Решение по дело №629/2022 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на И.Г.М. и Ю. Г.М.-П.; жалба на Е.И.Г.; на Р.Й.М. и Г.И.М. и жалба на Г.И.Г., всички против Заповед № 0411/15.02.2022г. на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път до УПИ VII-***** кв.** по РП на 21м.р., гр. Варна(ПИ *****.****.***по КК) през УПИ III-****, кв.** по РП на 21м.р. (ПИ *****.****.***по КК).

Жалбоподателите И.М. и Ю. М., действащи чрез пълномощник, оспорват валидността и законосъобразността на процесната заповед. Считат същата за нищожна поради издаването и от некомпетентен орган. Становището си за незаконосъобразност обосновават с твърдения за постановяването и в разрез с материалноправни разпоредби на ЗУТ и АПК, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Считат, че не са налице нормативните предпоставки за прокарване на временен път. Отправят се искане за отмяна на заповедта. Претендират се и разноски.

Жалбоподателката Е.И.Г. оспорва законосъобразността на процесната заповед. Възразява срещу необходимостта от прокарване на временен път до имот ****, като също така сочи, че евентуалното му изграждане би унищожило декоративната растителност.

Жалбоподателите Р.М. и Г.М., действащи чрез пълномощник, оспорват законосъобразността на процесната заповед. Считат, че не са налице изискуемите законови предпоставки за прокарване на временен път. Възразяват срещу необходимостта от прокарване на такъв до имот ***, като и твърдят, че евентуалното му изграждане би унищожило декоративната растителност. Също така, считат че обжалваната заповед е издадена без изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Отправя се искане за отмяна на заповедта. Претендират се и разноски.

Жалбоподателят Г.И.Г., действащ чрез пълномощник, оспорва законосъобразността за процесната заповед. Релевира оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на административно производствените правила, а именно – не са изяснени всички относими факти и обстоятелства, налице са други технически възможности за прокарване на временен път, а евентуалното изграждане на такъм би засегнало съществуващи сгради и декоративни дървета. Отправя се искане за отмяна на заповедта. Претендират се и разноски.

Ответникът – Кмета на Община Варна, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбите. Излага подробни съображения за законосъобразност на издадената заповед. Отправя искане за отхвърляне на жалбите, както и за присъждане на разноски.

Заинтересованите страни – „Гермето 210“ ЕООД, Т.М.Л., С.Д.Д., А.Б.Б., М.П.М., Т.П.С., Л.Г.Г., В. В. А., С.Д.Д., В. В. А., Д.З.М., Д.З.М., К.С.Г., не изразяват становище по жалбите.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление Рег. № АУ071039ВН/ 13.07.2021 г. „Гермето 210“ ЕООД отправя искане до кмета на Община Варна за инициране на процедура по прокарване на временен път до УПИ **-****, кв. ** по плана на 21- ви м. р., с идентификатор № *********, в гр. Варна, ЖК „****“, м. „****“.

С решение по т. 6 - 8 от 10.07.2021 г., комисия за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със Заповед № 0415/ 06.02.2019 г. на кмета на Община Варна допуска процедура по прокарване на временен път с ширина 3.5 м. до ПИ № *****.****.***по КК на гр. Варна, ЖК „****“, през ПИ № ****, покрай източната и южната му граница.

До лицата, притежаващи права в ПИ № ****, е изпратено уведомително писмо, относно взетото решение за откриване на процедура по прокарване на временен път.

Във връзка с предоставената възможност, писмени възражения са постъпили от лицата Т.М.Л., С.Д.Д., Е. И.Г., Ю.Г.М. – П., М.П.М., И.Г.М., К.С.Г..

Със Заповед № 0411/ 15.02.2022 г. на зам. – кмет на Община Варна, е разрешено на „Гермето 210“ ЕООД прокарване на временен път, с ширина 3.5 м. до УПИ ****, кв. ** по ПУП – ПРЗ на 21- ви м. р. на гр. Варна (ПИ *****.****.***по КК на гр. Варна), през ПИ № ****по обособен в имота път, покрай източната му граница, след като завие на запад и премине през южната му граница, с вписани в КР собственици Т.М.Л., З. Д.М., Т.П.С., П. И. С., Л.Г.Г., Е.И.Г., В. В. А., С.Д.Д., Н. П. А., И. К. Б., М.П.М., Ю. Г.М. – П., И.Г.М., Г.И.М., Р.Й.М., общо засегната площ е 266 кв. м., съобразно Скица № 70/ 09.02.2022 г. на част от ПУП-ПУР на ж. к. "****“ по КК на гр. Варна, неразделна част от заповедта.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са изготвени и приобщени към доказателствения материал по делото съдебно – технически експертизи, от които се установява следното: за ЖК „****“, 21-ви микрорайон, е одобрен план за регулация със заповед Ns Г-170/ 15.03,1993 г.; за имот с идентификатор *****.****.***(стар № ….. от КП) е одобрен план за застрояване - ПЗ със заповед № Г-363/12.08.2005г.; според предвижданията на плана за регулация, до имот идентификатор *****.****.***(стар № 1775 от КП) за който се отрежда УПИ ***** от кв. **, достъпът е предвиден посредством тупикува улица от осова точка 413 до осова точка 409; визата за проектиране е издадена на база план за регулация на ж.к. „****“, 21-ви микрорайон, одобрен със заповед № Г-170/15.03.1993 г. и план за застрояване на имот № *********, одобрен със заповед № Г-363/ 12.08.2005 г.; предвиждането за временен път по заповед № 0411/ 15.02.2022г на Кмета на община Варна, преминава по трасето на уличната регулация одобрена със заповед № Г-170/15.03.1993 г., а именно: от осови точки 191,194,413 до осова точка 409; от осова точка 194 до осова точка 413 трасето навлиза в имот № *****.****.***с оглед изискването за минимална широчина за временен път 3,50 м.; пътя по одобрената регулация в тази част е 3,0 м.; предвиденият транспортен достъп и временен път представлява тупик с широчина 3,0 м. към имот №: *****.****.***(УПИ **** от кв. **);към настоящия момент в имот ***0 строителството се осъществява посредством временен път тръгващ от съществуващата на юг от имот № *** улица от осова точка 175 до осова точка 177 и преминаващ през имот № **; пътят е с широчина около 6 м., частично бетониран; нанесените в имот № *** постройки на място не съществуват; в имот № *** не съществуват трайни насаждения или други елементи от инженерната инфраструктура възпрепятстващи прокарване на временен път; временният път, предложен с обжалваната заповед е без денивелация и по трасето не се предвижда допълнително изграждане или разрушаване на съществуващи постройки или други инженерни съоръжения; строителството в ПИ *** се осъществява по друг временен път, поради което преминаването по предложеното трасе с леки автомобили не би повлияло върху целостта на съществуващата в имот ***4 сграда; през имоти ПИ ** и *** до ПИ *** няма съществуващ достъп до имот ***0; теренът през тези два имота е с голям наклон; в предложеното трасе за временен път попада масивна ограда с височина на бетонната основа 30 см. и метално пано с височина 1,30, като същата пресича перпендикулярно трасето на уличната регулация при границата на имот ***4, т. е. за тази част оградата не би имала строително разрешение; в предложеното трасе за временен път не попада паркинга за коли оформен пред жилищната сграда в имота; в трасето попадат 3 бр. рози и два броя декоративни храсти - юка, както и една смокиня, които попадат и в трасето на действащата улична регулация; налице е възможност за прокарване на временен път през имот № ***, използвайки частично трасето на изградения вече такъв път в имота.

От заключението по допълнителната съдебно – техническа експертиза, се установява следното: преминаването през имот № *** във връзка с изграждането на обекта в имот *** се извършва по временен път (защрихован в лилав цвят на скицата на л. 253); трасето, предвидено за осъществяване на строителството не е приложено на място; на границата на имот ** и ** е изградена стълбищна площадка на стълбище, водещо към двора на имота, чийто терен е с около 3.50 м. по – ниско от котата на временния път, предвиден с обжалваната заповед; така изпълнената вертикална планировка, в тази част на имота, препятства достъпа на транспортно средство до сградата в имот ***0.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М. Ж. Б. и Н. Ц. Ц..

В показанията си свид. Б. излага, че през последните две години достъпът до имота, използван за строеж е през ул. „*****“. Никога не е имало преминаване през ул. „******“. Към настоящия момент тези места се използват за паркиране или за подходи към гаражи.

В показанията си свид. Ц. излага, че строежа в съседния имот е започнал преди около две години. Строящата се сграда е в близост до тази, в която живее свидетеля. Имотът, в който се осъществява строителството има достъп през ул. „*******“. Денивелацията между двата имота е огромна, имотът на свидетеля е поне три метра по – висок от съседния.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, в установения срок по чл. 215 ал. 1 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

Оспорената Заповед № 0411/ 15.02.2022 г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган – Заместник кмет на Община Варна, който е надлежно овластен от Кмета на общината за това със Заповед № 5515/31.12.2019 г. (л. 43 от преписката). Делегирането на правомощия е направено от компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, вр. с чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. При тези данни, и след съобразяване на относимите норми, се налага извод, че процесната заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган, поради което и възражението жалбоподателите в тази насока се явява неоснователно.

Горното обуславя извода, че обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност.

Обжалваната заповед съответства и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 213 от ЗУТ, като е посочен издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, срок на действие, разпоредителна част и графична част, като е налице кореспонденция между тях. Освен, че заповедта съдържа изрични основания за издаването й, в т. ч. описание на фактическа обстановка и правни изводи, описани са и конкретните параметри на временния път, в същата е налице и позоваване на актовете, които я предхождат и са обусловили нейното издаване – решенията на Общинската комисията по чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ. Като неразделна част към Заповедта е приложена и скица, която представлява графично изображение на текстовата, разпоредителна част и напълно съответства на последната. Волеизявлението на издалият я административен орган е конкретно и ясно формулирано, не предполага различно тълкуване и не води до неяснота и невъзможност за изпълнението му.

Същевременно, при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения. Този извод се налага по следните съображения:

На първо място, като фактическо основание за издаване на оспорения акт са посочени подаденото заявление от търговското дружество и взети решения на комисия за определяне на трасе и достъп. Видно от материалите по административната преписка, произнасянето на комисията за определяне на трасето датира от 10.07.2021 г. Същевременно, заявлението въз основа на което е образувано административното производство е депозирано на 13.07.2021 г., т. е. след произнасянето на комисията. При това положение, остава неизяснено по делото естеството и съдържанието на сезиращото искане, по което комисията е взела решение за провеждане на процедурата по прокарване на временен път. Същевременно, след при повторното разглеждане на заявлението, след постъпване на възраженията от заинтересованите лица, в нарушение на чл. 35 АПК, решението на комисията е взето формално, без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства, без реално да са обсъдени подадените възражения по същество. Така, не са разгледани обсъдени всички възможности за прокарване на временния път, в т. ч. и варианта за прокарването му през други поземлени имоти (в т. ч. ПИ *****). Не е обсъден, респ. и съобразен и икономическия ефект при приложението на одобрения вариант, с оглед особеностите на терена.

На следващо място, дори и да се приеме, че административното производство е образувано въз основа на приложеното към административната преписка искане от 13.07.2021 г., то оспорената заповед не е съобразена със същото, до колкото същото касае прокарване на временен път само от т. 409 до т. 413.

Независимо от горното, при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на материалния закон. Този извод се налага, по следните съображения:

Хипотезата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ, предвижда възможността за прокарване на временен път за осигуряване достъп на урегулиран поземлен имот /УПИ/, при наличие на одобрен ПУП, съгласно който този имот има лице само по проектирана нова улица, преди тази улица да е открита. В случая обслужвания имот е урегулиран и има лице към проектираната улица, засягаща ПИ ***. Установява се по делото, въз основа на експертното заключение, кредитирано като всестранно обективно и компетентно изготвено, наличие на одобрен план за регулация, съгласно Заповед N Г-170/ 15.03.1993 г., по силата на който достъпът до достъпът до имот *** е предвиден посредством тупикува улица от осова точка 413 до осова точка 409.

Произнасянето на административния орган е съобразено нормата на чл. 190, ал. 3, изречение първо ЗУТ, въвеждаща условието временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план. Това изискване обаче не е императивно.

На следващо място, разпоредбата на чл. 190, ал. 3, изр. второ ЗУТ поставя условието временните пътища да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Така предвиденото условие е кумулативно. В случая, установено е, от пълното и неоспорено експертно заключение на вещото лице Р.П., че трасето на прокарвания временен път през обслужващия ПИ ***, ще засегне и 1 бр. смокиня, 3 бр. розови храсти и 2 бр. юка.

Както се посочи вече по-горе съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ императивно и кумулативно е изискването временния път да не засяга дълготрайни декоративни дървета. Разпоредбата на § 1, ал. 3, изр. второ от ДР на Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, предвижда че „декоративна растителност“ е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Под такава следва да се разбира всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Изброените като засягане при прокарването на временния път през имот *** растителни видове се причисляват именно към дълготрайните декоративни дървета и храстовидна растителност (смокиня и розови храсти). Това установяване категорично обосновава и извод за незаконосъобразност на варианта, посочен в оспорената заповед (в този смисъл Решение № 15986 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9408/ 2019 г., II о. Решение № 3013 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10750/ 2022 г., II о.).

На следващо място, установено по делото, въз основа на допълнителната съдебно – техническа експертиза и ангажираните гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля Н. Ц., че теренът е стръмен, като денивелацията между имот *** и *** е около три метра и половина. Целта на сервитута за временен път е осигуряване на достъп до господстващите имоти с транспортни средства, което в случая не би било осъществимо по предвиденото в заповедта трасе на пътя предвид денивелацията на терена. В същото време, от вещото лице е предложен вариант, за осигуряване на транспортен достъп до имот ***, през имот № ***. Вярно е, че в разясненията си експерта сочи че варианта по заповедта е икономически най – изгоден, но при отчитане разходите за самото изграждане на пътя, без съобразяване стойността на дейностите, които следва да се предприемат за осигуряване на транспортен достъп до имот *** - преодоляване на денивелацията, премахване на съществуващите насаждания и масивна ограда, разрушаване на стълбищна площадка.

По изложените съображения, налага се извода, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в административното производство не са изследвани всички възможни варианти за прокарване на временен път и не са направени необходимите измервания за установяване степента на засягане на всеки от имотите, включително и на защитените обекти по чл. 190, ал. 3 ЗУТ, за евентуални възможности да бъде избегнато или ограничено това засягане и за установяване на възможно най-благоприятен вариант, в т. ч. при съобразяване на характера на терена, денивелацията и необходимостта от изграждане на такива стени и допълнително засегнати площи.

Издаденият административен акт е незаконосъобразен което налага отмяната му, след което преписката следва да бъде върната за ново разглеждане на органа, който да съобрази: налице ли са и кои точно предпоставки по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път; да съобрази трасето на временния път, както с изискванията на чл. 190 от ЗУТ, така и с принципите на административното производство; административният орган да се произнесе при напълно изяснени факти и обстоятелства от значение за случая.

При този изход на спора, на основание чл. 143 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващите направените разноски, както следва: на И.Г.М. и Ю.Г.М. – П. – сумата от 1270 лева; на Г.И.Г. – сумата от 985 лв.; на Г.И.М. и Р.Й.М. – сумата от 1070 лв.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 0411/ 15.02.2022 г. на Кмета на Община Варна, подписана от П. П. - Заместник кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 5515/ 31.12.2019 г., с която е разрешено на „Гермето 210“ ЕООД прокарване на временен път, с ширина 3.5 м. до УПИ *****, кв. * по ПУП – ПРЗ на 21- ви м. р. на гр. Варна (ПИ *****.****.***по КК на гр. Варна), през ПИ № ****по обособен в имота път, покрай източната му граница, след като завие на запад и премине през южната му граница, с вписани в КР собственици Т.М.Л., З. Д.М., Т.П.С., П. И. С., Л.Г.Г., Е.И.Г., В. В. А., С.Д.Д., Н. П. А., И. К.Б., М.П.М., Ю. Г.М. – П., И.Г.М., Г.И.М., Р.Й.М., общо засегната площ е 266 кв. м., съобразно Скица № 70/ 09.02.2022 г. на част от ПУП-ПУР на ж. к. "****“ по КК на гр. Варна, неразделна част от заповедта.

ВРЪЩА преписката на кмета на Община - Варна за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на И.Г.М., ЕГН: **********, с адрес *** и Ю. Г.М. – П., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1270.00 лв. (хиляда двеста и седемдесет) лева, представляваща, сторени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Г.И.М., ЕГН: **********, с адрес *** и Р.Й.М., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1070.00 лв. (хиляда и седемдесет) лева, представляваща, сторени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 985.00 лв. (деветстотин осемдесет и пет) лева, представляваща, сторени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: