РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 32 20.08.2021
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: тридесети
март две хиляди и двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 325 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.Й.В. от гр.П. Т., подадена чрез пълномощник адв.Пламен Пенков, със
съдебен адрес гр.Велико Търново, ул.“Панайот Хитов“ № 17, ет.1, против решение № 260447/16.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 10484/2019 г. по описа на
РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на Н.Й.В.
за приемане за установено по отношение на ответниците К.К.Г., С.К.Р., И.К.Г. и С.К.Г.,
всички като наследници на К. Т. Г.,
починал на 22.11.2019 г., че ищцата е собственик на 15250 лв., представляващи нейни лични средства
от общото с К. Т. Г. имущество и същите не са част от неговото наследство.
С решението Н.Й.В. е осъдена да заплати на К.К.Г., С.К.Р., И.К.Г. и С.К.Г. сумата от по 1500 лв. за разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение на всеки един от тях.
Постъпила е и частна жалба от Н.Й.В. от гр.П. Т.,
подадена чрез пълномощник адв.Пламен Пенков, със съдебен адрес гр.Велико
Търново, ул.“Панайот Хитов“ № 17, ет.1, против определение от 20.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 10484/2019
г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на Н.Й.В.
по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № 260447/16.10.2020
г. в частта за разноските, като се присъди общо на всички ответници сумата от
987.50 лв. адвокатско възнаграждение.
І. Във възззивната жалба на Н.В. се изразява недоволство от първоинстанционното решение,
като същото се счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с процесуалния закон. Въззивницата излага доводи за
допуснати от районния съд нарушения на процесуалните норми на ГПК, уреждащи
разглеждането на исковете по чл.124, ал.1 ГПК и правото на лично участие на
всяка една от страните в гражданския процес. В тази връзка се сочи, че БРС е
нарушил основни принципи на гражданския процес, като състезателното начало –
чл.8 ГПК, равенството на страните – чл.9 ГПК, принципа на публичност и непосредственост
– чл.11 ГПК, тъй като съдът не е уважил молбата на ищцовата страна за отлагане
на делото, подкрепена с доказателства и въпреки наличието на хипотезата на
чл.142, ал.2 ГПК неправомерно и в противоречие със закона е дал ход на делото,
разгледал е същото в отсъствие на ищцата и нейния пълномощник и го е приключил
в едно съдебно заседаение, за което в жалбата са изложени подробни съображения.
Според въззивницата, с неправомерното даване ход на делото съдът я е лишил от
правото й да участва по делото, от възможността да прави доказателствени
искания и да представи доказателства, като не е спазил и трайно наложилата се
съдебна практика да даде възможност на страната да представи доказателства за
уважителна причина за неявяването си в съдебното заседание. По този начин съдът
не е успял да стигне до разкриване на обективната истина, като е възприел
единствено становището на ответниците и посочената от тях фактическа
обстановка. Отделно се сочи, че съдът не е изпращал на ищцата препис от молбата
на ответниците, с която същите са направили възражение за прихващане, като по
този начин тя е била лишена от възможността да се запознае с възражението и да
вземе становище, което също съставлява процесуално нарушение. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено
доказателствено искане при условията на чл.266, ал.3 ГПК, за допускане до
разпит на трима свидетели, което искане е оставено без уважение от въззивния
съд, поради липса на предпоставки по чл.266 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите К.К.Г., С.К.Р., И.К.Г. и С.К.Г., подаден чрез пълномощник адв.Надежда
Арнаудова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Оспорват се неведените от въззивницата възражения за
допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и се изразява
съгласие с изводите от районния съд. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Не са направени нови доказателствени
искания. Претендират се разноски.
ІІ. В частната жалба на Н.В. се изразява недоволство от постановеното от БРС
определение за оставяне без разглеждане молбата й за изменение на решението по
делото в частта му за разноските, като се счита, че обжалваното определение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че цитираните от първата
инстанция правни доводи не се отнасят до настоящия случай, тъй като страната е
била лишена от възможността да участва в процеса, като ход на делото е бил
даден въпреки, че ищцата и нейният процесуален представител са посочили
уважителни причини за невъзможността си да се явят в единственото проведено
съдебно заседание, като по този начин е била лишена от възможността в рамките
на приключилото производство да направи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Поради това се счита, че за ищцата не е останала
друга процесуална възможност да направи възражението за прекомерност освен в
производството по чл.248 ГПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да уважи подадената от жалбоподателката молба вх.№ 271014/10.11.2020
г. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни К.К.Г., С.К.Р., И.К.Г. и С.К.Г., подаден чрез
пълномощник адв.Надежда Арнаудова, в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че
възражението за прекомерност не е било направено своевременно до приключване на
устните състезания по делото, поради което искането на ищцата за изменение на
решението в частта за разноските е било просрочено и правилно е отхвърлено от
районния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане
на разноски в настоящото производство.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Въззивната
жалба против първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок по
чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима.
Производството
по гр.д.№ 10484/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба,
уточнена с допълнителни молби, подадена от Н.Й.В. против К.К.Г., С.К.Р., И.К.Г. и С.К.Г., с
която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците в
качеството им на наследници на К. Т. Г., починал на
22.11.2019 г., че ищцата е собственик на 15250 лв., представляващи нейни лични средства от общото с К. Т. Г.
имущество и същите не са част от неговото наследство.
Предявената искова претенция е обоснована от ищеца със
следните обстоятелства:
Изложени са твърдения, че ищцата и наследодателя
на ответниците К. Т. Г. са живеели заедно на семейни начала в А. в периода от 2014 г. до лятото на
2019 г. Твърди се, че за времето на съвместното им
съжителство двамата са оперирали с една банкова сметка, ***
Г., закупували заедно движими вещи, в т.ч. общ лек автомобил марка
„Хонда“, както и заедно разходвали спечелените
от тях парични средства. Твърди
се, че през м.май 2019 г. ищцата и спътника
й се завърнали в България и продължили да
съжителстват съвместно на адрес в гр.Бургас,
м.с.“Върли
бряг“,
като продължили да ползват обща си банкова сметка, *** К.Г., в която били вложени всичките лични спестявания на ищцата, тъй като
отношенията между нея и наследодателя на ответниците били основани на пълно
доверие, като разполагала с парола и за онлайн банкирането, можела да плаща и
да прави банкови преводи от общата им банкова карта. Твърди
се, че на
17.11.2019 г. Г.
бил приет за лечение в болница, като към тази дата в
общата им банкова сметка, ***, е имало наличност в размер на 26 400 лв., от която сума ищцата теглила средства, за да заплаща лечението
му, като никое от децата му не
се появило в болницата. На 22.11.2019 г. Г. починал
и ищцата се свързала с ответниците, за
да се разберат около процедурата по погребението, както и относно общо
закупуваните от нея и наследодателя им вещи и общите им парични средства, но
никой от тях не се отзовал, като със средства от
общата сметка ищцата организирала погребението на К.Г..
Ищцата твърди, че след погребението предала на
ответниците ключовете на закупения с общи
средства автомобил в А., както и
ключовете от къщата, в която тя
и наследодателя им са живеели в м.с.Върли
бряг, като отново отправила покана по тях
да си уредат отношенията, тъй като вещите в къщата и паричните средства в
банковата сметка са общи между нея и наследодателя им, но те не се отзовали, а
вместо това по информация на ищцата ответгниците подали жалба против нея в
РП-Бургас. Според ищцата, всичко това обосновавало правен интерес от подаване
на исковата молба, тъй като ответниците като наследници на починалия
претендирали обща сума от 24 600 лв., които средства са били общи между нея и Г..
Поради това предявила и настоящия иск за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на 15150 лв., представляващи нейни лични
средства от общото им имущество с починалия К.Г., които не са част от
наследството, за което претендират неговите наследници.
В депозираните в срока по чл.131 ГПК
писмени отговори ответниците са оспорили исковата претенция и твърденията на
ищцата неоснователни, за което са изложили подробни съображения. Изложили са и доводи за противоправно поведение от страна на ищцата, която
неправомерно се е разпоредила в свой и на трето лице интерес със средствата от
банковата сметка на починалия им баща, за което са уведомени органите на МВР. С отделна писмена молба, при условията на евентуалност ответниците
са направили възражение за прихващане на исковата сума със сумата от
35 000 лв.,
от която 15 000 лв.
са за обезщетение за имуществени вреди, а 20 000 лв.
са за обезщетение
за неимуществени вреди – по 5000 лв. за всеки ответник, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на възражението.
Страните са ангажирали по делото писмени и гласни
доказателства.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, който е останал
недоказан и поради това неоснователен. Прието, че ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване претендираното от нея право на
собственост върху сумата от 15 150 лв. на посоченото основание – лични
средства от общото с К. Г. имущество, като не е ангажирала доказателства в тази връзка, а приетите такива по делото не доказват твърдените от нея факти,
съставляващи основанието на предявения иск за собственост. Поради това, БРС е отхвърлил иска като
неоснователен.
Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка съдът констатира, че
обжалваното решение е валиден съдебен акт, постановен в изискуемата писмена
форма и от компетентен орган в кръга на правораздавателните му правомощия.
При
извършената служебна проверка относно допустимостта на решението,
Бургаският
окръжен съд намира, че същото е недопустимо, поради което следва да бъде
обезсилено, а образуваното по него съдебно производство следва да бъде прекратено.
Съображенията на въззивния съд са следните:
С
оглед изложените в исковата молба твърдения и отправеното до съда искане,
настоящата инстанция намира, че предявеният положителен установителен иск е
недопустим. Безспорно
е в съдебната практика и теория, че наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124 ГПК.
Преценката дали е налице правен интерес у ищеца се извършва служебно от съда,
тя е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и доводи в исковата
молба, с оглед характера на спора и засегнатите от него права. В случая, от изложението в исковата молба става ясно, че ищцата претендира да е вложила лични спестявания в размер на 15 150 лв. в
обща банкова сметка *** К. Т. Г., открита на негово име, като оспорва тези
средства да са част от оставеното от същия наследство. Поради това, иска от съда да
приеме за установено, че е собственик на посочената парична сума, която не е
част от оставеното от наследодателя на ответниците наследство.
Тук следва да се има предвид, че вещните искове по отношение на парите, като
абсолютно заместими родово определени вещи, са недопустими. Ако едно лице
счита, че е ощетено, то разполага с възможността да защити правата си като
предяви облигационен иск – напр. за връщане на сумата, за неоснователно
обогатяване и пр. В този смисъл, недопустимо е по
съдебен ред да се установява със самостоятелен иск правото на
собственост върху парична сума, като този въпрос би могъл да бъде предмет на
обсъждане при предявена облигационна претенция. Ето защо, в случая за ищцата не е
налице правен интерес от предявяването на самостоятелен иск за установяване, че
е собственик на 15 150 лв., поради което настоящият положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим.
Въпросът за наличието, респективно липсата
на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при
всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес,
съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията.
Като се е произнесъл
по недопустим иск,
първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което на основание чл.270,
ал.3, изр.1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото –
прекратено.
По отношение
на частната жалба на Н.В., въззивният съд намира следното: С постановеното по
делото съдебно решение, ищцата е осъдена на заплати на ответниците направените
от тях разноски в производството в размер на по 1500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение от всеки един от тях. В срока за обжалване на решението
е постъпила молба от Владимировас искане за изменението му по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, като в молбата присъденото адвокатско
възнаграждение е оспорено като прекомерно и е поискано неговото намаляване.
С обжалваното
определение от 20.11.2020 г. районният съд е приел, че възражението за
прекомерност не може да бъде направено за първи път в производството по чл.248 ГПК, а страната е следвало да заяви искането си по чл.78, ал.5 ГПК до
приключването на устните състезания, като след този момент възражението е
преклудирано. По тези мотиви, БРС е приел, че възражението на ищцата за
прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение е
преклудирано, поради което е оставил без разглеждане молбата й по чл.248 ГПК.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд неправилно е оставил без разглеждане молбата
на ищцата. Правилно е съобразен от първата инстанция срокът, в който може да се
направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът обаче не е взел предвид
обстоятелството, че пропускането на срока за заявяване на възражение за
прекомерност води до недопустимост на самото възражение, което обаче ще обуслови
неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не
допустимостта на молбата, която зависи от сроковете, посочени в чл.248 ГПК (в т.см. – Определение №
36/26.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 5936/ 2014 г. на ВКС, І г.о., Определение №
372/16.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 223/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Определение №
145/01.04.2019 г. по гр.д.№ 3632/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). При
положение, че молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК,
първоинстанционният съд е дължал произнасяне по същество на искането за
изменение на решението в частта за разноските. Ето защо, обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато на БРС за произнасяне по
същество на молбата по чл.248 ГПК.
С оглед изхода
на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на
въззивницата такива не й се следват, предвид недопустимостта на предявения от
нея иск. На основание чл.78, ал.4 ГПК същата следва да заплати на въззиваемите направените
от тях разноски за въззивното производство в размер на 4500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.
първо ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
260447/16.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 10484/2019 г. по описа на РС-Бургас,
в частта, с която е отхвърлен иска на Н.Й.В. за приемане за установено по отношение на
ответниците К.К.Г., С.К.Р., И.К.Г. и С.К.Г., всички като наследници на К. Т. Г.,
починал на 22.11.2019 г., че ищцата е собственик на 15250 лв., представляващи нейни лични средства
от общото с К. Т. Г. имущество и същите не са част от неговото наследство.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано
по иска на Н.Й.В., ЕГН **********, предявен против К.К.Г.,
ЕГН **********, С.К.Р., ЕГН **********, И.К.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята
майка и законен представител В.И.П., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците като
наследници на К. Т. Г., ЕГН **********, починал на 22.11.2019 г., че ищцата е
собственик на 15 250 лв., представляващи нейни лични средства от общото с К. Т. Г.
имущество и същите не са част от наследството му, поради недопустимост на иска.
ОТМЕНЯ определение от 20.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 10484/2019
г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на Н.Й.В.
по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение №
260447/16.10.2020 г. в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на РС-Бургас за произнасяне по същество по молбата
по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Й.В.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на К.К.Г.,
ЕГН **********, С.К.Р., ЕГН **********, И.К.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята
майка и законен представител В.И.П., сумата от 4500 лв. за направените във въззивното производство разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.