Решение по дело №2266/2019 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№91/12.2.2020г.                                        12.02.2020 година           град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                    16-ти граждански състав

На двадесет и трети януари                                 две хиляди и двадесета година                                                                                                  

В публично заседание в състав:                           

                                                                               Председател: Георги Г.

 

при секретаря В. Г.

като разгледа докладваното от съдията Г.

гражданско дело № 2266 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Първа инвестиционна банка” АД с *** против Д.Г.Ш., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2011 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 14297,24 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***/9.05.2007 г. и погасителен план Приложение № 1,представляващ неразделна част от него с просрочена лихва 1308,52 от 05.03.2009 г. до 21.02.2011 г. и законна лихва от 21.02.2011 г. до изплащане на вземането,както и разноски по делото –сумата от 312,11 лв. платена държавна такса и 562,11 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на 09.05.2007 г. между ищеца в качеството им на банка и ответника Д.Г.Ш. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за банков кредит № ***,по силата на който банката предоставила на ответника  кредит в размер на 17 000,00 лв. за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения,с кроен срок на погасяване 05.05.2015 г. Отпуснатия кредит бил изцяло усвоен от кредитополучателя на 05.06.2007 г. по банкова сметка,***. Усвоения кредит бил частично погасяван по главница и лихви,като по същия били просрочени 24 вноски по главница и 19 вноски по лихва. Поради неплащане в срок на задълженията от кредитополучателя с нотариална покана рег.№ ***,том 2,акт 84 по описа на нотариус Д.Л., банката обявила задълженията по кредита за предсрочно и изцяло изискуеми.

По искане на кредитора и по повод подадено заявление до ЯРС било образувано ч.гр.дело № ***/2011 г. по описа на ЯРС,като била издадена заповед № ***/7.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,като вземането произтичало от извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД гр.София,клон Бургас,с което се установявало вземането на банката –документ по чл.417,т.2 ГПК с която било разпоредено солидарните длъжници Д.Г.Ш. и П.К.Т. да заплатят солидарно на кредитора „ПИБ“ АД сумата от 15 605,76 лв.,от които сумата от 14297,24 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ****/9.05.2007 г. и погасителен план Приложение № 1,представляващ неразделна част от него с просрочена лихва 1308,52 от 05.03.2009 г. до 21.02.2011 г. и законна лихва от 21.02.2011 г. до изплащане на вземането,както и разноски по делото –сумата от 312,11 лв. платена държавна такса и 562,11 лв. юрисконсулско възнаграждение. Въз основа на заповедта бил издаден в полза на кредитора изпълнителен лист от 09.03.2011 г. На база издадената заповед  № ***/7.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист ,по молба на кредитора срещу Д.Ш. било образувано изпълнително дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ-И. Х.,като в последствие било образувано изпълнително дело № ***/2018 г.,като по второто изпълнително дело била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Д.Г.Ш. на 03.05.2019 г.,като в законоустановения срок по чл.414 ГПК възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение изпълнителен лист.Не бил получавал покана за доброволно изпълнение до 03.05.2019 г.,като вземането,което се претендирало със заявлението по ч.гр.дело № ***/2011 г. по описа на ЯРС било погасено по давност,тъй като ПИД била на 05.07.2012 г. 

       С разпореждане съдът е указал на заявителя,че следва в едномесечен срок от уведомяването си да предяви иск за установяване на вземането си, поради което се предявява настоящият установителен иск на осн.чл.415, ал.1, т.1  ГПК. Иска се уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощник адвокат.Счита се,че иска е неоснователен и се моли за неговото отхвърляне. Твърди се,че ищеца се снабдил с изпълнителен лист на 09.03.2011 г.,като на 05.04.2011 г. банката образувала изпълнително дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ И. Х..Последното изпълнително действие било с дата 05.07.2012 г.,като ЧСИ отбелязал този факт на гърба на изпълнителния лист с печат датата на последното изпълнително действие-05.07.2012 г.,като делото било прекратено на 15.03.2017 г. Твърди се ,че съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,т.10 било уредено,че нова погасителна давност завземания започвала да тече от датата на която е поискано или било предприето последното валидно изпълнително действие. С оглед на това и съобразно изложените мотиви,към датата на предявяване на исковата молба на ищеца пет годишната погасителна давност за главница е изтекла.Съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. Счита се,че след 05.07.2012 г. до образуване на новото изпълнително дело № ***/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Д. вземанията на „ПИБ“-АД  са погасени с изтичане на петгодишна давност. С оглед на това всички вземания на ищеца ,включително акцесорни такива за лихви и разноски са погасени по давност,като се моли съдът да признае недължимостта им. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.      

В с.з. ищецът не изпраща представител.С молба се прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

В с.з. ответника се представлява от пълномощник адвокат,който пледира,че исковете са частично основателни,като давностния срок не е изтекъл по отношение на четири броя вноски с общо задължение 932,29 лв.,като искът за главница за този размер следва да бъде уважен,като за разликата до претендирания размер пледира  за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2011   год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № *** по чл.417 от 07.03.2011 г., с която е разпоредено длъжникът  Д.Г.Ш. и длъжникът П. К. Т. да заплатят солидарно на кредитора „Първа Инвестиционна банка“ АД сумата от 15 605,76 лв.,от които 14 297,24 лв.-главница по договор за потребителски кредит № ***/09.05.2007 г. и погасителен план Приложение № 1,представляващи неразделна част от него с просрочена лихва 1 308,52 лв.  от 05.03.2009 г. до 21.02.2011 г. и законна лихва от 21.02.2011 г. до изплащане на вземането,както и разноски по делото-сумата от 312,11 лв.платена държавна такса и 562,11 лв.-юрисконсулско възнаграждение. Въз основа на посочената заповед е издаден изпълнителен лист от 09.03.2011 г.

Предвид,че длъжникът Д.Г.Ш. възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист,като не бил получил покана за доброволно изпълнение до 03.05.2019 г.,както и вземането,което се претендирало със заявлението по ч.гр.дело № ***/2011 г. по описа на ЯРС било погасено по давност,тъй като ПДИ била от 05.07.2012 г. и съгласно разпореждане на съда,ищеца в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Също така по делото не се спори,че на 09.05.2007 г. между страните е сключен договор № *** за банков кредит,по силата на който ищеца в качеството му на банка и ответника в качеството му на кредитопучател на последния е отпуснат банков кредит в размер на 17 000 лв. за текущи нужди и погасяване на съществуващи задължения,с краен срок на погасяване 05.05.2015 г.В т.11 в раздел VI е посочено,че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на основния лихвен процент,определен от БНБ,увеличен с надбавка от 3.69 пункта. Лихвите се начислявали само за дните на фактическо ползване на кредита. В т.11.1 от същия раздел е предвидено,че начислените лихви по кредита се изплащали съгласно погасителен план-Приложение 1,неразделна част от настоящия договор. Било предвидено,че по свое усмотрение банката може да капитализира начислените,но не просрочени лихви,чрез прибавянето им към главницата на кредита по реда и условията на Наредба № 9 на БНБ от 2003 г.,за което с подписване на догодовора кредитополучателя давал своето изрично съгласие. При прекратяване на трудовото правоотношение на кредитополучателя,декларирано в т.30,б.“е“ от настоящия договор,освен ако това е последвано от сключването на ново трудово правоотношение със същия работодател,банката имала право да промени едностранно лихвата по т.11,включително да определи такава в по-голям размер,считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение,за което банката уведомявала писмено кредитополучателя за новия лихвен процент,приложим по кредита. Също така кредитополучателя се задължавал да плати на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 10 лв.,като също така банката събирала комисионна за управление на кредита в размер на 1.00 % от разрешения кредит в деня на усвояването му.Съгласно т.15 ползвания кредит се погасявал по разплащателна сметка,на равни месечни вноски по погасителен план-Приложение № 1 неразделна част от договора. С исковата молба е представен погасителен план към договора за кредит *** от 09.05.2007 год. в размер на 17 000,00 лв.-Приложение № 1 в който са посочени основен лихвен процент 3.810,надбавка 3.690,брой вноски 96,дата на първата вноска 09.05.2017 г. и падеж на последната вноска 05.05.2015 г.,общата сума на усвояване в размер на 17 000,00 лв.,датата на погасяване на пето число,главница преди погасяване,лихва,главница вноска,месечна вноска /анюеитет/ и остатъка от главница.Представен е и годишен процент на разходите за потребителски кредит с клиент Д.Г.Ш. и информация по кредита-вид на кредита потребителски,размер на кредита 17 000,00 лв.,срок на погасяване 96 месеца,годишен процент на разходите 8,19 %,комисионна за управление 1.00 %,такса за разглеждане на искането 10.00 лв. и годишен процент на разходите 7,50 % ,посочена е датата,месеца и годината на вноската,паричния поток,погашение на главницата след всяка вноска,плащане на лихвата и оставащата главница в края на периода.В тази връзка ответника Д.Г.Ш. не е оспорил подписа си на горепосочените документи.

 Представена е също нотариална покана от „ПИБ“ АД до Д.Г.Ш. с която го уведомяват,че поради неизпълнение на задълженията му по договора за банков кредит,допуснал  просрочие на задълженията си над 646 деня,о които към 11.12.2010 г. били в размер на 5 084,50 лв.,включващи просрочена главница за периода 05.03.2009 г. до 11.12.2010 год. в размер на 3445,81 лв. и просрочени лихви в размер на 1638,69 лв.,като същия е поканен в седем работни дни от датата на получаването му,доброволно да погаси пълнияразмер на допуснатото просрочено задължение. В случай,че след изтичане на срока просроченото задължение не бъде погасено,на основание чл.229.2.б.“а“от договора за кредит,банката имала право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудителното му събиране. Настоящата покана следвало да се счита и за писмено предизвестие за обявяване от страна на „ПИБ“ АД  на задълженията му ,за предсрочно и изцяло изискуеми по договора за кредит № *** от 09.05.2007 год. На 02.02.2011 г. нотариус с рег.№ *** с район на действие ЯРС удостоверил връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата Д.Г.Ш. срещу разписка при условията на чл.47,ал.1,вр.с ал.5 ГПК.

По делото е приложено заверени копия за вярност с оригинала от изп.дело № ***/2011 г. поописа на ЧСИ И. С. Х. с рег.номер *** с район на действия ЯОС. От същото се установява,че по молба на „ПИБ“ АД е поискано образуването на изпълнително дело срещу Д.Г.Ш. в качеството му на длъжник и солидарния длъжник П. К. Т. и в привеждане в изпълнение издадения по ч.гр.дело № ***/2011 г. по описа на ЯРС,изпълнителен лист. По посоченото изпълнително дело са извършени действия като са изискани справки от различни учреждения относно притежаваното движимо и недвижимо имущество от длъжника Д.Ш.,като до същия е изпратена покана за доброволно изпълнение от 03.06.2011 г.,като видно от разписка същата не му е връчена,като е отбелязано,че по данни от ап.30 не се виждали хора повече от четири месеца.На 03.06.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.Г.Ш.,като от представените по изпълнителното дело платежни нареждания се установява,че по изп.дело № ***/2011 г. са удържани сумите от по 35.28 лв. в периода месец юни 2011 г. до месец декември 2011 г. и от месец януари 2012 г. до месец май 2012 г.,част от трудовото възнаграждение,като след този период не са извършвани действия. С постановление на ЧСИ на основание чл.433,ал.8 /перемпция/ е прекратено изпълнителното производство и са вдигнати служебно наложените възбрани и запори,като взискателя „ПИБ“ АД са уведомени със съобщение на 01.03.2017 г.

По делото е приложено писмо /лист 67/ от ЧСИ И. Х. от което се установява,че по изп.дело № ***/2011 г. длъжникът Д.Г.Ш. е търсен за получаване на книжата по делото в ***,като не бил открит и не бил получил  поканата си за доброволно изпълнение.На 30.06.2011 г. връчителя установил,че по данни на ап.30 не се виждали хора повече от четири месеца.       

По делото е назначена СИЕ и  допълнителна СИЕ.От заключението на вещото лице по същите се установява,че отпуснатия банков кредит по договор №*** от 09.05.2007 год.  бил в размер на 17000,00 лв.,който бил усвоен на 09.05.2007 г. в пълен размер. За периода 05.06.2007 г. до 09.09.2009 г. били погасени задължения в размер на общо 5 542,35 лв. от които главница в размер на 2 702,76 лв. от вноска № 1,с падеж 5.6.2007 г. до № 21,с падеж 5.2.2009 г.,възнаградителна лихва в размер на 2 787,27 лв. по т.11 за периода 09.5.2007 г.-06.09.2009 г.,лихва за просрочие по т.19 в размер на 52,32 лв.

Към 21.02.2011 г. просрочените задължения били в общ размер на 5693,76 лв.,от които главница в размер на 3 778,49 лв.-24 бр.вноски с падеж 05.03.2009 г. до 04.02.2011 г.,възнаградителна лихва в размер на 1 410,65 лв.-19 вноски,за периода 07.09.2009 г.-19.02.2011 г. и наказателна лихва в размер на 504,62 лв. за периода 05.03.2009 г.-19.02.2011 г.

Към датата на съставяне на извлечение-21.02.2011 г.,размерът на вземанията на „ПИБ“ АД по договор № *** от 09.05.2007 год.  бил общо 16 212,51 лв.,от които главница в размер на 14 297,24 лв.,възнаградителна лихва в размер на 1 410,65 лв.-19 вноски ,за периода 07.09.2009 г.-19.02.2011 г. и наказателна лихва за периода 05.03.2009 г.-19.02.2011 г.

След 21.02.2011 г. доброволни плащания на задълженията към банката по договор *** от 09.05.2007 год.  не били извършвани.

По допълнителната СИЕ се установява,че към датата на съдебното заседание 23.01.2020 г.,падежиралата и непогасена главница била в размер на 14 297,24 лв.,с падеж на последната вноска 05.05.2015 г.

Към датата на съдебното заседание-23.01.2020 г.,главницата която не е погасена по давност била в размер на 932,29 лв.,или това са вноски от 93 до 96 за периода от 5.2.2015 г. до 5.5.2015 г.        

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 ГПК,във вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, за установяване наличието на вземане на ищеца срещу ответника, след издаване на заповед за изпълнение и подадено от длъжника в срок възражение.Исковете са подадени в преклузивния срок визиран в закона-видно от приложеното  ч.гр.д.№***/2011 год. по описа на ЯРС.Съдът е издал разпореждане от 10.05.2019 г.за уведомяване на заявителя по реда на чл.415,т.1 и ал.4 и 5 ГПК,връчено му на  21.05.2019 г., а исковата молба е входирана в ЯРС на 21.06.2019 г.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК,е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е и процесуална легитимация на страните.Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Страните са обвързани от Договор за банков кредит № ***/09.05.2007 г.,като не спорят,че сумата в размер на 17 000,00 лв. е усвоена изцяло на 09.05.2007 г.,като ответника не оспорва твърдяното от ищеца  неизпълнение на договорните си задължения и установеното просрочие на 24 бр.вноски с падеж от 05.03.2009 г. до 05.02.2011 г. и след 21.02.2011 г. няма извършвани плащания.Неплащането на погасителните вноски се установи несъмнено от заключението на съдебната експертиза.

Няма спор между страните по делото по отношение на основанията и размера на дължимите суми.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че  ответникът е преустановил да погасява уговорените месечни вноски,  поради което  считано от 21.02.2011 г. Банката е обявила кредита за  предсрочно изискуем, на основание чл.29.2,б.“а“  от договора за кредит.

Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл.и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението й да е достигнало до длъжника – кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение  кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то  това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г.изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника.

В процесния казус ищецът не е ангажирал доказателства,  които да  установяват, че  преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение Банката е уведомила ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.  Съдът не споделя доводът на ищеца, че ответникът е уведомен за настъпилата изискуемост на  вземането, чрез връчване на нотариална покана,чрез нотариус с рег.№ *** на НК,с район на действие ЯРС.

Съобразно т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочна изискуемост да е достигнало до длъжника,като постигнатата между страните уговорка,че  при неплащане на определен брой вноски кредитът става  предсрочно изискуем без да уведомява длъжника не може да породи действие,ако кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.

Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е потестативно право,което се упражнява съобразно правилата за потестативните права,чрез едностранно изявление до другата страна по договора,с което едностранно волеизявление променя  нейната правна сфера.

                Съдът приема,че съгласно даденото задължително тълкуване в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва при упражняване на правомощието на банката с изрично изявление,достигнало до длъжника,да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки т.е в тежест на ищеца е да установи както наличието на обективните предпоставки за упражняване правото за обявяване кредита за предсрочно изискуем,така и достигнало уведомление до длъжника,като съобразно изразеното в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изявлението следва да е упражнено преди подаване на заявлението.Тъй като със заявлението са дадени изключителни преимущества на банките за снабдяването с изпълнителен лист,заповедният съд следва да провери дали е възникнало правото на вземане към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение,откъдето е изискването за уведомяване преди датата на подаване на заявлението.

Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,в хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит,става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за  обявяване предсрочната изискуемост на кредита.Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60,ал.2 ЗКИ или обстоятелствата ,уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнението на задължението от длъжника,във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.Предсрочната изискуемост настъпва на датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този момент  са били налице обективните предпоставки обуславящи изискуемостта.Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.Начинът за удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция,връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител.При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице,а съобщенията се считат за връчени.

   Според Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 г.при прилагане на нормите на процесуалното право,националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,изисквани от принципа на дължимата грижа и добросъвестност.В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника,съдът разглеждащ иска,предявен по реда на чл.422 ГПК,следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай.

От приложеното ч.гр.д.№***/2011 г. по описа на РС-Ямбол се установи,че заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено от Банката на 21.02.2011 г.,като кредиторът е изпратил уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение на адрес ***     

                С оглед практиката на ВКС,в тежест на ищеца,който черпи права от този факт е да установи редовно връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,достигнало до адресата преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение.Съгласно приетото в определение №2018/29.02.16 г. по т.д.№2072/2015г. по описа на ВКС при липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция,връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител .

При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностното лице,а съобщенията се считат връчени.

В чл.40 от договора страните са договорили и декларирали адреси за кореспонденция,като за кредитополучателят това е адрес в ***,като кредитополучателят е поел задължение,че в случай на образуване на съдебно производство по спор възникнал със сключването,изпълнението,тълкуването или прекратяването на настоящия договор,посочените адрес на страните щели да се считат за съдебни адреси по смисъла на ГПК,за връчване на призовки и съобщения от съда,освен ако съответната страна изрично не уведоми другата за промяна на своя адрес.

Доказателства за промяна на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция не са ангажирани от страните.

   В процесния случаи връчването на уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост е станало по възлагане чрез нотариус,като в нотариалната покана е посочен адрес на длъжника съдържащ се в договора за банков кредит. По делото не е представена разписка,от която да се установи колко пъти е посещаван адреса на длъжника и дали е залепено уведомление по чл.47,ал.1 ГПК.

  Разпоредбата на чл.47 от ГПК е приложима в нотариалното производство при връчване на нотариални покани/Решение по чл.290 ГПК-№217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т.д.№62/2014 г.,1-во т.о ТК/.За да е налице редовно връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 ГПК следва да е спазен реда за връчване по чл.47 ал.1 ГПК,а именно-първо се извършват посещенията на адреса,удостоверява се освен,че адресата не е намерен и че не е намерено лице,което е съгласно да получи съобщението и едва след това се залепва уведомлението.

От представеното по делото доказателство нотариална покана,се установява,че на 02.02.2011 г. нотариус с рег.№ 322 на НК,с район на действие ЯРС е удостоверил връчването на екземпляр от нотариалната покана на адреса Д.Г.Ш. на 02.02.2011 г. срещу разписка при условията на чл.47,ал.1,вр. с ал.5 ГПК.

По силата на чл.50 от ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37-58 ГПК.Към действащата към момента на връчването норма на чл.47 ал.4 ГПК е налице изискване при установено обстоятелство,че адресатът изобщо не пребивава на адреса-уведомление не се лепи,а следва да се изиска представяне на адресна справка.

Съобразявайки изложеното,съдът не може да приеме,при тези доказателства,че на 02.02.2011 г.е налице валидно връчване на нотариалната покана,с която кредиторът уведомява длъжник,че упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем на основание чл.23 от договора.

                С оглед така констатираното,съдът приема,че банката  не е упражнила правото си да връчи лично на адреса посочен в договора.Грижата на добър търговец и принципа за добросъвестност при изпълнение на задълженията,предполагат банката да е изчерпала всички предвидени по закон възможности за уведомяване на кредитополучателя за волята си да направи кредита предсрочно изискуем и едва след това да се позове на правото си да се възползва от правата,които чл.60 ал.2 ЗКИ й дава в тази насока.

            В конкретният случай от събраните доказателства по делото, обуславящи фактическата обстановка на правния спор са налице предпоставките, заведения от ищеца установителен иск да бъде уважен за вноските с настъпил падеж по процесния Договор за кредит № ***/09.05.2007 г.

Безспорно се установява, че между страните по делото е сключен договор за кредит, кредитът е усвоен изцяло от ответника- длъжник, като същия се е задължил да го изплаща на 96- месечни вноски, с падеж на съответното число на месеца, съгласно Приложение № 1 по погасителния план към процесния договор.

Ето защо при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните- кредитор и кредитополучател.

С оглед на това,че договора е с краен срок на издължаване 09.05.2015 г. то всички вноски по него са с настъпил падеж. Преценявайки заключението на СИЕ,след приспадане на извършените плащания,настоящата инстанция приема,че главницата по кредита е в размер на 14 297,24 лв.,възнаградителната лихва е в размер на 1410,62 лв. и наказателна лихва в размер на 504,62 лв.

Настоящата инстанция няма основание да приеме, с оглед на събраните по делото доказателства, че в процесния случай има неравноправни клаузи в процесния договор, съответно, че същия е сключен в противоречие с разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК.

Ответника е направил възражение за изтекъл период на погасителна давност по отношение на процесното вземане и което настоящата инстанция намира за частично за основателно. В случая се касае за договор за потребителски кредит с уговорен погасителен план към него, като за всяка отделна вноска е посочена падежна дата. От настъпването на падежната дата, вземането по отношение на тази вноска е изискуемо, поради което същото може да бъде погасено след изтичането на предвидения в закона давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По отношение на вземането за главница по договор за банков кредит приложение намира институтът на общата 5-годишна погасителна давност. Уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Задължението по договора за кредит е единно, като единствено изпълнението му е разсрочено по предварително определен от страните погасителен план. Погасяването на вземането на равни месечни вноски не превръща плащането в периодично, а те представляват частични плащания по отношение на едно задължение.

С оглед  на това,че посочения договор за банков кредит е изтекъл на 09.05.2015 г.,като към датата на предявяване на исковата молба 21.06.2019 г. не е изтекъл пет годишния давностен срок,като в тази насока следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011г. на ОСГК.В същото решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Така по отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ . Ето защо е изцяло неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че правото на иск относно главницата е било погасено по давност. Задължението съществува в посочения размер и на ищеца следва да се признае вземането му в посочения размер срещу ответника.

Изцяло основателно обаче, е възражението на ответника, че задължението за обезщетение за просрочена лихва върху посочената главница в размер на 1308,52 лв. е погасено по давност. Същото става изискуемо по см. на чл. 430, ал. 1 ТЗ с изтичане на срока по кредита, когато кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна и наказателна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложима е кратката тригодишна погасителна давност за задълженията за лихви в чл. 111 ЗЗД, б. „в”. Крайния срок на договора 05.05.2015 г.,като към подаването на исковата молба 21.06.2019 г. е изтекъл давностния срок. Още повече само за пълнота следва да се отбележи,че същите се претендират за периода 05.03.2009 г. до 21.02.2011 г.  Следователно претенцията, касателно неплатеното обезшетение за просрочена  лихва в размер на 1308, 52 лв.  по договора  за банков кредит е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските :

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в намален размер от 800,92 лв., предвид частичното отхвърляне на претенцията.

По делото се констатираха действително направени разноски от „ПИБ“АД-ищец в общ размер на 892,12 лв.,а на ответника в размер на 998,17 лв. съгласно преставените списък на разноските и договори за правна помощ и съдействие.

Предвид изхода на спора,съобразно уважената и отхвърлена част от иска и на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК и с оглед на това,че длъжника е дал повод за завеждане на настоящия иск/мотивите на т.10в от ТР № 4/2013  год. на ВКС относно заповедното производство/ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска възлизащи в размер на 874,22 лв.,а в полза на ответника следва да се присъдят част от направените по делото разноски,съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 83,68 лв.

По гореизложените мотиви, Ямболски Районен съд

 

                                             Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Д.Г.Ш., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,,чрез адв.Н.М.-ЯАК, че дължи на «Първа Инвестиционна Банка»АД  ***, със седалище и адрес на управление гр. София,със съдебен адрес *** следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № ***/2011 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 14 297, 24   лв. –главница по договор № ***/09.05.2007 г. за банков кредит , ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението – 21.02.2011 г. до окончателното изплащане, като претенцията за просрочена лихва в размер на 1308,52 лв.,за периода от 05.03.2009 г. до 21.02.2011 г., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ и ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.

 ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 вр. чл.78, ал.8 Д.Г.Ш., ЕГН **********   да заплати на «Първа Инвестиционна Банка»АД  *** , сумата от 874,22  лв. – съдебно –деловодни разноски пред настоящата инстанция,както и сумата от 800,92  лв. –съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № ***/2011 год. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 , «Първа Инвестиционна Банка»АД  с ЕИК ***   да заплати на Д.Г.Ш., ЕГН **********   направените по делото разноски в размер на 83,68  лв.  

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: