РЕШЕНИЕ
№ 588 /
14.07.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети юни, две
хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Гергана Тенева.………………...……….........................……….в присъствието на
Прокурор Атанас Палхутев………..........……................………………………………...........като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №461 по описа
за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на С.А.К. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение №26/22.02.2023г., постановено по АНД №30/2023г. по
описа на Районен съд – Димитровград.
В касационната жалба се
твърди, че решението е незаконосъобразно
и неправилно, а изводите на Районен съд – Димитровград - погрешни. Не се
споделя извода, че посоченото в АУАН и НП местоизвършване на административното
нарушение – аварийна площадка до соларен
парк, се явява път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗДвП, чл.2 ал.3 от ЗДвП и чл.481 ал.3 от КЗ. Навеждат се доводи, че за всички
участници в движението по първокласен път „I-5“ в района на км. 267+500 м. било
очевидно, че твърдяната аварийна площадка всъщност била отрязък от изоставеното
старо трасе на пътя, което отдавна не се стопанисвало и било в състоянието на
един например черен път. В тази връзка се твърди, че нито съществувало законово
ограничение за управление на незастраховано МПС по въпросната аварийна площадка,
нито полицейските органи имали компетентност да осъществяват контрол на това
място. Не се споделя и извода за недоверяване показанията на свидетеля В. Д. Г. и че същите нямали
необходимата тежест. Коментират се показанията на посочения свидетел и се
твърди, че същите не се опровергават от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което следва да се
ценят като достоверни. Сочи се, че ако автомобилът не бил преминал технически
преглед, това щяло да е основание за налагане на глоба по смисъла на чл.181 т.1
предл.1 от ЗДвП, каквато не била наложена. Изразява се несъгласие и с
направения извод, че случаят не може да се счете за маловажен. Твърди се, че С.А.К.
не е собственик на товарния автомобил, нито по някакъв начин е ангажиран с
ежедневното му управление, за да следи има ли валидна застраховка. На
22.11.2022г. инцидентно управлявал МПС по маршрут с. Бял извор – Димитровград
по молба на големия си брат К. А. К. (собственик, титуляр по полицата и ежедневен ползвател
на автомобила) с категорично уверение от последния, че от около месец е
сключена застраховка „ГО“. На следващо място се навеждат доводи, че описаното в
АУАН и НП може да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Началник РУ
– Димитровград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител. Не ангажират становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата.
Пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.
Касационната инстанция
като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното решение
Районен съд - Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №22-0254-000866/06.12.2022г.
на ВПД Началник РУ в ОДМВР - Хасково, РУ Димитровград, с което на С.А.К., за
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложена глоба в
размер на 400 лв.
За да постанови този
резултат, съдът е посочил, че наказателното постановление е законосъобразно
издадено - нямало съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. По
делото било установено управлението на товарен автомобил, без сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност“ към 22.11.2022г., 16.32 часа от лицето С.К., който не
бил собственик на МПС. Поради това, съдът приел за установено извършването на
описаното в АУАН и НП нарушение. Съдът е изложил и съображения, че случаят не може да се счете за
маловажен.
Касационната инстанция
изцяло споделя изводите на районния съд. След като е събрал необходимите за
правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, съдът е
направил съответстващи на закона правни изводи.
Не се установява при
провеждане на административнонаказателната процедура да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на санкционния
акт.
Правилен е и изводът, че
касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
противоправно деяние. Извършването на нарушението се установява по категоричен
начин от събраните писмени и гласни доказателства. Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ,
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. В случая е установено, че на 22.11.2022г. в 16:32 часа, в Община
Димитровград, ПП I -5 км. 267 + 500 метра на аварийна площадка до соларен парк
в посока на движение към село Радиево, Община Димитровград, водачът С.К. е
управлявал товарен автомобил „Мерцедес 212“ с рег. №*******, собственост на К. А.К.,
а автомобилът е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При така установеното,
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на посоченото в наказателното
постановление основание, а наложеното в случая наказание е определено съобразно
предвиденото в чл.638, ал.3 от КЗ.
Неоснователни са възраженията
относно местоизвършването на административното нарушение. В тази насока се
споделят изцяло съображенията на районния съд. В допълнение следва да се
посочи, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че нарушението е
извършено на път ПП I -5, който безспорно е републикански път. Посочен е
точният километър от пътя, на който е извършено нарушението – км.267 + 500 метра
на аварийна площадка до соларен парк, като е посочена и посоката на движение. Относно
понятието „аварийна площадка“, следва да се отбележи, че съгласно чл.5 ал.1 от
Закона за пътищата /ЗП/, пътищата
(пътната инфраструктура) имат следните основни елементи: 1. обхват на пътя; 2. пътни
съоръжения; 3. пътни принадлежности. Според разпоредбата на §1 т.4 от ДР на ЗП,
по смисъла на този закон „пътни принадлежности“ са и аварийните площадки. В тази връзка правилно
районният съд е приел за неоснователни възраженията, че проверката не била
извършена по пътната мрежа на страната и съответно че нарушение не можело да
има.
Неоснователно е и
оплакването за недоверяване показанията на свидетеля В. Д. Г.. Обосновано
районният съд, след като подробно е обсъдил тези показания, е приел, че същите,
съпоставени и с представената по делото полица, нямат необходимата тежест като
в тази връзка е отчел и липсата на писмени доказателства за осъществен
технически преглед на процесния автомобил.
Неоснователен е следващият довод в касационната жалба, че в случая е
следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Възражение в тази насока
е било направено и пред районния съд, който правилно е отхвърлил същото.
Изложените в тази насока съображения изцяло се споделят от настоящата
инстанция. В допълнение следва да се посочи, че нарушението се явява типично,
обичайно и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения от същия вид. По делото няма спор, че към момента на
проверката водачът е управлявал МПС, за което е нямало действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
няколко дни след извършване на проверката е предстояло да настъпи моментът, в
който започва действието на валидна застраховка ГО, сключена по - рано (на
28.10.2022г.). Факт е, че договор за застраховката е сключен по-рано, но същият
не е действащ към момента на проверката. Приложимост на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай не се обосновава и от останалите, посочени от касационната
жалба обстоятелства.
Обстоятелството, че застраховката е била сключена по-рано, не би могло
да повлияе и върху размера на наложената глоба, с оглед фиксирания размер на
предвидената такава за посоченото нарушение – 400
лева.
Предвид гореизложеното, касационната
инстанция намира наведените оплаквания в касационната жалба за неоснователни, а
решението на районния съд за законосъобразно, правилно и постановено при липса
на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което
счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/22.02.2023г., постановено по АНД №30/2023г.
по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.