Решение по дело №1344/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 729
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Цветко Лазаров
Дело: 20211000501344
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря КрасимИ. Г. Г.
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 7307 от 30.10.2019 г., постановено по гр.д. № 3482/2018 г.
от Софийски градски съд е отхвърлил предявените:
- от И. Г. Г., ЕГН ********** против Гаранционен фонд искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
съпруг Р. Д. Г., ЕГН **********, настъпила на 11.07.2016 г., вследствие на
ПТП от 09.05.2016 г., в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда
– 14.03.2018 г.;
- от Д. Р. Г. - Т., ЕГН ********** против Гаранционен фонд искове с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща Р. Д. Г., ЕГН **********, настъпила на 11.07.2016 г., вследствие
на ПТП от 09.05.2016 г., в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда – 14.03.2018 г.;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил поотделно И.
1
Г. Г., ЕГН ********** и Д. Р. Г. - Т., ЕГН ********** да заплатят на
ответника Гаранционен фонд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 375 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците И. Г. Г.,
ЕГН ********** и Д. Р. Г. - Т., ЕГН ********** с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че събраните доказателства установяват
всички елементи от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, че при
ПТП, причинено на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано) са причинени телесни увреждания на Р. Д. Г., ЕГН
********** – съпруг на първия ищец и баща на втория ищец, вследствие на
които е починал и те са претърпели неимуществени вреди.
Молят въззивния съд да отмени решението и вместо това да осъди
ответника да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени
вреди, в размер на сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва върху
всяка сума, считано от 14.03.2018 г.
Молят да им се присъдят направените деловодни разноски в двете
съдебни инстанции, както и в тежест на ответника да се възложи
отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Насрещната страна – Гаранционен фонд е подала отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:

Ищците И. Г. Г., ЕГН ********** и Д. Р. Г.-Т., ЕГН ********** са
предявили против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1,
2
т. 1 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
09.05.2016г., около 18:15 часа, в гр. София, кв. „Бенковски“, на кръстовището
между ул. „Биримиски извор“ и ул. „Иван Кралича“ е настъпило ПТП между
неустановен лек автомобил и велосипедиста Р. Д. Г., ЕГН **********, който е
съпруг на И. Г. Г., ЕГН ********** и баща на Д. Р. Г. - Т., ЕГН **********.

Ищците твърдят още, че:

- ПТП е настъпило по вина на водача на неустановения лек автомобил,
който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и
блъснал велосипедиста Р. Д. Г., ЕГН **********;
- непосредствено след инцидента Р. Д. Г., ЕГН ********** бил
транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като
след прогресивно влошаване на състоянието му е починал на 11.07.2016 г.;
- по случая е образувано ДП № 11197/2016 г. по описа на СДВР – МВР,
пр.пр. № 11240/2016 г. по описа на СГП;
- вследствие смъртта на Р. Г. са претърпели и продължават да търпят
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
изключително дълбоката емоционална връзка, която са имали от внезапно
настъпилата смърт;
- предявили са писмената претенция за обезщетяване на вредите, но
ответникът не заплатил обезщетения;

С предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от
тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата
от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда – 14.03.2018 г.
Поискали ответникът да заплати направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на
основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът – Гаранционен фонд, подал отговор на исковата молба /л.
128/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят
с доводи, че представените доказателства не установяват твърдяното от
ищците ПТП и виновно поведение на водач на моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано), както и вреди, които да в пряка причинна връзка това
ПТП.
3
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
претърпените вреди, които да са съобразени с критериите на съдебната
практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото,
установяващи, че пострадалият по време на инцидента е управлявал
велосипед, който не е бил технически изправен и в нарушение на правилата за
движение по пътищата, като с това си поведение пряко и непосредствено са
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основават своите претенции или
възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.

Събраните по делото доказателства установяват инцидент, настъпил на
09.05.2016 г., около 18:15 часа в гр. София, кв. „Бенковски“, в близост до
кръстовището между ул. „Биримиски извор“ и ул. „Иван Кралича“.

Р. Д. Г., ЕГН **********, който е съпруг на И. Г. Г., ЕГН ********** и
баща на Д. Р. Г. - Т., ЕГН ********** е бил намерен да лежи на земята, като
тялото му е било разположено отчасти на тротоара и отчасти на прилежащата
зелена тревна площ.

В близост до лежащия на земята Р. Д. Г., на около 1.40 метра е бил
неговия велосипед.

Пострадалият е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.
Пирогов“ ЕАД, където е установено счупване на шийката на лявата бедрена
кост.

Извършено е изследване за употреба на алкохол от пациента Р. Д. Г.,
което установило наличие, в размер на 3.18 на хиляда, установено по
надлежния ред.
4

От писменото заключение на вещите лица, извършили в първата
инстанция комплексна медицинска и автотехническа експертиза /л. 159/, се
установява, че причина за смъртта на велосипедиста е мастната емболия,
развила се като усложнение на счупването на лявата бедрена кост.
По делото липсват данни за посоката на движение на велосипедиста,
както и на твърдяното от ищците МПС, което не е установено и е напуснало
местопроизшествието.

По велосипедът не са намерени следи/деформации от съприкосновение
между велосипеда и лек автомобил, който според експерта по
автотехническите въпроси, ако е имало удар между двете ППС е следвало да
се движи най - малко със скорост от 30 км/ч за да изхвърли велосипеда и
велосипедиста извън пътното платно.

Удар с тази скорост неминуемо ще остави деформации по велосипеда,
независимо от коя страна е настъпил /челно, странично или отзад/, каквито в
случая липсват. Няма данни и за съприкосновение между тялото на
пострадалия и неизвестно МПС.

Вещите лица обосновават единствената причина за установеното
телесно увреждане на Р. Д. Г., която се възприема и от въззивния съд, че
вследствие на високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия –
3,18 промила, която отговаря на тежко алкохолно опиване е загубил
равновесие, паднал на земята, получил е установеното увреждане и
вследствие на откъсналата се мастна тъкан е настъпила емболия в белите
дробове, довела до пневмония с летален изход.

Ищците са предявили писмена претенция пред ответника за обезщетяване на
вредите на 19.07.2017 г., по която е образувана щета, но не са изплатени обезщетения.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищците въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди, както и да наличието на поведение, с
което пострадалият пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
5

По главните искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ :

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

В разглежданият случай на 09.05.2016 г. на територията на Република
България е настъпил инцидент /произшествие/, но не се установява да е
причинено /с участието/ от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /идентифицирано/, както не е
бил установен неговия водач.

Събраните по делото доказателства обосновават извод, че
велосипедистът, който е бил в състояние на тежко алкохолно опиване
/наличие на алкохол в кръвта му 3.18 промила/ е загубил контрол върху
управлявания от него велосипед, паднал на земната повърхност и вследствие
на съприкосновението е получил увреждане, което се е усложнило и довело
до летален край.

Събраните доказателства изключват описания от ищците в исковата
молба механизъм на настъпване на произшествието и участието на МПС.

Всеки един от предявените главни искове е неоснователен и подлежи на
отхвърляне, а неоснователността на главните искове влече неоснователност и
на акцесорните искове, имащи за предмет присъждане на законната лихва,
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищците е
неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.

По разноските:
С оглед изхода на делото всеки един от ищците следва да заплати на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 350 лева.
6

По тези съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 7307 от 30.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 3482/2018 г. от Софийски градски съд.

ОСЪЖДА ищците И. Г. Г., ЕГН ********** и Д. Р. Г.-Т., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на Гаранционен фонд, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, в размер на сумата от 350 лева.

Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7