№ 142
гр. Варна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110200134 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против
НП №03-2300757/23.08.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна,
издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление. Счита се, че са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсата на
пълно, ясно и точно описание на фактите на нарушението представляват съществено
нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Допуснато е
и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. НП е издадено без да са били установени по несъмнен
начин фактите на извършено нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и
неговата вина. Иска се отмяна на наказателното постановление или алтернативно –
възприемане на наличието на хипотеза на маловажен случай на нарушение или намаляване
на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат доводите за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата. Сочи се още, че наказателното постановление не е било връчено на
упълномощено лице. Претендират се разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец юли 2023г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. М., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Вог- 2019“ ООД. Било
извършено посещение в обект – снек бар „Зеро Зеро“, находящ се в гр. Варна, бул.“Цар
Освободител“ №76Г, както и били изискани документи на дружеството, представени
впоследствие в сградата на ДИТ Варна.
1
За едно от лицата – И. И. Г. било установено, че работи на длъжност „сервитьор“.
След проверка на графиците за явяване на работа за месец април 2023г.; правилника
за установения трудов ред ; трудовия договор с лицето и други предоставени документи, св.
М. установила, че лицето И. И. Г. е полагала труд на 12.04.2023г. в смяна от 17,00 часа до
22,00 часа и на 13.04.2023г. е започнала работа в смяна от 08,00 часа. При това положение,
на лицето не била осигурена минимална 12 часова междудневна почивка.
На 04.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който били отразени установените факти.
Актът бил предявен на управителя на дружеството, като в съдържанието му не били
вписани възражения.
По преписката в срока за такива постъпили възражения.
Впоследствие, на 23.08.2023г. наказващия орган въз основа на акта за установяване
на административно нарушение, издал наказателно постановление № 03 –
2300757/23.08.2023г., възприемайки фактическите констатации, изложени в акта за
установяване на административно нарушение.
При правна квалификация на нарушението по чл.152 от КТ, било наложено
административно наказание “Имуществена санкция” на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка е безспорна между страните и се потвърждава от
събраните писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото в
хода на съдебното следствие: трудов договор ; графици за явяване на работа за месец
април; копие от правилник за установения трудов ред; обяснение от управителя на
дружеството и др.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е срока за възражения
по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН
шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са
събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки факта на
положен труд в два последователни дена, без да е осигурена междудневна почивка от
минимум 12 часа на работника. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното
за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по КТ, както и правилно е определено административнонаказателно
отговорното лице. При определяне на наказанието правилно е било взето предвид, че на
работничката И. И. Г. са били нанесени вреди, състоящи се в лишаването й от
законоустановеното право на междудневна почивка и наказанието е било определено в
посока над предвидения минимален размер.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание основания за отмяна на
наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
Счита се, че са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсата на пълно, ясно и
точно описание на фактите на нарушението представляват съществено нарушение,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като при проверка на
2
обстоятелствените части на АУАН и НП констатира, че от същите са изводими всички
признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото
местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото
обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана.
Счита се, че е допуснато и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, доколкото с подаденото
възражение срещу АУАН се претендира маловажен случай на нарушение, а видно от
обстоятелствената част на НП, наказващият орган е изложил мотиви защо счита, че случаят
не представяла маловажен такъв.
На следващо място се сочи, че НП е издадено без да са били установени по несъмнен
начин фактите на извършено нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и
неговата вина.
По така възразеното съдът намери, че нарушението е било доказано по безспорен и
несъмнен начин посредством писмените доказателства , събрани по АНП, визирани в
мотивите на съда по- горе. В случая субект на нарушението е юридическо лице, поради
което въпросите за конкретна самоличност на извършителя на нарушението и вината като
елемент от субективната страна на нарушението, не подлежат на обсъждане.
Правилно фактите, установени в настоящия казус не са били съотнесени към хипотезата
на „маловажен случай” на административното нарушение, тъй като степента на обществена
опасност на нарушението е завишена с оглед на факта, че се касае за лишаване от
междудневна почивка на работник, с което на практика се засяга физическото му здраве.
Сочи се още, че наказателното постановление не е било връчено на упълномощено
лице.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, доколкото АУАН е бил
връчен на надлежно упълномощено лице и копие от пълномощното е било приложено по
административно наказателната преписка.
На последно място по формулираното искане за намаляване размера на наложеното
административно наказание до минимално предвидения в закона размер, съдът намира, че
наказанието правилно е било определено, като мотивите за това са изложени по- горе и не
следва да бъдат преповтаряни.
Изложеното мотивира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-2300757/23.08.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Вог - 2019” ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА « Вог - 2019” ООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ -Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4