува
стриктно. Тълкуването на нормата показва, че всяко лице, което извършва повече
от един вид патентна дейност - две, три, четири, пет и т.н. може да ползва
данъчно облекчение по начина посочен от местната наредба на Общински съвет Две
могили .В чл. 61м, т. 2 ЗМДТ обаче е предвиден друг ред за такова данъчно
облекчение, а именно: „физическите лица,
включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата
данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от
приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която
определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три
дейности облекчението не се прилага“. Буквалното тълкуване на тази законова
разпоредба е в смисъл само за „два или три вида патентна дейност"
следователно нито повече, нито по-малко да заплащат патентния данък само за
тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер. За да се
изключат всякакви съмнения за обсега на изключението е закрепено ограничението,
че за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага. Всичко това води до извода, че посочената разпоредба
на местната Наредба е в пряко противоречие с нормативна регламентация от
по-висок ранг какъвто е Закона за местните данъци и такси и следва да бъде
отменена
На следващо място, оспорената разпоредба
на чл.52 ал.1 т.4 в частта „ 12 и 13“ от Наредба 1 за определяне размера на
местите данъци на територията на община Две могили гласи: “ Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане
с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:
т 4. Лицата, които използват работно място за обучение на
чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от
посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от
Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен
данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към
декларацията по чл. 53 е приложено копие от удостоверението за вписване в
регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска
камара."
Тази разпоредба регламентира друга привилегия относно
патентния данък - лица, които използват работно място за обучение на чираци по
Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13
на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и
такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно
място.
Според чл. 61м, ал. 4 ЗМДТ лицата, които използват
работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и
извършат патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50
на сто от определения патентен данък за съответното работно място. Тази
законова разпоредба не предвижда друго изключение включително и по точки 12 и
13 както предвижда чл. 52, ал. 1, т. 4 на Наредбата, който текст регламентира данъчно облекчение само за
лицата по т. 10 от Приложение № 4 от закона. Следователно, текстът на чл. 52,
ал. 1, т. 4 от местната наредба в посочената част, като противоречащ на норма
от по-висок ранг, се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
При този изход на спора и с оглед
изричното искане от вносителя на протеста, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 196
от АПК, ответникът по оспорването следва да бъде
осъден да възстанови направените от Окръжна прокуратура – Русе разноски в размер на 20 лева, представляващи
заплатена такса за обнародване на оспорването в "Държавен вестник".
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4 в частта „12 и
13" от Наредба № 1 за определяне
размера на местните данъци на територията на община Две могили, приета с Решение № 74 по Протокол №
7/01.02.2008 г., изм. и доп. с Решение № 303 по Протокол № 25/19.12.2008 г.,
изм. и доп. с Решение № 604 по Протокол № 45/ 29.01.2010 г., изм. и доп. с
Решение № 841 по Протокол № 56/27.12.2010 г., изм. доп. с Решение № 422 по
Протокол № 28/26.07.2013 г., изм. и доп. с Решение № 518 по Протокол №
33/20.12.2013 г., изм. с Решение № 56 по Протокол № 4/18.12.2015 г., изм. с
Решение № 366 по Протокол № 19/28.10.2016 г., изм. и доп. с Решение № 917 по
Протокол № 47/25.01.2019 г„ изм. и доп. с Решение № 976 по Протокол №
49/29.03.2019 г., изм. с Решение № 24 по Протокол № 3/20.12.2019 г. на Общински
съвет - Две могили.
ОСЪЖДА Общински
съвет – Две Могили да заплати на Окръжна
прокуратура - Русе сумата от 20.00 лева -
дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
След влизането му в сила решението да се разгласи по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.