№ 122
гр. В., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100101139 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Т. В. М. с правно
основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД против Н. Т. М. за прогласяване нищожността
на договор за дарение на недвижим имот – с ид.****** по Кадастралната карта на гр.В.,
находящ се в ****** със застроена площ от 105,94 кв.м., ведно с избено помещение № 46 с
площ от 5,03 кв.м., както и 1,1257% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж, обективиран в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г., поради липса на
изразено съгласие от дарителката Р. М. К., в следствие на трайно и тежко психическо
заболяване, което е имала към момента на сключване на договора - душевната болест,
деменцията и старческото слабоумие водещо до невъзможността същата да разбира
свойството и значението на постъпките си.
В исковата и уточняващата молби ищецът Т.М. излага, че приживе неговата майка
Р. М. К. /починала на ******г./ се е разпоредила чрез дарение в полза на своя внук Н.М. със
собствения си недвижим имот - с ид.****** по Кадастралната карта на гр.В., находящ се в
****** със застроена площ от 105,94 кв.м., ведно с избено помещение № 46 с п площ от 5,03
кв.м., както и 1,1257% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, като
сделката е обективирана в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г. Твърди, че към
датата на сделката дарителката е страдала от заболяванe на психиката – смесена корова и
подкорова деменция с напредващи нарушения на паметта, което се е отразило на нейната
способност да разбира свойството и значението на постъпките си. Счита, че трайността на
душевната болест, деменцията и старческото слабоумие на майка му при сключване на
сделката през 2018г., които датират още от 2015г. я опорочават до степен на нищожност
1
поради липса на валидно заявено съгласие за сключването й. Моли сделката обективирана в
нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г. да бъде прогласена за нищожна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Т. М. е депозирал писмен отговор, чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост и
неоснователност на предявеният иск. Излага, че между страните вече се е провело съдебно
производство по гр.д.№ 3603/2020г. по описа на ВОС с искане за унищожаване на същата
сделка – дарение обективирано в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г. поради
пълната недееспособност на дарителката при сключването й, което е завършило с
отхвърляне на предявения от Т.М. против Н.М. иск с правно основание чл.31, ал.2
от ЗЗД. Счита, че влязлото в сила решение по цитираното дело е отрицателна процесуална
предпоставка за допустимостта на предявения иск за нищожност, доколкото е основан на
същите твърдения за недееспособност на дарителката поради заболяванията на психиката й
и моли призводството по делото да бъде прекратено. Отделно от това при извод за
допустимост на иска за нищожност оспорва същия като неоснователен. Оспорва към датата
на сключване на договора за дарение – 12.03.2018г. дарителката Р. К. да е била поставяна
под запрещение и/или да е страдала от заболяване или друго съС.ие, което да не и е
позволявало да разбира и ръководи действията си. Твърди, че Р. К. е действала с пълното
съзнание, че иска да дари имота си на своя внук Н.М.. Посочва, че евентуални данни за
болестно съС.ие да дарителката са се проявили повече от година след сключване на
сделката. Моли предявеният иск за прогласяване нищожността на сделката да бъде
отхвърлен като неоснователен както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът – Т.М., чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът Н.М., чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, като
заявява, че към датата на изповядване на сделката обективирана в нот.акт № 66/2018г.
дарителката му Р. К. е била в пълно съзнание и е реализирана желанието си да остави имота
на внука си, като е запазила за себе си правото да го ползва до смъртта си. Твърди, че към
датата на сделката Р. К. не е страдала от заболяване на психиката, което да не било пречка
да взема адекватни решения за себе си и имуществото си. Моли исковата претенция за
прогласяване нищожността на дарението от 2018г. да бъде отхвърлена като неоснователна и
да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община В. на
12.10.2020г., след смъртта си на ******г. Р. М. К. е оставила за свой наследник сина си – Т.
2
В. М..
Видно от представената преписка по издаването на схема от АГКК-В. по отношение
на недвижим имот с ид. № ****** по Кадастралната карта на гр.В., заявлението за издаване
на схемата е подадено на 21.02.2018г. /л.105/ лично от Р. К. и издадената схема на имота е
получена лично от нея на 07.03.2018г. /л.104/. Аналогично заявление за издаване на
удостоверение за семейно положение е подадено лично от Р. К. пред Община В. на
08.03.2018г. /л.116/, а издаденото такова е получено пак лично от нея на 09.03.2018г. /л.117/.
С нот.акт № 66, том 1, рег. № 1305, дело № 40/12.03.2018г.Р. М. К. е дарила на внука
си Н. Т. М. собствения си недвижим имот - ******, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № ****** по Кадастралната карта на гр.В., с площ от 105,94 кв.м, състоящ се
от: входно антре, две спални, дневна, детска спалня с дрешник, кухня, баня, тоалет и килер,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с идентификатор
****** и ******, под обекта - обект с идентификатор ****** и над обекта - обект с
идентификатор ******, ведно с избено помещение № 46, с площ от 5,03 кв.м, при граници -
коридор, зелени площи, стълбище и общо помещение, ведно с 1,1257% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж, като е запазила за себе си пожизненото безвъзмедно
право на ползване на същия.
Видно от представените по делото два амбулаторни листа – от 12.06.2019г. и от
04.09.2020г., Р. К. е диагностицирана със „Смесена корова и подкорова съдова деменция“ на
база данни от снета анамнеза, че повече от година е с напредващи нарушения на паметта,
забравяне и объркване, халюцинаторни изживявания. Към 2020г. обективното съС.ие на
лицето е определено като Глобарна деменция.
Между страните е налице влязло в законна сила /на 13.05.2021г./ решение
постановено по гр.д.№ 3603/2020г. по описа на ВОС, с което предявеният от Т.М. против
Н.М. иск с правно основание чл.31, вр.чл.27 от ЗЗД за прогласяване за унищожаема на
сделката по нот.акт № 66/2018г., с която Р. К. е дарила на внука си Н.М. процесния имот –
апартамент № № 46, находящ се в гр.В., ****** е отхвърлен.
В заключението по проведената Съдебно-психиатрична експертиза и в отговори на
поставени въпроси в съдебно заседание вещoто лице К.К. посочва, че първите медицинско
обосновани данни за психиатрично заболяване на Р. К. датират от 21.06.2019г., когато е
издаден първият амбулаторен лист от преглед при психиатър. Към този момент, датиран
след сделката от 2018г. е поставена диагноза „Смесена корова и подкорова съдова -
лакунарна деменция“. Вещото лице посочва, че не може да се каже кога за първи път са се
появили първите симптоми на заболяването, но за неспециалист те са почти
неразпознаваеми. На база на това излага, че дори такива симптоми да е имала Р. К. и към
момента на сделката, то те не са били решаващи за определяне на психичното й съС.ие като
такова на лице, което не е в съС.ие да разбира свойството и значението на извършваното. С
оглед изложеното и на база на медицинската документация вещото лице заключава, че към
датата на сделката - 12.03.2018г. Р. К. е била дееспособна, а свидетелските показания, които
3
посочват, че е започнала да проявява проблеми с паметта и адекватността на поведението се
отнасят към по-късен момент, тъй като през м.09.2020г. при втория преглед съС.ието и вече
е диагностицирано като „глобарна деменция“.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите К. В. Н., К. Й. Н., С. А. Х., Р. С. Т..
Свидетелката К. Н. посочва, че в началото на 2018г. е била потърсена от Р. К. за
консултация в качеството й на адвокат във връзка с намерението й да дари собствения си
имот на внука си, като си запази правото да живее в него до края на живота си. Р. задавала
много и различни въпроси, с които мотивирала решението си да се разпореди с имота точно
в полза на внука си. След разясненията, Р. К. пожелала сама да се снабди с всички
необходими документи, което й сторила лично – сама изписала заявленията и декларациите,
сама го подала и сама получила изготвените документи. Р. К. се явила лично пред нотариуса
в началото на м.03.2018г. за изповядване на сделката. Таксите по сделката, както и
възнаграждението на свидетелката като адвокат били платени от внука и неговите роднини
по майчина линия.
От показанията на свидетелката К. Н. – партньорка на Т.М. от 7 години се установява,
че познава неговата майка Р. К. от 2015-2016г. до смъртта й. Психичното съС.ие на Р. било
много лошо – не разпознавала близките си, не познавала парите, криела храна в гардероба и
обувките си и занемарила хигиенните си навици – отказвала да се къпе, блъскала и хвърляла
предмети. През 2017-2018г. съС.ието на Р. не позволявало да излиза извън дома си, тъй като
била с деменция и се губела. Наложило се да я заведат на лекар – през м.09.2018г., който
изписал лекарства. След 2016г.-2017г. съС.ието й се влошило – не разпознавала сина си и
свидетелката, говорела за починали хора, мислела си че възглавниците са бебета и ги
завивала. Случвало се да буйства, вика и хвърля предмети, да ходи с нож в ръка, да отказва
да се къпе, като тогава се налагало да викат полиция. Р. имала само 1 син-Т. и няколко
внука, които не идвали да я посещават.
Разпитан свидетелят Х. посочва, че познава семейството на Т.М. – неговите майка и
баща от 40 години. СъС.ието на Р. К. не било добро още от 2015г. – криела храна из
апартамента, а когато излизала – се губела. През 2017г. свидетелят срещнал Р. до пазара по
****** и тя му споделила, че се е загубила. Р. не можела да борави с пари и „правела
месечни сметки от 600-700-800 лева“, които плащал Т.. Случвало се Т. да вика полиция, тъй
като майка му отказвала да се къпе. Р. не можела да се обгрижва сама и това наложило Т. да
напусне работа, за да е по-близо до дома й и да се грижи за нея, водил я на психиатър. Три
месеца преди да почине свидетелят разговарял за последно с Р., но тя била неадекватна –
наричала сина си Васко /името на бащата на Т./, а свидетелят не го разпознала. Синовете на
Т. го посещавали, за да му искат пари.
Свидетелката Р. Т. посочва, че познава Р. К. от 1987г., когато синът й Т. се оженил за
нейната дъщеря. Двамата били родители на двама сина, по-малкият от които е дареният Н..
Излага, че независимо от развода им, тя продължила да поддържа отношения със зет си Т. и
майка му Р., тъй като внукът й – Н. останал да живее с майка си и баба си Р.. След 2015г. Р.
4
К. посещавала често дома на свидетелката, за да се вижда с внука си, а след 2017г. до 2019г.
идвала всяка седмица. През 2020г. вече спряла да ги посещава, защото не била добре. В
началото на 2018г. Р. се обадила на свидетелката и поискала да разговарят, тъй като имала
намерение да прехвърли апартамента си на двамата си внука си, но тъй като големият й
внук живеел в Лондон решила да го прехвърли само на малкия – Н., към когото имала
слабост. Р. отишла при адвокат, след което сама приготвила необходимите документи за
сделката. По това време помолила свидетелката за пари, тъй като установила, че данъкът за
имота й не е плащан от 3 години. Свидетелката помогнала с парите на Р. и заедно с нея да го
платят. Разходите за сделката платил Н.. Случвало се свидетелката често да дава пари на
заем на Р. – по 10-20 лева, но винаги и ги връщала. Към края на 2019г. и дала 40 лева, но
този път не и ги върнала, тъй като забравила за това. Р. си записвала всичко в тефтерче,
била умна и културна жена. През 2015-2017г. Р. работела като хигиенист в някакъв хотел, а
също чистела и входа.
След сделката през м.03.2018г. Н. по-рядко посещавал баба си Р., защото учел за
изпити. При срещите между Р. и свидетелката след 2017г. последната не останала с
впечатление, че Р. има някакъв психически проблем – не се случвало да реагира неадекватно
или да не могат да проведат разумен разговор. Не и споделяла да е ходила на психиатър или
психолог. Свидетелката посетила Р. след новата 2020г., поговорили и Р. и споделила, че Т.
знае за дарението на апартамента, който е направила в полза на сина му Н., но не реагирал
по никакъв начин. През м.02.2020г. внукът Н. посетил баба си и и занесъл сладки, която тя
имала желание да скрие. Била отслабнала, но го познала. През лятото на 2020г., месец
август, Н. отново посетил баба си, но тя вече не била добре. Помолила да отидат в кухнята и
тогава започнала да говори несвързани неща. Малко след това починала.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, предл.2
от ЗЗД от ищеца Т. В. М. против Н. Т. М. за прогласяване нищожността на договор за
дарение на недвижим имот – с ид.****** по Кадастралната карта на гр.В., находящ се в
****** със застроена площ от 105,94 кв.м., ведно с избено помещение № 46 с площ от 5,03
кв.м., както и 1,1257% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,
обективиран в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г., поради липса на изразено
съгласие от дарителката Р. М. К., в следствие на тежкото трайно психическо заболяване,
което е имала към момента на сключване на договора - душевната болест, деменцията и
старческото слабоумие водещо до невъзможността да разбира свойството и значението на
постъпките си.
По въпроса дали невъзможността на едно лице да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи следва да се квалифицира като основание за нищожност
на сключената от това лице разпоредителна сделка поради липса на съгласие или за
унищожаемността на същата поради лисата на дееспособност на лицето по чл.31, ал.1 от
5
ЗЗД е образувано тълкувателно дело № 5/2020г. на Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено решение.
Независимо от това настоящият съдебен състав възприема становището, че договорът,
сключен от дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира
или ръководи действията си, поради душевна болест или старческо слабоумие и е в тР.
неспособност да разбира и ръководи действията си е нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 ЗЗД.
В случая се твърди от ищеца, че майка му - дарителката Р. К. е страдала от
заболяване на психиката – деменция, водеща до невъзможност да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, което съС.ие е датирано към 2015г., т.е преди
сключване на атакуваната сделка на 12.03.2018г.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обаче – писмени
амбулаторни листи, свидетелски показания, както и експертното заключение на вещото лице
обаче обуславят противен извод.
Видно от медицинската документация, Р. К. е посетила лекар-психиатър едва през
м.06.2019г., повече от година след извършеното от нея в полза на ответника дарение, като
във връзка със снетата анамнеза – забравяне, объркване, неразпознаване на близки хора и
криене на храна и е поставена диагноза лакунарна деменция. Следващото посещение на
психиатър е от 01.09.2020г. /2 години и половина след сделката/, когато обективното й
съС.ие вече е диагностицирано като глобарна деменция, т.е налице е влошаване на
психичния статус. Фактът, че към датата на смъртта си – на ******г. Р. К. е страдала от
заболяване на психиката, което я е поставяло в невъзможност да възприема адекватно
обективната действителност съдът приема за доказан. В този смисъл са и показанията на
разпитаните свидетели – св.С. Х. посочва, че три месеца преди да почине, при разговор с Р.
констатирал че е неадекватна – наричала сина си с името на починалия си съпруг; св.Р. Т.,
която разбрала от внука си Н. през лятото на 2020г., че баба му Р. не е добре и говори
несвързани неща, както и показанията на св. К. Н., която посочва, че съС.ието на Р. се
влошило и това наложило да я заведат на лекар /първото документирано посещение при
лекар-психиатър на Р. К. е от м.06.2019г., а не през 2018г. както излага в показанията си./.
Съдът намира твърденията на ищеца за наличие на тР. симптоматика на психично
заболяване на Р. К. начиная от 2015г. респективно и към датата на дарението – м.03.2018г.,
която да и е пречила да се грижи за работите си адекватно за недоказани и неоснователни. В
този смисъл са показанията на св.К. Н. – адвокат предоставил юридически услуги на
дарителката във връзка с намерението й да дари собствения си имот в полза на своя внук
Н.М.. Същата е безпристрастен свидетел, който с оглед услугите, за които е потърсена е
успяла да изгради впечатления за адекватността на клиентката си К., за намеренията и
волята и да извърши разпоредителната сделка в полза на ответника. Р. К. потърсила
адвокатската помощ, за да реализира желанието си да надари точно внука си Н. като запази
за себе си правото на пожизнено ползване на имота, което показва адекватна мисъл за
надаряване на близък родственик, но също и гарантиране на правото й да продължи да
6
живее в имота си до смъртта си. Нещо повече, на поканата на адвоката да съдейства за
снабдяване с необходимите документи за изповядване на сделката, Р. К. заявила, че ще го
стори сама, което се установява и от представените заявления до административните органи
и декларации – лично написани и подписани от нея, включително получените въз основа на
тях документи. В този смисъл са и впечатленията на св.Т., която познава Р. К. от дълги
години /същата е бабата по майчина линия на ответника Н.М./ - посочва, че самата Р. К. я
потърсила по телефона в началото на 2018г., за да я уведоми за намерението си да дари
имота си на общият им внук, като във времето до сделката направила необходимите
постъпки да се снабди с документи и да плати дължимият данък. При съвместните си срещи
след 2017г. до 2020г., както и при провежданите телефонни разговори свидетелката не
останала с впечатления Р. да има някакъв психически проблем, да е реагирала неадекватно
или да не е могла да проведе разумен разговор с нея, нито пък и била споделяля да е
посещавала психиатър във връзка с такъв. Качествено влошаване на здравословното й
съС.ие, в това число на психичния й статус настъпил едва към средата на 2020г., когато Р.
започнала да говори несвързани неща, да прави опити да крие храна на необичайни места и
др., което както вече беше посочено е констатирано и при вторият преглед при психиатър
през м.09.2020г.
При формиране на крайните си изводи относно психичната годност на дарителката да
извършва разумни действия към датата на сключване на атакуваната сделка – м.03.2018г.
съдът съобразява й заключението на проведената СПЕ, което кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено. Освен, че е базирано изцяло на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съответно на тях, същото почива и на богатият професионален опит
на експерта – вещото лице К.К., според който дори да се приеме, че първите симптоми на
дементната болест на Р. К. са били налице към 2018г., то те са били почти неразпознаваеми
за неспециалист и не са давали основание за извод за неадекватно поведение от нейна
страна. Вещото лице посочва също, че преминаването от лека към тежка форма на
деменция е относително за всяко лице и не може да се скрепи с някакъв конкретен период от
време, но при липса на сигурни доказателства /медицински и други/ не може да се направи
извод, че съС.ието на Р. К. към момента на сделката е разкривало признаци на
недееспособност. Излага също, че проявите на дементното заболяване със сигурност засягат
възможностите на страдащото лице да работи с документи, да попълва формуляри
включително и да чете, а доколкото тези ограничения не са се проявили при дарителката
към сключването на атакуваната сделка, напротив, то следва да се направи извод, че същата
не е била в съС.ие на трайно и тежко психическо заболяване - душевната болест,
деменцията и старческото слабоумие водещо до невъзможността да разбира свойството и
значението на постъпките си.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на предявеният от Т.М. против
Н.М. иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключената с нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г. сделка-дарение поради
липса на изразено съгласие от дарителката Р. М. К..
7
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на ответника Н.М. в
размер на 3000 лева /2500 лева + 20% ДДС/ - заплатено адвокатско възнаграждение, което не
е прекомерно, а е под минимума определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /3623,58 лева/, които на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. В. М. , ЕГН ********** с адрес: ****** иск против
Н. Т. М., ЕГН ********** с адрес: ****** за прогласяване нищожността на договор за
дарение на недвижим имот – с ид.****** по Кадастралната карта на гр.В., находящ се в
****** със застроена площ от 105,94 кв.м., ведно с избено помещение № 46 с площ от 5,03
кв.м., както и 1,1257% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,
обективиран в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г., поради липса на изразено
съгласие от дарителката Р. М. К., в следствие на трайно и тежко психическо заболяване,
което е имала към момента на сключване на договора - душевната болест, деменцията и
старческото слабоумие водещо до невъзможността да разбира свойството и значението на
постъпките си, на основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. В. М. , ЕГН ********** с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. М.,
ЕГН ********** с адрес: ****** сумата от 3000 /три хиляди/ лева заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
8