Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12432 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от А.Б.В. против ЗАД „А.“ гр.София обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 200 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 16.12.2015г. до изплащането, и за сумата 597лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
16.12.2015г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което Л.З., като
водач на л.а. Тойота с ДК № СА ******в нарушение на правилата за движение на
път с прилежаща пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М-8.1 блъснал пресичащата на
пешеходната пътека ищца. Като последица получила травматични увреждания- тежка
черепно-мозъчна травма с контузия на главния мозък и травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; контузия, охлузване и подкожен закрит кръвоизлив в
дясната теменна област на главата; счупване на таза:дясна главулечна ямка,
двете срамни кости и двете седалищни кости и счупване на левия напречен
израстък на 5-ти поясен прешлен. Твърди непосредствено след ПТП да е постъпила
в болнично заведение в безсъзнание, където извършени редица изследвания и
обездвижена на легло, с поставен катетър. Била с постоянен световъртеж и
гадене, чувство за постоянна умора и физически объркана, чувствала болки от
синините и ожулванията по тялото. Поради счупването на таза се наложило за
дълъг период от време да ползва патерици и други помощни средства, както и вероятност за извършването
на операция, за която впоследствие се установило, че не е необходима. Била в
силно затруднение не само в придвижването, но и при ежедневните дейности,
поради което била обгрижвана от близките си. Поради счупването на пубиса от
лекарите й било съобщено, че няма да може да роди по естествен път, а само чрез
операция. Произшествието силно повлияло на психиката й, като поради изживяния
стрес от самото ПТП, получените травматични увреждания, тяхното лечение и
възможните трайни негативни последици за здравето и бъдещето й получила „остра стресова реакция“,
представляваща преходно разстройство със значителна тежест в отговор на силен
стрес, изпитвала страх, паника, тревожност, непрекъснато връщане към спомена за
инцидента. Твърди и към момента от черепно-мозъчната травма да изпитва
постоянни световъртежи, което води до нестабилна походка, накуцва, трудно стои
изправена, има силни болки в увредените места и поради това в невъзможност да
води нормален живот. Предвид това твърди да е претърпяла неимуществени вреди,
които оценява на сумата 200 000лв. и претендира заплащането им от
ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния водач. Твърди също, че във връзка с лечението направила разходи от
597лв., които съставляват имуществени вреди и чието обезщетяване претендира от
ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска за
неимуществени вреди по размер с доводи за неговата завишеност.Навежда
възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да е предприела пресичане на
пътното платна в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П, като не се съобразила с
разстоянието на приближаващия автомобил и не взела мерки за безопасността си,
като по този начин допринесла за настъпване на вредните последици. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да
е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а.Тойота с ДК № ****** НТ, с който за срока на
застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Договорът е сключен, както и събитието
настъпило през 2015г. при действието на Кодекса за
застраховането /отм./, поради което приложими към спорното материално
правоотношение са разпоредбите на този кодекс, а искът намира своето правно
основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
По делото не се спори относно
факта на настъпване на ПТП на 16.12.2015г. в гр.София, в района на кръстовище
образувано между ул.Габрово и ул.Пловдив, при което застрахования при ответника
Л.З., като водач на л.а.Тойота блъснал ищцата, в този момент пресичаща на обозначена
на мястото пешеходна пътека.
С одобрено споразумение от
07.07.2016г. по НОХД № 11953/2016г. по описа на СРС, 105 състав, Л.З. бил
признат за виновен в това, че на посочената дата и място, на прилежаща
пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М.8.1 от
ППЗДв.П, при управление на л.а.Тойота нарушил чл.119, ал.1 ЗДв.П, като не
пропуснал пресичащата пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходка А.В. и по непредпазливост й причинил телесни
увреждания, съставляващо престъпление по 343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2,
вр. с ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание по НК.
На основание чл.383, ал.1 НПК
одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в
сила присъда, поради което следва да бъде зачетена от съда разглеждащ
гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид
обвързващата сила на споразумението съдът приема за установено осъществяване от
водача на автомобила фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване
договорната отговорност на ответника за обезщетяване на причинените вреди.
Наведеното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване е неоснователно. От съдържанието
на самото споразумение е видно, а и от показанията на св.И.К. /очевидец на ПТП/
и заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ се установява, че в момента
на удара ищцата е предприела пресичане на пешеходната пътека и била блъсната в момент,
в който вече е била на нея. Според показанията на самия водач Л.З., дадени в
съдебно заседание и експертното заключение автомобилът се е движил с около 6-70
км./ч., което е над допустимите 50 км./ч. за населено място. Ударът е бил
предотвратим при движение на превозното средство с 35 км./ч. Според експерта,
когато пешеходката е навлязла в пътното платно за движение отляво надясно
автомобилът е бил на разстояние от 138.46м., при навлизането й в лявата лента е
отстоял на 18.46м., а осветяването й с къси светлини в лява зона на 3.11м.
Съдът не кредитира показанията на водача, в които сочи, че ищцата се появила
внезапно и я възприел в последния момент, когато и предприел аварийно спиране и
рязко завиване наляво, тъй като противоречат на останалите събрани
доказателства и при отчитане неговата заинтересованост съобразно чл.172 ГПК.
Разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П /в редакцията към 2007г./ задължава
пешеходците, при пресичане на пешеходна пътека, преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение. Показанията на св.К. опровергават твърдението на ответника ищцата
да е нарушила посочената норма, поради което не е налице основание за
приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
На основание чл.267, ал.1 КЗ
/отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива
отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
Във връзка с претърпените вреди
по делото са събрани писмени доказателства, показанията на св.Калоян Гигов,
заключенията на изслушаните по делото комплексна СМЕ и СПсих.Е. От същите се
установява, че като последица от произшествието ищцата получила следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от следните
компоненти-лека по степен на тежест контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки в мозъка и контузия, охлузване и травматичен
подкожен кръвоизлив в дясна теменна област на главата; счупване на дясна
главулечна ямка на таза; счупване на двете седалищни кости на таза, счупване на
двете рамене на срамната кост на таза и счупване на напречния израстък на пети
поясен прешлен /Л5/. След произшествието била транспортирана до противошокова
зала на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София с извършени изследвания. Първоначално
била настанена в Клиника за интензивно лечение, където установени посочените
травматични увреждания. След стабилизиране на състоянието й била настанена в
клиниката по неврохирургия. Била в синини и охлузвания, изпитвала болки в
главата и други части на тялото, била объркана. За черепно-мозъчната травма
било проведено комплексно болнично лечение по поставяне в режим на легло,
активно неврологично наблюдение и прием на медикаменти. При постъпване и в
периода на стационарно лечение неврологичния статус останал в границите на
нормата. По отношение счупванията в областта на таза било предприето
консервативно лечение с покой на легло за около 45 дни, след което проведена
рехабилитация. За срок от 6м. не е трябвало да натоварва десния долен крайник,
което наложило придвижване с патерици и други помощни средства. В съдебно
заседание вещото лице-травматолог сочи, че при такова счупване на таза бъдещо
раждане по естествен път крие рискове за увреда на детето, поради което по
медицински причини се препоръчва раждане чрез цезарово сечение. Два месеца след
травмата не е установено отклонение от нормата, т.е. нормална
електроенцефалограма. Година и четири месеца по-късно получила церебрастения и
постравматична радикулопатия в дясно. Вещите лица по СМЕ обясняват, че
травматичната церебрастения е болестна слабост на главния мозък, което е
състояние на функционални мозъчни нарушения
прояваващо се в комплекс от субективни неврозоподобни оплаквания, неврологична
симптоматика / пристъпно главоболие като основен синдром, вестибуларни
смущения/, вегетативни нарушения /лабилност на пулса, изпотяване и др./, без
клинична огнищна неврологична симптоматика. Това заболяване може да продължава
различно време, но е лечима и постепенно оплакванията отшумяват във времето.
Счупването на левия трансверзален израстък на петия поясен прешлен е свързан с
движенията в поясния отдел на гръбначния стълб, което в случая е затруднило
същите. Година и половина след травмата /м.05.2017г./ постъпила в неврологична
клиника с диагноза „атипична лицева болка“, като при извършените изследвания не
са установени данни за проксизмална активност и отхвърлено заболяване
епилепсия. Вещите лица сочат, че лечението на черепно-мозъчната травма е
приключило успешно и към момента ищцата е в добро общо състояние, с ясно
съзнание, всестранно ориентирана, адекватна, а неврологичния статус е в
нормата. При мозъчната контузия с
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки общо-мозъчната симптоматика
като главоболие, позиви за повръщане, световъртеж, светобоязън е най-изявена в
първата седмица след травмата, но под въздействието на режим на легло и
обезболяващи средства постепенно са отзвучали. Възстановителния период, при
получената лека по тежест мозъчна контузия при правилно протичане на
оздравителиня процес и без усложнения, е в порядъка на 6. до 1г. В случая е
налице пълно възстановяване, а дългосрочната прогноза е благоприятна. По
отношение счупванията на ямката на дясна тазобедрена става, двете срамни кости
и двете седалищни кости възстановителния период е около една година, като
първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Счупванията на ямката
е вътреставно, поради което ищцата изпитва понастоящем и ще изпитва в бъдеще
болки, засилващи се при натоварване и продължително стоене права.
От заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза се установява, че непосредствено след ПТП
ищцата е преживяла остра стресова реакция, преминала в разстройство в
адаптацията с тревожно-депресивни симптоми на фона на провежданото лечение и
възстановяване от телесните увреждания. Характерът и съдържанието на
оплакванията й са били свързани изцяло с преживяванията тогава: чувство за
лишаване от водене нанормален социален живот; затворила се в себе си, нямала
желание да общува с никого; изпитвала силни болки, не можела да извършва
множество от обичайните неща от ежедневието, лишена от възможността да ходи
нормално, да стои изправена, походката била нестабилна и накуцваща. Това я
карало да се чувства подтисната, негодна за физически труд и натоварване,
изпитвала страх, паника, тревожност, спомени от инцидента я преследвали, не
можела да пресича улици, поради което си състояние посещавала психиатър и
психолог. За дълъг период от време била
в болнични /16.12.2015г.-02.10.2016г./ без възможност да упражнява професия, да
води социален живот, да осигурява необходимите средства за издръжка.Младата
възраст, постепенното възстановяване на телесното здраве, активната подкрепа на
семейството и приятелите са благоприятни фактори, посредством които психичните
симптоми са отзвучали. Понастоящем е възстановила обичайния си ритъм на
ежедневие-завършва висше образование, спортува, осъществява пътувания,
прекратила посещенията при психолог, не приема лекарства. В психологически план
перистират последици като остатъчна вътрешна несигурност, улеснена готовност
към тревожност, напрежение, обострена чувствителност на въздействия от средата,
със свита зона на жизнен комфорт, с изразена потребност от щадящо отношение;
налице е повишен самоконтрол, прикриващ ранимост; безпокойство, нарушаващо
продуктивността на вниманието. Част от тези характеристики са личностови
особености, чийто интензитет е бил засилен в периода на адаптационна реакция.
Към момента няма данни за задълбочаване и развитие на усложнения, а състоянието
е претърпяло обратно развитие.
Тези доказателства по безспорен
начин установяват претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените травматични увреждания и намиращи се в причинна
връзка с произшествието. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
младата й възраст /към деня на ПТП на 20г./, вида и тежестта на телесните
увреждания, съпроводени от значителни по интензитет болки и страдания в първите
месеци и затихващи в последващия период на възстановяване, който е сравнително
продължителен /повече от една година/, първоначално с невъзможност, а
впоследствие със затруднение в придвижването поради поставянето й на постелен
режим и ползването на патерици и други помощни средства, наложило ползването на
чужда помощ. Въпреки възстановяването от черепно-мозъчната травма, има
остатъчни негативни явления поради счупванията в таза, изразяващи се в
затруднение да стои права и болки в областта на кръста при натоварване и стоене
права, които ще продължат и в бъдеще. Като негативна последица следва да се
съобрази и обстоятелството, че поради счупването в областта на таза и пубисната
кост за в бъдеще ищцата би родила само по оперативен път. Допълнително следва
да се отчете и силното негативно влияние на ПТП върху психиката й-изживяла
силен стрес от самото произшествие, както и настъпила значителна промяна в
психичното състояние не само от самото ПТП и болките и страданията от телесните
увреждания, но и във връзка с лечението и периода на възстановяване, за което е
ползвала помощта на психиатър и психолог. Ищцата е в млада активна възраст,
налице е възстановяване на здравословното състояние във физически и психически
план, възстановила е и нормалния си начин на живот. С оглед тези обстоятелства
съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 80 000лв., до който предявеният иск следва да се уважи.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е увредена от ПТП на 16.12.2015г.
и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законната лихва до окончателното
изплащане.
В съответствие с
чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат имуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, т.е. претърпяната загуба.
От приетите като
доказателства фактура № **********/09.02.2016г., фактура № 1/15.03.2016г. и
фактура № 1724/14.10.2016г. се установява заплащане от ищцата на сума общо в
размер на 597лв. за заплатено рентгеново изследване в увредените части от
тялото, за провеждане на рехабилитация и ядрено-магнитен резонанс, които според
заключението на СМЕ са били необходими разходи и свързани с проведеното
лечение. Съдът приема тези разходи да се намират в причинна връзка с
произшествието, поради което и доколкото съставляват имуществена вреда,
подлежат на обезщетяване от ответника съобразно чл.267, ал.1, т.1 КЗ /отм./.
По делото не се
твърди, а и доказателства да са възстановени на ищцата липсват, поради което
следва да се присъди законната лихва от деня на подаване на исковата молба до
изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1 т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за исковете и
от разноски по делото.
Същата е
представлявана от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на
процесуалния представител адв.С.Д.-САК адвокатско възнаграждение от 2342.41лв.,
изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът е
направил разноски от 325лв. и представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 100лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 425лв. С оглед отхвърлената
част на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника
254.24лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 3223.88лв. и 231.03лв. платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица и свидетел или общо
сумата 3454.91лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Б.В., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 80 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 16.12.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а.Тойота с ДК № ******, ведно със законната лихва от
16.12.2015г. до изплащането, и сумата 597лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за рентгеново изследване, рехабилитация и ядрено-магнитен резонанс във
връзка с лечението, ведно със законната лихва от 28.09.2017г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК******, гр.София, да заплати на адв.С.Д.-САК с адрес *** и ******,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 2342.41лв.
ОСЪЖДА А.Б.В., ЕГН **********, от
гр.Божурище, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК******, гр.София, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 254.24лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
3454.91лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: