Решение по дело №1553/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260033
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20191410101553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.С., 02.11.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Първи  граждански състав, в публично съдебно заседание на  21 октомври,  Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 1553/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********,  чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България  с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.С. 1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,  за сумата 3 533.33 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г., възнаградителна лихва в размер на 2 632.65 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.05.2021г., мораторна лихва в размер на 612.92 лв. за периода от 20.12.2017г. до 03.09.2019г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че С.Р.Р. с ЕГН ********** ***, не живее на посоченият адрес, а се намира зад граница със семейството си  по данни на връчителя Б.Л..

От приложена служебно справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното производство е видно, че С.Р.Р. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***.

Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника С.Р.Р. с ЕГН ********** същата имала сключен трудов договор с Д“СП“-Бяла С., който е прекратен на 01.01.2019г. и няма други сключени такива на територията на Р.България.

С разпореждане постановено в з.з. на 05.02.2020г. съдът е допуснал правна помощ на ответника С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призована по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1553/2019г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение постановено в з.з. на 26.02.2020г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв. М.М. от ВрАК, за особен представител на ответника С.Р.Р., призована по реда на чл.47 от ГПК, който да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 1553/2019г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 669.00 лв. внесени от ищеца.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.М.М.  от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването й, която в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.

С него оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на РС-Б.С.. Допусната е и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и прието от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 773/30.09.2019г. в полза на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********,  чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България  с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.С. 1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д. – заместник управител, за сумата 3 533.33 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г., възнаградителна лихва в размер на 2 632.65 лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.05.2021г., мораторна лихва в размер на 612.92 лв. за периода от 20.12.2017г. до 03.09.2019г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането и направените съдебни разноски в размер на 135,58 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта на длъжника С.Р.Р. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 1553/2019г. по описа на БСлРС.

С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г., БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№ *********,  чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България  с ЕИК: ********* гр.С. е предоставило на ответницата С.Р.Р. потребителски кредит в размер на 3500,00 лева и закупуването на застраховка от 940.80 лв. Съгласно чл.2 от договора за кредит, 937,19 лв. от отпуснатите 3500,00 лв. са послужили за рефинансиране на старо задължение на Р. към Компанията по договор за кредит CREX № 13770291 и 122,50 лв. за такса ангажимент по кредита. Останалата сума от 2440,31 лв. е изплатена на ответницата по посочения в чл. 1 от договора начин. Въз основа на чл. 3 от договора за ответницата е възникнало задължение да погаси заема на 48 бр. месечни вноски – всяка по 160,26 лв., които включват както част от дължимата главница, така и уговореното оскъпяване съгласно годишния процент на разходите 44,42% и годишния лихвен процент-35,12%, посочени в параметрите по договора, като общата стойност на плащанията възлиза на 7692,48 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени  падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Приложени са условията по договора за кредит, в които е отразено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена като общ размер на кредита, като кредитополучателят дава изрично съгласие от тази сума кредиторът да удържи 937,19 лева във връзка с погасяване на задълженията по друг договор CREX № 13770291.

Приложен е Сертификат № PLUS-*********, с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат С.Р.Р. съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от С.Р.Р. като застраховано лице и от кредитора /без да се посочва име/. Приложени са Общите условия на договора за застраховка, в които в чл.7 е посочено, че дължимата еднократно застрахователна премия се заплаща при отпускане на кредита.

Посочва се, че ответницата Р. е преустановила погасяването на вноските по кредит № PLUS-14746162 на 20.11.2017 г., като към тази дата били погасени 5 бр. месечни вноски. На основание чл. 5 от договора между страните, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска-20.12.2017г. По този начин ответницата Р. следвало да изплати остатъка по заема в размер на 6165,98 лв., представляващ оставащите 43 бр. погасителни вноски към 20.12.2017 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.

Сочи се още, че ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение до ответницата, в която изрично е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и я е поканил да изпълни. Посочва се, че заемодателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е приключил процес на вливане в БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция и ще упражнява дейността си чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България като универсален правоприемник.

Прави се искане за признаване за установено по отношение на С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 773/30.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на РС-Б.С., а именно - главница в размер на 3 533.33 лв., възнаградителна лихва в размер на 2 632.65 лв., мораторна лихва в размер на 612.92 лв., както и законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Назначеният особен представител на ответницата с писменият отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер. Счита, че по делото липсват доказателства за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не е представено уведомление за предсрочна изискуемост достигнало до длъжника преди подаване на заявлението в заповедното производство.

Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22, вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради посочване единствено като абсолютни стойности на лихвеният процент на заема, ГПР на заема и годишното му оскъпяване, без да е ясно кои компоненти са включени в него и как се формира  посочения в договора ГПР от 44,42%.

 Моли да се отхвърлят така предявените искове на ищцовото дружество против ответницата Р., като неоснователни и недоказани по изложените в писменият отговор съображения.

От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че процесната сума от 3500.00лв. е получена от ответницата С.Р.Р., като от нея е погасено(рефинансирано) старо задължение на ответницата към ищеца в размер на 937.19 лв., както и сумата от 122,50 лв. представляваща такса ангажимент.

 Останалата сума в размер на  2440.31 лв. е преведена по банкова сметка *** Р. по банковата сметка в  банка „ДСК” АД.

Р. частично погасила задължението си по процесният договор за кредит в общ размер на 801.30 лв. на пет бр.вноски подробно описани в заключението на експерта.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-26.09.2019г. размера на задължението на ответницата Р. по кредита е в общ размер на  6799.04 лв., от който:  3533.33 лв. - главница, 2 632.65 лв. - възнаградителна лихва в размер на 2 632.65 лв. и 633,06 лв. - мораторна лихва за периода от 20.12.2017г. до 26.09.2019г.

Към датата на  подаване на исковата молба-28.11.2019г. задължението на ответницата към кредитора е в общ размер на 6860.87 лв., от който: 3 533.33 лв.-главница, 2 632.65 лв.-възнаградителна лихва и 694,89 лв. - мораторна лихва в за периода от 20.12.2017г. до 28.11.2019г..

Експерта посочи в с.з., че към датата на предходното съдебното заседание /05.08.2020г./, когото депозирал заключението в съда, дължимата от ответницата сума била в общ размер на 7108.20 лв.

Мораторната лихва за периода от 20.12.2017г. до 05.08.2020г. изчислил на 942,22 лв., а към с.з. проведено на 21.10.2020г. нейният размер възлиза на 1016,82 лв., т.е. с 74,60 лв. повече. В останалите суми няма промяна.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които са му присъдени със заповедта за изпълнение.

При служебна справка в търговския регистър съдът констатира, че  посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличен  поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между  "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, регистрирано в България,  със седалище гр. С.. Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.

За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.

При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответницата е оспорил изрично обявяването на предсрочната изискуемост от кредитора– ищец. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба се отнасят преимуществено до ненастъпването на фактическия състав на предсрочната изискуемост в конкретния случай.

Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като е изпратена писмена покана от кредитора/ищеца в настоящето производство/ до длъжника/ответницата Р./ на 22.05.2018г./л.47 от делото/ в която изрично е посочено, че към дата 20.11.2017г. поради преустановяването на плащанията по кредита, вземането към него е обявено за предсрочно изискуемо. Поканата е изпратена с обратна разписка, която е получена лично от С.Р. на 31.05.2018г./л.48 от делото/.

 Заявлението по чл.410 от ГПК е изпратено чрез куриер на 25.09.2019г., а входирано в съда с вх.№ 6620/26.09.2019г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1263/2019г. по описа на БСлРС.

Следователно поканата/уведомлението/ за обявената предсрочната изискуемост на кредита е достигнала лично до длъжника С.Р. на 31.05.2018г., т.е. преди депозиране на заявлението в съда-26.09.2019г.

Неоснователно е възражението на особеният представител на ответницата Р., че  същата  не е подписала ОУ на договора. Видно от приложените с и.м. ОУ на договора за кредит на всяка страница от тях в поле „подпис на клиент“ е положен подпис на ответницата.

Няма направено оспорване по реда на чл.193 от ГПК от особеният представител на ответницата в писменият отговор, че така положеният подпис в ОУ на договора за кредит не е на лицето С.Р., поради което не е открито производство по оспорване истинността/автентичността/ на документ.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че е сключен договор за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г. между кредитополучателя С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.С., чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, Франция за сумата 3500,00 лева.

По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като  финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.

От друга страна отпуснатият заем на ответницата Р. като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и Р. има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне./Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС, Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; Решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.

 При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в представеният писмен отговор от особеният представител на ответницата, настоящият съдебен състав констатира следното:

При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

С оглед съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ЕАД "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" и ответницата С.Р., настоящият съдебен състав приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК. Не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК - всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по малък от 12. В конкретния случай не е спазен шрифта на представените/л.24 от делото/ общи условия за застраховка "Защита на плащанията".

На първо място не е спазено изискването относно  минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12.        Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. 

В разглеждания случай договорът е отпечатан с шрифт Garamond с размер 11, което се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на договора (например част от т.5 от Условията по договора) в използвания шрифт Garamond с размер 11 (с който текста е отпечатан) и съответно размер 12 (който би следвало да е най-малкия допустим размер за отпечатване на договора):

Горното показва недвусмислено, че текста на договора е отпечатан на шрифт с размер 11, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 във връзка с чл. 10 ал.1 от ЗПК.

  На следващо място договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

В конкретният случай е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 44,42%, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.

Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската от 160,26 лв. и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит PLUS-14746162/20.04.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.С. и С.Р.Р.  е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил  по договора.     

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 3500,00 лева, от които  сумата 937,19 лв. е преведена за погасяване задължение на ответницата Р. по договор CREX – 13770291, и сумата от 122,50 лв. е удължана за такса ангажимент. Останалата сума от 2440,31 лв. е преведена по посочената в договора нейна сметка в Банка „ДСК“ ЕАД в изпълнение задължението на заемателя за реално предоставяне на заема, видно от заключението на вещото лице, което не е оспорено в тази част и особеният представител на ответницата не е поискал вещото лице да извърши допълнителна проверка по сметката на кредитора по предходния договор, както и по личната й банкова сметка. ***о и не е извършено разколебаване на събраните доказателства чрез проведено насрещно доказване, настоящият съдебен състав приема за установено обстоятелството, че с преводно нареждане от 20.04.2017 г. кредиторът е превел посочените по-горе суми в общ размер от 2440,31 лева. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в ответницата Р. е направила 5 бр. вноски за погасяване на кредита.

Остатъкът от 122,50 лева до договорения общ размер на кредита от 3500,00 лв. не са преведени на ответницата, тъй като с тази сума кредиторът е прихванал  дължимата според договора "такса ангажимент". При констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде включван в дължимата от ответницата чиста стойност на кредита.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК мр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК следва да бъде уважен до размер от 2576,20 лв. Така дължимата главница по договора за потребителски заем се получава като от подлежащата на връщане чиста стойност на кредита в размер на 3500,00 лева се извадят извършени от ищцата плащания: сумата 801,30 лв., представляваща погасени 5 бр.погасителни вноски по кредита и сумата 122,50 лв., представляваща недължимо платена „такса ангажимент“ по кредита. В останалата част над сумата от 2576,20 лв. до пълния предявен размер от 3533,33 лева предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

При изложените съображения за недействителност на договора и недължимост на лихви и други разходи по кредита, изцяло неоснователен се явява предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 2 632.65 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.05.2021г., както и сумата от 612,92 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2017г. до 03.09.2019г./В тази връзка са Решение от 08.04.2019г. по в.гр.д.№ 104/2019г. по описа на ОС-Враца и Решение от 30.10.2020г. по в.гр.д.№ 414/2020г. по описа на ОС-Враца/.

РАЗНОСКИ:

При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.

По заповедното производство е поискал присъждане на 135,58 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По исковото производство ищеца  поискал присъждане на 161,06 лв. заплатена държавна такса, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 669,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за особеният представител на ответницата и 200.00 за ССчЕ.

В настоящия случай ответника С.Р. следва да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********,  чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България,  гр.С. направените по ч.гр.д. № 1263/2019г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 70,53 лв.(185,58 лв. х 2576,20/6778,90 = 70,53 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.

Ответницата Р. следва да заплати на„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България, гр.С. направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1553/2019г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 429,46 лв.(1130,06  лв. х 2576,20/6778,90 = 429,46 лв.), съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,  че същата  ДЪЛЖИ на„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********,  чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България  с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.С. 1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, сумата 2576,20 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 773/30.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1263/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла С., като в останалата част над тази сума до пълният предявен размер на главницата от 3533,33 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********,  чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България  с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.С. 1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК за установяване дължимостта от С.Р.Р. с ЕГН ********** *** на следните суми: 2 632.65 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.05.2021г., 612,92 лв. мораторна лихва за периода от 20.12.2017г. до 03.09.2019г. по договор за потребителски заем с № PLUS-14746162/20.04.2017г.,  за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 773/30.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1263/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Р.Р. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ на„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.№*********,  чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” ЕАД,  клон България  с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.С. 1766, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1553/2019г. по описа на БСлРС в  общ размер на 429,46 лв., както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1263/2019г. по описа на БСлРС в общ  размер на 70,53 лв.

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№  1263/2019г. по описа на БСлРС.

 

 

                                                                                           

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: