№ 615
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20221100501640 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 09.12.2021 г. на ответника Г. С. Б.
срещу решение № 20213790/19.11.2021 г. по гражданско дело № 8847/2021 г.
на Софийския районен съд, 56 състав, в частта, с която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 787,39 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода юли 2017 г. -
април 2019 г. в имот с аб. № 80404; 27,79 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
август 2017 г. - април 2019 г., заедно със законната лихва от 11.9.2020 г. до
погасяване на задълженията, 113,92 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цената на топлинната енергия за
периода 15.9.2018 г. – 09.7.2020 г.. като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 292,61
лева – разноски по исковото и по заповедното производство.
Жалбоподателят поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за
наличие на облигационно правоотношение е необоснован и в противоречие с
материалния закон. По делото не бил представен акт за собственост на имота
и декларация за откриване на партида. Неправилно съдът е уважил иска за
погасени по давност задължения за цена на топлинна енергия. Неправилно
приел и че ответникът е изпаднал в забава, както и че следва да се присъжда
законна лихва предвид вида на иска. Не се дължали и такси за предоставяне
1
на услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ищец по исковете „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбата,
като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
„Б.” ООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е частично неправилно поради следните съображения:
В частта, с която са уважени предявените искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, обжалваното решение е
правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на Софийския районен съд в посочената част. Във връзка с
доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/,
че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003
г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот,
които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си. От нотариалния акт за дарение на
недвижим имот се установява, че през 1974 г. ответникът е признат за
собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******. Ето защо и доколкото няма твърдения и
доказателства към началото на процесния период ответникът да се е
разпоредил с правото на собственост, съдът намира за доказано, че в
процесния период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху
описания имот. Следователно установено е съществуването на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
2
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на
ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е
приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и
доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
С определението от 16.6.2021 г., постановено по гражданско дело №
8847/2021 г. на Софийския районен съд, 56 състав, за безспорни са обявени
следните обстоятелства: че в процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия, като за потребителя е възникнало задължение за плащане на цената
в претендирания размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК въззивният съд
намира осъществяването им за доказано.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 11.9.2020 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020
г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 04.7.2017 г., са погасени по
давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Ето защо извън погасителната давност
остават задълженията за цена на ТЕ за периода май 2017 г. – април 2019 г.
Като не е съобразил спирането на давностния срок, първоинстанционният съд
е приел, че непогасени по давност са вземанията от 01.7.2017 г. нататък. В
случая обаче това няма значение за крайния извод на съда, а и с оглед
разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК решението не може да бъде
отменено в тази част. Видно от общата фактура, издадена на 31.7.2018 г., и
изравнителната сметка за периода май 2017 г. – април 2018 г., за периода от
01.5.2017 г. до 01.10.2017 г. цена на топлинна енергия не е начислявана и
разлика в размера на задължението не би имало дори и при уважаване на иска
за периода от май 2017 г. нататък.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в уважената
претенция от 787,39 лева са включени и задължения за погасен по давност
период. Видно от общата фактура, издадена на 31.7,2017 г., както и от
изравнителната сметка за периода май 2016 г. – април 2017 г., след
изравняването за този период има сума за връщане, а не за доплащане.
3
Дължимата цена за непогасения по давност период е тази, посочена в
изравнителните сметки и общите фактури, издадени 2018 г. и 2019 г. – 357,93
лева и 427,48 лева. Сборът е именно в размера на уважената част от иска.
Неоснователно е възранжението на жалбоподателя за недължимост на
таксата за предоставена услуга дялово разпределение. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Видно от представените документи за отчет третото
лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради
което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение
чиито размер е ообявен за безспорен с определението на СРС по чл. 140 ГПК.
След като услугата е извършена, потребителят дължи възнаграждение на
ищеца, като без значение е дали последният е платил на ФДР. Подобно
възражение потребителят не може да противопостави, доколкото се отнася за
вътрешни отношения между възложител и изпълнител по сключен между тях
договор.
Доколкото искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК /има
характер на установителен, но въз основа на решението по него в случай на
уважаване на иска ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към
изпълнение на съдебно признатото вземане/ и предвид характера на вземането
/парично/, то няма основание да се отрече правото на ищеца по чл. 214, ал. 2
ГПК - на вземането за изтекли лихви от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /от която дата искът се счита предявен/ до
погасяване на задължението.
По отношение режима на забавата по отношение на задълженията за
непогасения по давност период са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1
и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.
71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
4
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2018 и 2019 г. е
настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. При липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил. Ето защо искът за установяване на вземане за
мораторна лихва върху цената на ТЕ е неоснователен и следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Поради изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваното решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважен
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
задължение за сумата 113,92 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цената на топлинната енергия за периода
15.9.2018 г. – 09.7.2020 г. В частта, с която са уважени исковете за
главниците, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство
над 225,54 лева до 242,70 лева и разноски по заповедното производство над
46,37 лева до 49,91 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвоката на
ответника следва да бъдат присъдени още 31,37 лева – възнаграждение за
предоставена на ответника безплатна правна помощ в първата инстанция..
На адвоката на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски
съобразно уважената част от въззивната жалба. Това е така, защото договор за
правна защита и съдействие е представен само пред СРС, като в него е
уговорена безплатна правна помощ само за производството пред СРС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 87,74 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемата страната следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за
въззивно обжалване съобразно уважената част от жалбата в размер на 3,03
лева. Останалите разноски за държавна такса за въззивно обжалване следва
да останат за сметка на съда.
5
На основание чл. 77 ГПК ищецът – въззиваема страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 2,11 лева –
разноски за държавна такса за завеждане на исковото производство,
доколкото такава не е събрана от СРС, вкл. по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20213790/19.11.2021 г. по гражданско дело №
8847/2021 г. на Софийския районен съд, 56 състав в частта, с която на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Г. С.
Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 113,92 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цената на топлинната енергия за
периода 15.9.2018 г. – 09.7.2020 г., както и в частта, с която на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Г. С. Б. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД разноски по
исковото производство за сумата над 225,54 лева до 242,70 лева и разноски по
заповедното производство за сумата над 46,37 лева до 49,91 лева, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Г. С. Б.,
ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 113,92 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цената на топлинната енергия за периода 15.9.2018 г. – 09.7.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20213790/19.11.2021 г. по гражданско
дело № 8847/2021 г. на Софийския районен съд, 56 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД , ЕИК ******* да заплати на адвокат Н. К.,
САК, Л. № ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 31,37 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. С. Б., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* сумата 87,74 лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД , ЕИК ******* да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 3,03 лева,
представляваща държавна такса за въззивна жалба.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата 2,11 лева,
представляваща държавна такса за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК.
Решението е постановено при участието в процеса на „Б.” ООД, като
трето лице помагач на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7