№ 190
гр. Перник, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело
№ 20251700100136 по описа за 2025 година
Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този
кодекс – решение по исков спор.
Съдът е сезиран с искова молба от Е. С. Б., ЕГН **********, адрес: ***, против Община
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1,
представлявана от Станислав Владимиров – кмет, и иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД в размер на 40 000 /четиридесет
хиляди / лева.
Ищецът сочи, че на 18.01.2025 г. около 19:30 ч. в гр. Перник, вървяла по пътното платно с
дъщеря си по *** с посока на движение към *** ; макар да била с подходящи и удобни за
сезона облекло и обувки, при преминаване в района на номер 8А се подхлъзнала на
непочистен от лед и сняг участък от улицата и паднала върху дясната си ръка. Заради силни
болки и ограничени движения в областта на дясна гривнена става, била откарана в МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД- гр. Перник, където се констатирала „фрактура радиа декстра ин локо
типико“. Била настанена в лечебното заведение, където след преценка на лекарите е взето
решение за извършване на мануална репозиция на фрактурата под локална анестезия. След
извършване на репозицията се наложило да бъдат ограничени движенията на дясната ръка,
поради което била поставена и гипсова имобилизация. След няколко дни С. била освободена
от лечебното заведение за домашно лечение, като са й дадени указания за режим на покой
без натоварване, прием на лекарствени обезболяващи средства и прилагането на
обезболяващи гелове в областта на травмата. Била нетрудоспособна за период от 53 дни, към
датата на подаването на исковата молба. Така претърпяния от ищеца травматизъм, твърди се
, я довел до болки и страдания със значителен интензитет през първите седмици,
неотшумели към датата на исковата молба. С оглед характера на нараняването тя следвало
да спазва щадящ режим , като не се натоварва с работа. Излага се , че фрактурата е на
дясната ръка, водещя при нея , и това довело до невъзможност да посреща със собствени
сили най-обикновени битови потребности - обслужване, готвене, хранене, обличане и
тоалет, за задоволяване на които получава помощ от своите близки ; болките й не се
повливяали добре от болкоуспокояващите лекарства, а гипсовата имобилизация допринесла
към дискомфорта й . Изложени са също твърдения за възраст на ищеца , която не
благоприятства бързо оздравяване , за неблагоприятния начин , по който травмата се
1
отразила на нейната трудова, семейна и социалната й ангажираност , при което тя станала
изключително унила, затворена в себе си и започнала да изпита страх да излезе от жилището
си ,за да не падне отново.
Твърди, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да поддържа
общинските улици чисти от лед и в добро състояние, което не е изпълнил и затова носи
отговорност за причинените и неимуществени вреди. Оценила е претърпените от нея вреди
на сумата от 40 000 лв. и иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца тази сума
като обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на травматично
увреждане, настъпило на 18.01.2025 г. около 19:30 ч. в гр. Перник, ведно със законната лихва
върху главницата от тази дата до окончателното плащане на вземането. Заявена е претенция
за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва иска по
основание и размер, включително фактите , които ищеца сочи като част от механизма на
настъпване на вредите . Сочи, че не е налице фактическия състав обосноваващ
отговорността му за причинените на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че търсения от
ищеца размер на обезщетението е завишен и не съответства на принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за
съпричинявяне от ищеца, която се движил не по тротоара, а по пътното платно. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.
Съдът , за да се произнесе , съобрази следното :
І . По фактите :
Не е формиран спор по това, че на 18.01.2025г, ищецът пада на улицата в *** и от удара
при падането претърпява типичното за такъв удар счупване на дясната ръка. Това се и
установява от обилната медицинска документация по делото – епикриза ( л. 8 от делото ) от
травматологичното отделение на пернишката болница , където е била откарана , болнични
листове на л. 9 и 10, лекарствени рецепти , както и показанията на свидетеля К.Д. . Този
свидетел е дъщеря на ищеца, но дори при тези данни по смисъла на чл. 172 от ГПК, нейните
показания се кредитират от съда , тъй като са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с
медицинската документация и заключението на вещото лице. По делото липсват и данни ,
които да ги опровергават.
Според заключението на вещото лице по събраната съдебно медицинска експертиза , при
инцидента ищцата е получила счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния
край, като механизмът на получаване на увредата е падане напред и посрещане на удара и
тежестта на тялото с дланта на ръката. Медикобиологичния характер на увреждането е
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, за срок, повече от 30 дни.
Непосредствено след настъпването на увредата е проведено консервативно лечение,
изразяващо се в наместване на счупването под местна упойка. Получените от ищеца
увреждания са в причинна връзка с процесния инцидент, причинили са болки на ищцата за
период от около 2-3 месеца, като първите 20 дни след инцидента и първите 20 дни след
сваляне на гипсовата имобилизация, болките са били с по голям интензитет. Възможно е
пълно възстановяване, като най-честите последици от такъв вид увреждания са ограничение
на обема на движение в гривнената става, като причините за непълното възстановяване,
могат да бъдат много и различни. Съдът кредитира това заключение , то е базирано на
неоспорени свидетелстващи документи, какъвто е епикризата , и кореспондира със
свидетелските показания.
На следващо място, по делото е представено удостоверение изх. № ОД- 08-125-
1/24.02.2025г. на Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Кюстендил,
според което на 18.01.2025г. в климатична станция Перник е измерена снежна покривка от 5
см , която намалява да 3 см на следващия ден. Температурата на въздуха е -0.3 градуса към
16.00 часа , и до 21.00 пада до -5.8 градуса по Целзий, при максимална температура за деня
от 1.7 градуса . Това удостоверение е официален свидетелстващ документ, и съдът приема
на основание чл. 179 от ГПК, че на процесната дата 18.01.2025г. е имало валежи от сняг и
2
съответно - снежна покривка на улиците и тротоарите. В тази връзка , в отговора на исковата
молба липсват твърдения за извършено почистване , напротив – изрично е посочено, че
липсата на машинно почистване е вследствие паркираните на улицата автомобили. В тежест
на ответника е да докаже извършването на почистване от сняг и това не е направено.
Не на последно място, според показанията на свидетеля Д. причината за падането е това ,
че майка й се „подхлъзна, имаше лед и сняг, които не бяха изчистени „ . Тъй като наличието
на лед и сняг е основната причина за падането , то е в причинноследствена връзка с
противоправното бездействие на общинската администрация да почисти района.
Съдът приема, че от така случилото се падане , ищецът е претърпял травматизъм, който в по
– голямата си част е отшумял за около 50 дни , и съответно – неимуществени вреди,
изразяващи се в болки , страдания ( вж. и заключението на вещото лице ), неудобства.
Приема и наличие на една трайна последица от падането – невъзможност за пълен обем на
движение на дясната ръка , незивисмо от степента на възстановяване.
ІІ. По правото , при така установените факти :
Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите
предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение (
действие или бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца,
причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина при
извършването ( в смисъл на знание за определени факти). Необходимо е също така да се
докаже възлагане на работата другиму.
Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм.
- ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване”
са станали общинска собственост, която по общо правило се стопанисва от собственика си.
Тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на инфраструктурата. Като
собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е
длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване.”; Съответно, общината е собственик на вещта, от
която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно
състояние. Това задължение включва и почистването на улиците от сняг и лед , за да може да
се гарантира обичайната им и безопасна експлоатация. Трайната съдебна практика приема,
че не е необходимо неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно
длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или третото лице –
изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се
ангажира отговорността й за непозволено увреждане.
Общината носи отговорност за почистването на улиците, вкл. тротоарите, от сняг и лед. (
решение № 124/ 18.07.2019г по гр.д. № 3057 по описа за 2018 година , вкс , VІ г.о.) Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на
населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват
публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената и
собственост, в т. ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с
грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС; ако неизпълнението на това
задължение е вредоносно поведение, общината отговаря за причинените вреди . Тъй като
наличието на лед и сняг е основната причина за падането , то е в причинноследствена връзка
с противоправното бездействие на общинската администрация да почисти района.Затова
съдът не отрича нито наличието на противоправно поведение на лица от състава на
ответната администрация - изразяващо се в неполагане на необходими грижи за почистване
от сняг и лед и – нито причинноследствената връзка между допуснатото нарушение и
претърпените вреди. Тази връзка личи и от заключението на вещото лице, според което е
твърдяния от ищеца травматизъм е настъпил именно по описания в исковата молба начин.
Или , осъществена е хипотеза на непозволено увреждане и обезщетение на вредите се
3
дължи. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ),
като се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС № 4/1975г. Касае се за жена на средна възраст (53 г
. към датата на произшествието) работоспособна и физически активна, чието активност
обаче е временно намалена вследствие така получените травматични увреди. Съдът,
възоснова свидетелските показания приема и отчита като фактор и това, че Б. е изпитвала
сериозни затруднения да самообслужва ежедневните си нужди, предвид това , че е
травмирана дясната й ръка, с която обичайно си служи, което е наложило да ползва чужда
помощ. Подобен травматизъм задължително е съпроводен от със болки и страдания, със
неудобства и срам при нуждата от интимна грижа, но от друго лице. Отчита се и
продължителността на оздравителния процес ( над 50 дни), както и силата и интензитета на
съпровождащите го болки и страдания веднага след счупването и при свалянето на гипса.
Отчита се и това, че възстановяването няма да бъде пълно – според вещото лице Б. ще
остане със ограничен обем движение при повдигане на дясната ръка нагоре, а каза се , това е
ръката, с която тя си служи преимуществено.
По делото няма обективни данни за трудовата заетост на пострадалата. Тази заетост обаче
не е фактор , който съдът в конкретния случай следва да отчете при определяне на
справедлив размер на обезщетението , тъй като стои вън от отношенията между страните.
С оглед казаното и социално – икономическата обстановка в Република България ( в
частност, инфлационните процеси), съдът намира за обоснован размер на обезщетението от
8000 (осем хиляди) лева, до който исковата претенция е основателна. За разликата тя следва
да бъде отхвърлена .
Що се касае до обезщетението за забава, то при непозволено увреждане, длъжникът е в
забава и без покана от датата на увредата, затова и обезщетение за тази забава ще се
присъди от дата 18.01.2025г. до окончателното плащане на вземането.
ІІІ. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като в тази връзка ответната администрация твърди , че при падането тя се е
движила не по тротоара , а по пътното платно. Възражението обаче не може да бъде
споделено, тъй като забрана за движение на пешеходци по платното няма ( срв. чл. 108, ал.
2 ЗДП) , а според посоченото по-горе решение на ВКС, „общината отговаря на основание
чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно,
когато ползването на тротоара не е било възможно. При непочистен от сняг и лед тротоар
или при заемането му от паркирани коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДП, правещо
невъзможно ползването му за преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на
пешеходец при движението му по пътното платно е на общината, която като собственик на
имота има задължение за почистване на улиците, в т.ч. за предприемане на мерки за
отстраняване на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните
платна“. Тази постановки се споделят изцяло от настоящия състав независимо от
незадълижтелния характер на решението .
ІV. Разноските по делото се присъждат пропорционално съобразно списъците по чл. 80 от
ГПК.
Дължи се на адвоката на ищеца хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като
съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза. При материален интесрес от 40 000
лева , минималния хонорар, изчислен съобразно чл. 7 от Наредбата към чл. 36 от Закона за
адвокатурата е 2850 лева; дължат се пропорционално на уважаната част 770 лева. Други
разноски Б. не е направила, била е освободена от съда от заплащане на такси разноски.
На основанието по чл. 78 ал. 8 от ГПК , размера на възнаграждението за защита на
представляваната от юрисконсулт община се определя в максимален размер от 200 лева,
тоест , разноските стават 400 лева ( 200 лева са платени за експертиза по делото). Дължат се
пропорционално 320 лева разноски. Тъй като ищеца е бил освободен от такси и разноски,
ответната администрация дължи на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК и платената за експертизи
от бюджета на съда сума .
4
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, ОС Перник
РЕШИ:
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета си Владимиров, да заплати на Е. С. Б., ЕГН
**********, адрес: ***,, сумата от 8000 ( осем хиляди ) лева обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане (болка , страдание ,неудобства от падане вследствие
непочистен от лед от общината път на дата 18.01.2025 г.,) ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на деликта - 18.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането ,
като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 40 000 лева, ОТХВЪРЛЯ
ИСКА като неоснователен.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез
сметката на ПОС за таксите , сумата от 320 ( триста и двадесет лева ) държавна такса по
делото.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез
сметката на ПОС за депозитите, сумата от 200 ( двеста лева ) платени от бюджета средства за
експертизи.
Осъжда Е. С. Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от
кмета си , сумата от 320 лева разноски по делото.
Осъжда Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван
Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати на адвокат А. С. В., САК , адрес на
дейност *** , сумата от 770 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от ЗА .
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София, в срок от
две седмици от датата на връчването му на страните , с препис на основание чл. 7 ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5