№ 2911
гр. Варна, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501241 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 58618/07.08.2023г. подадена от А. Х.
Х. срещу Решение № 2513/07.07.2023г. постановено по гр.д. № 3178/2021г. по описа на
РС-Варна в частта, с която жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Е. И. Г. сумата от
1500 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума на основание чл.55,
ал.1, предл.2 от ЗЗД както и Е ОСЪДЕН да заплати сумата от 229,50 лева – съдебно-
деловодни разноски.
Въззивникът А. Х., чрез процесуалния си представител оспорва решението в
обжалваната му част с твърдения за неправилност, необоснованост и противоречие с
материалния закон, при допуснати процесуални нарушения. Счита, че неправилно съдът е
приел, че страните не са обвързани от договорна връзка без да отчете, че те са били в
преддоговорни отношения, по повод на които ищецът Е. Г. е заплатил на жалбоподателя
капаро в размер на 1500 лева. Поддържа, че до сключване на договор за продажна на лекия
автомобил не се е стигнало предвид отказът на купувача Г. да заплати остатъка от
договорената продажна цена в размер на 500 лева. На това основание посочва, че сумата не
е получена от А. Х. на неосъществено основание. Поддържа, че капарото от 1500 лева е
предадено на собственика М., който факт не се оспорва от него. Моли решението на ВРС в
обжалваната част да бъде отменено и да се постанови ново, с което исковете срещу
жалбоподателя Х. бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, вх.№ 70070/25.09.2023г., уточнена с молба вх.№
1
6830/15.03.2024г. от Е. И. Г. срещу Решение № 2513/07.07.2023г. постановено по гр.д. №
3178/2021г. по описа на РС-Варна в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете на
жалбоподателя за осъждане на А. Х. Х. да заплати горницата над 1500 лева до пълния
предявен размер от 2000 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума,
на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, както и за сумата от 1098 лева – направени разходи
за ремонт на автомобил с рег.№ ....... на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с
която СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете на жалбоподателя за осъждане на М. М. М. починал в
хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Г. М. Ф. и М. М. М. да заплатят
горницата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, представляваща платена
на неосъществено основание сума, на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, както и за
сумата от 1098 лева – направени разходи за ремонт на автомобил с рег.№ ....... на основание
чл.61, ал.1 от ЗЗД, както и Е ОСЪДЕН да заплати на А. Х. Х. сумата от 387,35 лева –
съдебно – деловодни разноски и Е ОСЪДЕН да заплати на М. М. М. сумата от 317,14 лева –
съдебно-деловодни разноски.
В отговор на въззивната жалба на А. Х., Е. Г. заявява становище за неоснователност
на същата, поради това че той е получил от Е. Г. сумата от 1500 лева представляваща част от
покупната цена на автомобила. Оспорва изложените възражения, че до несключване на
окончателен договор се е стигнало не поради незаплащане на пълния размер на
договорената продажна цена, а заради проблем с документите удостоверяващи
собствеността. В тази връзка поддържа, че дължимият остатък от 500 лева е бил заплатен на
А. Х. в брой пред кантората на нотариуса в деня уговорен за сключване на договора. В този
смисъл оспорва изводите на първоинстанционния съд, че остатъкът от цената не е бил
заплатен от него. Поддържа, че е сторил разходи за ремонт на автомобила, за да предотврати
бъдещи повреди, които да доведат до невъзможност той да премине преглед пред КАТ.
Споделя изводите на съда за недоказаност на факта на предаване на сумата от 1500 лева от
пълномощника Х. на собственика М., поради което правилно именно Х. е осъден да върне
сумата на ищеца.
В насрещната въззивна жалба с вх.№ 70070/25.09.2023г., уточнена с молба от
15.03.2024г. жалбоподателят Г. уточнява, че обжалва решението на районния съд в частите, с
които са отхвърлени претенциите му против А. Х. и М. М., заместен от наследниците си по
закон Г. М. Ф. и М. М. М. за заплащане на разликата над присъдените 1500 лева до
претендираните 2000 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу тях
искове за заплащане на сторените разходи за ремонт на автомобила в размер на 1098 лева.
Счита за неправилни изводите на съда изложени в посока неоснователността на тези искове.
Моли решението в частта, срещу която е подадена насрещната въззивна жалба да бъде
отменено и исковите претенции да бъдат уважени.
Прави доказателствени искания: 1. За приемане на флашка съдържаща аудиозаписи
на водени между Е. Г. и А. Х. разговори във връзка със сключване на договора за продажба
на лекия автомобил, уговорките относно ремонта на същия и др., която не е била приета от
първоинстанционния съд поради допуснато съществено процесуално нарушение, на
2
основание чл.266, ал.3 от ГПК; 2. За изискване по реда на чл.186 от ГПК на прокурорска
преписка № 10668/2023г., на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, с която се твърди да
съдържа признание, че сумата от 1500 лева е заплатена от Е. Г. и 3. На основание чл.266,
ал.2, т.1 от ГПК за допускане до разпит на 1 свидетел – автомонтьора, който е извършил
ремонта на автомобила, тъй като при разглеждане на делото пред първа инстанция ищецът
не е имал връзка с него.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба
от А. Х., Г. М. Ф. и М. М. М. чрез процесуалния им представител, с който възразяват срещу
допустимостта й предвид предявяването й след влизане в сила на съдебното решение по
отношение на необжалвалите ответници Г. М. Ф. и М. М. М.. По същество счита същата за
неоснователна. Въззиваемите Г. Ф. и М. М. като наследници на починалия в хода на процеса
ответник М. М. посочват, че не оспорват и признават, че са получили от А. Х. сумата от
1500 лева, представляваща платено от ищеца капаро за автомобила.
По допустимостта на обжалването: Въззивната и насрещната въззивна жалби са
депозирани в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на
обжалваемото решение /респективно в срока за отговор на въззивната жалба. Жалбите
съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с
оглед на което са редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждането им е
внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По направените с въззивната жалба възражения срещу допустимостта на насрещната
въззивна жалба с оглед нейния предмет, който излиза извън субективните предели на
предприетото с въззивната жалба оспорване, настоящият състав съобразява установената
трайна съдебна практика на ВКС в това число Определение № 57/06.04.2020г. по ч.гр.д.№
422/2020г. на ВКС, с което е прието, че с разпоредбите на чл.263, ал.2 и ал.3 от ГПК
законодателят е приравнил предпоставките за упражняване правото на насрещна въззивна
валидно подадена допустима първоначална въззивна жалба и погасено право на
самостоятелно обжалване на насрещната страна, каквото в случая е налице. Прието е, че
подаването на редовна и допустима насрещна въззивна жалба възстановява висящността на
производството относно онази част от спора, която иначе би приключила с влязло в законна
сила решение, което е неизгодно за въззиваемия и което не е предмет на първоначалната
жалба, като липсва изискване за идентичност в предмета и страните по първоначалната и
насрещната жалби. На това основание се приема, че на въззиваемият следва да се признае
възможността да разшири пределите на новото разглеждане на спора по същество от
въззивния съд включително и в хипотезата на субективно или обективно кумулативно
съединени искове.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с допустима
3
насрещна въззивна жалба.
По доказателствените искания формулирани в насрещната въззивна жалба,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат оставени без уважение.
Аудиозаписите, които се твърди, че се съдържат във флашка, чието приемане се иска от
ищеца/въззивник по НВЖ безспорно представляват електронен документ по смисъла на
чл.184 от ГПК съобразно нормативната уредба в чл.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни изявления вр.чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета. По твърдения на ищеца обаче същите съдържат
изявления на страни по делото /договорки по повод сключване на договор за продажба на
МПС/, а не доказателства за релевантни факти, каквито с оглед предявените искове са
размер и плащане на продажната цена, както и извършване на посочените ремонти дейности
по автомобила. Няма спор, че уговорената цена на МПС е 2000 лева. Уговорките относно
ремонтните дейности са въведени във връзка със сключване на самия договор, като при
положение, че не се е стигнало до сключването му същите нямат правно значение, защото
всеки, който е вложил средства за запазване или подобряване на чужда вещ има вземане за
тях.
По отношение искането за изискване на прокурорска преписка № 10668/2023г.,
същото е обосновано със съдържащото се в него признание на ответниците на факта на
заплащане от ищеца на сумата от 1500 лева. Този факт не е спорен между страните, поради
което събирането на допълнителни доказателства за установяването му не е необходимо.
Искането за ангажиране на показанията на свидетел – автомонтьора, който е
извършил ремонт на автомобила е преклудирано. Не е имало искане в първа инстанция за
установяване на обстоятелствата относно ремонта на автомобила с гласни доказателства
/обстоятелствата, за които е поискан 1 свидетел са посочени в исковата молба и те не касаят
фактическото извършване на ремонта/. От друга страна не е налице и хипотезата на чл.266,
ал.2, т.1 от ГПК, тъй като ищецът е знаел за този свидетел още към датата на предявяване на
исковата молба и е могъл своевременно да поиска разпита му.
Предвид изложеното съдебният състав намира, че доказателствените искания
формулирани в насрещната въззивна жалба следва да бъдат оставени без уважение.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 58618/07.08.2023г.
подадена от А. Х. Х. срещу Решение № 2513/07.07.2023г. постановено по гр.д. №
3178/2021г. по описа на РС-Варна в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Е.
И. Г. сумата от 1500 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума на
основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД както и е осъден да заплати сумата от 229,50 лева –
съдебно-деловодни разноски КАКТО и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, вх.№
70070/25.09.2023г., уточнена с молба вх.№ 6830/15.03.2024г. от Е. И. Г. срещу Решение №
4
2513/07.07.2023г. постановено по гр.д. № 3178/2021г. по описа на РС-Варна в частта, с която
са отхвърлени исковете на жалбоподателя за осъждане на А. Х. Х. да заплати горницата над
1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, представляваща платена на
неосъществено основание сума, на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, както и за сумата
от 1098 лева – направени разходи за ремонт на автомобил с рег.№ ....... на основание чл.61,
ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя за осъждане
на М. М. М. починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Г. М. Ф. и М.
М. М. да заплатят горницата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева,
представляваща платена на неосъществено основание сума, на основание чл.55, ал.1,
предл.2 от ЗЗД, както и за сумата от 1098 лева – направени разходи за ремонт на автомобил
с рег.№ ....... на основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, както и е осъден да заплати на А. Х. Х. сумата
от 387,35 лева – съдебно – деловодни разноски и е осъден да заплати на М. М. М. сумата от
317,14 лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания формулирани от въззивника
по насрещната въззивна жалба за приемане на аудиозапис съдържащ се във флашка; за
изискване на прокурорска преписка № 10668/2023г., както и за ангажиране на гласни
доказателства чрез довеждане и разпит на 1 свидетел.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1241/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 02.10.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на насрещните
страни да се изпратят преписи от постъпилите писмени отговори на въззивната и
насрещната въззина жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5