Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 260554
11.12.2020 г., гр. Пловдив
Божидар
Кърпачев- районен съдия при
Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по НЧХД № 7002/2020г. по описа на
ПРС, I н.с., след като се запознах с
материалите по делото намерих следното:
С разпореждане на съдията докладчик от 11.12.2020
г. са обединени производствата по НЧХД № 7002/2020г. по описа на първи наказателен състав, НЧХД № 7000/2020г. по описа на двадесет и
първи наказателен състав и НЧХД № 7003/2020г. по описа на двадесет и трети
наказателен състав, като е постановено обединеното производство да продължи под
номера на настоящото дело-
7002/2020г. по описа на първи
наказателен състав.
Подсъдим и по трите обединени дела е бил едно
и също лице- Й.Г.Г..
Тъжители по обединеното производство са С.А.Г.,
М.Т.Н. и Н.Г. С., като в трите тъжби се излагат твърдения, че на всеки един от
тях е нанесена телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 НК.
Съгласно трайната съдебна практика, по дела
от частен характер съдът не е обвързан от правната квалификация и
формулировките в тъжбата, а за него съществува служебно задължение при надлежно
изложени фактически обстоятелства сам да определи приложимата правна норма и да
преформулира петитума съгласно изискванията на съответния престъпен състав.
Така Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д.
№ 1805 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 93 от 16.II.1973 г. по
н. д. № 28/73 г., I. н. о. на ВС, Определение № 61 от 19.04.2017 г. по ч. н. д.
№ 370 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
При изпълнение на гореизложените принципни
положения, следва да се приеме, че
надлежната формулировка на повдигнатото обвинение следва да бъде за това, че на
15.10.2020, в гр. П., на ул. ***** Й.Г.Г. нанесъл на повече от едно лице- С.А.Г., М.Т.Н. и Н.Г. С. леки
телесни повреди, изразяващи се в болка и страдание, без разстройство на здравето,
като деянието е извършено по отношение
на рождена майка и при условията на домашно насилие- престъпление по
чл. 131, ал.1, т. 5а, т.4 и т.3 НК, вр. чл. 130, ал.2 НК.
Квалификацията „на повече от едно лице“ по
смисъла на чл. 131, ал.1, т.4 произтича от твърденията за
нанесени в рамките на един инцидент телесни увреждания на 3 отделни лица.
Тук следва да се съобразят и задължителните
указания на ППВС 14/1963 и Тълкувателно решение № 72 от 5.XI.1984 г. по н. д. №
63/84 г., ОСНК на ВС, според които квалификациите по чл. 116, ал.1, т.4 и чл.
131, ал.1, т.4 НК са налице, когато увреждането е нанесено с едно деяние, като
е необходимо умисълът да е възникнал предварително, по време на извършване на деянието
спрямо първото лице или непосредствено
след довършването му, когато увреждането
на последващите лица представлява
продължение на едно престъпление, започнало срещу първото лице.
Точно такива твърдения са изложени в тъжбата,
което е достатъчно за определяне на правната квалификация, а дали твърденията
се установяват от доказателствата по делото е въпрос на преценка по същество.
Квалификацията по чл. 131, ал.1, т.3 НК
произтича от твърденията в тъжбата, че пострадалата С.А.Г. е майка на
подсъдимия.
Квалификацията по чл. 131, ал.1, т. 5а НК произтича
от легалната дефиниция, дадена в чл. 93, т.31 НК, гласящ, че „Престъплението е извършено "в условията
на домашно насилие", ако е предшествано
от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права и е осъществено спрямо
възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете,
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“
В тъжбата подадена от С.Г.са изложени точно такива твърдения за извършен спрямо нея от подсъдимия, който
й е син, акт на системно психическо насилие преди инкриминирания
инцидент, което обуславя правната квалификация, а дали в
действителност е налице домашно насилие е въпрос на събиране на доказателства и
произнасяне по същество.
В случая е без значение за коректната правна
квалификация обстоятелството, че квалифициращите обстоятелства по чл. 131,
ал.1, т.3 и 5а са налице само спрямо едно от лицата, за които е повдигнато
обвинение, като това обстоятелство следва да бъде съобразено при
индивидуализация на наказателната отговорност.
Така изрично Постановление №1/83г. на Пленума
на ВС, т.4, б.”е”, както и Постановление № 1 от 28.IХ.1977 г. по н. д. №
2/77 г., Пленум на ВС.
Предвид дадената правна квалификация съдът
намира, че делото не му е подсъдно,
доколкото делата с правна квалификация по чл. 131, ал.1, т.5а НК са от общ характер и по тях провеждането на досъдебно производство
преди внасяне на делото в съда е задължително.
По изложените съображения съдебното
производство по НЧХД 7002/2020 следва на основание чл. 247а, ал.3 НПК да бъде прекратено и цялото обединено дело да
се изпрати на Районна прокуратура- Пловдив за надлежно образуване на досъдебно
производство и разследване на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 5а, т.4 и т.3 НК, вр. чл. 130, ал.2 НК спрямо трите пострадали лица С.А.Г., М.Т.Н. и Н.Г. С..
От систематичното тълкуване на чл. 247, ал.3 НПК, чл. 249, ал.3 НПК, чл. 288, ал.7 НПК и чл. 341 НПК следва, че разпореждането за прекратяване на съдебното
производство поради неподсъдност не подлежи на обжалване, доколкото:
-с него не
се прегражда пътя на наказателното преследване, като в случая не се
прекратява наказателното производство въобще, а само съдебната фаза, поради
задължителната необходимост за престъплението, за което е повдигнато обвинение с
тъжбите да се проведе ДП;
- обжалваемостта на този акт на съда не е
изрично предвидена.
Така мотивиран
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ
на основание чл. 247а, ал.3 НПК СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по
НЧХД 7002/2020 по описа на ПРС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ цялото обединено дело на РП-Пловдив
за предприемане на действия по компетентност във връзка с данните за извършено
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а, т.4 и т.3 НК, вр. чл. 130, ал.2 НК
ДА СЕ УВЕДОМЯТ призованите лица да не се явяват за насроченото за 16.12.2020г. открито
съдебно заседание, което да се счита отменено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала.
С.Д.