Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.05.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 28.04. 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 74 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 432 от КЗ.
Посочва се, че на 19.10.2018 г. около 20:35 ч. в
гр. Стара Загора на улиците „Ц.С.В.“ и „С.О.П.“ настъпи ПТП между ППС марка „М.“,
модел “***“ с ***собственост на и управлявано от С.Т.Т., ЕГН: ********** и ППС
марка „***“, модел “ ***“ с ***, собственост на и управлявано от Г. Е.Я., ЕГН: **********.
Посочен е следният механизъм на ПТП: лек
автомобил марка „М.“, модел “***“ с ***, собственост на и управлявано от С.Т.Т.,
не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил марка „***“, модел “***“
с ***, собственост на и управлявано от Г. Е.Я., в резултат на което настъпва
удар между двете пътни превозни средства. Вследствие на настъпилото ПТП пътуващият в
автомобил „*** Р*“ Я.Е.Я. получава множество увреждания - Счупване на
шиловидния израстък на дясна лъчева кост и четвърта предкиткова кост на дясната
ръка. Контузия на главата и лицето. Мозъчно сътресение. Разкъсно-контузни рани
по външния нос и клепачите на лявото око. Множество порезни рани по челото.,
горния клепач на лявото око, външния нос и горната устна на устата. Контузия на
гръден кош с кръвонасядане по дясна предна гръдна половина. Кръвонасядане и
охлузване по лявото коляно.
Сочи, че причина за настъпилото
ПТП е виновното поведение на водача на ППС марка „М.“, модел “***“ с ***С.Т.Т.,
която не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил марка „***“,
модел “ ***“ с ***, управлявано от Г. Е.Я., вследствие на което настъпва удар
между двата автомобила.
За увреждащия лек автомобил
марка „М.“, модел “ ***“ с ***, управляван от водача С.Т.Т., е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ”***” АД, обективирана в застрахователна полица ВС/02/118002001484
със срок на валидност от 00:00 ч. на 13.07.2018 г. до 23:59 ч. на
12.07.2019 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 19.10.2018 г. същият е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този
договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко
събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява
максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
настъпване на ПТП.
|
2 |
Твърди, че в ОД на МВР гр. Стара
Загора по повод настъпилото ПТП е образувано ДП №1228 - ЗМ - 198/2018 г. по описа
на СКАТ “Пътна полиция“ ОД на МВР гр. Стара Загора.
Безспорно установено е, че
получените от Я.Е.Я. телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и виновното поведение на водача С.Т.Т..
След настъпване на
пътно-транспортното произшествие и получените травми Я.Я. е хоспитализиран в
УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора в Клиника по неврохирургия
с оплаквания от помрачено съзнание, обилно кръвотечение, главоболие,
световъртеж, гадене, залитане и болка в областта на контузионните места -
главата, лицето, гръдния кош и дясната ръка. Установени са мекотъканен оток,
подкожен хематом и разкъсно-контузни рани в областта на носа, левия клепач и
челото. Изпитвал е силни болки в дясната ръка и дясната гривнена става в
следствие фрактурите на лъчевата и предкитковата кост. Проведена е
медикаментозна терапия, а дясната ръка е имобилизирана за период от 30 дни, в
следствие на което пострадалият е бил с ограничен обем на движенията и в
невъзможност да извършва физически натоварвания. В последствие при един от
проведените прегледи съобщава за затруднено дишане. Проведен е рехобилитационен
курс. Към настоящия момент, година и половина след инцидента при контролен
преглед е установена деформация дорзално на 4 МТК в дясно.
Изложено е, че преживеният стрес
е оказал влияние върху психическото и емоционално състояние на Я.Е.Я. като е
отключил появата на психотравма. След инцидента той е силно притеснен,
неспокоен, потиснат и напрегнат. От 18-годишна възраст страда от епилепсия и
непрекъснатите мисли за случилото се водят до страхови изживявания и
зачестяване на епилептичните припадъци. Трудно се концентрира, разсеян е.
Пострадалият рязко е ограничил социалните си контакти, няма желание да извършва
обичайните си дейности и да контактува с хора. Известен период от време е имал
проблеми със съня. И към настоящия момент Я.Я. се страхува да пътува в
автомобил.
Сочи, че в резултат на
нанесените телесни увреждания пострадалият извършил разходи за болничен
престой, медикаменти и услуги в общ размер на 118.65 лв. /сто и осемнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки/, от които: 75.45лв. /седемдесет и пет
лева и четиридесет и пет стотинки/, заплатени за медикаменти по 2 бр.
касови бележки от 20.10.2018 г.; 23.20 лв. Iдвадесет и три лева и двадесет
стотинки/, заплатени за болничен престой - потребителска такса по клинична
пътека - по фактура №**********/23.10.2018 г.; сумата в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, заплатени такси за административни болнични услуги - копия на
образно изследване - по фактура №**********/23.10.2018 г. и фактура
№**********/23.10.2018 г.
В конкретния случай съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх.
№ОК-794267/06.11.2018 г. Я.Е.Я. е предявил претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„***“ АД. Представил е и всички налични у него документи, в това число
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи, както и
цитираните по-горе разходни документи, удостоверяващи претърпените имуществени
вреди. Посочил е и банкова сметка ***.
С писмо с изх.
№ОК-799488Л)8.11.2018 г. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД изиска
предоставянето на допълнителни документи по заведената застрахователна
претенция. Към онзи момент обаче не бе изготвен краен акт по образуваното ДП. С
Молба вх. №ОК-820774/19.11.2018 г. представихме изисканото заверено копие на
констативния протокол за ПТП, както и допълнителни медицински документи. С
писмо изх. №8492/26.11.2018 г. от застрахователното дружество ни уведомиха, че
не могат да определят справедлив размер на обезщетение и отказват изплащането
на такова поради липса на доказана вина на водача С.Т..
Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***" АД да заплати
на Я.Е.Я., ЕГН следните суми:
45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания
от нанесените травми в следствие настъпило на 19.10.2018 г. в гр. Стара Загора ПТП,
от които:
35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ -
обезщетение за претърпени болки и страдания в следствие фрактури на щиловидния
израстък на дясна лъчева кост и четвърта предкиткова кост на дясната ръка:
10 000лв. /десет хиляди лева/ -
обезщетение за претърпени болки и страдания в следствие на следните увреждания
- контузия на главата и лицето, мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани по външния
нос и клепачите на лявото око, множество порезни рани по челото, горния клепач
на лявото око, външния нос и горната
устна на устата. контузия на гръден кош с кръвонасядане по дясна предна гръдна
половина, кръвонасядане и охлузване по лявото коляно.
118.65 лв. /сто и осемнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки, представляващи обезщетение за имуществени
вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в следствие на
нанесените травми, от които:
75.45лв. /седемдесет и пет лева
и четиридесет и пет стотинки заплатени за медикаменти по 2 бр. касови бележки
от 20.10.2018 г.:
23.20 лв. /двадесет и три лева и двадесет
стотинки, заплатени за болничен престой - потребителска такса по клинична
пътека - по фактура №**********/23.10.2018 г.;
20 лв. /двадесет лева, заплатени такси за
административни болнични услуги - копия на образно изследване - по фактура
№**********/23.10.2018 г. и Фактура №**********/23.10.2018 г.
Претендира и законна лихва върху сумите,
считано от 26.11.2018 г. датата на която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***"
АД е постановило отказ да изплати обезщетение по заведената на 06.11.2018 г.
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
Моли да присъждане на направени
по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моля на
основание §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение
да бъде присъден и 20% ДДС.
На основание чл. 236, ал. 1, т.
7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК при евентуално уважаване на исковата ни претенция,
моли присъдената сума да бъде преведена по следната специална банкова сметка ***.
39 от ЗА в ***БАНКА АД на ”К. И С. - АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО”, със седалище и
адрес на управление гр. ***, за което дружеството е упълномощено изрично.
по банкова сметка *** ***,
BIC *** „К. И СТОЯНОВА“ – Адвокатско дружество – клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА.
В случай на присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА посочва и банкова сметка ***: банкова
сметка *** ***, в „***банка” АД, с титуляр “К. и Стоянова – Адвокатско
дружество”.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***” АД, с който
оспорва изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове по
основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по
размер, по следните съображения:
Оспорва
изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Предявените
искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по
размер, поради следните съображения:
Твърди, че
не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да
определи и изплати застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищец по
делото - Я.Е.Я., не е изпълнил посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения -
да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които
разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди. Във връзка с твърдяното от ищеца ПТП, настъпило на 19.10.2018 год. в
град Стара Загора, по подадено от ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение е била образувана застрахователна преписка - щета №
**********. С предявената извънсъдебно претенция на застрахователното дружество
не е представен нито един документ, установяващ виновността на някой от
водачите на участващите в ПТП автомобили. Сочи, че с писмо изх. № НЩ 8492 от
26.11.2018год. е поискало от ищеца да представи влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водач, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество
„***" АД, автотехническа и медицинска експертизи, протокол за оглед,
медицински документи, разходни документи обосноваващи претенцията за претърпени
имуществени вреди. Исканите от застрахователя документи не са били представени
от ищеца по образуваната преписка и по този начин увреденото лице не е
изпълнило визираните в чл. 498, ал. 2 от КЗ свои задължения. Непредставянето на
горепосочените документи е попречило на застрахователя да определи и изплати
застрахователно обезщетение. С предявената искова молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, отново не са представени доказателства,
установяващи виновността на водача на лек автомобил марка „М.", модел
" ***" с ДК
№ *** С.Т.Т. и въобще на водач на МПС, застраховано в ЗД „***" АД. Предвид
гореизложеното, счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана
виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при
ответното застрахователно дружество.
Оспорва
твърдението, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортно
произшествие от 19.10.2018год., на ищеца са причинени- описаните в исковата
молба травматични увреждания и са възникнали заявените от него неимуществени
вреди или ако са възникнали, то те не обосновават размера на исковата
претенция.
Оспорва
твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид, характер и
обем, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените
медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях. Не са налице медицински документи,
обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалия, както и
документи относно възстановителните и рехабилитационни процеси.
Оспорва
твърденията за интензитет и проявлението на настъпилите неимуществени вреди,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва
изцяло твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП от 19.10.2018год. е получил
счупване на шиловидния израстък на дясна лъчева кост и четвърта предкиткова
кост на дясната ръка, контузия на главата и лицето, мозъчно сътресение,
разкъсно - контузии рани по външния нос и клепачите на лявото око, множество
порезни рани по челото, горния клепач на лявото око, външния нос и горната
устна на устата, контузия на гръден кош с кръвонасядане по дясна предна гръдна
половина, кръвонасядане и охлузване по лявото коляно. Описаните увреждания са
заявени от ищеца, позовавайки се на Епикриза ИЗ N9 21461/2020год., издадена от
УМБА/1 "Проф. д - р Стоян Киркович " АД- Стара Загора. В тази епикриза
обаче не са описани всички сочени и претендирани от ищеца травматични
увреждания. От последната е видно, че във връзка със соматичния статус на ищеца
е била установена само болезненост в дясна гривнена става и десен манус. Било е
предприето единствено медикаментозно лечение, не са били извършвани хирургични
или други интервенции. От епикризата се вижда, че пострадалият е имал кратък
петдневен болничен престой, изписан е в подобрено общо състояние, с отшумели
оплаквания и с негативен неврологичен статус. С исковата молба не са
представени други медицински документи за допълнително лечение, допълнителна
медикаментозна терапия или възстановяване на ищеца, които да обосновават
претендирания размер за неимуществени вреди. Сочи, че липсва каквато и да било
пряка причинно - следствена връзка между посочените в исковата молба телесни
увреждания и факта, те да са получени от виновното поведение на водача на лек
автомобил „М.", модел " ***" с ДК № *** С.Т.Т.. Счита, че ако все пак
от процесното ПТП има настъпили телесни увреждания, то те не са в претендирания
обем, вид и характер.
Оспорва
твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие
ищецът е изпитвал болки и страдания от психологически характер. Липсват доказателства
в тази насока.
Твърди, че
процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин.
Сочи, че
предвид обстоятелството, че по повод на която е образувано настоящото
производство, не са представени доказателства (влязъл в сила съдебен акт),
установяващи виновността на водача на лек автомобил „М.", модел "***" с ДК
№ *** С.Т.Т. и въобще на водач на МПС, застраховано в ЗД „***" АД. По тези
причини, счита, че в конкретния случай, не е установена и доказана виновността
на водач управлявал участващо в ПТП – то, МПС и застраховано при ответното
застрахователно дружество. Във връзка с това, оспорва механизма на ПТП и
виновността на водача С.Т.Т..
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „М.", модел "***" с ДК
№ ***, С.Т.Т. за настъпването на твърдяните в производството вреди, като
навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
Я.Е.Я., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС,
в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в
риск.
Твърди, че
процесният автомобил марка „*** ***" с ДК № ***, управляван от Г. Е.Я., в
който е пътувал ищеца като пътник, се е движил с превишена скорост,
несъобразена с пътно - климатичните условия на пътя и надвишаваща максимално
разрешената за населено място.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача С.Т.Т. за настъпването на твърдяните
в производството неимуществени вреди, като навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Я.Е.Я., изразяващо се в
доброволно качване в процесния автомобил *** *** с ДК № ***и непредприемането
на действия спрямо водача Г. Е.Я. да преустанови движението на автомобила с
несъобразена скорост, с което поведение ищецът сам се е поставил в риск и с
поведението си е допринесъл за настъпването на тежкия вредоносен резултат.
С оглед
горното твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Я.Е.Я. като
поддържа, че причина за настъпване на телесните му увреждания е негово виновно
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в
непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение сам
се е поставил в риск. Посочва, че ако Я.Е.Я. бил с поставен предпазен колан не
би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или дори да би настъпила
вреда, която да доведе до твърдените в исковата молба телесни увреждания.
Съпричиняването от негова страна е в пряка причинно - следствена връзка с
тежестта на получените увреждания. Описаните в исковата молба телесни
увреждания са получени изцяло в резултат на обстоятелството, че пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан, при което тялото, главата и ръката на
ищеца пряко са контактували с предното обзорно стъкло и арматурното табло на
лекия автомобил. При непоставянето на обезопасителен колан се касае за
поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано
игнориране, като това поведение на пострадалия съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. Всеки пътник в МПС
следва да вземе мерки за собствената си безопасност, като спази задължението си
да постави предпазен колан, за което носи самостоятелна
административнонаказателна отговорност по ЗДвП. В тази връзка поддържа, че
травмите на Я.Е.Я. са настъпили като резултат от неговото собствено виновно
поведение. Поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло настъпването на
претърпените вследствие на ПТП телесни увреждания или би ограничило до голяма
степен настъпването на телесните увреждания.
Посочените
обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна, така и от фактическа
страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на
Решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху
обема на отговорността на ответника.
Поради
горните доводи, счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на
ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетението
следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването
следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на
каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна
вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалия в
настоящия случай е противоправно и степента на неговата вина.
Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим,
респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по настоящото дело претенция за неимуществени
вреди е завишена с оглед обществените критерии за справедливост и
обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. Обезщетението, което се
претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се
подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не
съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната
съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищеца. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. При определяне на
обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а именно - конкретните
икономически условия към момента на увреждането (решение на ВКС 83-2009-11 т.о.
по търговска дело 795/2008г и решение 1-2012-11 на т.о. по търговско дело
299/2011г, с което ВКС се е произнесъл с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК). С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид
приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищеца парична сума за
обезщетение за причинени неимуществени вреди е в изключително завишен размер,
за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер,
каквото е изискването на закона.
Оспорва
изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Счита, че и
предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищеца- имуществени вреди е
неоснователен и недоказан. Не е налице причинно- следствена връзка между претендираните
имуществени вреди и процесното ПТП.
Оспорва
обстоятелството, че ищецът е направил разходите по представените с исковата
молба 2 бр. фискални бонове/касови бележки на стойност 75,45 лева. Твърди, че от
представените като писмени доказателства фискални бонове не става видно от кого
и във връзка с какво е направен съответния разход, а и в самата искова молба не
се сочи тези разходи (заплатени за медикаменти) във връзка с лечението на какви
увреждания са били направени. Оспорва обстоятелството, че ищецът е направил във
връзка с лечението и възстановяването си разходите по представените с исковата
молба 2 бр. фактури - № ********** от 23.10.2018год. и № ********** от
23.10.2018год. на обща стойност 20 лева. Тези разходи са извършени във връзка с
изготвянето на копия на образно изследване, а не във връзка с лечението и
възстановяването на ищеца.
Оспорва иска
за присъждане на лихва и по претенцията за имуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
На
самостоятелно основание оспорва началния момент, от който се претендира лихвата
- от 26.11.2018год. - датата, на която според ищеца ответното дружество е
постановило отказ да изплати застрахователно обезщетение. Когато увреденият, не
е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и не
е потърсил по извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора, изпада в забава в
качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава длъжника
(застрахователя) от последиците от неговата забава. Същото важи и когато
претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими
документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни
за случая обстоятелства. В конкретния случай дружеството е било сезирано с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна
претенция. Сочи, че тъй като същата не е била придружена от всички документи,
имащи значение за установяване на основателността на претенциите, от ищеца е
било изискано да представи допълнителни документи-влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в Застрахователно дружество
„***" АД, автотехническа и медицинска експертизи, протокол за оглед,
медицински документи, разходни документи обосноваваще претенцията за претърпени
имуществени вреди. Такива обаче документи не били представени. Непредставянето
на горепосочените документи е попречило на застрахователя да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Ето защо счита, че при евентуална основателност на
претенциите, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата
молба пред съда.
По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, в която заявява, че
направените с отговора на исковата молба възражения на ответното дружество са
неоснователни и не следва да бъдат уважени. Ищецът взима становище по
възраженията на ответника:
Твърди,
че възражението на ответното дружество, че предявените искове са недоказани по
основание е неоснователно. След настъпване на ПТП в ОД на МВР гр. Стара Загора
било образувано ДП №1228 - ЗМ - 198/2018 г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“. В
хода на същото било постигнато споразумение между представителя на държавното
обвинение и защитника на обвиняемата С.Т.Т., което било одобрено от съда с
Определение от 15.05.2020 г. по НОХД №836/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Стара Загора, с което С.Т.Т. е била призната за виновна в това, че на
19.10.2018 г. в гр. Стара Загора, по пътното платно на бул. „Ц.С.В.", в
района на кръстовището на бул. „Ц.С.В." с ул. „О.П." при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка "М.", модел
"Ц 200", с per. № ***, нарушила правилата за движение, предвидени в
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото приложение
(ППЗДвП), както следва:
- чл.
50а от ЗДвП: "Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ
сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре
в кръстовището или да възпрепятства напречното движение",
- чл. 84 ал.2 ППЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като при
извършване на маневра ляв завой на кръстовището, не пропуснала движещия се по
път с предимство на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка
"*** ***", с per. № *** и по непредпазливост причинила средни телесни
повреди на повече от едно лице, а именно:
- средна
телесна повреда на Г. Е.Я., изразяваща се в „отворено счупване на капачката на
дясното коляно“, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния
крак за срок по-дълъг от 30 дни и
- средна
телесна повреда на Я.Е.Я., изразяваща се в „счупване на в областта на процесус
стилуидеус /шиловиден израстък в долния край/ на дясна лъчева кост и четвърта
предкиткова кост“, което е причинило трайно затруднение на движенията на горния
крайник за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2,
б. "а“ вр. чл. 343, ал. 1,6. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Споразумението е влязло в сила на 15.05.2020 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 383, ал. 1 от НПК същото има последиците на влязла в сила присъда. В
чл.300 от ГПК законодателят е предвидил, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай с одобреното от съда
споразумение била призната със сила на пресъдено нещо виновността на С.Т..
Застрахователят не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
него и делинквента, предвид което счита, че е налице правен интерес от страна
на ищеца да заведе пряк иск срещу застрахователя на деликвента.
Относно възражението на ответното дружество, че не му е дадена
възможност да определи и изплати обезщетение, тъй като ищецът не е представил
всички необходими документи за установяване на вината на застрахования водач,
счита същото за неоснователно. В изпълнение на предписанията на разпоредбата на
чл. 380 от КЗ пред ответника била представена застрахователна претенция вх.
№ОК-794267/06.11.2018 г., с която Я.Е.Я. предяви претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Приложено към нея били
представени всички налични у него документи, в това число Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, медицински документи, както и разходни документи,
удостоверяващи претърпените от него имуществени вреди. Посочена е и банкова
сметка ***.
Сочи, че с писмо с изх. № ОК - 799488/08.11.2018 г. ЗД „***“ АД изискал
предоставянето на допълнителни документи по заведената застрахователна
претенция. Към онзи момент обаче не бил изготвен краен акт по образуваното
досъдебно производство. С Молба вх. №ОК- 820774/19.11.2018 г. е представено изисканото
заверено копие на констативния протокол за ПТП, както и допълнителни медицински
документи. С писмо изх. №8492/26.11.2018 г. от застрахователното дружество го
уведомили, че не могат да определят справедлив размер на обезщетение и отказват
изплащането на такова поради липса на доказана вина на водача С.Т.. Счита, че в
тази връзка, по никакъв начин не е нарушена разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от КЗ. Същата гласи, че увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния
водач документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства
при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на
вредите. Към момента на изискване на влязъл в сила акт, удостоверяващ
виновността на водача С.Т.Т., било обективно невъзможно да бъде представен
предвид обстоятелството, че такъв не бил изготвен. Към настоящия момент е
налице одобрено от съда споразумение между РП гр. Стара Загора и обвиняемата Т..
По отношение на възражението на ответното
дружество за неоснователност на предявените искове поради неизяснения механизъм
на настъпилото ПТП и липсата на деяние и вина на водача С.Т.Т., счита същото за
неоснователно. Нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек автомобил марка
„М.“, модел “***“ с ***С.Т.Т.
било безспорно установено, предвид което били налице всички предпоставки и елементи
от фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Твърди, че
са налице: валидно застрахователно правоотношение между водача Т. и ответника,
застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача Т.,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение,
както и вина на водача. Като не е пропуснала движещия се по път с предимство
лек автомобил марка „***“, модел “***“ с ***, управляван от Г. Е.Я., С.Т. била
нарушила редица правила за движение по пътищата, в частност горепосочените
разпоредби на чл. 50а от ЗДвП и чл. 84, ал. 2 от ППЗДвП. По делото е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, видно от който С.Т. не била
пропуснала движещия се по път с предимство Г. Я., вследствие на което настъпил удар между управляваните от тях
превозни средства. Независимо от приложеното към настоящата допълнителна искова
молба одобрено от съда споразумение, ищецът сочи, че с оглед изясняване
поведението на участниците и предвид обстоятелството, че отговорността на
застрахователя е гаранционно-обезпечителна и е функция от отговорността на
делинквента по чл. 45 ЗЗД, с исковата молба бил направил доказателствени
искания за назначаване на съдебно - автотехническа експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца въпроси, и за приобщаване на досъдебното
производство към настоящото такова. Ето защо, счита за безспорно установени
както механизмът на настъпилото пътнотранспортно произшествие, така и вината на
водача С.Т..
Относно възражението на ответното дружество за липса на причинно-
следствена връзка между претърпените травматични увреждания и настъпилото
пътнотранспортно произшествие, счита същото за неоснователно. Към исковата молба
е представена Съдебномедицинска експертиза по ДП №198/2018 г. и
съдебномедицинско удостоверение, според които при настъпилото на 19.10.2018 г.
ПТП пострадалият Я.Я. е получил следните увреждания: счупване на шиловидния
израстък на дясна лъчева кост и четвърта предкиткова кост на дясната ръка,
контузия на главата и лицето; мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани по
външния нос и клепачите на лявото око, множество порезни рани по челото, горния
клепач на лявото око, външния нос и горната устна на устата; контузия на гръден
кош с кръвонасядане по дясна предна гръдна половина; кръвонасядане и охлузване
по лявото коляно. Експертът е категоричен, че уврежданията са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
отразени в материалите по досъдебното производство, а именно при настъпило ПТП
от удари в изпъкналите части и детайлите в купето на катастрофирал лек
автомобил. Независимо от наличието на данни в тази посока, с исковата молба сме
направили доказателствено искане за назначаване на съдебномедицинска
експертиза, като два от поставените въпроси касаят именно начина на получаване
на травмите и връзката им с настъпилото ПТП. Именно поради наличието на
причинно-следствена връзка между увреждането и виновното поведение на С.Т.,
последната е понесла наказателна отговорност.
Счита за неоснователно възражението за прекомерност на размера на
предявения иск за неимуществени вреди. Преценката относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер следвало да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства, които имат значение по
делото. Характерът на получените увреждания безспорно е основният критерий за
определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. След
настъпване на процесното ПТП Я.Я. е претърпял интензивни болки и страдания в
следствие на получените увреждания. Към исковата молба е приложена подробна
медицинска документация, описваща здравословното състояние на ищеца,
включително съдебномедицинска експертиза по образуваното ДП и съдебномедицинско
удостоверение, от които, както вече бе посочено, става ясно, че вследствие на
ПТП Я. е получил множество травматични увреждания. Твърдението на ответника, че
лечението на пострадалия е било кратко, а оплакванията са отшумели, по никакъв
начин не означава, че претърпените от него болки и страдания са с нисък
интензитет. Въпреки съображенията на ответника относно посочената експертиза и
доказателствената й стойност поради факта, че е изготвена в хода на
образуваното досъдебно производство, считаме, че същата представлява писмено
доказателство и следва да бъде ценена от съда като такова, а не като експертно
заключение.
Сочи за неоснователни и недоказани, изложените в отговора на исковата
молба твърдения, че ищецът не е преживял психически стрес вследствие на
инцидента и получените травми. Непротиворечива е съдебната практика относно
обстоятелството, че пътнотранспортното произшествие е стресогенно събитие,
което може да доведе до психологическа травма и личностова промяна. След такъв
инцидент неминуемо психичното здраве на пострадалия е увредено и съществено
променено спрямо времето преди инцидента. Посочва, че след инцидента е силно
притеснен, неспокоен, потиснат и напрегнат. От 18-годишна възраст страда от
епилепсия и непрекъснатите мисли за случилото се водят до страхови изживявания
и зачестяване на епилептичните припадъци. Трудно се концентрира, разсеян е. Твърди,
че е ограничил социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните си
дейности и да контактува с хора. Известен период от време имал проблеми със
съня. И към настоящия момент се страхува да пътува в автомобил.
Посочва, че размерът на претендираното обезщетение е съобразен от една
страна с принципа за справедливост с оглед действително претърпените болки и
страдания от ищеца, а от друга страна - с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО, със социално- икономическите условия в
страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Счита възражението на ответника за липса на претърпени имуществени
вреди, същото е неоснователно. Вследствие на получените при инцидента
травматични увреждания извършил разходи за своето лечение и възстановяване,
като към исковата молба са приложени доказателства.
Намира за неоснователно твърдението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Не са налице
доказателства за съпричиняване за настъпване на вредите по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. По делото има безспорни данни, че водачът С.Т. е взела технически
неправилното решение да започне маневра завой на ляво като по този начин е
препречила пътя на управлявания от Г. Я. автомобил, отнемайки предимството му.
Намира за неоснователно възражението, че се движел без поставено обезопасителен
колан. Сочи, че по делото няма данни ищецът да е бил без обезопасителен колан,
като посочва, че съдебната практика е категорична, че единствено
обстоятелството, че пострадалото лице е било без предпазен колан не е
достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тези
случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание посочената правна
норма е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със свои действия или
бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Твърди, че към момента
на настъпване на ПТП категорично е бил с поставен обезопасителен колан. Извън
всякакво съмнение било, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е
отнемането на предимството на водача на лек автомобил „*** Р*“ от водача С.Т..
Освен това, наличието на принос от пострадалия трябвало да се докаже по
категоричен начин от страната, която прави възражение за съпричиняване. Такова
доказване не е направено от страна на ответника. Съгласно задължителната
практика на ВКС принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите или е допринесло за механизма на увреждането /Решение
№142/15.10.2015г. по пь д. №2766/2014г. на ВКС/. Тоест, следва
да е налице причинна връзка между действията на пострадалия и причинения
вредоносен резултат, каквато в случая категорично липсва.
Ответникът е депозирал отговор
на допълнителна искова молба, в който заявява, че поддържа всички
възражения относно неоснователността на предявените искове. Счита последните за
неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по
размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е установено, че на 19.10.2018 г. около 20:35 ч. в гр. Стара
Загора на улиците „Ц.С.В.“ и „С.О.П.“ е настъпило
ПТП между ППС марка „М.“, модел “***“ с ***, собственост и
управлявано от С.Т.Т. и ППС марка „***“, модел “***“ с ***, собственост и
управлявано от Г. Е.Я..
За увреждащия лек автомобил марка „М.“, модел “***“ с ***, управляван от
водача С.Т.Т., е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗД "***" АД, обективирана в застрахователна полица
BG/02/118002001484 със срок на валидност от 00:00 ч. на 13.07.2018 г. до 23:59
ч. на 12.07.2019 г.
След настъпване на ПТП в ОД на МВР гр. Стара Загора било образувано ДП
№1228 - ЗМ - 198/2018 г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“. В хода на същото е
постигнато споразумение, което е одобрено от съда с Определение от 15.05.2020
г. по НОХД №836/2020 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, с което С.Т.Т.
е била призната за виновна в това, че на 19.10.2018 г. в гр. Стара Загора, по
пътното платно на бул. „Ц.С.В.", в района на кръстовището на бул. „Ц.С.В."
с ул. „***" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка "М.", модел "Ц 200", с per. № СТ 3277 ВХ, нарушила
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
Правилника за неговото приложение (ППЗДвП), както следва:
- чл. 50а от ЗДвП: "Забранено е навлизането в кръстовище дори и при
разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди
водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение",
- чл. 84 ал.2 ППЗДвП: „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“,
като при извършване на маневра ляв завой на кръстовището, не пропуснала
движещия се по път с предимство на зелен сигнал на светофарната уредба лек
автомобил марка "*** ***", с peг. № *** и по непредпазливост
причинила средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
- средна телесна повреда на Г. Е.Я., изразяваща се в „отворено счупване на
капачката на дясното коляно“, което е причинило трайно затруднение на
движенията на десния крак за срок по-дълъг от 30 дни и
- средна телесна повреда на Я.Е.Я., изразяваща се в „счупване на в областта
на процесус стилуидеус /шиловиден израстък в долния край/ на дясна лъчева кост
и четвърта предкиткова кост“, което е причинило трайно затруднение на
движенията на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. 2, б. "а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл.
342, ал. 1 от НК. Споразумението е влязло в сила на 15.05.2020 г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
При
настъпило ПТП на 19.10.2018 г. Я.Е.Я. с ЕГН - ********** е получил: Контузия на
главата и лицето. Мозъчно сътресение. Множество порезни рани по челото, горния
клепач на лявото око, външния нос и горната устна на устата. Разкъсно-контузни
рани по носа. Контузия на гръдния кош с кръвонасядане по дясна предна гръдна
половина.
Счупване
на шиловидния израстък на дясната лъчева кост и четвърта предкиткова кост на
дясната ръка. Кръвонасядане и охлузване по лявото коляно.
Установените и описани травматични увреждания
напълно отговарят да са получени по начин и време, каквито са данните в исковата
молба, а именно при настъпило ПТП на 19.10.2018 г., от удари в изпъкналите
части и детайли в купето на катастрофирал автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените от Я.Е.Я. травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания са били интензивни във връзка с получените травматични
увреждания на левия горен крайник за период от около месец. Като в следващия
период до пълно възстановяване на движенията, пострадалият също е изпитвал
болки и дискомфорт.
При правилно протичане на оздравителния процес
до пълно възстановяване на движенията в областта на десния горен крайник е бил
необходим период от около 1,5-2 месеца. Останалите травматични увреждания са
отшумели за период от около три седмици.
Към датата на извършения преглед при Я. е
налице: В областта на лицето пръснати белези от получените по време на ПТП-то
рани, както и болезненост при опипване и движение върху проекцията на четвърта
предкиткова кост на дясната ръка, която е била счупена също вследствие на
ПТП-то.
Механизмът на причиняване на уврежданията при Я.Я.
в конкретния случай е: Удари на главата в областта на лицето в предното
панорамно стъкло на автомобила, както и вероятно удар в областта на ръката при
подпиране в предното табло в купето на катастрофиралия автомобил.
Порезните и разкъсно-контузни рани, контузията
на лявото коляно и контузията на гръдния кош са от медико-биологичния
характеризиращ признак разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Счупването на шиловидния израстък на
дясната лъчева кост със счупване на четвърта предкиткова кост на същата ръка е
от медико-биологичния характеризиращ признак трайно
затруднение в движението на десния горен крайник.
Всички травми са получени в купето на автомобила.
Установеното травматично увреждане
кръвонасядане по дясната повърхност на гръдния кош е възможно да е получено от
действието на обезопасителен колан.
Получените увреждания в областта на лицето на
пострадалия Я.Я. не биха се получили, ако е бил с правилно поставен и работещ
обезопасителен колан, тъй като тялото нямаше да има възможност при удара да
полети толкова напред, за да достигне и контактува с панорамното стъкло.
Всички приложени и описани в описателната част
на експертизата разходи, удостоверени чрез надлежни финансови документи са във
връзка с проведеното лечение на Я.Я., и са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП на 19.10.2018 г..
В конкретния случай не може да се твърди
наличието или не на поставен обезопасителен колан при пътника Я.Я. дали би
предотвратило напълно настъпването на вреденосните последици, а именно: При
поставен обезопасителен колан, със сигурност не биха настъпили уврежданията в
областта на лицето на Я.. Счупването в областта на десния горен крайник е
специфично и с или без обезопасителен колан ръцете на пътника са свободни и не
се фиксират от същия при настъпване на ПТП, се движат свободно.
По делото са назначени и изслушани две автотехнически
експертизи.
Първата
автотехническа експертиза е изготвена от инж. Т.Ц.П., която установява
следното:
На
19.10.2018 г. около 20:37 ч, лек автомобил М. ЦЛК 200 с рег. № СТ 3277 ВХ,
управляван от С.Т. *** посока изток. На кръстовището с ул. „О.П.” водачът е
спрял в лентата, предназначена за завиване наляво на червен сигнал на
светофара. След светване на зелен, разрешаващ сигнал, водачът е потеглил и е
предприел маневрата „завиване наляво”, с намерението да продължи движението си
на север. В същото време в посока запад по бул. „Ц.С.В.” се е движил л.а. *** Р*
с рег. № ***, управляван от Г. Я..*** водачът е имал намерение да продължи
движението си направо. На около 8,30 м източно от северната граница на платното
за движение и на около 2,00 м южно от ориентира настъпва удар между двата
автомобила. За л.а. М. ударът е в странична предна дясна част, в областта на
преден десен калник и предна дясна колонка, а за л.а. *** Р* ударът е челен, по
цялата ширина на предните му състави. В резултат от настъпилия удар л.а. М. се
върти наляво около вертикалната си ос и се установява в покой с предната си част,
насочена на югозапад, така както е описан в протокола за оглед. В резултат на
удара, л.а. *** Р* е променил посоката си надясно и се е установил в покой с
предна част, насочена на северозапад.
Вследствие
на ПТП водачът на л.а. *** Р* и пътника в него са получили травматични
увреждания, а на автомобилите са нанесени материални щети.
Техническите
причини за настъпване на ПТП са:
-
Субективните действия на водача на л.а. М. С.Т., като при предприемане на
маневрата „завиване наляво” не се е съобразила със скоростта и положението на
насрещно движещия се л.а. *** Р* и е пресякла траекторията на движението му.
Субективните действия на водача на л.а. *** Р*,
който не е възприел своевременно опасността за движението си и не е задействал
спирачната система, за да намали скоростта или да спре.
Мястото
на удара е определено в констативно съобразителната част на заключението.
Спрямо елементите на пътното платно то се намира:
По
ширина на пътното платно - на около 2,00 м южно от северната граница на
платното за движение.
По
дължина на пътното платно - на около 8,30 м източно от ориентира - т. О.
Ударът
е настъпил в северната пътна лента, на северното платно за движение.
Скоростта
на движение на л.а. *** Р* преди и в момента на удара е около 72 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. М. преди и в момента на удара е около 10 км/ч.
ПТП -
то е възникнало на прав участък от пътя. В материалите по делото не са налице
данни, които да възпрепятстват водача на л.а. М. да възприеме насрещно движещия
се автомобил. С.Т. е имала техническата възможност да възприеме управлявания от
Г. Я. л.а. *** Р* на разстояние най-малко от около 150 м.
Опасната
зона за спиране на л.а. *** Р* за скоростта му на движение 71,88 км/ч е около
72 м, а на л.а. М. за скоростта му на движение 10,16 км/ч е около 4 м.
Според
вещото лице водачите и на двата автомобила са имали техническата възможност да
предотвратят ПТП.
Водачът
на л.а. М. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като наблюдава
непрекъснато пътната обстановка и преди да предприеме маневрата „завиване
наляво“ се убеди, че няма да създаде опасност за движението на насрещно
движещия се л.а. *** Р*.
Водачът
С.Т.Т. не се е съобразила при извършване на маневрата „завиване наляво“ със
скоростта и разстоянието на насрещно движещия се л.а. *** Р*. Технически
правилно е, да го пропусне да продължи движението си направо през кръстовището
и след това да извърши своята маневра.
Водачът
Г. Е.Я. е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП при
установената скорост на движение от 72 км/ч на управлявания от него лек
автомобил, тъй като разстоянието, на което се е намирал л.а *** Р*, когато л.а.
М. е навлязъл в северното платно за движение и е бил опасност за движението му
е по - голямо от опасната му зона за спиране и при двете възможни траектории:
1 – ви вариант
- S = 8,30 м: S *** Р* =
81,27 м > Sо *** Р* = 71,88 м
2 - ри
вариант - S = 7,33 м: S *** Р* =
76,49 М > Sо *** Р* = 71,88 м
ПТП -
то е възникнало в населено място, където максимално допустимата скорост на
движение е 50 км/ч.
Опасната
зона за спиране на л.а. *** Р* при скорост на движение от 50 км/ч е 33,22 м. В
този случай, л.а. *** Р* е бил на разстояние *** Р* = 3,83 . 13,89 = 53,20 м.
S *** Р*
53,20 м ^ S *** Р* 33,22 м
От
резултата по - горе следва извода, че водачът на л.а. *** Р* е имал техническа
възможност да предотврати ПТП ако се е движил с максимално допустимата за този
участък скорост от 50 км/ч.
ПТП -
то е възникнало в тъмната част на денонощието, на прав участък от пътя, с
работещо улично осветление. И двата автомобила са се движили с включени къси
светлини на фаровете, като по делото няма данни да са съществували зрителни
прегради за водачите на МПС.
Водачът
на л.а. М. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди да
предприеме маневра се убеди, че няма да създаде опасност за движението на
насрещно движещия се л.а. *** Р*. Технически правилно е да наблюдава
непрекъснато пътната обстановка, да се съобрази със скоростта и разстоянието на
насрещно движещия се л.а. *** Р*, като намали скоростта на движение, а при
необходимост да спре и го пропусне да продължи направо през кръстовището.
Водачът
на л.а. *** Р* е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП при
установената скорост на движение от 72 км/ч на управлявания от него лек
автомобил, тъй като разстоянието, на което се е намирал, когато л.а. М. е
навлязъл в северното платно за движение е по-голямо от опасната му зона за
спиране. Технически правилно е да наблюдава непрекъснато пътната обстановка
пред автомобила, който управлява и когато възникне опасност за движението му да
намали скоростта, а в случай на необходимост да спре.
Лек
автомобил *** *** с рег. № *** е оборудван с инерционни триточкови предпазни
колани за всички места на пътниците и за водача, включително и на предна дясна
седалка.
Пострадалият
Я.Е.Я. е пътувал на предна дясна седалка, до водача.
За л.а.
*** Р* ударът е в предните му челни състави, като в момента на удара тялото на
пострадалия ищец се е движило напред и нагоре.
Според вещото лице след
анализ на механизма на ПТП - то, движението на тялото на пострадалия в момента
на удара и травматичните увреждания, ако пострадалият е бил с правилно поставен
предпазен колан, когато е възникнало ПТП, би се ограничило движението на тялото
му напред към момента на удара. В този случай главата му не би достигнала
свободно до предното стъкло и травмите, причинени при свободното движение на
тялото напред не биха се получили - разкъсно-контузните рани по главата и
лицето.
Принципът
на работа на автомобилния колан се основава на работата на инерционни зъбни
блокиращи механизми. Те се задействат при внезапно спиране на МПС или при рязко
изтегляне на предпазния колан. Целта на това устройство е да сведе до минимум
вероятността от нараняване вследствие на произшествие, като блокира движението
на предпазния колан и по този начин да ограничи движението на телата.
При
обезопасителните колани на автомобил *** *** конструктивно е наличен обикновен
инерционен заключващ (блокиращ) механизъм. Той се състои от два блокиращи зъбни
механизма, като се използват два метода на блокиране - в резултат на движението
(инерцията) на автомобила (1-ви механизъм) и в резултат на движението на самия
предпазен колан (2-ри механизъм).
Първият
механизъм се състои от зъбно колело, сачма и лостова система със заключващ зъб.
При нормални условия сачмата е в покой и зъбното колело може да се върти
свободно, а предпазния колан може да се движи също свободно. При внезапно
спиране на МПС, сачмата продължава движението си напред и чрез лостовата
система, заключващият зъб блокира движението на зъбното колело, т.е. и
движението на предпазния колан.
Вторият
механизъм се състои от централен детайл, закрепен към вала на който е навит
предпазния колан, планка с вътрешни зъби, неподвижно монтирана за корпуса и
въртящ се ексцентричен детайл със зъбци по периферната част, монтиран в
централната част. Въртящият се детайл е закрепен към централния детайл с малка
хлабина. Когато централния детайл се движи бавно, въртящият се детайл се движи
заедно с него (движат се с еднакви обороти). Когато централния детайл се движи
бързо, въртящият се детайл не може да го „догони“, „изхвърля“ се по периферната
част и осъществява зацепване с външните си зъби с вътрешните зъби на зъбната
планка. В това положение блокиращия механизъм е сработил.
Според
вещото лице от техническа гледна точка не съществува възможност при ПТП с
механизъм като при процесния, инерционният заключващ механизъм на
обезопасителния колан, предназначен за пътника, пътуващ на предната дясна
седалка на лек автомобил *** *** с рег. № ***да не сработи и съответно да не
успее да погълне кинетичната енергия на тялото на пасажера.
Процесуалният
представител на ищеца - адв. К. е оспорил горепосоченото заключение и е поискал
назначаване на повторна автотехническа експертиза.
С
протоколно определение от 24.02.2021 г., съдът е назначил повторна
автотехническа експертиза, която да
отговори на въпроси №№ №№ 1, 2, 3, 4, 5, 8 и 19, като вещо лице е определен С.Н.Н..
От заключението на повторната автотехническа експертиза,
изготвена от С.Н.Н. се установява следното:
Произшествието
е настъпило на 19.10.2018г. около 20:35 ч, на кръстовището на бул.“Ц.С.В.“ и
ул.“О. П.“. Произшествието е настъпило в условия на тъмнина, ясно, сухо време и
суха асфалтова настилка. Надлъжните оси на улиците се пресичат под прав ъгъл.
Движението през кръстовището е регулирано със светофар, който е работел в
момента на ПТП - то. Лек автомобил М. *** с рег.№ ***, се е движил по бул.“Ц.С.В.“
в посока изток. На кръстовището предприема ляв завой в посока север по ул.“О.П.“.
В същото време по бул.“Ц.С.В.“ в посока запад, се е движил л.а. *** *** с рег.№
СТ0146РВ. Светофара е подавал зелен сигнал за МПС движещи се по булеварда.
Лекият автомобил М. е навлязъл в южната лента на северното платно на булеварда
и се е насочил на север към източната лента на ул.“О.П.“. В този момент е
настъпил удара. Контактували са предна странична дясна част на л.а.М. с предна
челна част на л.а.*** Р*. След удара л.а.М. се е завъртял в посока обратна на
часовата стрелка и едновременно с това се е отклонил наляво, след което е спрял
на мястото на което е бил намерен от разследващите. След удара л.а.*** Р* се е
отклонил напред и в дясно и е спрял до западния бордюр на ул.“О.П.“.
Произшествието
е настъпило поради следните технически причини:
л.а.М. е навлязъл в кръстовището с маневра
„ляв завой“ без да осигури предимство за преминаване на л.а. *** Р*, който се е
движил направо, срещу него.
л.а.*** Р* се е движил със скорост(79,3 км/ч),
поради което не е успял да използва възможността да премине зад л.а.М.. Освен
това скоростта е по-висока от максимално разрешената за МПС кат “В“ в населени
места - 50км/ч.
Обективните
находки на мястото на ПТП, в своята съвкупност, при отчитане преден надвес и
напречна база на л.а.*** Р* съответно 0,8 м. и 1,5 м, определят проекцията
върху платното, на центъра на удара между л.а.“М.“ и л.а. “*** Р*“ на 8,1 м.
източно и 3,0м. южно от т.О. Ударът е в продължението на източната лента на
ул.“О.П.“ и продължението на северната лента на северното платно на бул. “Ц.
Симеон В.“, на 3,0м. южно от продължението на северния бордюр на бул.“Ц. Симеон
В.“ и на 3,6м. западно от продължението на източния бордюр на ул.“О.П.“.
Скоростта
на л.а.“*** Р*“ в момента на удара е била 79,3 км/ч. Няма данни или находки
които да показват да е била задействана спирачната система на автомобила преди
удара. Следователно скоростта на л.а.“*** Р*“ преди ПТП е равна на скоростта му
в момента на удара - 79,3 км/ч.
Скоростта
на л.а.“М.“ в момента на удара е 10,7 км/ч. Няма данни или находки които да
показват, че е била задействана спирачната система на автомобила преди удара.
От показанията на водачката става ясно, че след като е навлязла в кръстовището
е предприела ляв завой и се е стремила да освободи кръстовището. Следователно
движението на автомобила след навлизането му в продължението на северното
платно на бул.“Ц.С.В.“, е ускорително, от което следва, че скоростта на л.а.“М.“
преди ПТП е била по-ниска от скоростта му в момента на удара - 10,7 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а.“*** Р*“ е била по-висока от максимално разрешената
/50км/ч./ за МПС кат.“В“ в населено място.
Скоростта
на л.а.“М.“ е била по-ниска от максимално разрешената / 50км/ч./ за МПС кат.“В“
в населено място.
Булевард
„Ц.С.В.“, в зоната на кръстовището, е прав. Водачката Т. е имала техническа
възможност да възприеме приближаващия л.а.*** Р* от достатъчно голямо
разстояние - повече от 50м. Скоростта с която се е движил автомобила се е
различавала съществено от разрешената за движение в градска среда и би следвало
това да й привлече вниманието.
Опасната
зона за спиране на л.а. „*** Р*“ е 68,27 м.
Опасната
зона за спиране при скорост на л.а.*** Р* - 50км/ч.
е 34,25 м.
Опасността
за движението е възникнала когато л.а.М. е навлязъл/започнал да пресича/ южната
лента на северното платно на бул.“Ц.С.В.“. В този момент л.а. *** Р* е бил на
разстоянието от мястото на удара - 33,03м.
Сравнението
между разстоянието от мястото на удара, което е 33,03 т и опасната зона на
спиране, която е 68,27 т., показва, че л.а.“М.“ е попаднал в опасната зона за
спиране на л.а.“*** Р*“ при движение с реалната скорост и при движение с
50км/ч. Следователно произшествието не може да се предотврати със спиране от
страна на л.а.“*** Р*“.
Анализът
показва, че при движение на л.а.*** Р* със скорост 50км/ч. водачът има
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП като
предприеме аварийно спиране и насочване на автомобила в ляво за да премине зад
задната броня на л.а.М.. Страничното разстояние между десните състави на л.а.***
Р* и задната броня на л.а.М. би било 1,15м. и същото разстояние в ляво от
автомобила. При ширина на свободния коридор 4,02м., изчислените странични
разстояния и скорост на л.а.*** Р* при достигане линията на удара Vкр =
3,98м/с. = 14,3км/ч., ситуацията се преценява от техническа гледна точка, като
безкритична, т.е. маневрата е осъществима.
Според
вещото лице в конкретната ситуация, водачката на л.а.М. има два правилни
подхода. Или изчаква, без да навлиза в северното платно, докато преминат
движещите се направо ППС, или след като е предприела пресичане на северното
платно, да продължи с възможно най-голямо комфортно ускорение, без да спира, за
да освободи по най-бързия начин кръстовището.
Предназначението
на обезопасителния колан е да задържи тялото към седалката за да предотврати неговото
движение в купето на автомобила и ударите при това движение в елементите от
обзавеждането на купето.
Триточковите
раменнобедрени инерционни обезопасителни колани имат два заключващи механизма.
Единият се задейства от настъпването на голямото закъснително движение, при
челен удар. Вторият се задейства от голямата центробежна сила създадена от
развиването на барабана на който е навит колана, вследствие на политането на
тялото на пътника напред.
Според
вещото лице не е възможно при челен удар, да не сработят едновременно и двата
заключващи механизми на който и да е от коланите на л.а.*** Р*, в т.ч. и на
колана на предна дясна седалка.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката
С.Т.Т., която е осъдена с влязла в сила присъда за процесното ПТП, посочва, че
се е движела по ул. „Ц.С.В.“, била е със съпруга си, пътували са в нейната лична кола марка „М.“. Тя шофирала,
а съпругът й М.Т.се возел на предната седалка. На кръстовището на ул. „Ц.С.В.“
и ул. „О.П.“ трябвало да направи ляв завой. Спряла да изчака, тъй като пред нея
имало друга кола, при което след като преминала другата кола, свидетелката не
могла да премине, защото имало такси което трябвало да пропусне и след като
преминало, погледнала надясно дали може да мине. Таксито било срещу колата на
свидетелката на ул. „Ц.С.В., в дясната лента и правело завой по ул. „О.П.“
надясно. Тогава свидетелката видяла, че в далечината има фарове, но според нея
били на такова разстояние, че може да премине безопасно. Включила на първа
скорост, тръгнала и се случило ПТП – то. Свидетелката преценила, че ще може да направи
завоя преди колата отсреща да дойде до нея, тъй като колата отсреща според нея
била на достатъчно голямо разстояние. Когато станало ПТП - то с мъжа й излезли
от колата, при което виждайки другата кола осъзнала, че се е случило ПТП. Според свидетелката след ПТП -
то всичко било в пушеци, които предполага, че били от еърбега. След като свидетелката
излязла от колата казала на мъжа си да звънне на 112, когато стигнали до
другата кола, шофьорът отворил вратата и казал „Ко прайш ма?“, слязъл и започнал да повтаря „Брат ми, брат ми…“ и заедно заобиколили колата. До шофьорът имало
пътник – брат му, между седалките имало трети човек,
паднал. Шофьорът отворил вратата на брат си, който си бил ударил главата,
защото според свидетелката бил без колан. Третият човек излязъл от задната
врата. Според свидетелката, пътникът отпред изобщо не е ползвал колан, като му
подали ръка, той излязъл и не е разкопчавал колан.
В
колата на свидетелката се активирал преден еърбег на шофьор, а на съпруга й
всички еърбеци били отворени. Според
свидетелката, ударът се случил в предна дясна страна на нейната кола.
Свидетелят
Г. Е.Я. е брат на ищеца и е управлявал „***“, модел “ ***“ с *** посочва, че той управлявал
колата, а брат му се возел отдясно. Според свидетеля и двамата били
с колани, а скоростта било около 50 км/ч. Движели се по ул. „Ц.С.В.“ в посока
изток-запад, наближили кръстовището с ул. О.П. и видял в далечината, че се
задават коли. Не мислел, че има опасност и тогава видял, че отсреща колата му
сече пътя. Опитал се да се изнеса вдясно. Видял брат си след ПТП – то, който
бил обезобразен. Откопчал колана на брат си и го извадил от колата. Носа му бил
счупен, клепача срязан. Ръката на брат му била счупена, защото една кост стърчала.
И до ден днешен продължавала да стърчи, тъй като не била зараснала правилно. Според
свидетеля брат му се е ударил в предното стъкло, защото колана не бил се
закопчал, тъй като не сработил.
Според свидетеля колата, която управлявал била в лявата
лента, защото в дясна лента имало едно такси, което правело десен завой, но
когато видял, че колата / л. а. „М.“, модел “***“/ излиза, без
да се огледа и прави завой, се опитал да избяга вдясно.
Според
свидетеля най – вероятно не е сработил пиропатрона на колана, който се намира в
механизма на колана - пиропатронът се намира долу на колонките, долу отдясно. Според
свидетеля автомобилът не е годен за ползване и не го ползва. Към настоящия
момент автомобилът се намира в неговата база, където свидетелят има сервиз.
Експертът дошъл на място /посочва вещото лице П./ и огледал автомобила и двата
предни колана ги пробвали и двата не сработили.
Свидетелят
Д.С.П.посочва, че през 2018 г. жената на Я. му звъннала и му казала за ПТП - то.
На следващия ден, свидетелят посетил ищецът и брат му в болницата. Я. бил в
болница около седмица, после на домашно лечение над месец. Според свидетеля Я.
се депресирал от стоенето вкъщи. Имал счупване в китката и не можел сам да се
обслужва, като за него се грижели майка му и баща му. Обслужването се изразявало
да му купуват някои работи, да му готвят. Като ходел у тях на гости, Я. все
мълчал, не искал с никого да говори. Според свидетеля на Я. му било трудно да
взема разни неща, като например да вземе чаша от масата.
Свидетелят
И.Т.Т., посещавал Я. в болницата, ръката му била счупена, а лицето
обезобразено. Според свидетеля, Я. бил в болница около 5-6 дни. След това около три-четири месеца се възстановявал вкъщи
и не работел. Свидетелят често го посещавал и му носил продукти. За Я. се
грижели майка му и баща му. Според свидетеля, Я. се движел свободно и сам се
къпел и обличал, имал нужда от помощ за неща, които били свързани с ръката. Свидетелят
посочва, че на китката на Я. има неправилно зараснала кост.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 19.10.2018
г., по силата на което ЗД „***“ АД по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, се
установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице
застрахователна полица BG/02/118002001484 със срок на валидност от 00:00 ч. на
13.07.2018 г. до 23:59 ч. на 12.07.2019 г.
Съдът намира, че следва да
приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение
пред ЗД "***" АД на 06.11.2018 г. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно установено, че телесните увреждания
на Г. Е.Я. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – С.Т.Т., което е
установено с влязло в сила споразумение, което е одобрено от съда с Определение
от 15.05.2020 г. по НОХД №836/2020 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
Съгласно
нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди и имуществени вреди се явяват доказан по основание.
Относно размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травми: контузия на главата и лицето, мозъчно сътресение, множество порезни рани по
челото, горния клепач на лявото око, външния нос и горната устна на устата,
разкъсно-контузни рани по носа, контузия на гръдния кош с кръвонасядане по
дясна предна гръдна половина, счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева
кост и четвърта предкиткова кост на дясната ръка, кръвонасядане и охлузване по
лявото коляно. Несъмнено
ищецът е претърпял силни болки и страдания
вследствие на травматичните увреждания, които е получил от процесното ПТП,
които са били особено интензивни по отношение на травмата на левия горен
крайник. Всичко
това е причинило
неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер, което се установява и от
свидетелските показания, които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви. Към момента, вследствие на ПТП - то в областта на лицето на ищеца са налице
пръснати белези от получените рани, както и болезненост при опипване и
движение върху проекцията на четвърта предкиткова кост на дясната ръка. Ето защо
съобразявайки
посочените обстоятелства, както и младата и работоспобна възраст на ищеца – 28
години, към момента на ПТП – то съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
би била сумата от 35 000 лв.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В случая като се изходи от понесените и установени травматични увреждания
на ищеца и видно от заключението на съдебномедицинска експертиза,
което категорично посочва, че при поставен обезопасителен колан, със сигурност
не биха настъпили уврежданията в областта на лицето, съдът приема, че ищецът не
е ползвал предпазен колан.
По отношение на твърдението на процесуалния
представител на ищеца, че същият е бил с поставен обезопасителен колан, но
колана не е сработил.
Съдът
намира, че това твърдение категорично се опровергава от заключенията и на двете
автотехнически експертизи, които съдът кредитира като обективни и
безпристрастни, в които е посочено, че не
е възможно при челен удар, да не сработят едновременно и двата заключващи
механизми, на който и да е от коланите на л.а.*** Р*, в т.ч. и на колана на
предна дясна седалка.
С оглед на изложеното съдът намира, че приносът на
пострадалия Я.Е.Я. за настъпване на
произшествието и съответно вредоносният резултат следва да бъде определен в
размер на 20 %. Поради това дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди на Я.Е.Я. е в размер на 28 000
лв.
По иска за имуществени вреди в размер на 118, 65 лв.:
По делото са представени доказателства, че във връзка с
получените травми при процесното ПТП, ищецът е извършил разходи за лечението и
възстановяването в следствие на нанесените травми в общ размер на 118, 65 лв., от които: 75.45лв., заплатени за медикаменти по 2 бр. касови
бележки от 20.10.2018 г.; 23.20 лв., заплатени за болничен престой -
потребителска такса по клинична пътека - по фактура №**********/23.10.2018 г. и
20 лв. копия на образно изследване - по фактура №**********/23.10.2018 г. и
Фактура №**********/23.10.2018 г.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза
всички приложени и описани в описателната част на експертизата разходи,
удостоверени чрез надлежни финансови документи са във връзка с проведеното лечение на Я.Я., и са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП на 19.10.2018 г.
С оглед изложеното съдът
намира, че след като приложи съпричиняването от 20 % на ищеца следва да бъде
заплатена сумата в общ размер на 94, 92
лв. за имуществени вреди.
По иска за законна лихва
Отговорността на
застрахователя за плащане законни лихви върху дължимото обезщетение при
предявена пряко срещу него претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в разпоредбата на чл. 497 КЗ. По предявената претенция на ищеца е налице е отказ от
застрахователя на 26.11.2018 г. Ето защо лихвата за забава е дължима след
изтичане на срока за произнасяне по претенцията на основание чл. 497, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ или считано от 26.11.2018 г.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***” АД следва да заплати на Я.Е.Я.
сумата от 28 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от нанесените травми вследствие настъпило на 19.10.2018 г. в гр.
Стара Загора ПТП, а именно фрактури на щиловидния израстък на дясна лъчева кост
и четвърта предкиткова кост на дясната ръка, контузия на главата и лицето,
мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани по външния нос и клепачите на лявото
око, множество порезни рани по челото, горния клепач на лявото око, външния нос и горната устна на устата,
контузия на гръден кош с кръвонасядане по дясна предна гръдна половина,
кръвонасядане и охлузване по лявото коляно ведно със законната лихва от 26.11.2018 г., датата на
която ответното дружество е постановило отказ да изплати обезщетение по заведената
на 06.11.2018 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 28 000
лв. до претендирания размер от 45 000 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***” АД следва да заплати на Я.Е.Я. сумата от 94, 92
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по
лечението и възстановяването вследствие на нанесените травми ведно със законната
лихва от 26.11.2018 г., датата на която ответното дружество е постановило отказ
да изплати обезщетение по заведената на 06.11.2018 г. застрахователна претенция
по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 94, 92 лв. до претендирания
размер от 118, 65 лв. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че Я.Е.Я. е материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съдът намира, че в
настоящия случай са предявени два иска с материален интерес, както следва:
Иск за неимуществени вреди за сумата от 45 000
лв. представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени болки и страдания от нанесените травми вследствие настъпило
на 19.10.2018 г. в гр. Стара Загора ПТП, а именно фрактури на щиловидния израстък на дясна лъчева
кост и четвърта предкиткова кост на дясната ръка, контузия на главата и лицето,
мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани по външния нос и клепачите на лявото
око, множество порезни рани по челото, горния клепач на лявото око, външния нос и горната устна на устата,
контузия на гръден кош с кръвонасядане по дясна предна гръдна половина,
кръвонасядане и охлузване по лявото коляно.
Съдът намира, че обезщетението на неимуществени вреди включва
всички претърпени травми и болки и страдания, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено върху общия материален интерес на
предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 45 000 лв., а не върху отделните
травми, който е претърпял ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 880 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 2 256 лв. с
ДДС /1 880 х20% = 2 256 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„***” АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 403,
73 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Иск за имуществени вреди за сумата от 118, 65 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи по лечение
и възстановяване на нанесени травми.
Съдът
намира, че обезщетението на имуществени вреди включва всички разходи по
лечението и възстановяване на получените травми. Поради това адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено върху общия материален интерес на
предявения иск за имуществени вреди за сумата от 118, 65 лв., а не върху всеки
отделен разход, който е извършил ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 360 лв. с
ДДС /300 х20% = 360 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„***” АД следва да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 288
лв., съразмерно с уважената част от иска.
Или общо
дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за осъществената безплатна
адвокатска помощ на ищеца възлиза на сумата
от 1 691, 73лв. с включен ДДС съразмерно с уважената част от исковете.
По разноските на ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***” АД.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
18.06.2020 г. платеното в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. е без ДДС. По делото са
представени доказателства, че адвокат М.Г. е регистриран по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС. В случая обаче видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 18.06.2020 г. платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 900 лв. е без ДДС, поради което и съдът не
следва да присъжда претендираното адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ответното дружество е
направило следните разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. без ДДС; възнаграждение за
съдебномедицинска експертиза в размер на 500 лв.; възнаграждение за автотехническа
експертиза в размер на 400 лв.
С оглед изхода на делото Я.Е.Я. следва да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***” АД
направените по делото разноски в размер
на 1 056, 45 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "***”
АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 123,
79 лв. за държавна такса съразмерно с уважения размер на исковете, както и сумата от 622, 68 лв., представляваща
за възнаграждение на вещи лица по назначените автотехнически експертизи платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
”***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***да заплати на Я.Е.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** със
съдебен адрес:***, офис № 2 чрез адв. П.К. сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми вследствие
настъпило на 19.10.2018 г. в гр. Стара Загора ПТП, а именно фрактури на
щиловидния израстък на дясна лъчева кост и четвърта предкиткова кост на дясната
ръка, контузия на главата и лицето, мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани
по външния нос и клепачите на лявото око, множество порезни рани по челото,
горния клепач на лявото око, външния нос
и горната устна на устата, контузия на гръден кош с кръвонасядане по дясна
предна гръдна половина, кръвонасядане и охлузване по лявото коляно ведно със законната лихва от 26.11.2018 г., датата на
която ответното дружество е постановило отказ да изплати обезщетение по
заведената на 06.11.2018 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до
окончателно изплащане на сумата по
банкова сметка *** ***, BIC *** „К. И СТОЯНОВА“ – Адвокатско дружество –
клиентска сметка като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 28 000
лв. до претендирания размер от 45 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД
”***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***да заплати на Я.Е.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** със
съдебен адрес:***, офис № 2 чрез адв. П.К. сумата от 94, 92 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
извършени разходи по лечението и възстановяването вследствие на нанесените
травми ведно със законната лихва от 26.11.2018 г., датата на която ответното
дружество е постановило отказ да изплати обезщетение по заведената на
06.11.2018 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно
изплащане на сумата по банкова сметка ***
***, BIC *** „К. И С.“ – Адвокатско дружество – клиентска сметка като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 94, 92 лв. до претендирания
размер от 118, 65 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ”***”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***да заплати на адв. П.К.
с адрес: ***
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на Я.Е.Я. в размер на 1 691,
73 лв., с включен ДДС по банкова сметка *** ***, в „***банка” АД, с титуляр
“К. и Стоянова – Адвокатско дружество”.
ОСЪЖДА Я.Е.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** със
съдебен адрес:***, офис № 2 чрез адв. П. ***, със седалище и
адрес на управление град ***направените
по делото разноски в размер на
1 056, 45 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД
”***”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***да заплати полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 1 123, 79
лв. за държавна такса съразмерно
с уважения размер на исковете, както и сумата
от 622, 68 лв., представляваща за възнаграждение на вещи лица по назначените
автотехнически експертизи платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения
размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :