№ 1552
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110202754 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Н. П. П. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № ДЗК-32/28.06.2022г. на директора на РЗИ-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.218, ал.1 от Закона за здравето.
Жалбоподателката твърди, че при съставянето на акта не се е намирала
в посоченото в НП заведение. Сочи, че актът е съставен в обект, различен от
приетия от наказващия орган. Намира, че в обжалваното наказателно
постановление са допуснати грешки, като изтъква и че е посочена
противоречиво в обстоятелствената част- като клиент и като работеща в
заведението. Моли за отмяна на наложената й глоба.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв.Д. Д. от АК-Варна, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Позовава се на наличието на противоречие
между акта и НП относно мястото на претендираното нарушение. Моли съда
1
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита, че не е налице неяснота във
фактическите твърдения на наказващия орган. Поддържа, че нарушението е
установено по несъмнен начин и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Вечерта на 03.01.2022г. жалбоподателката
се намирала в кафе-бар „Бамо бар“, находящ се в гр.Варна, бул.”Сливница”,
ТК „Младост“ II, модул 3. Въпреки установената забрана за тютюнопушене в
закрити обществени места, жалбоподателката пушела цигара в заведението. В
този момент от свидетелите С. Д. Г. и П. Ц. С.- инспектори в отдел „Държавен
здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ на РЗИ-Варна била
извършена проверка за спазване на Закона за здравето в обекта, при която
посоченото обстоятелство било установено.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че
пуши цигара от тютюн в закритата търговска зала на обекта. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан от нея
без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на Н. П. била наложена глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно- от показанията на
2
свидетелите С. Д. Г. и П. Ц. С., както и от присъединените по реда на чл.283
от НПК писмени такива.
С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на
разпитаните свидетели. Същите непосредствено са възприели действията на
жалбоподателката от близко разстояние и са категорични, че тя е пушела
цигара от тютюн. Конкретно св.Г. пояснява, че на масата пред
жалбоподателката е имало кутия с цигари; преценила е визуално, че
пушеният обект представлява цигара от тютюн, която е димяла по типичен за
тютюневите изделия начин. Свидетелката е усетила и типичен за тютюн
мирис. Св.С. също потвърждава, че е било установено тютюнопушене от
лицето, на което е съставен акта. Показанията на посочените свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични. Двете също така не извличат полза от твърденията си, не са в
някакви особени отношения с нарушителката и не се констатира наличие на
основания за съмнение в достоверността на техните показания. Следва да се
отбележи, че поради естеството си процесното нарушение по начало подлежи
на установяване посредством гласни доказателствени средства. При
проверката също така жалбоподателката не е оспорила, че пуши цигара от
тютюн и не е направила подобни възражения при съставянето на акта. При
това положение съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата
жалбоподателката действително е пушела тютюнево изделие-цигара в
процесното заведение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето забранява
тютюнопушенето в закритите обществени места. Понятието „обществени
места” е дефинирано в §1а от ДР на ЗЗ, като процесният кафе-бар несъмнено
представлява обществено място по смисъла на б.“г“ от посочената
3
разпоредба. Като е пушила цигара от тютюн в обект, представляващ закрито
обществено място, жалбоподателката действително е нарушила виновно
разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ, като наличието на нарушение правилно е
констатирано в обжалваното наказателно постановление. Санкцията също
така е наложена правилно, на основание чл.218, ал.1 от ЗЗ, предвиждащ
специално наказание за нарушения на чл.56 от с.з., какъвто е и настоящият
случай. Наказанието е индивидуализирано надлежно, в минималния размер,
предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при провеждането на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяната на атакуваното наказателно постановление. Действително,
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид разпоредбата на
чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето е видно, че АУАН и НП са съставени от
компетентни за това лица. (Съгласно този текст нарушенията по чл. 218, ал. 1
- 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от
регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от
Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се
издават от директора на Регионалната здравна инспекция, съответно от
министъра на здравеопазването. От приложеното по делото копие на трудов
договор е видно, че наказателното постановление е издадено от лице,
заемащо длъжността директор на Регионалната здравна инспекция).
Съдът констатира обаче, че е налице противоречие между
наказателното постановление и съставения акт относно мястото на
претендираното нарушение. В акта е посочено, че нарушението е извършено в
кафе-бар „Бамо-бар“. От показанията на св.Г. се установява, че извършването
на процесното нарушение е констатирано именно в това заведение.
Същевременно в наказателното постановление се приема, че нарушението е
извършено в игрална зала „Румър“ в гр.Варна. Видно е, че обстоятелствената
част на наказателното постановление се отличава значително от тази на
съставения АУАН. При това положение съдът намира, че НП е издадено в
4
нарушение на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като П. е наказана за деяние, за
което не й е бил съставен акт, а именно- за това, че нарушава забраната за
тютюнопушене в закрити обществени места в игрална зала „Румър“. Налице е
особено съществено нарушение на процесуалните правила, което е
достатъчно да обуслови отмяната на обжалваното наказателно
постановление. Вероятно несъответствието се дължи на техническа грешка
при изписването на наказателното постановление. Констатираното
противоречие обаче е водело до неяснота, която е особено съществена, тъй
като е накърнила правото на защита на наказаното лице и конкретно- правото
й да разбере извършването на какво нарушение й е вменено. Недопустимо е
извличането по тълкувателен път на волята наказващия орган. Неяснотата на
относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП винаги
ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно
срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално
нарушение и обуславя отмяна на НП. В практиката си ВАдмС изрично
изтъква, че административнонаказателното правоприлагане не може да
почива на предположения, а единствено на конкретни факти, обстоятелства и
данни. (Решение №1453/11.11.2022г., постаонвено по к.а.н.д. №1809/22г.).
След като по делото не е доказано, че жалбоподателката е нарушила
забраната за тютюнопушене в закрити обществени места в игрална зала
„Румър“, наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като
съдът не би могъл да приеме, че нарушението е извършено в друг обект.
Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, но не разполага с правомощие да приеме
различна фактическа обстановка от описаната в НП. Липсва процесуален
способ за преодоляване на неправилното посочване на факти в диспозитива
на наказателното постановление. Следователно неправилното посочване в
наказателното постановление на мястото на извършване на нарушението, се
явява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
обуславя основателността на подадената жалба. Следва да се отбележи също,
че допуснатото несъответствие е породило у жалбоподателката опасения, че е
възможно да бъде санкционирана повторно, този път-за нарушаване на
процесната забрана в кафе-бар „Бамо бар“. Неяснотата на
5
административнонаказателното обвинение също така е задълбочена с
определянето на жалбоподателката в НП първоначално като клиент, а след
това- като работеща в заведението
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателката съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на П. следва
да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Доколкото
възнаграждението е в минимален размер, разноските следва да бъдат
присъдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № ДЗК-
32/28.06.2022г. на директора на РЗИ-Варна, с което на Н. П. П. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218, ал.1, във вр. с чл.56,
ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
лева като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионалната здравна инспекция –Варна да заплати на Н. П.
П. от гр.Варна, ЕГН:********** сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7