Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 05.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 2157 по описа на ДРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителните директори В. А. Г. и А. Ч. Д., чрез
упълномощения ю.к. Ст. Р., с вх. рег. №12030/14.06.2019г., с която против К.Т.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове
по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №4551/2017г.
на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №2493 от 19.12.2017г., а именно: неизплатена главница в размер на 2 820 лв. по
Договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2016 г., ведно със
законната лихва от 15.12.2017 г. до
окончателното плащане; договорна лихва в размер на 914,58 лв. за периода от
05.05.2017 г. до 06.07.2019 ., обезщетение за забава в размер на 144,24 лв. за
периода 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г.
Претендират се сторените разноски в
исковото и в заповедното производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ответникът е страна по сключен с ищцовото дружество на 28.11.2016г. договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът, като кредитодател му е предоставил, в качеството на кредитополучател кредит в размер на 2350 лв., която сума е преведена по сметка на потребителя. Към отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 336,52 лв. Ответникът е сключил застраховка живот в размер на 224,90 лв., и застраховка безработица в размер на 229,40 лв. Общото крайно задължение по процесния договор възлиза на 4332,14лв., включващо главница и възнаградителна лихва в размер на 27,47 %. Кр. Н. се задължил да върне кредита за срок от 29 месеца, ведно с начислените лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 149,39 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 149,22 лв.
Ответникът в срока на договора не изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски. Не е заплатил три поредни месечни погасителни вноски с падежи 05.05.2017г., 05.06.2017г. и 05.07.2017г. Съгласно чл.16, т.2 от договора вземането е станало предсрочно изискуемо. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо, изпратено до посочените в договора адреси за съобщения. Твърди се, че ответникът дължи възнаградителна лихва и лихва за забава. За събиране на вземането си ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.417 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №4551/2017г. по описа на ДРС. Заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена от ЧСИ при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник, чрез назначения от съда с определение от 28.01.2020г. особен представител – адв. Д.Д. – ДАК, в който се изразява становище за неоснователността на претенцията. Моли се за отхвърляне на исковете по следните съображения: длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК; договорът съдържа неравноправни клаузи – относно ГПР в размер на 44,59% и ГЛП в размер на 24,47%, които се явяват нищожни, като нищожността на тези клаузи влече нищожност и на целия договор за кредит; нищожна се явява и клаузата за еднократна такса за оценка на риска; липсва яснота в какъв размер са извършените от длъжника плащания.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №4551 по описа за 2017г. на
Добричкия районен съд. С разпореждане от 19.12.2017г. е издадена заповед от
същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът
да заплати следните суми: неизплатена главница в размер на 2
820 лв., договорна лихва в размер на 914,58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до
06.07.2019 ., обезщетение за забава в размер на 144,24 лв. за периода
05.05.2017 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението по
417 от ГПК (15.12.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението. Заповедта
е връчена на длъжника от съдебен изпълнител при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК . С
разпореждане от 30.04.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщението е връчено на 15.05.2019 г. Исковата молба е
подадена по пощата на дата 13.06.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен
срок, поради което е допустима и подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, в приложимата редакция съобразно датата на сключване на
процесния договор (Доп. - ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) .
. Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото
правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
- фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено
от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен
между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил
падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху
която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва
ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора
или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
По делото е представен договор за потребителски
кредит № ********** от 28.11.2016 г., сключен между К.Т.Н. /кредитополучател/ и
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. По силата на
договора кредиторът отпуснал на кредитополучателя в заем сумата от 2350 лв.
Срокът за издължаване на кредита е уговорен за 28 месеца,
Погасителният план е инкорпориран в самия договор /чл. 11.2/, от който се
установява, че първата вноска по кредита е следвало да бъде направена в срок до
05.01.2017 г., а последната падежна дата е уговорена на 05.05.2019 г. Размерът
на вноските е по 149 лева месечно, а размерът на последната изравнителна е
149,22 лева.
Между страните по договора е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 27,47 % и годишен процент на разходите в
размер на 44,59 %. Уговорено е и
заплащане на застраховка Комбо - живот в размер на 224.90 лв.; на застраховка
Комбо - безработица в размер на 229.40 лв. и на еднократна такса за оценка на
риска в размер на 336.52 лв., която се
финансира от кредитора и е дължима от
ответника заедно с месечните вноски.
Ищецът в исковата молба се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането си по договора, на основание чл.9.4 от
договора. Съгласно цитираната клауза при просрочие потребителят дължи и лихва
за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието, като когато потребителят е допуснал пълно или частично просрочие
на 3/три/ поредни вноски, цялото му непогасено задължение по погасителен план
става предсрочно и незабавно изискуемо. В този случай, считано от датата на
предсрочната изискуемост, размерът на главницата по кредита се олихвява със
законната лихва. Началният момент на изискуемостта на вземането по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Такава е настоящата хипотеза.
По делото е представено уведомление – лист 14,
изходящо от кредитора, за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. За
установяване връчването на уведомлението е представено известие за доставяне,
изпратено посредством „Български пощи” ЕАД /л.16/, съгласно което уведомлението
е изпратено на вписания в договора адрес на ответника: гр. Д., бул. «***» №***,
ет.***, ап.****, който е и негов постоянен. Известието е върнато в цялост с
отбелязване: „09.11.17“ и „пратката не е потърсена от получателя”. До ответника
е изпратено съобщение и до настоящия му адрес в гр. В., ул. „****“ №****. И
това известието е върнато в цялост с отбелязване: „13.11.17“ и „пратката не е
потърсена от получателя”. В исковата
молба Банката се позовава на т. нар. фингирано връчване на уведомлението.
Съгласно чл.25, ал.10 от процесния договор за кредит кредитополучателят е
длъжен незабавно да уведоми Банката при промяна на адреса си, посочен в
договора, като при неизпълнение – всяка писмена кореспонденция, изпратена от
Банката до последния посочен адрес, се счита за редовно връчена.
Поради гореизложеното, съдът счита, че е налице фингирано
връчване на уведомлението, каквато възможност изрично е предвидена между
страните. Поради това съдът приема, че кредитът е станал предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
От приетата по делото ССч.Е, неоспорена от страните
и която се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че размерът по процесния договор за кредит, е общо 4332.14 лв.,
включващ 3140.82 лв. главница, формирана от: 2350 лв. чиста сума кредит, 224.90
лв., застраховка комбо живот, 229.40 лв. застраховка комбо безработица, 336.52
лв. еднократна такса оценка на риска и 1191.32 лв. договорна лихва. Вещото лице
е установило плащания от ответника в размер на общо 598.24 лв., вт.ч. на
06.01.2017 г. в размер на 149.39 лв.; на 24.01.2017 г. в размер на 149.47 лв.; на
24.02.2017 г. в размер на 149.39 лв. и на 12.04.2017 г. в размер на 149.99 лв. По
счетоводни данни на ищеца с това плащане са погасени в пълен размер 4/четири /
месечни вноски с падежи 05.01.2017 г.; 05.02.2017 г.; 05.03.2017 г. и 05.04.2017 г., всяка от по 149.39 лв., равняващи се на общо
597.56 лв., и лихви за забава в плащането им в размер на 0.68 лв. Предвид данните
за началната дата на действие на договора от 28.11.2016 г., просрочието в плащането от ответника на три месечни вноски
с падежи за плащане 05.05.2017 г.; 05.06.2017 г. и 05.07.2017 г., и дата на предсрочна изискуемост по
чл.16.2 от договора -
06.07.2017 г., вещото лице е докладвало, че към датата на
подаване на заявлението са останали неплатени задължения в размер на 3878.82
лв., в т.ч. изискуема главница в размер на 2820 лв., договорна лихва в размер
на 914.58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 06.07.2017 г. и обезщетение за
забава в размер на 144.24 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г.
Съдът намира за доказано основанието на иска –
съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия
предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредиполучателя да връща
ежемесечно уговорена в договора минимална погасителна вноска от 149,39 лева,
включваща общо главница и договорна лихва. От ССчЕ се установява, че към
главница ищцовото дружество е включило и следните допълнителни задължения : 229.40
лв. застраховка комбо безработица, 336.52 лв. еднократна такса оценка на риска.
В представения погасителен план, инкорпориран в договора, месечната вноска не е
разбита по компоненти, а е посочена като обща сума, включваща главница и лихви.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми,за целите на погасяването. Планът следва да съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на база лихвения процент и когато е наложително допълнителните разходи. Погасителния
план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания. В случая , макар в договора да са посочени
размер на плащанията на първа и последна погасителна вноски и срока за плащане,
липсва яснота относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по
пера, от която да е ясно каква част от задължението за главница, лихва и
допълнителни разходи се погасява. Включително застрахователните премии за застраховка
Комбо - живот в размер на 224.90 лв. и за
застраховка Комбо - безработица в размер на 229.40 лв. и на еднократната такса
за оценка на риска в размер на 336.52 лв. следва да бъдат отразени в
погасителния план, тъй като те се погасяват на равни месечни вноски през периода
на действие на договора, а не се заплащат еднократно. Липсата на
законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план прави договора за
потребителски кредит напълно недействителен, като противоречащ на разпоредбите
на чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК-арг.от разпоредбата на чл.22 от ЗПК (Доп. -
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), която е приложима за
процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не
са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал. 1, т. 11 и т.12 от ЗПК - за съдържанието на
погасителния план. Съгласно правилото на чл.23 от ЗПК, когато кредитът е обявен
за недействителен кредитополучателят връща само стойността на главницата, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Според назначената съдебно-счетоводна експертиза, от
кредитополучателя е заплатена сумата от 598,24 лева.Тъй като се дължи чистата
стойност на главницата от сумата 2350 лв., следва да се приспадне погашението
от 598,28 лв., което да се отнесе към
дължимата главница и да се признае за установено в отношенията между страните
по делото, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1751,76 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното плащане. За горницата
над тази сума до претендирания размер от 2820 лв. искът за главница подлежи на
отхвърляне.
Претенцията
за установяване дължимост на възнаградителна лихва е неоснователна и подлежи на
отхвърляне с оглед разпоредба на чл.23 от ЗПК, според която при недействителен
договор не се дължат лихви и други разходи по кредита.
Що се касае до претенцията за обезщетение
за забава за просрочени вноски, настоящият съдебен състав намира, че доколкото
договорът е нищожен изцяло, недействителна е и уговорката за дължимост на наказателна
лихва, което в случая се претендира след падежа на третата неплатена вноска.
Освен това, с оглед извода за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, за да постави длъжника в забава,
кредиторът следва да поиска връщане на чистата сума по кредита. Към
претендираната от дружеството - ищец дата 05.05.2017г. на ответника все още не
е била предявена претенцията за връщане на главницата по договора за кредит,
така че той не е бил поставена в забава. Такова искане следва да се счита
направено едва с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда на 15.12.2017 г. А след като не е бил изпаднал в забава, длъжникът не
дължи обезщетение под формата на обезщетение за забава.
В обобщение основателна се явява
претенцита за главница в размер на 1751,76 лева (чистата неплатена стойност на
кредита), върху която се дължи законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК до окончателното плащане, а в останалата част претенцията на
ищеца подлежи на отхвърляне.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно
с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските
в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.
При съобразяване уважената част от
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 80,20 лева, включващи държавна такса от 35,03
лева и юрисконсултско възнаграждение от 45,17
лева.
За
исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска включват държавна такса от 35,03 лева, депозит
за особен представител от 158,06 лв.; 90,32 лева – възнаграждение за вещо
лице, като се претендира още и
юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в
процеса в размер на 300 лв. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 150 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78
ал. 8 ГПК, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема и вида на
събраните по делото доказателства, процесуалните действия на пълномощника на
ищеца, броя на проведените по делото съдебни заседание. Така по съразмерност,
разноските в полза на ищеца за юрисконсултско възнаграждение се определят на
сумата от 67,74 лева.
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК
*********, представлявана от изпълнителните директори В. А. Г. и А.Ч. Д., и
ответника К.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1751,76 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2016 г.,
ведно със законната лихва от 15.12.2017 г.
до окончателното плащане, предмет на издадена заповед №2493/19.12.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 г. по описа на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения размер от 1751,76
лева до претендирания от 2820 лева.
ОТХВЪРЛЯ
исковете
с правно основание 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване
за установено, че ответникът К.Т.Н.
с ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните
директори В. А. Г. и А. Ч. Д., договорна лихва в размер на 914,58 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 06.07.2019 г. и обезщетение
за забава в размер на 144,24 лв. за
периода 05.05.2017 г. до 05.12.2017 г., предмет на издадена
заповед №2493/19.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4551/2017 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА К.Т.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на ищеца „ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори
В. А. Г. и А. Ч. Д., съдебно – деловодни разноски по заповедното производство
по ч. гр. дело №4551/2017 г. на ДРС в
размер на 80,20 лева, включващи
държавна такса от 35,03 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 45,17 лева, както и съдебно – деловодни
разноски по настоящото гр. дело №2157/2019 г. на ДРС в размер на 351,15 лева, от които: държавна такса от 35,03 лева, депозит за
особен представител от 158,06 лв.; 90,32 лева – възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 67,74 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: