РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500708 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2916/2021 год., ВРС –
17-ти състав осъдил ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: ***************, парично застрахователно обезщетение в размер на 4
000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получени телесни увреждания в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на
автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София пътно – транспортно произшествие между
водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ****** и водача на лек автомобил „БМВ
523“, с рег. № В **** **, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над 4 000 лв. до
предявения размер от 12 000 лв. и е разпределил отговорността за разноски, съобразно
изхода от спора.
Недоволен от горното е останал ответника по делото, който обжалва постановеното
решение в осъдителната му част доводите за неговата неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и постановяването му в разрез със събрания по делото доказателствен
материал. Излага, че изводите на съда относно доказаност на механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените от ищеца травми са
немотивирани, които своевременно са оспорени от ответника. Неправилно в тази връзка
1
съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което не е направило собствен анализ, а
се е позовал на представените от ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства.
Позовава се на обясненията на вещото лице за липса на обективни данни за установяване
скоростта на движение на двата автомобила преди произшествието, както и на
обстоятелството дали ищецът е бил с предпазен колан. Твърди и че липсват ангажирани
други годни доказателства за установяване на механизма на ПТП, въпреки указаната на
ищеца от съда доказателствена тежест за този факт. С оглед горното и обстоятелството, че
съставеният 7 месеца по-късно констативен протокол няма обвързваща съда доказателствена
тежест счита извода на съда за необоснован. В условие на евентуалност, счита, че изводите
на съда относно характера, интензитета и времетраенето на понесените от ищеца щети също
са необосновани. Позовава се на приетото заключение по назначената СМЕ, според която
обичайният период на възстановяване при подобни травми е 1 месец и липсата на
категорични медицински данни, потвърждаващи използването на предпазен колан като
събраните гласни доказателства счита в противоречие с неоспореното заключение на
експерта. Излага също така, че макар че е приел, че ищецът не е претърпял значителна
психологична травма, съдът не е съобразил горното обстоятелство при определяне размера
на обезщетението, което не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Инвокират се оплаквания и за непроизнасяне от страна на съда относно релевираното
възражение за съпричиняване поради неползване на обезопасителен колан, както и за
несъобразяване на разпоредбата на чл.497, ал.1 т.2 КЗ относно началния момент, от който
застрахователят дължи лихва за забава. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в
осъдителната му част и постановяване на друго такова, с което се отхвърли предявения иск,
ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано. Сочи, че по делото освен
представения КП са събрани и други доказателства – експертно заключение, допълнителни
писмени доказателства, включително АУАН и гласни такива, с които се установява
механизма на ПТП и претърпените от него неимуществени вреди от ищеца. Недоказано е
останало и възражението за съпричиняване поради неползване на предпазен колан, поради
което се настоява за потвърждаване на решението в осъдителната му част, ведно с
присъждане на разноски.
Недоволен от горното е останал и ищеца по делото, който обжалва постановеното
решение в отхвърлителната му част с доводите за неговата неправилност, необоснованост и
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че при
правилно установена и възприета от съда фактическа обстановка съдът е присъдил
неотговарящ на критериите за справедливост размер на обезщетение. Съдът не е отчел
реално понесените от ищеца болки и страдания, като за определяне на присъдения размер от
4000 лева не е формирал каквито и да е конкретни мотиви. Като анализира събраните по
делото СМЕ и гласни доказателства, счита присъденият размер за необосновано занижен и
несъответен както на действително претърпените вреди, икономическата конюктура в
страната и лимитите на застрахователните суми. Настоява за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер,
2
ведно с разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в отхъврлителната си част, като
оспорва твърденията на ищеца относно доказаност на значителна психологична травма.
Настоява за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част, ведно с присъждане на
разноски.
В с.з. по същество, въззивникът ЗАД «ОЗК- застраховане» АД, чрез пълномощника
си, моли за уважаване на жалбата и отхвърляне на жалбата на насрещната страна, ведно с
присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното
решение в обжалваната от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД част и отмяна на решението в
обжалваната от него част, ведно с присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя
съгласно чл. 380 КЗ и респективно, липсата на определено и изплатено застрахователно
обезщетение на ищеца, искът се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а «БМВП» с рег. № В **** ** по полица № *********, както и факта на
осъществило се в срока на действие на застраховката на 28.03.2018г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ ***** не се
оспорват от ответника. Предвид обхвата на застрахователното покритие, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
С оглед депозирания пред първа инстанция писмен отговор, както и инвокираните
във въззивната жалба оплаквания, спорни по делото са всички останали факти, в това число
вината на водача на застрахования автомобил, механизма на настъпване ПТП и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и получените увреждания на ищеца, както и е
въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
И доколкото, в настоящото производство, елементите от фактическия състав на
деликта не са установени с влязла в сила присъда, подлежат на установяване всички
3
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и вредата. При
непозволено увреждане е въведена оборима презумция вината на деликвента, на осн чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
По отношение механизма на настъпване на ПТП, представен с исковата молба е
двустранен констативен протокол от 28.03.2018 год., съставен от водачите на МПС. Същият
се съставя, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
В същия е отбелязано от двамата водачи, че ПТП е настъпило при удар в задната част
на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента, като ударът е
нанесен от застрахованото в ответното дружество МПС. Не е попълнена забележката
относно виновния водач, но отбелязано изрично е липсата на пострадали /дори и леко/ от
инцидента лица.
От съдържателната част на така представения от ищеца протокол не може да се
извлече механизма на ПТП. В допълнение, същият има да има формалната доказателствена
сила на частен документ и обвързва със съдържанието си единствено подписалите го лица.
Поради горното, при оспорването му от неподписала го страна, тежестта за доказване на
истинността му пада върху страната, която го е представила.
За доказване на твърдения механизъм на ПТП, представен от ищеца е и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2593 от 26.10.2018 год. , АУАН от 26.10.2018 год.,
както и уведомление за щета на МПС относно участник Б в ПТП – „Рено Клио“ с рег. №
****** № ******** и два описа на щета.
От събраните писмени доказателства се установява, че съставеният по-късно
протокол за ПТП с пострадали лица е съставен по депозирана от ищеца молба вх.№ 445000-
941/13.06.2018 год. за издаване на такъв, като е съставен и АУАН от същата дата на водача
на застрахованото при ответното дружество МПС. Няма данни за издадено въз основа на
съставения акт НП.
Преценявайки същите в съвкупност, съдът намира, че от същите се установява по
безспорен начин настъпилото ПТП, както и причинените на участвалите в МПС
имуществени вреди. От така представените вторични доказателства не може да се съди за
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Констатацията на актосъставителя в АУАН е
необвързваща съда, а събраните в хода на преписката по съставяне на протокола за ПТП
сведения от водачите на автомобилите, както и обясненията на водача на л.а. „Рено Клио“
при завеждане на щетата, съставляват свидетелски показания, събрани по ненадлежния ред.
В контекста на горното, като основала изводите си на горните писмени
доказателства, не може да бъде ценено и заключението по проведената САЕ. В същото
необосновано вещото лице приема, че ПТП е посетено от служители на ОД на МВР – Варна,
позовавайки се и на записаното в него относно начина на настъпване на ПТП. Въпреки
горното, самото вещо лице формулира извод за вероятна причина за настъпване на ПТП, а
не се позовава на обективни данни, от които съди за това.
Въпреки дадената на ищеца възможност, не са ангажирани други доказателства,
които пряко или косвено, да доведат до един възможен извод за обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, респективно противоправността на деянието. По делото не са събрани
гласни доказателства от участниците в ПТП, които биха могли да дадат преки сведения
както за случилото се, така и за причинените на ищеца вреди, нито са ангажирани като
свидетели лицата, посочени като такива в съставения двустранен протокол или тези, които
ищецът твърди да са го закарали до дома му от мястото на инцидента.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за недоказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на който за ответника възниква задължение за
4
обезщетяване отговорността за вреди. Недоказана, с оглед горното, е и причинната връзка
между твърдяните от ищеца увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие.
И приемайки недоказаният факт за неосъществен, съдът намира предявеният иск за
неоснователен.
Поради различие в мотивите на двете инстанция, решение № 260054/20.01.2022 год.,
постановено по гр.д. № 2916/2021 год., ВРС – 17-ти, в частта, с която ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
***************, парично застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лв. /четири
хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получени телесни увреждания в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала
„Хемус“ в посока гр. София пътно – транспортно произшествие между водача на лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № ****** и водача на лек автомобил „БМВ 523“, с рег. № В
**** **, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта за разноските, следва да бъде отменено, а в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над 4 000 лв. до предявения размер от 12 000 лв. следва да се
потвърди.
Гореизложеното налага и редуциране на решението и в частта за разноските, като на
ответникът, с оглед направеното искане, следва да се присъдят сторените пред двете
инстанции разноски. Така, съобразно представения пред първа инстанция списък, в полза на
ответника се следва сумата от 1 500 лева /депозити за експертизи и платено адвокатско
възнаграждение/ и 1 220 лева за въззивна инстанция /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/. Пред настоящата инстанция, ищецът е обективирал и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1 140 лева. Като отчита, че
производството по настоящата инстанция се развива по две въззивни жалби, респективно
всяка една от страните е осъществила защита по депозираната от нея въззивна жалба и
срещу депозираната срещу нея такава, включително процесуално представителство и като
съобразява, че платеното адвокатско възнаграждение не надввишава значително
предвидения в Наредбата мининум, въззивният съд преценява възражението за
неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2916/2021
год., ВРС – 17-ти, В ЧАСТТА, с която ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ на Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***************, парично
застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания
в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София
пътно – транспортно произшествие между водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №
****** и водача на лек автомобил „БМВ 523“, с рег. № В **** **, на основание чл. 432 КЗ,
5
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта за разноските,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***************
срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск за заплащане на парично застрахователно
обезщетение в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на
реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София пътно –
транспортно произшествие между водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ****** и
водача на лек автомобил „БМВ 523“, с рег. № В **** **, на основание чл. 432 КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
24.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д. №
2916/2021 год., ВРС – 17-ти, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Н. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: *************** срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 за
разликата над 4 000 лв. до предявения размер от 12 000 лв.
ОСЪЖДА Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *************** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 сумата от 1 500 лева, сторени през първа
инстанция разноски и 1 220 лева, сторени пред настоящата инстанция разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6