РЕШЕНИЕ
№ 239
град Плевен, 10.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА И. |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика
Снежина И. по касационно административно дело № 144/2020 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р.М. - управител и едноличен собственик на капитала на „Стройпродукт”
ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността гр. Плевен, ул.”Дойран” № 160,
срещу решение № 829 от 13.12.2019 г. постановено по а.н.д. № 1392/2019г по
описа на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно,
издадено при нарушаване на материалния закон, както и при нарушаване на
процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил
своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства
по делото. Излагат се доводи, че за да е съставомерно едно деяние по дадената в
наказателното постановление правна квалификация на нарушението, при
съобразяване на съдебната практика относно съдържанието и характера на
трудовото правоотношение, следва да се установи престиране на работна сила за
сметка на работодателя и при негов риск, т.е. предмет на престацията е
работната сила, а не определен трудов резултат. Твърди се, че от събраните по
делото доказателства не се установява именно престирането на работна сила от
лицето за сметка на „Стройпродукт“ ЕООД с цел постигане на определен трудов
резултат и то за сметка и при риск за работодателя при неизпълнението му. Отбелязва
се, че на лицето не е предоставена за попълване Декларация по чл. 402, ал. 1,
т. 3 от КТ. Навеждат се доводи, че кредитираният от административния орган
констативен протокол по правния си характер съставлява частен свидетелстващ
документ, поради което макар и да представлява допустимо в административното
производство доказателство, съгласно чл.402, ал.1, т. 3 от АПК същият не
притежава обвързваща административния орган и съда материална доказателствена сила. Посочва се, че отразените
в протокола факти не могат да обосноват извод за предоставяне на работна сила, още
повече по никакъв начин нито е отразено, нито по преписката се съдържат данни
за трудово възнаграждение, което е един от съществените елементи на трудовото
правоотношение. Твърди се, че при извършената документална проверка на АНО са
представени граждански договори. Сочи се, че
при наличието на граждански договор за периода на проверката, както и
доколкото съгласно характера на дейността, която е извършвала, П.А. не е дължал
престиране на работна сила, а е дължал определен резултат – зидария. Счита се,
че въпреки това и несъобразявайки се с представените доказателства за това,
административно-наказващият орган издава АУАН и в последствие спорното
наказателно постановление. Навеждат се доводи, че осъществяването на нарушение
на разпоредбата на чл. 62 ал.1 от Кодекса на труда изискваща писмена форма при
сключване на трудов договор, предполага установяване от органите на инспекцията
на наличието на трудово правоотношение между „Стройпродукт“ ЕООД като
работодател и П.А. като работник. Прави
се извод за незаконосъобразност на наказателното постановление за осъществено
от „Стройпродукт“ ЕООД нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Сочи
се, че в конкретния случай изложените фактически констатации, видно от данните
по делото са направени въз основа на резултати от проверка, извършена на
17.04.2019 г. Излагат се доводи, че за да издаде обжалваното НП, наказващият
орган е приел, че лицето е осъществявало дейност във връзка с полагането на
труд, която е имала характер на трудово правоотношение, като този извод обаче
не се подкрепя по един безспорен начин от приложените по делото както писмени,
така и гласни доказателствени материали. Твърди се, че съществуването на трудово
правоотношение в конкретния случай не е налице. Счита се, че не е възможно и е
неприемливо Дирекция”Инспекция по труда” само от една извършена проверка да
прави обосновани изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при
определени условия - определено работно място и длъжност, спазване на трудова
дисциплина, правата и задълженията на работодателя и работника, определена
продължителност па работното време, договорено трудово възнаграждение и пр.,
характеризиращи правоотношението като трудово, още повече като се имат предвид
установените по делото обстоятелства. Твърди се, че в конкретния случай се
касае именно за облигационни отношения, по силата, на които е договорен
определен трудов резултат, след изпълнението на който ще бъде изплатена договорената
за същия предварително сума, а не за престирането /предоставянето/ на работна
сила и което да се прикрива чрез този облигационен договор. Считат се за
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая се касае за
трудовоправни, а не за гражданскоправни отношения и за недоказано по един
категоричен и безспорен начин, че лицето П.А. е полагало труд при установено
работно време, спазване на трудова дисциплина и срещу договорено трудово
възнаграждение, т.е. че са налице отношения между нея и дружеството, които
могат да бъдат квалифицирани като трудови. Моли съдът да отмени първоинстанционното
решение, постановено по а.н.д. № 1392/2019 г. по описа на Pайонен съд-Плевен,
като неправилно и незаконосъобразно и да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът - Р.М. - управител и
едноличен собственик на капитала на „Стройпродукт” ЕООД, се явява лично
представляващия и адв М., като поддържат жалбата и намират, че нарушението не е
доказано и следва да бъде отменено решението и НП.
В съдебно заседание ответникът – Дирекция „Инспекция
по труда“ – Плевен, се представлява от юрк И., която намира жалбата за
неоснователна и намира, че безспорно е установено, че А.е работил като кранист
по време на проверката, като не е сключен трудов договор. намира, че решението
следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е постановено при противоречиви доказателства и следва
да бъде отменено, като бъде отменено и НП.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО .
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление №15-0000593/14.05.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Плевен, с което на „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Дойран“ №160, чрез Р.М. –
Управител, за това, че при извършена проверка на място на 17.04.2019г. в 09.30
часа на обект „еднофамилна жилищна сграда“, намиращ се в гр. *****, местност „*****“
на който работи „Стройпродукт“ ЕООД гр. Плевен и на 23.04.2019г. в офиса на
Дирекция “Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен, в присъствието на
свидетелката И.М.Д., е установено, че отношенията между П. М. А.предоставящ на
17.04.2019г. в 09.30 часа работна сила като кранист и „Стройпродукт“ ЕООД гр.
Плевен не са уредени като трудови правоотношения - нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, вр. с чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
За да потвърди НП първоинстанционният съд е приел, че
нарушението е безспорно доказано и се установява от КП и свидетелски показания
на проверяващите лица, че А.е работил като кранист по време на проверката, за
която дейност е следвало да има сключен трудово договор.
Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно
прилагане на закона, тъй като не е доказано нарушение на чл. чл. 1, ал. 2 от КТ вр. чл. 62, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда
трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. Съгласно чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и
чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Административно-наказващият орган не е представил достатъчно доказателства, от
които да се направи еднозначен извод, че констатираното на обекта лице – П.А. е
престирал труд в полза на работодателя „Стройпродукт“ ЕООД като кранист. В КП
от длъжностните лица е отразено, че лицето е кранист и е положен подпис от същия, но в съдебно
заседание А.посочва, че длъжността, посочена в КП не е посочена от него, а е
попълнена от проверяващите лица и същият не е работил като кранист в момента на
проверката, като не са представени доказателства относно констатацията на
длъжностните лица въз основа на които са достигнали до констатация, че лицето
работи като кранист. При извършената очна ставка между лицето и актосъставителя
и свидетеля по акта , нито Б.А., нито И.Д. са категорични, че са установили
именно П.А. да работи на крана, а същите заявяват, че не си спомнят и не могат
категорично да посочат, че именно това лице е работило като кранист. В случая е
представен още при проверката граждански договор от 12.04.2019 година за
лицето, че е наето да извърши определена работа – зидария, но същият не е
отразен в КП. При извършената проверка на място не са събрани достатъчно данни,
че лицето е престирало труд, осъществявайки дейност като "кранист",
на определено работно място, в определен часови интервал, срещу определено
заплащане, т. е. не са налице са всички елементи на трудово правоотношение.
Престирането на труд съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ задължително се оформя чрез писмен трудов договор, но в
случая е представен граждански договор за лицето от 12.04.2019 година,
проверяващите лица при разпита пред РС Плевен не са категорични, че лицето е
работило като кранист, не си спомнят това обстоятелство при проведената очна
ставка и липсва декларация от А., че същият работи на обекта с определено
работно време, при определено възнаграждение именно, защото са ангажирани
писмени доказателства, че същият е работил въз основа на граждански договор и в
настоящия случай отговорността на касатора неправилно е ангажирана
Предвид горепосоченото следва решението да бъде
отменено, като бъде отменено и НП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 856 от
13.12.2019 г. постановено по нахд № 1392/2019г по описа на Районен съд –
Плевен, като вместо него постановява:
Отменя наказателно
постановление №15-0000593/14.05.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/
2./п/