Решение по дело №58875/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8038
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20211110158875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8038
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110158875 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д О З“ АД срещу ЗАД „Д Б Ж З“
АД.
Ищецът твърди, че на 01.12.2020г., около 13.15 ч., в гр. София, ул. „Боряна“ № 25
водачът на МПС марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ..... при движение на заден ход удря
спрялото зад него МПС марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ..., в резултат на което му били
причинени имуществени вреди. Посочва, че за МПС „Ауди А8“ с рег. № ... имало сключена
валидна застраховка „Автокаско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало
образувана щета № 44012132033131, по която на 01.06.2021 г. заплатил сумата от 1365,22
лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил като застраховател по
имуществена застраховка „Каско“. Твърди, че водачът на МПС марка „Пежо“, модел „206“,
с рег. № ..... е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗАД „Д Б Ж З“ АД. Ищецът поддържа, че на 15.07.2021 г. е изпратил
регресна покана до ответника (в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите), с която претендира процесната сумата. На
10.08.2021 г. ответното дружество е изпратило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. В настоящото производство ищецът претендира от ответника възстановяване
на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1365,22 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски, или сума в общ размер на 1380,22 лв., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 14.10.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ответникът ЗАД „Д Б Ж З“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл.
1
131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
механизма на ПТП. Отрича виновен за ПТП да е застрахованият при него водач. Възразява
да е налице причинна връзка между процесното ПТП и вредите по процесния автомобил.
Намира претенцията за завишена. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В настоящия случай с изрично определение на съда е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника
по отношение на посоченото в исковата молба МПС, валидна към датата на ПТП.
От приложената застрахователна полица е видно, че към процесната дата е имало
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“ с ищеца относно
МПС марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ....
От представения по делото двустранен протокол за ПТП, както и от неоспореното от
страните заключение на САТЕ се установява, че на 01.12.2020г., около 13:15 часа, МПС
марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ..... се движи по ул. „Боряна“, с посока от бул.
„Монтевидео“ към ул. „Любляна“ и пред № 25, водачът предприема маневра за движение на
заден ход за осигуряване на безопасна дистанция на паркиращия пред него автомобил. В
същото време и същата посока зад л.а. марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ..... се движи
МПС марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ..., чийто водач възприема маневрата на заден ход
на л.а. марка „Пежо“ и също предприема маневра движение на заден ход, но поради
намиращ се зад него автомобил спира, като настъпва удар с движещия се на заден ход, пред
него л.а. марка „Пежо“. В крайна сметка според вещото лице от техническа гл.т. причината
за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. марка „Пежо“, който при маневра на
заден ход не е осигурил безопасна дистанция и е реализирал ПТП с намиращия се зад него
л.а. марка „Ауди“. При това положение следва да се приеме, че с поведението си водачът на
процесния л.а. марка „Пежо“е нарушил чл. 40 ЗДвП, с което е станал причина за настъпване
на процесното ПТП. Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и
обосновано, поради което го кредитира с доверие. Същото се потвърждава напълно и от
показанията на разпитаните свидетели (свид. Г. Генова и свид. Иван Симонов), които са и
преки участници в инцидента.
Съгласно заключението щетите по лекия автомобил са причинени в резултат на настъпилото
2
събитие, а стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1409,76 лв.
От приложените писмени доказателства е видно, че за отстраняване на щетите по увредения
автомобил е изплатена сума в размер на 1365,22 лв. Със заплащането на посочената сума,
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната претенция следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение, стойността необходима за възстановяване
на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
1409,76 лв., а размерът на обичайните разноски се равнява на 15,00 лв. При това положение
следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в общ размер на
1380,22 лв. (от които 1365,22 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски за определянето му).
При това положение предявеният иск за главница в размер на 1380,22 лв. се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на
претенцията, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 55,21
лв. – държавна такса, 250 лв. – разноски за експертиза, 70 лв. – разноски за свидетел и
326,62 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „Д Б Ж З“, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. ......, бул. „.. № 1 да заплати на „Д О З“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ул. „......“ № 3 сумата от 1380,22 ЛЕВА,
представляваща регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно обезщетение
от „Д О З“ ЕАД и ликвидационни разноски за определянето му за вреди на МПС марка
„Ауди“, модел „А8“, с рег. № ..., причинени от ПТП, настъпило на 01.12.2020г., около 13.15
ч., в гр. София, ул. „Боряна“ № 25, ведно със законната лихва за периода от датата на
3
подаване на исковата молба – 14.10.2021г. до изплащане на вземането, както и сторените по
делото разноски, както следва: 55,21 ЛЕВА – държавна такса, 250 ЛЕВА – разноски за
експертиза, 70 ЛЕВА – разноски за свидетел и 326,62 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4