Р Е Ш Е Н И Е
№3205/6.7.2018г.
гр. Варна,06.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Христина Христова
като разгледа докладваното от съдията М.Жекова гражданско дело № 5773 по
описа на съда за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по предявена на 23.04.2018 г. искова молба, депозирана от ищеца А.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, - чрез адвокат П.
Г.от АК Варна, със съдебен адрес:*** – *, против ответното дружество З. К.„Н.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *. Исковата молба е уточнена
с писмена молба от дата 04.05.2018 г. Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение по силата на което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати ищеца
сумата от 2000,00 лева /две хиляди
лева/ - дължимо обезщетение въз основа на сключен застрахователен договор №
УД – 15 -10 от 9.6.2017 г. между М. Н.
О.и ЗК „Н.“ АД а застраховка злополука, настъпила при и по повод изпълнение на
служебните задължения на цивилни служители на МО, Българската армия и
структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната на Българската армия
за претърпяна трудова злополука с Разпореждане № 5104-03-255 от 16.11.2017 г.
на ТП на НОИ –Варна, на осн. чл. 459 КЗ,
вр. с чл. 55, ал. 1 КСО.
Ищецът
основава по същество исковата си молба на следните правно релевантни факти а
именно:Твърди се от
ищеца, че от 20 години работи като военнослужещ в редиците на Българската армия
и към момента изпълнявал длъжността Командир на охранителен взвод във Военно
формирование № *– Варна към МО. На 30.10.2017 г. в работно време, ищецът
твърди, че извършвал ремонт на стаята в която по принцип изпълнявал част от
трудовите си задължения и около 9,15 ч. докато рязал последните дъски на ъглошлайф за да подмени старите рафтове на секцията, без да
иска се докоснал до диска – до циркулярния диск. В резултат на това ищецът
получил прорезна рана на лявата длан и се наложило да
бъде транспортиран до ВМА – МБАЛ - Варна
за лечение. В Клиниката по ортопедия и травматология при ВМА било установено,
че ищецът получил тежка травма на няколко мускула и сухожилия в лява ръка на
ниво китка и блан а раната била много дълбока, с
дължима около 10 см., при запазена сетивност на пръстите на същата ръка.
Наложила се била операция, сочи ищецът и в крайна сметка раната била промита и
защита от лекарите като накрая на ищеца била направена гипсова имобилизация на засегнатата ръка; поведено било и ЕМГ и
ищецът бил изписан на 2.11.2017г. и още тогава от му била опредена временна
нетрудоспособност за период от 34 дни. В последствие ищецът бил и продължавал
да е временно нетрудоспособен за което имал издадени болнични листи поради
травмата на няколко флексорни мускула и сухожилия на
нива китка и длан.Твърди се ясно, че с Разпореждане № 5104 – 03 – 255 –
16.11.2017 г. на ТП на НОИ Варна, на основание чл. 60 КСО декларираната трудова
злополука с вх.№ 5101 -03-262 – 2.11.2017 г. на ТП на НОИ Варна от осигурителя
– Военно формирование *от дата 30.10.2017 г. била приета за трудова. Относно инцидента, приет за трудова
злополука, ищецът твърди че при ответното дружество било подадено Уведомление
за щета с номер 0023/11.1.2018 г., като били представени всички необходими и
изискуеми от застрахователя документи и доказателства а в проведена
извънсъдебна кореспонденция с ответника застраховател с писмо от 07.02.2018 г.
последният посочил, че не били налице предпоставките за уважаването на
искането. Т.е.ищецът обобщава, че е получил отказ от ответника да получи
застрахователно обезщетение, като ответникът не оспорвал фактическата
обстановка а само навеждал правни доводи за неоснователност на претенцията, с
които ищецът категорично не е съгласен. На страница втора и трета от исковата
молба ищецът се спира върху правен анализ на фактите посочени по-горе, като
счита че фактическия състав на исковата му претенция е налице, поради което и
сезира РС Варна с осъдителния иск. В раздел първи от доказателствените
искания ищецът желае ВРС да приеме писмените доказателства приложени с исковата
молба и описани в точки от 1.1. до 1.8.; в раздел втори обективира
искане с основание чл.190 ГПК, в раздел трети искане за събиране на гласни
доказателства /подробно посочено и на последно място сочи банкова сметка ***.
На последно място е направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК –
в условията на евентуалност.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната
страна на 31 -ви май 2018 г. е депозирала писмен отговор чрез Квестора на
ответника Р. Г. С..
Видно от отговора ответникът намира
иска з допустим, основателен, признава го изцяло и по основание и по размер,
като прилага писмено доказателство банков превод за платена главница от 2000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
плащане /каквото акцесорно
искане не е заявено / включително заплатени разноски в размер на 450 лева
от които съдебни разноски в размер на 80 лева и адвокатско възнаграждение 370
лева. При така изложеното ответникът възразява против искането с правно осн. чл. 190 ГПК и желае ВРС да постанови решение при
признание на иска.
В проведеното по делото последно открито
съдебно заседание от 29.06.2018 г. ищецът представляван от адвокат Г., желае
съдът да постанови Решение при признание на иска , като при постановяване на
крайния си акт съдът да определи сумата от 370 лева разноски за процесуално
представителство на осн. чл.38 ЗАдв.
, тъй като това е размерът , платен от ответната страна .
В
същото открито съдебно заседание представител на ответната страна не се явява .
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон,съгласно нормите на чл.235 и
чл. 236 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА страна следното:
Исковото производство пред
ВРС е образувано въз основа на искова молба, заведена на дата 23.04.2018 година
от ищеца А.М.Б.,*** против ответната
страна З. К.„Н.“ АД . Искът с който е
сезиран РС Варна е процесуално допустим, заведен от активно процесуално
легитимирана страна против надлежно пасивно легитимиран ответник с квалификация
на иска по чл. чл. 459 КЗ, вр.
с чл. 55, ал. 1 КСО.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че правното основание на исковата молба е ясно очертано в самия КЗ
.В Кодекса за застраховането, Глава четиридесет и трета ЗАСТРАХОВКА
"ЗЛОПОЛУКА" е визиран предмета на застрахователния договор : Разпоредбата на чл. 459 КЗ гласи : Чл. 459. (1) Договорите за
застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота,
здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат
на злополука. (2) Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото
лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход,
които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се
предполага до доказване на противното. (3) Договорът за застраховка злополука
може да се сключи за изплащане на фиксирани
парични суми, на обезщетения на размера на причинени вреди или за
комбинация от двата вида плащане.(4) За
застраховка "Злополука" с изплащане на фиксирани парични суми се
прилагат съответно и чл. 397,
чл.
438, ал. 5, чл.
441, 442, чл.
443, ал. 1 – 3
и ал.
5 и 6,
чл.
444, 445,
448,
454
и 456.(5)
За застраховка "Злополука" за изплащане на обезщетения на размера на
причинени вреди се прилагат съответно и чл. 397,
438,
441,
чл.
448, ал. 3 – 5
и ал.
7 и 8
и чл.
454.
Казусът отнесен пред
РС Варна е именно визираният в нормата на чл. 459 КЗ във вр.с
чл. 55 , ал.1 КСО.
Спорът към датата на
исковата молба - 23.04.2018 г. е бил дали ответникът дължи обезщетение на ищеца
в размер на 2000 лева , въз основа на сключен застрахователен договор № УД – 15 -10 от 09.06.2017
г. между М. Н. О.и ЗК „Н.“ АД за застраховка злополука, настъпила при и по повод изпълнение на служебните
задължения на цивилни служители на МО, Българската армия и структурите на пряко
подчинение на Министъра на отбраната на Българската армия за претърпяна трудова
злополука с Разпореждане № 5104-03-255
от 16.11.2017 г. на ТП на НОИ –Варна.
Безспорно от ангажираните от ищеца писмени доказателства
се извежда извода затова, че е налице валиден застрахователен договор с номер
УД – 15 -10 от 09.06.2017 г. сключен между М. Н. О.и ответника ЗК „Н.“ АД за
застраховка злополука.
Не
е спорно и по делото се констатира,че ищецът – военнослужещ в редиците на
Българската армия / Командир на Охранителен взвод във Военно формирование № *–Варна
/ на 30.10.2017 г. е претърпял трудова злополука,приета за такава с
Разпореждане № 5104-03-255 от 16.11.2017 г. на ТП на НОИ –Варна.Отделно от
горното от завереното за вярност с оригинала копие на застрахователния договор
приложено по делото / в частност лист 10 –ти втора страница /, в чл. 4 ал.1 т.3
е визиран и размера на обезщетението – 2000 лева .
Видно от материалите по делото преписът от исковата молба е
бил връчен на ответната страна на дата 23.05.2018 г. а отговорът на искова
молба е заведен във ВРС на дата 31.05.2018 година.
От приложеният по делото отговор на искова молба / л 48 –
51/ се констатира несъмнено ,че ответникът намира иска и за основателен и
допустим, като го признава изцяло.В подкрепа на това си становище ответникът е
представил с отговора на искова молба два броя преводни нареждания – заверени
за вярност с оригинала копия приложени по делото .на лист 49 –ти и 50-ти .Видно
от приложеното на л. 49 – ти преводно нареждане- на дата 29.05.2018 г. /т.е.
осем дни след получаване на преписа на искова молба / ответникът по банков път
е превел на ищеца А.Б. сума от 2080 лева с вписано основание за превода : „
заплащане главница и такси по гр.дело №
5773/18, 42 с-в ВРС „. От второ преводно нареждане се констатира,че на
същата дата, ответникът е превел на адвокат П. Г.сумата от 370,00 лева, като е
вписано основание за превода: „заплащане
на адвокатско възнаграждение по гр.дело №
5773/2018 г., 42 –ри състав ВРС .
„
При така изложеното
по горе се налага единственият правен извод , че исковата молба е била
предявена от ищеца при наличието на ясен правен интерес от водене на исковото
производство – заплащане на сумата от 2000 лева при релевирани
твърдения за изпълнен фактически състав на чл. 459 КЗ във вр.с
чл. 55 , ал.1 КСО. Безспорно всички описани по-горе фактически твърдения на
ищеца са доказани въз основа на приложените още с исковата молба и приобщени по
делото като писмени доказателства заверени копия на следните писмени доказателства, а
именно: Застрахователен договор № УД
15-10/09.06.2017 г.; Общи условия за застраховка „Злополука” на З. К.„Н.”;
Приложение № 2 към Договор № УД 15-10/09.06.2017 г. – списък на клонове на ЗК „Н.”
АД на територия на Република България; Декларация
за трудова злополука вх. № 5101-036-262/02.11.2017 г.; Разпореждане № 5104-03-255/16.11.2017 г. от ТП на НОИ – Варна;
писмо изх. № 0084Н/07.02.2018 г. от ЗК „Н.”; епикриза ИЗ № 5667 от ВМА – Варна; болничен
лист за временна нетрудоспособност № Е20171346507/02.11.2017 г.; болничен лист за временна
нетрудоспособност № Е20176282913/04.12.2017 г.; болничен лист за временна нетрудоспособност №
Е20176283047/02.01.2018 г.; болничен
лист за временна нетрудоспособност № Е20176283251/31.01.2018 г.; болничен лист за временна
нетрудоспособност № Е20180604869/06.03.2018 г.; амбулаторен лист № 963/04.12.2017 г.; амбулаторен лист №
760/16.11.2017 г.; амбулаторен лист
№ 1/02.01.2018 г.; извадка от здравен
картон и документ за НОИ от „*” от 08.01.2018 г.
От целия доказателствен материал
по делото - ангажиран основно от ищеца а
и неоспорен от ответника , се извежда извода,че между ищеца и ответната страна
е съществувало валидно застрахователно правоотношение , както и че ищецът е
претърпял на 30.10.2017 г. трудова злополука по повод на която му се дължи
обезщетението по реда на чл. 495 КЗ ,вр. с чл. 55
,ал.1 КСО във фиксирания размер на главницата от 2000 лева.Факт е, че това
обезщетение не е било платено от ответника към дата на предявяване на иска,
поради което съдът приема, че ответникът е станал повод за водене на исковото
производство.
По делото след подаване на отговора на искова молба въобще е
отпаднал спора между страните дали е изпълнен или не фактическия състав на
нормата на чл. 495 КЗ, т.к. с предприетите конклудентни
действия, ответникът изплащайки дължимите се на ищеца суми – претендирана главница и държавна такса и на адвокат Г. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.- е признал
иска.
Ето защо съдът следва да съобрази факта на плащането
осъществено на дата 29.05.2018 г. при постановяване на Решението си ,без да
повтаря вече изяснена и неоспорена фактическа обстановка по делото ,респ. и
извода за основателност и доказаност на иска.
При евентуално произнасяне на ВРС с Решение по реда на
чл.237 ГПК би могло да се достигне до повторно осъждане на ответника да плати
сумите, които вече е платил, поради което и настоящият състав в откритото
съдебно заседание от 29.06.2018 г не е прекратил съдебното дирене и не е
постановил, че ще се произнесе с Решение при признание на иска .
Искът предявен за главницата от 2000 лева безспорно е
основателен и доказан .
Искане по реда на чл. 86, ал.1 ЗЗД въобще не е
направено,поради което и съдът не обсъжда въпроса за дължимост
на законна лихва и не зачита признанието на иска направено в отговора на искова
молба в тази част.
Искането на ищеца за присъждане на разноски от 80 лева за
платена такса се явява доказано и по основание и размер.
Искането с правно основание чл. 38 ЗАДв.
на адв.Г. за присъждане на разноските в негова полза
за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца също се явява
доказано по основание а размерът на разноските е определен от самия адв.Г. съгласно императивните норми на Наредба № 1/2004 г.
При всичко изложено, съдът следва да отхвърли иска не защото
е неоснователен и недоказан а напротив - т.к. вземането е погасено чрез плащане
на дата 29.05.2018 г. като в диспозитива на съдебния
акт се впише изрично, че вземането за главницата от 2 000 лева, за
внесената такса от ищеца от 80 лева за разглеждане на делото и акцесорното искане с правно основание чл. 38 ал.2 ЗАДв. на адв.Г. за плащане на
сумата от 370 лева за процесуално представителство са погасени чрез плащане .В
подкрепа на този правен извод е нормата
на чл. 235, ал.3 ГПК която повелява съдът да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска ,които са от значение за спорното право.След като
спорното право е погасено чрез плащане не само на главницата но и на акцесорните вземания с правно основание чл. 78,ал.1 ГПК и
чл. 38, ал.2 ЗАдв., то съдът следва да отхвърли иска
поради погасяване на вземането чрез плащане .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца А.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, - чрез адвокат П. Г.от
АК Варна, със съдебен адрес:*** – *, против ответното дружество З. К.„Н.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, * , осъдителен иск с
правна квалификация чл. 459 КЗ, вр. с чл. 55, ал. 1 КСО, с ИСКАНЕ ответното дружество да
бъде осъдено да заплати ищеца СУМАТА от 2000,00 лева /две хиляди лева/ - дължимо обезщетение въз основа на сключен застрахователен договор № УД – 15
-10 от 9.6.2017 г. между М. Н. О.и ЗК „Н.“
АД а застраховка злополука, настъпила при и по повод изпълнение на служебните
задължения на цивилни служители на МО, Българската армия и структурите на пряко
подчинение на Министъра на отбраната на Българската армия за претърпяна трудова
злополука с Разпореждане № 5104-03-255 от 16.11.2017 г. на ТП на НОИ –Варна, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО от 2000,00
лева, чрез извършено от ответника и към ищеца плащане на дата 29.05.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ответното дружество З. К.„Н.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 80,00 лева/осемдесет лева / – сторени от ищеца съдебно- деловодни
разноски за заплатена държавна такса пред настоящата инстанция , поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО от 80,00
лева, чрез извършено от ответника и към ищеца плащане на дата 29.05.2018 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат П.
Г.от АК Варна, със съдебен адрес:*** – * с правно основание чл. 38 ЗАдв за осъждане на
ответното дружество З. К.„Н.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * да заплати на адв.Г. сумата от 370,00
лева/триста и седемдесет лева / за процесуално представителство на ищеца
под формата на безплатна правна помощ пред настоящата инстанция , поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО от 370,00
лева ,чрез извършено плащане от
ответника към адв.Г. , на дата 29.05.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се
връчи на всяка от страните – чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: